№ 6059
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110166225 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.***2,
ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Т.С., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.София, район К.С., срещу
ответник С. З. И., с ЕГН **********, с адрес ...М.Д./, общ. С... (столица), и със съдебен
адрес гр.София, бул.В, кантора 210, чрез упълномощен адвокат П. М., с предявени искове и
молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните,
че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сума в размер на 865,57 лева/лв./
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за
период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.10.2022 г.
до изплащане на вземането, като сумата се дължи за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр.София, жк. ЛЛ, ап.***, аб.№ 193672, инсталация **********, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 25405/8.9.2022г. на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД № 46232/2022г. на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди,
че ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот посочен в ИМ и в заявлението по
чл.410 ГПК в гр.София. Посочва, че съгласно действащите през този период общи
условия/ОУ/ - чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал.
1
3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в
срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е
заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на
услугата дялово разпределение. Твърди се, че ответника е изпаднал в забава, затова са
начислени и лихви.
Посочва се, че на 13.10.2022г., преди подаване на възражението по чл.414 ГПК,
длъжникът-ответник С. З. И. е внесла в ЦКБ 300,00 лв., с посочено основание за плащане
номера на ч.гр.д. 46232/2022г., затова се приспада от платеното дължимите суми по ЗИ/№
25405/8.9.2022г., като остава да се дължи само сума за главница ТЕ.
Моли се съдът да постанови решение при признание на исковете, поради извършеното
плащане преди подаване на възражение по чл.414 ГПК, като се присъдят ДТ за исковото
производство и юр.к.възнаграждение за исковото производство.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на ИМ, чрез упълномощен адвокат, като по същество
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва, че исковата претенция е недължима поради
следното – 1/ извършено плащане; 2/ изтекла погасителна давност; и 3/ недължимост на
лихва за такса ДР. По т.1 се твърди допълнително плащане от 800лв., като е представена
разписка от Изи пей от 24.1.2023г. и от 12.10.2022г. за 300лв. По т.2 оспорва, че сумите
начислени за период 01.02.2019г. - 30.04.2019г. са погасени по давност. По т.3 оспорва, че
лихва за такса дялово разпределение в размер на 6,96 лева е недължима, защото се дължи след
покана, а такава не е отправяна. Моли се съдът да не допуска ССЕ и СТЕ поискани от ищеца.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции.
В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът, се представлява от юр.консулт по
пълномощие, като поддържа предявените искове и моли да се уважат. Претендира разноски
в минимален размер за юр.к.възнаграждение за двете производства, като не се представя
списък с разноски по чл.80 ГПК.
В о.с.з. ответника, редовно призован, не се явява лично, чрез представляващия адвокат
по пълномощно, се поддържа подадения ОИМ и възражението по чл.414 ГПК по ЧГД№
46232/2022г. по опис на СРС, като се поддържа само възражението за погасяване по давност,
като се твърди, че ищеца неправилно е разнесъл сумата, като е погасил с плащането и
оспорените като погасени по давност суми по издадената Заповед за изпълнение/ЗИ/№
25405/8.9.2022г. издадена по чл.410 ГПК по ЧГД№ 46232/2022г. по опис на СРС.
В о.с.з. третото лице помагач Т.С., ЕИК 130036**, редовно призован, не се
представлява. По делото е приета писмена молба с вх.№78486/22.3.2023г. с доказателства
представена от третото лице помагач/л.59-64/.
2
Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид
правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
пълномощно за ищеца/л.10/, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК с вх.№ 178121/26.8.2022г., по което е било образувано предхождащото настоящото
дело заповедно производство по ЧГД№ 46232/2022г. по опис на СРС/л.11-15/; документ за
внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК/л.16/; Нотариален акт № 11/27.12.2018г. на софийски нотариус по силата на който
ответника е придобила собственост върху процесния имот ап.*** в гр.София, жк.Л., бл.**,
*** /л.17-18/; заявление - декларация за откриване на партида на името на ответника С.З.И.
до ищеца от 27.1.2019г./л.19-20/; Извлечение от сметки по месеци за процесния период за
абонат № ********** за обща сума от 1128,23лв. /л.21/; съобщения към фактури от
31.7.2019г., 31.7.2020г. и от 31.7.2021г. /л.22-26/; Договор № 4910/30.1.2003г. между Т.С. и
етажната собственост/л.27/; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната
собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици
от дата 20.1.2003г., вкл.списък на живущите на адреса/л.28-32/; ОУ на ищеца /л.34/, договор
при ОУ между Т.С. и Т.С. от 3.6.2020г./л.35-38/; плащания от ответника по исковото
производство за 800лв. платени на 24.1.2023г./л.47/ и за 300лв. платени за главницата по
ЧГД№ 46232/2022г. на 12.10.2022г./л.48/.
По делото съдът е приел молбата на 3-то лице помагач Т.С. с вх. № 78486/22.3.2023г. с
приложените към нея доказателства за отчитане на уредите за ТЕ в процесния апартамент
/л.59-64/, като от тези доказателства се установява, че като абонат е записан ответника С.
З.И., като за отчетен период 1.5.,2019г.-30.4.2020г. не е извършен редовен отчет на уредите,
защото не е предоставен достъп на служителите на 3-то лице помагач до жилището.
По делото е прието като доказателство предходното заповедно производство по ЧГД
№ 46232/2022г. по опис на СРС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е
3
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай няма спор за частично плащане от ответника на сумата от
300лв. при заповедно производство, завеждане на иск само за главница след издадена ЗИ, и
последвало плащане в хода на исковото производство на още 800лв. от ответника.
Спорно е само дали има погасени по давност суми, в какъв размер, правилно ли са
разнесени плащанията от ищеца, дали се дължи сумата от 143,01лв. посочена като дължима
след плащанията от ищеца с молба с вх.№ 51853/24.2.2023г./л.57-58/, приета по делото.
По възражението за настъпило погасяване по давност на сумите същото е напълно
неоснователно, защото заявлението по чл.410 ГПК пред съда е подадено на 4.6.2021г., което
означава, че погасени по давност се явяват само суми предявени преди 1.5.2018г., а спорния
период с начислени суми е 1.5.2018г.-30.4.2020г., следователно няма суми погасени по
давност.
Съгласно ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ се
причисляват към „периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с изпълнение
на повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви и като такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност.
Относно лихвите на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР №1/2010г.на
ОСГТК, вр. решения 111/08.10.2010г. по ТД№1068/2009г. на ВКС, I ТО, решение
173/28.20.2010г. по ТД№1095/2009г., II TO и др. Предвид нормата на чл.114 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
теченето на давността се прекъсва на основание чл.116 ЗЗД с предявяването на заявление по
чл.410 ГПК от ищеца пред съда. Следователно възражението на ответника за погасени по
давност суми е частично основателно, доколкото сумите предявени за периоди преди
1.7.2019г. са погасени по давност, защото заявлението по чл.410 ГПК на ищеца е подадено
на 26.8.2022г. Следователно съдът достига до извод, че погасени по давност са суми за
период от 1.2.2019г.-1.7.2019г., като за този период са начислени от ищеца като дължими
2,48лв. за ДР и лихва/от които 1,99лв. за главница за ДР/, и 277,52лв. за главница за ТЕ и
лихва/от които 198,77лв. за главница/ видно от извлечението за абонатния номер/л.21/.
Следователно погасените по давност суми са за обща сума от 280лв. от начислените
1128,23лв. заявени по заповедното производство от ищеца, така непогасени по давност са
суми в общ размер на 848,23лв. Доколкото ищеца в хода на делото е платил общо 1100лв.,
то следва да се направи извод, че всичко дължимо по ЗИ е заплатено, като ищеца не може с
оглед възражението за давност да погасява с плащането сумите, които са били погасени по
давност и да начислява за тези главници лихва за забава от дата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда на 26.8.2022г. Ищеца е бил в правото си да покрие с плащането
4
разноските по ЗИ в размер на 75лв., както и платената ДТ по исковото в размер на 50лв.
С оглед всичко изложено съдът достига до извод, че предявените искове подлежат на
отхвърляне поради извършеното плащане от ответника в хода на производството и поради
погасяване по давност на сумите начислени от ищеца за период 1.2.2019г.-1.7.2019г., като с
част от платеното са погасени сумите за разноски по заповедното производство за ДТ и
юрк.възнаграждение от 75лв., както и са погасени платените разноски за ДТ по исковото
производство от 50лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството има само ищеца по реда
на чл.78, ал.1 ГПК.
Следва да се присъдят разноски сторени от ищеца в размер на 100,00лв. за
юрк.възнаграждение за исковото производство.
На ответника не се дължат разноски въпреки отхвърлянето на исковете, защото
плащанията са извършени след подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда от ищеца на
26.8.2022г.
Списък с разноски по чл.80 ГПК представя само ответника /л.65 от делото/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради плащане в хода на делото и частично
погасяване по давност, предявен иск от ищец Т.С., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.София, район К.С., срещу ответник С. З. И., с ЕГН **********, с адрес
...М.Д./, общ. С... (столица), за приемане на установено, че ответника дължи на ищеца,
СЛЕДНАТА СУМА – 865,57 лева/лв./ представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането, като сумата се дължи за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, жк. ЛЛ, ап.***, аб.№ 193672,
инсталация **********, за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№
25405/8.9.2022г. на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 46232/2022г. на
СРС, на основание чл.***2, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. З. И., с ЕГН **********, с адрес ...М.Д./, общ. С... (столица), да заплати
на Т.С., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.София, район К.С., СУМАТА от
100,00 лева/лв./, представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по
настоящото исково производство за юрк.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С., като трето лице-помагач на
страната на ищеца Т.С..
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение, като на
ищеца и третото лице помагач се изпрати по възможност по електронен път, а на
ответника на съдебен адрес!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6