№ 21657
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110102810 по
описа за 2024 година
„**/“ ЕАД е предявило срещу М. М. и Р. А. П. установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 3060,31 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 05.2020 г. – 05.2021 г., ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. до
окончателното изплащане, 525,62 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
17.05.2023 г., 36,84 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2020 г. – 05.2021 г.,
ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане и 9,28 лева –
мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 17.05.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ул. „Е“ № 22, вх. А, ет. 2, ап. 5,6, аб. № 430755, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 33446/2023 г. на СРС, 82 състав. Сумите се разпределят както
следва: за М. М. – ½, а именно: 1530,16 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 05.2020 г. – 05.2021 г., ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. до окончателното
изплащане, 262,81 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 17.05.2023 г., 18,42 лева
– сума за дялово разпределение за периода 05.2020 г. – 05.2021 г., ведно със законната лихва
от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане и 4,64 лева – мораторна лихва за периода
16.07.2020 г. – 17.05.2023 г.; за Р. А. П. – ½, а именно: 1530,16 лева – стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 05.2020 г. – 05.2021 г., ведно със законната лихва от 15.06.2023
г. до окончателното изплащане, 262,81 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
17.05.2023 г., 18,42 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2020 г. – 05.2021 г.,
ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане и 4,64 лева –
мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 17.05.2023 г.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това
качество се явяват и клиенти на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на
10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил Нотариален акт № 21 от 01.04.2010 г., по силата на който М. М. е
придобил в режим на СИО недвижим имот, изграден в груб строеж, находящ се в гр. София,
район „И.“, вх. А, ет. 2, с определен впоследствие адрес: ул. „Е“ № 22, вх. А. С Нотариален
акт № 9 от 26.03.2021 г. Р. А. П. и М. М. даряват на сина си В. М.и М. недвижим имот в гр.
София, ул. „Е“ № 22, вх. А, ет. 2, ап. 5,6. С оглед на това съдът намира, че по силата на
закона между ответниците като потребители и топлопреносното предприятие е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение обект с абонатен № 430755, без да е необходимо изричното им приемане за
периода 01.05.2020 г. – 25.03.2021 г.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане
на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
2
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 3019,90 лева без предишни просрочени или
неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 36,87 лева. ТЕ за БГВ се
начислява по показанията на 4 броя водомери за топла вода в имота. През процесния период
измерването на ТЕ за отопление се извършва с 2 броя апартаментни топломери. Записаното
в главния отчет съвпада с отразеното в изравнителната сметка на ФДР.
С оглед изложеното и посоченото в СТЕ съдът определя размера на уважените главни
искове на основание чл. 162 ГПК на общо 2717,82 лева. Сумата за дялово разпределение,
определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на общо 33,15 лева.
Основателността на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
задължение. Съдът приема, че следва да уважи предявените акцесорни искове в размер,
определен на основание чл. 162 ГПК, на сумата от общо 473,04 лева. Мораторната лихва
върху главницата за дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер
на общо 8,35 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
396,27 лева от общо направени разноски в размер на 145,28 лева - държавна такса за
исковото и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева за исковото и заповедното производства. Ответниците не са претендирала
разноски в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**/” ЕАД, ЕИК **, срещу М.
М., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че М. М. дължи на „**/” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1358,91
лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 25.03.2021 г.,
ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане, 236,52 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 17.05.2023 г., 16,57 лева – сума за дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. – 25.03.2021 г., ведно със законната лихва от
15.06.2023 г. до окончателното изплащане и 4,17 лева – мораторна лихва за периода
16.07.2020 г. – 17.05.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „Е“ № 22, вх. А, ет. 2, ап.
5,6, аб. № 430755, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 33446/2023
г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата 1358,91 лева до сумата от
1530,16 лева и за периода 26.03.2021 г. – 30.05.2021 г., над сумата от 236,52 до сумата от
262,81 лева, над сумата от 16,57 лева до сумата от 18,42 лева и за периода 26.03.2021 г. –
30.05.2021 г. и над сумата от 4,17 до сумата от 4,64 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**/” ЕАД, ЕИК **, срещу Р. А.
П., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Р. А. П. дължи на „**/” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1358,91
лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 25.03.2021 г.,
ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане, 236,52 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 17.05.2023 г., 16,57 лева – сума за дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. – 25.03.2021 г., ведно със законната лихва от
15.06.2023 г. до окончателното изплащане и 4,17 лева – мораторна лихва за периода
16.07.2020 г. – 17.05.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „Е“ № 22, вх. А, ет. 2, ап.
5,6, аб. № 430755, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 33446/2023
г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата 1358,91 лева до сумата от
1530,16 лева и за периода 26.03.2021 г. – 30.05.2021 г., над сумата от 236,52 до сумата от
262,81 лева, над сумата от 16,57 лева до сумата от 18,42 лева и за периода 26.03.2021 г. –
30.05.2021 г. и над сумата от 4,17 до сумата от 4,64 лева.
ОСЪЖДА М. М., ЕГН ********** и Р. А. П., ЕГН **********, да заплатят на „**/”
ЕАД, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното
производства в размер на 396,27 лева.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4