О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69 21.02.2019г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На двадесет и първи февруари 2020г.
в закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Като разгледа
докладваното от съдия Драгнева административно дело №298 по описа за 2020г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. с
чл.144 от АПК, образувано по молбата на „ЛЪКИ 9“ ООД ЕИК *********,
представлявано от редовно упълномощен адвокат за допълване на Определение №36/24.01.2020г.,
с което е оставена без разглеждане жалбата „НЕСА“ ООД ЕИК107059917 против
Заповед № 18-1929/07.03.2018г на Началник СГКК Стара Загора за изменение на КККР
по заявление на „ЛЪКИ 9“ ООД. Предвид оспорването на благоприятен за „ЛЪКИ 9“
ООД административен акт, издаден по негово заявление, дружеството има
качеството на ответник в образуваното съдебно производство по оспорването му.
По аргумент от чл. 78 ал.4 от ГПК вр. с чл.144 от АПК ответникът има правно на
разноски и при прекратяване на делото, в настоящия случай поради преценка на
съда за недопустимост на жалбата. Случаят не е уреден в АПК, видно от
съдържанието на разпоредбата на чл.143 ал.3 от АПК, където е посочена
хипотезата на прекратяване, поради оттегляне на жалбата.
Определение №36/24.01.2020г. е прекратено в хода
на съдебното дирене, след изслушване заключението на вещите лица, назначени по
допусната СТЕ, въз основа и на което е преценено, че жалбата е недопустима.
Следователно не е пропусната преклузивния срок за
предявяване на искания за присъждане на разноски с представяне на списък, който
има значение само за допустимостта на обжалването на съдебния акт, с който се
уважава или отхвърля претенцията на съответната страна. Доказателствата за
извършени разноски и основанията за тяхното плащане са представени по делото от
страна на ответника – ЛЪКИ 9 ООД преди първото съдебно заседание по отношение
договора за правна помощ и съдействие, съдържащ разписка за заплащане в брой на
06.06.2019г. на уговореното възнаграждение в размер на 1000лв. / стр.120 по
делото/. Предвид недостоверната дата на частния документ, следва да се приеме,
че изявлението е направено до момента на прилагането му по делото, съгласно
правилата на ГПК за недостоверността на датите – приема се за достоверна дата
онзи момент, след който писменото изявление не би могло да бъде съставено. В
случая след 17.06.2019г., когато към молба с вх. № 3200 е представен и договора
за правна помощ и съдействие, съдържащ разписката за плащане. Разноските за
възнаграждение на вещи лица са заплатени на два пъти, съгласно определенията на
съда – предварителния размер и остатъка до окончателно определеното парично
възнаграждение, както следва: 400лв. /депозит/ на 17.10.2019г, приложен
документ на стр. 145 по делото и сумата от 26.35лв, съгласно платежен документ
от 31.01.2010г. на стр. 274.
Определението за прекратяване
на съдебното производство е съобщено на ответника ЛЪКИ 9 ООД на 27.01.2020г.,
поради което подадената на 03.02.2020г. молба по чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК е допустима, а разгледана по същество се явява и основателна по отношение
заплатения адвокатски хонорара в размер
на 1000лв и разноски за вещи лица в размер на 426.35лв., за които има
представени по делото платежни документи – две платежни нареждания и разписка
за изплатено възнаграждение, което съгласно т.1 и т.3 от ТР № 6/06.11.2013г, постановено по
т.д.№6/2012г на ОСГТК на ВКС, задължително за настоящия съдебен състав, според
което в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
Възраженията на жалбоподателя
да не се присъждат като съдебни разноски банковите такси са основателни, но без предметни, тъй като не са поискани с
молбата на ответника. Безспорно е в съдебната практика, че заплатените такси на
банкови институции при заплащане на съдебните разноски не се присъждат, тъй
като се явяват разноски за извършване на съдебните разноски, дължат се на друга
институция, не за целите на съдебното производство, поради което не са обхванати
от разпоредбите на ГПК.
Възражението за прекомерност
на възнаграждението от 1000лв. за един адвокат също е неоснователно. Минимално
установения размер за дела по ЗКИР е 600лв., но предвид проведените три съдебни
заседания, при които адвоката на ответника, както и този на жалбоподателя са
участвали, изготвени са и писмени становища, както и предвид обема и предмета
на спора, не може да се приеме, че е налице основание за намаляване на
разноските заплатени на процесуалния представител. Възражението би било
основателно при прекратяване на производството преди изпълнение на задълженията
на адвоката по сключения договор, което условие в случая не е налице.
Мотивиран от горното и на основание чл.248
ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Административен съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И
ДОПЪЛВА определение №
36/24.01.2020г., постановено по адм.д.№ 298/19г. по
описа на АС Стара Загора като:
ОСЪЖДА „НЕСА“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „М. Михайлов“ №8,
представлявано от управителя Р.Р.да заплати на „ЛЪКИ 9“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ №117
сумата от 1426.35лв / хиляда четиристотин двадесет и шест и тридесет и пет/,
представляваща разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ