РЕШЕНИЕ
Номер 3358 Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд
VІІІ
граждански състав
На 10.10
Година 2018
В публично
заседание на 11.09.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
ВЕРА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело номер 19759 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1,
т.1 и чл.124, ал.1 от КТ. Насрещни обективно съединени искове с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.215 от КТ.
Ищецът “АИТ Интернешънъл
Транспорт” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата
1 397, 34 лева – главница, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен тримесечен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия
договор между страните, заедно със законната лихва върху главницата от датата
на постъпване на заявлението в съда – 16.11.2017 г., до окончателното изплащане
на вземането, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11117/17.11.2017
г., издадена по ч. гр. дело № 18192/2017 г. по описа на ПРС – ХІ гр. състав, по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното
производство.
Ответникът З.Р.Г. ***
оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан и моли съдът да го
отхвърли, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави
възражение за прихващане, като моли съдът, ако уважи иска, да извърши
прихващане от сумата, която е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца
със Заповедта за изпълнение, със сумата от общо 1 060 евро, включваща
удържана от ответника при постъпването му на работа при ответника „гаранция“ и
незаплатени командировъчни пари за командироване на ответника в чужбина. Претендира разноски.
От своя страна ответникът, заедно с отговора на исковата
молба, е подал насрещна искова молба, с която моли съда да осъди ищцовото
дружество, в качеството му на ответник по насрещната искова молба, да му
заплати сумата 500 евро, удържана без основание от ищеца по основния иск от
ответника по основния иск при постъпването му на работа „гаранция“,
обезпечаваща евентуално прекратяване на трудовия договор между страните без
предизвестие от работника; сумата 350 евро, представляваща дължим неплатен
остатък от полагащите се на З.Г. командировъчни пари за командироване в чужбина
през периода 13.03.2017 г. – 09.06.2017 г., и сумата 210 евро, представляваща
дължим неплатен остатък от полагащите се на З.Г. командировъчни пари за
командироване в чужбина през периода 11.07.2017 г. – 14.08.2017 г., заедно със
законната лихва върху трите главници от датата на подаване на насрещната искова
молба – 07.03.2018 г., по изложените в насрещната искова молба съображения.
Ищецът по основния иск, в
качеството му на ответник по насрещната искова молба, оспорва насрещните
обективно съединени искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли
като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на насрещната искова
молба и в представената по делото писмена защита съображения.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства – включително и тези, съдържащи се в приложеното
частно гражданско дело № 18192/2017 г. по описа на ПРС – ХІ гр. състав, се установява, че с издадената по това дело
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11117/17.11.2017
г., е било разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата
1 397, 34 лева – главница, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен тримесечен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия
договор между страните, заедно със законната лихва върху главницата от датата
на постъпване на заявлението в съда – 16.11.2017 г., до окончателното изплащане
на вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 27, 95
лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. В срока по чл.414
от ГПК ответникът З.Г. е подал възражение против Заповедта, поради което в
срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК ищецът е подал искова молба за установяване
на вземанията си, въз основа на която е било образувано настоящето дело –
поради което съдът намира, че искът се явява допустим.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства, действително ответникът е работил по трудово правоотношение при
ищеца като „***.“ от 10.09.2015 г. до 23.08.2017 г., когато трудовото му
правоотношение е било прекратено със Заповед № ****** на ***на ищцовото
дружество, връчена на З.Г. на същата дата, на основание чл.326, ал.1 от КТ –
поради подадена от ответника в офиса на компанията на 23.08.2017 г. Молба за
напускане с вх. № 87/23.08.2017 г. Действително, както се установява от
събраните по делото писмени доказателства, с Трудов договор № ***/10.09.2015
г., страните са уговорили, че срокът
на предизвестието при прекратяване на трудовия договор, еднакъв и за двете
страни, се определя на три месеца, като с посочената Молба вх. №
87/23.08.2017 г. ответникът е поискал да бъде освободен от работа по взаимно
съгласие, считано от 23.08.2017 г., а в случай, че не получи съгласие от ищеца
– молбата да се счита за едностранно
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.326
от КТ, считано от 23.08.2017 г., като е заявил, че няма да отработи уговореното
в Трудовия договор предизвестие. Както се установява от заключението от
21.05.2018 г. на вещото лице по ССЕ ***., размерът на обезщетението по чл.220,
ал.1 от КТ за неспазен тримесечен срок на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните е 1 397, 34 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло
– доколкото действително ответникът е прекратил едностранно трудовото си
правоотношение с ищцовото дружество, без да спази уговорения тримесечен срок на
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, а размерът на
обезщетението за неспазване на тримесечния срок на предизвестието, който е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение съвпада
с установения от ССЕ действително дължим размер, като ирелевантни за дължимостта
от ответника на обезщетението за неспазения срок на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните са твърденията на
ответника за системно неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по
Трудовия договор и за размера на брутното трудово възнаграждение на ответника
като база за изчисление на размера на обезщетението – доколкото обезщетението
следва да бъде определено именно на база последното получено от ответника
брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението му пълен отработен месец.
От събраните по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаните по делото свидетели *** и ***, както и от посоченото
заключение на вещото лице по ССЕ ***. и допълнителното такова от 12.06.2018 г.
не се установява при постъпването на работа при ищеца от З.Г. да е удържана
„гаранция“ в размер на 500 евро (свидетелят ***твърди, че на него и останалите
работещи в ищцовото дружество били направени такива удръжки, но не е виждал
работодателя да взима от З.Г. такава удръжка). От посочените две заключения на
ССЕ се установява също така, че ищецът е изплатил на ответника изцяло
полагащите му се за командировки в чужбина командировъчни пари – включително и
за периодите 13.03.2017 г. – 09.06.2017
г. и 11.07.2017 г. – 14.08.2017 г.
Поради това, предвид липсата на задължения от ищеца към
ответника за възстановяване на неоснователно удържана „гаранция“ и за заплащане
на дължими остатъци от полагащите се на ответника командировъчни пари за
командировки в чужбина, съдът намира, че направеното от ответника възражение за
прихващане се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, а
предявените насрещни обективно съединени искове се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да се отхвърлят изцяло.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищцовото дружество направените разноски за производството по настоящето и
частното гражданско дело в размер общо на 175, 90 лева – платени ДТ за двете
дела и депозит за ССЕ, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК – юрисконсултско
възнаграждение в размер общо на 100 лева (по 50 лева за двете дела).
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА З.Р.Г., ЕГН **********,*** - ***, офис ***, адв. ***, ЧЕ ТОЙ
ДЪЛЖИ НА “АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********,
представлявано от *** ***, със съдебен адрес:***, юрисконсулт ***,
СУМАТА 1 397, 34 лева – главница,
представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен тримесечен срок на
предизвестие за прекратяване на трудовия договор между страните, заедно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 16.11.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, която сума е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 11117/17.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело №
18192/2017 г. по описа на ПРС – ХІ гр. състав.
ОСЪЖДА З.Р.Г., с
посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “АИТ Интернешънъл Транспорт”
ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес,
направените разноски за производството по делото И за производството по ч. гр.
дело № 18192/2017 г. по описа на ПРС – ХІ гр. състав В РАЗМЕР НА 175, 90 лева И
юрисконсултско възнаграждение за производството по двете дела В РАЗМЕР НА 100
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
направеното от ответника З.Р.Г., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ВЪЗРАЖЕНИЕ
за извършване на прихващане от сумата която е било разпоредено да заплати на
ищеца със Заповедта за изпълнение със сумата от общо 1 060 евро, включваща
удържана от ответника при постъпването му на работа при ответника „гаранция“ и
незаплатени командировъчни пари за командироване на ответника в чужбина.
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Р.Г.,
с посочените ЕГН и съдебен адрес, против “АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, с
посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, насрещни
обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.215 от КТ
– за осъждане на ищцовото по основния иск дружество, в качеството му на
ответник по насрещната искова молба, да заплати на ответника по основния иск, в
качеството му на ищец по насрещната искова молба, сумата 500 евро, удържана без
основание от ищеца по основния иск от ответника по основния иск при
постъпването му на работа „гаранция“, обезпечаваща евентуално прекратяване на
трудовия договор между страните без предизвестие от работника; сумата 350 евро,
представляваща дължим неплатен остатък от полагащите се на З.Г. командировъчни
пари за командироване в чужбина през периода 13.03.2017 г. – 09.06.2017 г., и
сумата 210 евро, представляваща дължим неплатен остатък от полагащите се на З.Г.
командировъчни пари за командироване в чужбина през периода 11.07.2017 г. –
14.08.2017 г., заедно със законната лихва върху трите главници от датата на
подаване на насрещната искова молба – 07.03.2018 г.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане в сила на Решението, ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ХІ гр. състав ч.
гр. дело № 18192/2017 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно
Решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Д.П.