Определение по дело №1664/2018 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ -      2344                                     30.11.2018 г.                                        град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                 втори граждански въззивен състав

На:    тридесети ноември                                                   две хиляди и осемнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                      ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдия  Елеонора Кралева  

частно гражданско дело № 1664 по описа за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Р.Н.М. със съдебен адрес ***, пл.“Баба Ганка“ № 4, ет.2, подадена чрез пълномощник адв.Кличанов, против определение № 5782/03.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 7972/2017 г. по описа на РС – Бургас, с което производството по делото е прекратено на основание чл.126 ГПК.

Жалбоподателката изразява недоволство от постановеното определение, като счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва се, че не са налице предпоставките на чл.126 ГПК, предметът по гр.д.№ 820/2017 г. на РС-Севлиево и гр.д.№ 7972/2017 г. на РС-Бургас е напълно различен, тъй като по първото дело се претендира установяване на изключителна собственост на ищцата върху недвижими имоти, находящи се в с.Кормянско, общ.Севлиево, а по настоящото дело се касае за установяване на собственост върху недвижими имоти, находящи се в гр.Черноморец, общ.Созопол, като в условията на евентуалност е предявен и иск по чл.29 СК. Поради това се счита, че не е налице обективен и субективен идентитет между двете дела и районният съд неправилно е прекратил производството по делото, като в тази връзка в жалбата са изложени пространни съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение на БРС като незаконосъобразно.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Д.М.С., не се взема становище по частната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид данните по делото, доводите в частната жалба и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Производството по гр.дело № 7972/2017 г. по описа на БРС е образувано след като с определение № 1638/25.09.2017 г. по гр.д.№ 595/2017 г. по описа на БОС е прекратено производството по това дело и същото е изпратено по подсъдност на БРС.

По първоначално образуваното гр.д.№ 595/2017 г. по описа на БОС ищцата Р.Н.М. е предявила евентуално съединени искове против Д.М.С., с правно основание на главния иск по чл.23 СК и на евентуалния иск по чл.29 СК, за установяване на пълна трансформация, т.е. че е изключителен собственик в придобиването на 24 недвижими имоти, от които два имота в гр.София, петнадесет имота в с.Кормянско, общ.Севлиево и седем имота в землището на гр.Черноморец, общ.Созопол, а при условията на евентуалност, в случай, че тези искове не бъдат уважени – за определяне на по-голям дял на ищцата от общото имущество (горните имоти), поради значително по-голям принос в придобиването им.

С разпореждане № 1849/25.04.2017 г. по гр.д.№ 595/2017 г. на БОС, на основание чл.118 ГПК съдът разделил предявените искове, като е постановил исковете по чл.23 СК за установяване, че ищцата е изключителен собственик, поради пълна трансформация на лично имущество относно имотите в гр.София да бъдат изпратени за разглеждане по подсъдност в Софийски градски съд, а същите искове относно имотите в с.Кормянско, общ.Севлиево да бъдат изпратени за разглеждане по подсъдност в Окръжен съд-Габрово. При това положение, за разглеждане пред Окръжен съд-Бургас са останали исковете по чл.23 СК по отношение на имотите в землището на гр.Черноморец, общ.Созопол, както и евентуално съединеният иск по чл.29 СК за определяне на по-голям дял на ищцата от общото имущество, включващо всички недвижими имоти, описани в исковата молба. С посоченото разпореждане тези искове са били оставени без движение от съда за представяне на данъчни оценки и скици на имотите в гр.Черноморец, за внасяне на държавна такса и за вписване на исковата молба.

С определение № 1638/25.09.2017 г. окръжният съд е приел, че не е компетентен по правилата на родовата подсъдност да разгледа спора като първа инстанция, поради което и на основание чл.118 ГПК е прекратил производството по гр.д.№ 595/2017 г. по описа на БОС и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд-Бургас.

След постъпване на делото в БРС, същото е образувано в гр.д.№ 7972/2017 г. по описа на съда, като в срока по чл.131 ГПК ответникът Д.С. е депозирал писмен отговор, с който е направил възражение по чл.126, ал.1 ГПК, поради наличието на висящ исков процес по гр.д.№ 820/2017 г. по описа на РС-Севлиево, образувано между същите страни, със същото искане и основание. Представил е удостоверение от РС-Севлиево, в което е посочено, че гр.д.№ 820/2017 г. е образувано между Р.М.-ищец и Д.С.-ответник, с правно основание чл.23 и чл.29 СК.

С обжалваното понастоящем определение № 5782/03.08.2018 г. районният съд е приел, че е налице друго дело със същите страни и предмет в РС-Севлиево, което е образувано преди настоящото дело, поради което е приел, че са налице предпоставките по чл.126 ГПК и по-късно образуваното производство следва да бъде прекратено. По тези мотиви, съдът е прекратил производството по гр.д.№ 7972/2017 г. по описа на БРС, на основание чл.126 ГПК.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за прекратяване на делото за неправилно и незаконосъобразно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК, когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Съдебната практика е последователна в становището, че предпоставките по чл.126, ал.1 ГПК са налице само пълно тъждество на страните и на предмета на делото, т.е. субективен и обективен идентитет. Субективно тъждество е налице, когато двете дела са между същите страни – това са противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на присъдено нещо, а обективен идентитет е налице, когато искането по двете дела е идентично и е предявено на едно и също основание, т.е. при пълно съвпадане на предмета на делата и при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца (в т.см. – Определение № 524/06.11.2017  г. по ч.гр.д.№ 4157/2017 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 71/23.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 1077/2018 г. на ВКС, II г.о. и др.)

С Определение № 142/17.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 2365/2018 г. на ВКС, II г.о. е даден отговор на въпроса относно приложението на чл.126 ГПК по исковете за собственост, като е прието, че положителен установителен иск за защита вещното право на собственост ще е повторно заведен и ще е налице основанието по чл.126, ал.1 ГПК, когато е предявен между същите страни и за защита на право на собственост върху една и съща вещ, респективно идеална или реална част от нея, за което право се твърди да е придобито въз основа на един и същ способ, при осъществяването на идентични факти и обстоятелства. Това разрешение е приложимо и случаите на предявени положителни установителни  искове по чл.23 и чл.29 СК.

В настоящия случай, гр.д.№ 7972/2017 г. по описа на БРС е образувано след изпращането му по подсъдност от ОС-Бургас (гр.д.№ 595/2017 г. на БОС) за произнасяне по съединените в условията на евентуалност искове по чл.23 и чл.29 СК – за установяване на изключителна собственост на ищцата по отношение на описаните в исковата молба 7 недвижими имота, находящи се в землището на гр.Черноморец, общ.Созопол, а евентуално – за определяне на по-голям дял на ищцата от общото имущество, включващо всички придобити 24 недвижими имота, находящи се в гр.София, с.Кормянско, общ.Севлиево и гр.Черноморец, общ.Созопол. Производството по гр.д.№ 820/2017 г. по описа на РС-Севлиево е образувано след изпращане на делото по подсъдност с разпореждането от 25.04.2017 г. по гр.д.№ 595/2017 г. на БОС, но за произнасяне само по исковете по чл.23 СК и то относно описаните в исковата молба 15 недвижими имота, находящи се в с.Кормянско, общ.Севлиево. А от представения към частната жалба съдебен протокол по гр.д.№ 820/2017 г. на РС-Севлиево е видно, че исковата претенция е уточнена като такава по чл.21, ал.4 СК – за липса на принос в придобиването на недвижимите имоти в с.Кормянско, общ.Севлиево.

 Видно е, че независимо от тъждеството на страните по двете дела, предметът на същите не е еднакъв. Пред РС-Бургас са предявени искове по чл.23 и чл.29 СК, а РС-Севлиево е сезиран с иск по чл.21, ал.4 СК, като претенциите се отнасят и до различни недвижими имоти. Следователно, не е изпълнено изискването на чл.126 ГПК да е налице обективен идентитет между двете дела – претенциите да са предявени на едно и също основание и искането по тях да е идентично, а съотнесено към конкретния случай – искът между същите страни да е за защита на право на собственост върху един и същ имот, което обстоятелство не е съобразено от БРС.

Ето защо, в случая не са налице предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК и като е прекратил делото на това основание, БРС е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Отделно от горното, следва да се има предвид, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.128, т.2 ГПК. В случая, БРС е сезиран с установителни искове по чл.23 СК по отношение на седем недвижими имота, т.е. предявени са седем главни кумулативно съединени иска, за всеки от които се дължи отделна такса, съгласно чл.72, ал.2 ГПК, каквато видно от данните по делото не е събрана от съда. Поради това, след връщане на делото районният съд следва да изпълни задълженията си по чл.129, ал.2 ГПК и да събере държавната такса в пълния й размер. Освен това, с оглед данъчните оценки на всички 24 недвижими имоти, следва да бъде преценена от съда и родовата подсъдност на предявения евентуален иск по чл.29 СК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 5782/03.08.2018г., постановено по гр.д.№ 7972/2017г. по описа на РС-Бургас, с което производството по делото е прекратено на основание чл.126, ал.1 ГПК.

 

ВРЪЩА делото на РС-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.