№ 4832
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110111988 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е по искова молба на МЛ. В. Г.,
ЕГН **********, срещу „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ******, с която е предявен иск с
правно основание чл.439,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника следните суми: сумата от 2166,80 лв., представляваща
главница за мобилни услуги, за която сума е издаден изпълнителен лист от
07.02.2017 г. по ч.гр.д. № 61143/2016 г. по описа на СРС, 77 състав.
В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 61143/2016 г. по описа на
СРС, 77 състав е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било
изпълнително дело № 338/2017 г. по описа на ЧСИ А.Б.. Ищецът сочи, че по
изп. дело били предприети изпълнителни действия в периода 01.03.2017 г. –
26.04.2018 г., като след 26.04.2018 г. в продължение на 3 г. не били
предприемани никакви изпълнителни действия. Навежда, че едва с молба от
31.05.2021 г. ищецът поискал извършването на изпълнителни действия. В
исковата молба се твърди, че към 26.04.2020 г. изпълнителното дело се е
преремирало по силата на закона, като от 26.04.2018 г. до 26.04.2021 г. е
изтекла тригодишната погасителна давност.
Ответникът „А.С.В.“ ЕАД оспорва предявения иск. Твърди, че правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са идентични с тези на
влязлото в сила решение, поради което и приложимата в случай давност е 5
годишна, като в хода на образуваното изпълнително производство са били
извършвани действия, с които давността е била прекъсвана.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
1
По предявения иск правно основание чл.439, ал.1 ГПК в тежест
ответника е да докаже, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение са
се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване теченето на давностния
срок.
От приложеното по делото ч.гр.д. 61143/2016 г. по описа на СРС, 77
състав се установява, че на 02.11.2016 г. е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ищеца МЛ. В. Г. в полза на
„А.С.В.та“ ЕАД, за следните суми: сумата от сумата от 2166,80 лв.,
представляваща главница за мобилни услуги, ведно със законната лихва за
периода от 28.10.2016 г. до изплащане на вземането и 425,34 лв. разноски по
делото. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 16.12.2016
г. От тази дата е започнал да тече и двуседмичния срок за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК /съгласно действащата тогава уредба/, като в
рамките на този срок М.Г. е депозирал възражение /на 30.12.2016 г./, поради
което и с разпореждане от 16.01.2017 г. са дадени указания на заявителя по
чл.415 ГПК за предявяване на установителен иск. С молба от 31.01.2017 г.
М.Г. е оттеглил възражението си срещу заповедта за изпълнение, а на
06.02.2017 г. съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист с оглед
оттеглянето на възражението от длъжника. С оттегляне на подаденото
възражение на 31.01.2017 г. заповедта за изпълнение е влязла в сила. Въз
основа на изпълнителния лист по молба на ответника от 01.03.2017г. е
образувано изп.д. № 338/2017 г. по описа на ЧСИ А.Б..
Съдът намира, че при осъществяването на принудително изпълнение въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на
срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно
издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение –
чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет
години.
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на 31.01.2017 г. /с
оттегляне на възражението/ е започнала да тече нова петгодишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на
2
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. От друга страна искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи (в този смисъл и Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
От приетото по делото изп.д. № 338/2017 г. по описа на ЧСИ А.Б. се
установява, че с молбата за образуване на изпълнителното дело от 01.03.2017
г. взискателят „А.С.В.“ ЕАД,е възложил на съдебния изпълнител да проведе
принудителното изпълнение по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В тази хипотеза взискателят
възлага на съдебния изпълнител да избира и прилага различни изпълнителни
способи по своя преценка. Ето защо, при овластяване по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ
следва да бъде изследван въпросът дали съдебният изпълнител е предприел
изпълнителни действия в рамките на двугодишния преклузивен срок по
чл.433,ал.1,т.8 ГПК, т.е. в този конкретен случай задължението за активност в
изпълнителния процес се прехвърля от взискателя на съдебния изпълнител. В
случая овластяването по чл.18, ал.1 ЗЧСИ е станало с подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело. От приетото по делото копие на
изпълнителното дело, образувано при ЧСИ А.Б., е видно, че съдебният
изпълнител е наложил запор по трудовото възнаграждение срещу „Овергаз
Сервиз“ АД на 07.03.2017 г. Запорът се счита наложен само с разпореждането
на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл.
507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като
законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този
смисъл Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 5). Запорът се счита наложен до момента, в който
задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран,
запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено. С
налагането на запора /07.03.2017 г. е била прекъсната давността, като от тази
дата е започнал да тече нов, петгодишен давностен срок. Същевременно с
предприетото изпълнително действие е бил прекъснат и преклузивният
двугодишен срок по чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
С молба от 17.04.2018 г. „А.С.В.“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител
да наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника и запор на
банковите му сметки. С подадената молба отново е била прекъсната
давността за процесното вземане. Със запорно съобщение от 23.04.2018 г.
/л.81 от делото/ е наложен запор на вземанията на длъжника срещу „Банка
ДСК“ ЕАД , с което отново давността и преклузивният двугодишен срок по
3
чл.433,ал.1,т.8 ГПК са били прекъснати. С молба от 01.11.2018 г. /л.76 от
делото/ взискателят „А.С.В.“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител да
извърши опис на движимо имущество на длъжника. С подадената молба
давността за вземанията отново е била прекъсната. През следващите 2 години
не са били предприемани никакви изпълнителни действия, нито кредиторът е
поискал извършването на такива. Съобразно разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, като
прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. Ето защо и изпълнителното дело се е
прекратило по право на 02.11.2020 г. с изтичане на 2 години от подадената
молба от взискателя на 01.11.2018 г. Наложеният след тази дата запор /със
запорно съобщение от 15.04.2021 г. – л.83 от делото/ не поражда правни
последици, включително не води до прекъсване на погасителната давност,
тъй като към този момент изпълнителното производство вече е било
прекратено по силата на закона. Извършените изпълнителни действия след
прекратяване на изпълнителното производство не могат да произведат
никакъв правен ефект, доколкото прекратеното изпълнително дело не може
да се възобнови впоследствие с извършването на определени действия от
взискателя или съдебния изпълнител /взискателят е следвало да поиска
образувано ново изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен
лист/.
Същевременно от последното прекъсване на давността /на 01.11.2018 г./
до датата на предявяване на иска /07.03.2018 г./, а и до датата на приключване
на устните състезания /11.05.2022г./ е изтекъл срок, по – малък от 5 г., поради
което и предявеният иск се явява неоснователен. Следва да се отбележи, че
доколкото принудителното изпълнение не е спряно въз основа на поискано и
допуснато обезпечение, давността продължава да тече по време на процеса –
обстоятелство, което съдът следва да съобрази /арг. от чл.235,ал.3 ГПК/.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски следва
да бъдат присъдени на ответника в размер на общо 100 лв. (за
юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от МЛ. В. Г., ЕГН **********, срещу „А.С.В.“
ЕАД, ЕИК ******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че МЛ. В. Г., ЕГН **********, не
дължи на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ******, следните суми: сумата от 2166,80 лв.,
представляваща главница за мобилни услуги, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 07.02.2017 г. по ч.гр.д. № 61143/2016 г. по описа на
СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА МЛ. В. Г., ЕГН **********, да заплати на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК
******, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в размер от 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5