№ 20
гр. К. , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Х. Родопски
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Административно
наказателно дело № 20211850200044 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
К.ският районен съд е сезиран с жалба от Д. И. Д., ЕГН **********,
гр.С., ж.к.“Н. ІІІ“, бл.318, вх.Б, ет.6, ап.40 срещу НП № 7034 от 05.11.2020
година, на началник отдел в дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.С., издадено въз основа на
АУАН № 7904/08.10.2020 година, с което на жалбоподателя е било наложено
административно наказание глоба в размер на 2500 (две хиляди и петстотин)
лева, на осн. чл.53, ал.1, вр.чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата (ЗП),
вр.чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ, за
движение на тежки/извънгабаритни ППС.
Въззиваемата страна, чрез своя представител вземат становище за
неоснователност на жалбата, излагат съображения в тази насока.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа на АУАН от 08.10.2020 г., е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено
гореописаното адмнистративно наказание глоба от 2500 лева за това, че на
08.10.2020 г., в 09.40 ч., на път ІІ-81, км. 5+800 ляво, на 100 м. след кръгово
кръстовище в посока гр. К. - гр. С., жалбоподателят е управлявал и
осъществявал движение със съчленено ППС със седем оси - МПС с три оси
1
марка „М.“ модел „А.“, с per. № СВ 2747 АХ и полуремарке с четири оси с
peг.№ С 2849 ЕС, като при проверка – измерване с щрихова мярка за дължина
L01 е установено, че: 1.Измерената височина на ППС е 4.60 м., при
максимално допустима височина 4.00 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 на
Наредбата.
АУАН е съставен и връчен на жалбоподателя на същата дата.
Съдът счита, че актът за установяване на административното
нарушение и издаденото въз основа на него обжалвано наказателно
постановление са постановени при нарушаване на задължителните законови
изисквания на чл.42, т.3, т.4 и т.5 и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП „за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства“.
Според чл.53, ал.1 от ЗП „наказват се с глоба от 1000 до 5000 лева, ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл.
41., и според т.2 – и при движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя.
Видно от чл.37, ал.1 т.1 от Наредба № 11 „във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя
и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят
акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите
длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.
14, ал. 3.
Според ал.3 на същия член, В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1
движението на извънгабаритното и/или тежко ППС и колесни трактори,
2
тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство може да продължи след получаване на разрешително по реда на
раздел IV, а в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 2 и 3 - след получаване на
ново разрешително по реда на раздел IV
В АУАН и в НП не е посочено мястото на извършване и констатиране
на нарушението – не са посочени нито града, нито населеното място, нито на
кое кръгово движение е било управлявано ППС към момента на контролната
проверка (например: в гр.К. има три кръгови движения).
Наказващият орган е вменил на жалбоподателя нарушение по чл.53,
ал.1, вр.чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата (ЗП), вр.чл.37, ал.1, т.3 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ, но в чл.53, ал.1 се съдържат
множество хипотези на нарушения, като в случая не е посочено по коя точка,
буква и предложение на лимитативно изброените е подведено
противоправното поведение на жалбоподателя.
В чл. 53, ал. 1 е изброена и хипотеза на нарушение на чл. 26, ал. 2, за
която санкционната норма предвижда съответно наказание, а самото
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" е словесно формулирано както в
АУАН, така и в НП и съставлява едно от изрично изброените в чл. 53
нарушения на разпоредби от ЗП. Разрешителният режим за движение на тези
ППС е уреден в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като съгласно ал. 1 и
ал. 2 на тази разпоредба движението на извънгабаритни пътни превозни
средства се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се
разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
пътищата. Извънгабаритните превозни средства могат да се движат с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано
със съответната служба за контрол при МВР. Съгласно ал.3 на разпоредбата
разрешителното се издава след заплащане на пътни такси при условията и
реда на чл. 18, ал. 3 от ЗП. В ал. 5 на чл. 8 от наредбата е уредено изключение
от изискването за издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните
и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл. 14, ал. 3 от
3
наредбата, по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане
само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми
по раздел ІІ. В чл. 14, ал. 3 от наредбата са определение онези извънгабаритни
и/или тежки ППС, за които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса.
В случая е видно е, че ППС е извънгабаритно, с оглед извършеното
измерване, но от това следва, че за движение на процесното ППС е
необходимо и достатъчно заплащане на съответните такси, като в тази
хипотеза движението е разрешено по силата на закона.
В настоящата хипотеза разрешаване движението на ППС в рамките
на специалното ползване на пътищата следва от закона при наличие на
предвидените в него предпоставки – изпълнение на задължението за
заплащане на съответните пътни такси или, ако това не е налице, ако липсва
разрешение чрез издаването му от администрацията, управляваща пътя, но
такова в случая е било издадено. Горното означава, че в случая не са
осъществени елементите от състава на вмененото нарушение по чл. 53, ал. 1,
т.2 от ЗП, а именно– движение на извънгабаритно превозно средство без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Движението на ППС с посочените в случая характеристики е разрешено по
силата на закона при изпълнение на изискването за заплащане на пътна такса
и за него не се изисква издаване на разрешително, а в случая такова е било
издадено.
В подкрепа на гореизложеното се явява и трайната практика на
касационната инстанция (Решение № 338 от 14.04.2020 г. на АдмС – С.-
област по к. а. х. д. № 46/2020 г.; Решение № 1251 от 23.10.2019 г. на АдмС -
С. област по к. а. н. д. № 1208/2019 г.; Решение № 1025 от 24.07.2019 г. на
АдмС - С. област по к. а. н. д. № 649/2019 г.; Решение № 896 от 3.07.2019 г.
на АдмС - С. област по к. а. н. д. № 680/2019 г.; Решение № 925 от 28.09.2018
г. на АдмС - С. област по к. а. н. д. № 618/2018 г.; Решение № 817 от
20.07.2018 г. на АдмС - С. област по к. а. н. д. № 450/2018 г.; Решение № 215
от 10.03.2016 г. на АдмС - С.-област по к. а. н. д. № 109/2016 г.).
Наред с горното следва да се посочи, че описаното нарушение от
обективна страна е следвало да бъде квалифицирано и санкционирано
4
съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), чийто състав е покрива елементите му от обективна и
субективна страна. След като това не е извършено от наказващия орган, не
може да бъде сторено за първи път пред въззивната инстанция.
Горепосочените съществени процесуални нарушения в своята
съвкупност са накърнили съществено правото на защита на жалбоподателя -
да разбере по ясен и непротиворечив начин основните елементи на вмененото
му нарушение, съответстващата му правна квалификация и наложена глоба,
поради което са налице основания за отмяна на атакуваното НП.
Посочените недостатъци се явяват съществени нарушения при
издаването на обжалваното НП, обуславят неговата незаконосъобразност и
водят до недоказаност на вменените на жалбоподателя нарушения.
В резултат на горното съдът приема, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 7034 от 05.11.2020
година, на началник отдел в дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.С., КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва в 14 (четиринадесет) - дневен срок от
съобщенията, пред Административен съд – С. област.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5