№ 21277
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110105776 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Вива кредит“ АД срещу Е. Я.
Б..
Ищецът твърди, че на 10.12.2021г. с ответника сключили договор за
потребителски кредит Violeta под формата на кредитна линия с възможност за
еднократно или многократно усвояване на главница до размер на одобрения кредитен
лимит от 400лв., който бил усвоен изцяло. Същият следвало да бъде върнат до 30 дни
от усвояването, като били платени само 20 лв. Задълженията за периода 14.01.2022г.-
14.12.2022г. възлизали общо на 885,90лв.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати следните суми:
400лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане;
60,88лв. – договорна лихва за периода 14.01.2022г.-10.12.2022г.;
96,32лв. – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент;
23,03лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6;
23,03лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6;
88,83лв. – неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно
чл. 15, ал. 1, 2 и 3;
160лв. – такси по чл. 20, ал. 4 за ограничаване на негативните последици при
просрочие;
109,95лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 10.12.2022г.-
10.01.2025г.;
Ответникът, чрез назначения му особен предстатавител, е подал отговор на
исковата молба в законоустановения срок. Счита, че договорът не отговаря на
1
изискванията по Европейски директиви и регламенти. Посочва, че не са спазени
формалните изисквания на закона за форма и съдържание на договора, като липсвал и
погасителен план, размер на ГПР и ГЛП и др. Твърди, че липсва предоставяне на
преддоговорна информация. Поддържа, че включва неравноправни клаузи, като
договорът бил недействителен и се дължала само чистата стойност.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Установява се от събраните писмени доказателства, че на 10.12.2021г. между
страните „Вива Кредит“ ООД и Е. Я. Б. е сключен договор за кредит Violeta №
***********, по силата на който ищецът, в качество на заемодател, се е задължил да
предостави на ответника, в качеството на заемател, кредит в максимален размер от
400лв. под формата на разрешен кредитен лимит. Предвидено е, че през целия срок на
валидност на договора кредитополучателят се задължава да плаща текущото си
задължение до 30 дни от усвояване на главницата – еднократно усвояване с
подписване на договора. Според чл. 2, ал. 3 текущото задължение към края на всеки
тридесетдневен период представлява сбор от начислена и непогасена договорна лихва,
такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойки за неизпълнение, лихва за
забава и разходи за събиране. Според чл. 4 от договора, срокът на кредита е 1 година
при фиксиран лихвен процент от 15%. Според т.2.1, върху усвоения размер на кредита
се дължи дневен лихвен процент в размер на 0,042%. Според т.2.2, кредитодателят се
задължава да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен
при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар. 1, т. 5 ЗПК, за което
кредитополучателят заплаща на кредитодателя такса ангажимент, която е в размер на
0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява
ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на
главницата. В чл. 4, т. 4 е посочено, че общата дължима сума от кредитополучателя
представлява сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва, такса
ангажимент за фиксиран лихвен процент, като според т. 5 ГПР възлиза на 49,32%. В
чл. 15 от договора е предвидено заплащането на неустойка от страна на
кредитополучателя, в случай на непредоставяне на съгласие за директен дебит и при
непредставяне на удостоверения за липса на задължения и за настоящ адрес в
определени срокове, дължи неустойки в размер на по 2% и 0,5% за всяко
неизпълнение и се начислява в края на всеки тридесетдневен период. В чл. 20, ал. 4 е
предвидено, че при забава в плащанията се дължат и разходи за събиране на
вземанията в размер съгласно тарифа и такси за действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие, като размерът на тази такса не е ясен, тъй като
тарифа не е представена по делото.
От представената счетоводна справка се установява, че ответникът е извършил
едно плащане по договора в размер на 20лв.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в
отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и
ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
2
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в
общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на
Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48,
следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно,
санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски
при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта
на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от
Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива,
следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки,
така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и
същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този
3
смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т.
61—63 и цитираната съдебна практика).
Следва да се има предвид още, че според настоящия съдебен състав
включването на клаузи в договора за кредит, в които се уговарят такси и неустойки
при неизпълнение на несъществени задължения и излишно обременяващи
кредитополучателя, каквито са неустойките за непредоставяне на удостоверение за
настоящ адрес и др. под., представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма
облага на кредитора от договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от
21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има
задължителен характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.
От изложеното се налага изводът, че ГПР не е посочен правилно и при
прибавяне на начислените такси и неустойки към разходите по кредита, което е
необходимо, неговият размер надхвърля значително максимално допустимия такъв,
което е видно и без специални знания, предвид че главницата е в размер на 400лв., а
начислените допълнителни разходи я надхвърлят, като целта им е извличане на
допълнителна изгода от договора, заобикаляйки императивните изисквания на закона.
Ето защо, налице е недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи
лихва или други разходи. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, както и други разходи
по кредита като такси, неустойки и др. под., в който смисъл е и практиката на ВКС -
Решение № 129/30.07.2024г. по т. д. № 630/2023г., I ТО на ВКС, в което е прието, че
прилагането на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД в случая не съответства на целта на
Директива 2008/48/ЕО, посочена в съображение 7 и 9, за пълна хармонизация в
областта на потребителските кредити, за да се осигури на всички потребители в Съюза
високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.
Чистата стойност по договора възлиза на 400лв., колкото е размерът на
главницата. Като се приспадне от нея платената сума от 20лв., остава дължима сумата
от 380лв. До този размер искът за главницата се явява основателен, а за разликата
подлежи на отхвърляне. Всички останалите искове подлежат на отхвърляне като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът е
доказал разноски в размер на 400лв. държавни такси (по 50лв. за всеки иск), 400лв.
адв. възнаграждение и 400лв. депозит за особен представител. Предвид че адв.
хонорар не е разграничен, съдът приема, че същият се дължи поравно за всеки от
исковете или по 50лв. за всеки от 8-те иска. Същото важи и за възнаграждението на
особения представител – по 50лв. за всеки от исковете. Следователно, на ищеца следва
да се присъдят пропорционална част от сторените за иска за главницата разноски от
50лв. за такса, 50лв. за адв. възнаграждение и 50лв. за особен представител или от
общо 150лв. съразмерно на уважената част 58,43лв.
4
Ответникът не е доказал направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Я. Б., ЕГН: **********, с адрес:
*******************************************************, да заплати на „Вива
Кредит“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Люлин 7“, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис
73Г, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 9 ЗЗД и чл. 23 ЗПК сумата от 380лв.,
представляваща неплатен остатък от главницата (чистата стойност) по сключения
между страните договор за кредит “Violeta” от дата 10.12.2021г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 58,43лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата над уважения размер от 380лв. до пълния предявен от
400лв. и изцяло останалите искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 9, чл.
92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите:
60,88лв. – договорна лихва за периода 14.01.2022г.-10.12.2022г.;
96,32лв. – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент;
23,03лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6;
23,03лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6;
88,83лв. – неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно
чл. 15, ал. 1, 2 и 3;
160лв. – такси по чл. 20, ал. 4 за ограничаване на негативните последици при
просрочие;
109,95лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 10.12.2022г.-
10.01.2025г.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5