РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Троян, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря К. Н. Раева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20224340100395 по описа за 2022 година
М. Д. Л. от гр. А., обл. Ловеч е предявила срещу П. М. Н., Х. Д. Х. и П.
Х. Х., всичките от гр. Апрпилци, два обективно съединени иска с посочено
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК. Ищцата
твърди, че с първите двама ответници са наследници на Д.Х.Н., починал на
14.12.2006 г. Н. е бил собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
52218.531.196 по КККР на гр. А., одобрени със Заповед РД-18-49/31.08.2007 г.
на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 05.07.2021 г., с
адрес на поземления имот, отразен в АГКК: гр. А., кв. „Център“, и
административен адрес: гр. А., ул. „В.Л." № 177, с площ 799 кв. м, трайно
предназначение на територията - урбанизирана територия, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10 м), без предишен идентификатор, с номер
по предходен план 576, при съседи: Поземлен имот с идентификатор
52218.531.197; Поземлен имот с идентификатор 52218.651.5; Поземлен имот с
идентификатор" 52218.651.27; Поземлен имот с идентификатор
52218.531.324; Поземлен имот с идентификатор 52218.531.194, ведно с
построените в имота сгради: 1) Сграда с идентификатор 52218.531.196.1, със
застроена площ 112 кв. м, брой етажи 2, предназначение - Жилищна сграда,
еднофамилна; 2) Сграда с идентификатор 52218.531.196.2, със застроена
площ 51 кв. м, брой етажи 1, предназначение Селскостопанска сграда; 3)
Сграда е идентификатор 52218.531.196.3, със застроена площ 35 кв. м, брой
етажи 1, предназначение -Селскостопанска сграда.
1
Л. излага, че всеки един от наследниците притежава по 1/3 ид. част от
процесния имот. През 2021 г. ищцата установила, че с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №
143/28.06.2021 г., т. II, рег. № 2187, д. № 312/2021 г. на Нотариус М.Г.,
ответницата Н. е призната за собственик на 4/6 идеални части от имота,
ответникът Х. Д. Х. - за собственик на 1/6 идеална част, и ищцата Л. - за
собственик на 1/6 идеална част. Веднага след като се снабдила с нот. акт, Н.
прехвърлила на своята внучка П. Х. правата си върху имота срещу
задължение за издръжка и гледане.
За установяване обстоятелствата по исковата претенция са ангажирани
гласни и писмени доказателства. В съдебно заседание ищцата се представлява
от адв. К. Д. от ЛАК, която от името на доверителя си моли съда да уважи
изцяло исковата им претенция, като Л. бъде призната за собственик на 1/3 ид.
част от процесния имот и съответно бъде изменен констативния нот. акт,
съобразно правата й.
По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и
доказателствата. В законовия месечен срок е представен писмен отговор, с
който изцяло се оспорва исковата претенция. В процеса ответниците са
представлявани от адв. С. С. от ЛАК, който излага, че така предявените
искове са изцяло неоснователни и недоказани. Процесният имот е бил в
режим на СИО, която е прекратена със смъртта на Д. Н. и съгласно нормите
на ЗН, П. Н. притежава 4/6 ид. чести от процесния имот, двете им деца М. Л. и
Х. Х. – по 1/6 ид. част
От приложените писмени доказателства: Заверен препис от
Удостоверение за наследници изх. № 144 от 21.04.2022 г., издадено от
Община А., Заверен препис от Нотариален акт за продажба на недвижим
имот, чрез Общински народен съвет № 111, т.1, н.д. № 233/1976 г., Заверен
препис от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност и наследство № 143/28.06.20211 г., т. II, рег.№ 2187, д. № 312/2021 г.
на Нотариус М.Г., Заверен препис от Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №144/28.06.2021 г.,
т.2, рег. № 2193, д. 313 /2021 г. на Нотариус Mapгарита Гладкова, Заверен
препис от Удостоверение за сключен граждански брак - дубликат, издадено
въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0005 от 08.04.1979 г.,
съставен в гр.А., Заверен препис от Скица на поземлен имот № 15-402687-
14.04.2022 г., Заверен препис от Удостоверение за данъчна оценка изх.
2
№**********/18.04.2022 г. издадено от Община А., удостоверение за
раждане на М. Д. Х., изд. от Община Ловеч на 08.06.2022 г., Строително
разрешение № 7 от 1977 г., Строително разрешение 0 35 от 23.05.1979 г.,
Протокол № 6 за дадена строителна линия и определено ниво от 23.05.1979 г.,
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и
наследство № 143 том. 2, н.д. № 312 от 2021 г., удостоверение за граждански
брак № 125903, изд. на 08.04.1979 г. от Общински народен съвет гр. А. и
нотариални дела № 312/2021 г. и № 313/2021 г. на нотариус М.Г., от
показанията на разпитаните свидетели И.И.Д., Б.В.С., Б.П.Д.-М., М. С.Д.,
М.Й.Т., Х. П. Х. и А.А. Х. и от заключението на СГЕ с вещо лице М. К. , съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
От представеното удостоверение на Община А. от 20.01.2022 г. се
установява, че П. М. Н. и Д.Х.Н. са сключили граждански брак на 08.04.1979
г.
Д. Н. е починал на 14.12.2006 г. и негови законни наследници са
съпругата му П. Н. и двете им деца – М. Л. и Х. Х..
На 09.06.1976 г. Д. Н. е закупил от К.П. следния недвижим имот:
незастроен парцел 18, пл. № 576, кв. 53, по плана на гр. А., с площ от около
650 кв. м. Договора за покупко-продажба е материализиран в нот. акт № 111,
т. I по нот. дело № 233/1976 г. на ТРС.
Не се оспорва от страните, че по действащите КККР на гр. А. процесния
имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.531.196 по
КККР на гр. А., одобрени със Заповед РД-18-49/31.08.2007 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 05.07.2021 г., с адрес
на поземления имот, отразен в АГКК: гр. А., кв. „Център“, и административен
адрес: гр. А., ул. „В.Л." № 177, с площ 799 кв. м, трайно предназначение на
територията - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м), без предишен идентификатор, с номер по предходен
план 576, при съседи: Поземлен имот с идентификатор 52218.531.197;
Поземлен имот с идентификатор 52218.651.5; Поземлен имот с
идентификатор" 52218.651.27; Поземлен имот с идентификатор
52218.531.324; Поземлен имот с идентификатор 52218.531.194
По делото е представено строително разрешение № 7 от 1977 г., с което
3
на Д. Н. е разрешено да построи в имота жилищна сграда с площ 82 кв. м. и
строително разрешение № 35 от 23.05.1979 г. за построяването на стопанска
постройка върху 32 кв. м.
Към момента в процесния имот са изградени: 1) Сграда с
идентификатор 52218.531.196.1, със застроена площ 112 кв. м, брой етажи 2,
предназначение - Жилищна сграда, еднофамилна; 2) Сграда с идентификатор
52218.531.196.2, със застроена площ 51 кв. м, брой етажи 1, предназначение
Селскостопанска сграда; 3) Сграда е идентификатор 52218.531.196.3, със
застроена площ 35 кв. м, брой етажи 1, предназначение -Селскостопанска
сграда.
След откриване на наследството, П. Н. е декларирала придобиването на
имот по наследство в Община А., при квоти но 1/3 идеална част за нея, за
ответника Х. Х. и за ищцата М. Л., тъй като процесния имот не е бил в режим
на СИО, а е бил индивидуална собственост на Д. Н..
През 2022 г., когато Л. платила данъка върху притежаваните от нея
идеални части, установила, че сумата е в по-малък размер от предходните
години. Ищцата извършила проверка и установила, че за процесния имот е
подадена нова декларация през 2021 г. от П. Н., в която правата на страните
са: 4/6 ид. част за П. Н. и по 1/6 ид. част за М. Л. и за Х. Х..
По делото е изискана и нотариалната преписка, от която се установява,
че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност и наследство № 143/28.06.2021 г., т. II, рег. № 2187, нот. дело №
312/2021 г. на Нотариус М.Г., П. Н. е призната за собственик на 4/6 ид. части
от процесния имот, а съответно М. Л. и Х. Х. – на по 1/6 ид. част. Веднага
след като се снабдила с нот. акт, Н. прехвърлила на своята внучка П. Х.
правата си върху имота срещу задължение за издръжка и гледане, видно от
нотариален акт № 144/28.06.2021 г., т. II, рег. № 2193, нот. дело № 313/2021
г. на Нотариус М.Г..
Ответниците твърдят, че именно това са правата, които са получили
върху процесния имот при откриване на наследството, тъй като имота е бил в
режим на СИО, поради което и преживялата съпруга притежава 4/6 ид. части,
а всяко едно от двете деца – по 1/6 ид. част.
Показанията на разпитаните по свидетели - Свид. И. И. Д. излага, че
познава страните по делото, живее на 100 м от тях. Свидетелят излага, че това
4
е родната къща на ищцата, а в момента там живеят ответниците П. и Х., както
и съпругата на Х. с децата им. Д. е израснал с Д. Н. и двамата му братя Х. и С.
През 1977 г. баща им построил за всеки от тримата син по една къща, тъй
като се говорило, че получил голямо наследство и намерил голяма сума пари.
Конкретно свидетеля излага, че става въпрос за процесната къща, която е
построена от бащата на Д. Н., и в която в момента живеят ответниците.
Относно построените в имота плевни – за едната свидетеля си спомня, че са я
строили заедно с къщата, а другата е изградена по-късно. Когато Д. и П. са се
събрали да живеят заедно, ответницата не е имала нужната възраст и за това
двамата сключили брак по-късно. Свид. Б.С. излага, че се е омъжила в Острец
през 1976 г., познава страните. През 1977 г. е виждала как се строи
процесната къща, тъй като е минавала оттам. Сходни са показанията и на
свид. Б.Д.-М., която излага, че къщата, която е предмет на делото, е строена
през 1977 г. от бащата на М. - Д. Н.. Другите две постройки в имота са
сторени по-късно. Свид. М. Д. излага, че познава П. Н. откакто е дошла в гр.
А. през 1976 г., когато е била на 15 години. Къщата е строена през 1976 – 77
година, но Д. не знае с какви пари е строена, виждала е П. да носи храна на
майсторите. Децата на Д. и П. са родени в старата къща и след като е
построенна новата къща, семейството се преместило там. В момента там
живеят П., сина й Х. и неговото семейство, ищцата живее при съпруга си в кв.
„Острец“. Свид. М. Т. излага, че когато е строена къщата, всички материали и
инструменти, свекъра на П. е държал в техния двор. Къщата е построена от
свекъра й, а родителите на П. са давали пари. Когато се е строила къщата, П.
е готвила и носила храна на работниците. Сходни са и показанията на свид.
Х. Х.. Свид. А. Х. е съпруга на Х. Х., майка на П. Х. и съответно снаха на П.
Н.. Излага, че от 2003 г. живее с Х. Х., като следващата година двамата
сключили брак. През 2006 г. е починал бащата на съпруга й – Д. Н.. Х. описва
отношенията в семейството, които са ирелевантни за казуса. Излага, че от
свекърва си знае, че къщата е строена с помощта и средства на нейните и на
родителите на съпруга й Д.. През 2005 г. свидетелката и съпруга й изградили
постройка от 35 кв. м, която в момента се ползва за работилница.
Назначената графологическа експертиза е имала задача да изследва
процесната данъчна декларация от 05.03.1998 г.. Вещото лице М. К. е
установил, че изписания ръкописен текст не е от П. Н., а положените подписи
са от Д. Н..
5
При тези данни от изложената фактическа обстановка съдът намира, че
е сезиран с един положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК,
който е допустим. В настоящия случай ищцата цели да докаже право на
собственост върху наследствената си 1/3 идеална част от процесния имот.
Предявяването на подобен субсидиарен иск предполага наличие на правен
интерес. Изискването за наличие на правен интерес, което е процесуална
предпоставка за допустимостта на всеки иск, изрично е подчертано в
разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК. Само чрез изискването за интерес от
установяването, може да се обособят нуждаещите се от съдебно установяване
граждански правоотношения, т. е. следва да се очертае нарушеното
материално право, нуждаещо се от съдебна защита. Правният интерес от
провеждане на установителен иск е обусловен от оспорване претендирано от
ищеца право или претендиране отричано от него право. С оглед на
представените и обсъдени доказателства и твърдения на страните в
настоящия процес, решаващия съд намира, че предявения иск е основателен и
доказан и следва да бъде изцяло уважен, като бъде признато по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на1/3 идеална част от процесния имот.
Установи се в процеса, че наследодателя на страните Д. Н. е декларирал
процесния имот като негова индивидуална собственост Ответницата П. Н.
лично заяви в съдебно заседание, че е придружавала съпруга си при подаване
на декларацията по ЗМДТ на 05.03.1998 г. Заявлението, че той е изписал
текста в декларацията, извън служебните вписвания, а и че също той я е
подписал, се потвърждават от изготвената графологическа експертиза.
Това кореспондира и с действията на Н. по подаване на декларацията с
вх. № 81/12.02.2007 г. Не се оспорва, че Н. лично е попълнила и подала тази
декларация. Законът допуска един от наследниците да подаде декларация за
имота, като посочи другите наследници и техните квоти. Н. е посочила, че
наследява поравно с децата си, а именно по 1/3 идеална част.
На 10.06.2021 г. ответницата П. Н. е подала нова декларация за
процесния имот, в която вече са променени собствените права на страните:
отразено е, че П. Н. притежава 4/6 ид. части, а М. Л. и Х. Х. по 1/6 ид. част от
процесния имот. Следователно от този момент Н. е приела, че процесния
имот е бил в режим на СИО, преди това ответницата е имала съзнанието, че
наследява 1/3 идеална част от лично имущество на своя починал съпруг.
Н. и Х. претендират собственост и въз основа на дваностно владение.
Владението, за да бъде валиден оригинерен способ за придобиване на
собственост, следва да включва кумулативно обективен и субективен
елементи — корпус и анимус - относно владяната вещ. Същността на
владението е изяснена от правната теория и практика, както и необходимостта
от доказване на кумулативното наличие на двата елемента за всеки отделен
случай, в условията на пълно и главно доказване.
Наличието на валиден граждански брак и обитаването на имота не е
достатъчно да обоснове владение.
6
Липсата на анимус предопределя и липсата на владение. Изменението
на държането за другите сънаследници и изменението му във владение следва
да се извърши по начин, който да бъде доведен до знанието на останалите
сънаследници. Манифестирането на такава промяна е задължително и не
може да бъде тайно, както е в настоящия случай. Освен това такива
обстоятелства не са заявяване от ответниците и не са били предмет на
доказване.
Тежестта на доказване относно липсата на анимус е на страната, която
го оспорва. От събраните по делото доказателства, и най-вече с приложената
декларация вх. № 81/12.02.2007 г., по безспорен начин се доказва
субективното отношение на Н. към имота, което не отговаря на намерение за
своене.
Впоследствие ответницата Н. се е разпоредила със собствените си
идеални части от имота в полза на своята внучка – отв. П. Х.. Действията на
П. Н. относно деклариране отново на процесния имот с декларацията е с вх.
№ 3433/10.06.2021 г., снабдяване с констативен нотариален акт в
производство, в което ищцата не е участвала и разпореждане с правата си в
полза на П. Х., не са оповестени на ищцата. За тях Л. научава по-късно, когато
е направила проверка.
Относно ангажираните доказателства от ответната страна, следва да се
посочи, че предявения иск е установителен и релевантните правоотношения,
предмет на иска, са единствено тези, свързани с установяване на
съсобствеността и преминаването й чрез наследствено правоприемство и
сделка.
Предявения иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК има акцесорен характер и
следва главния иск. Съда е уважил предявения иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК и
следва да уважи и иска по чл. 537 ал. 2 от ГПК, като допусне изменение на
процесния Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност и наследство № 143 от 28.06.2021 г., т. II, рег. № 2187, нот. дело №
312/2021 г. на Нотариус М.Г.. Посочения нот. акт е констативен и признава
съответните права на страните върху съсобствения им наследствен имот.
Вярно е, че в случая са намалени освен правата на ищцата, така и правата на
ответника Х., но същия не е възразил, тъй като по този начин е
облагодетелствувана неговата дъщеря - П. Х.. В конкретния случай съда
приема, че страните притежават по 1/3 ид. част от процесния имот, поради
което намира, че трябва да измени нотариалния акт досежно правата на
страните.
Относно разноските: Пълномощника на ответниците е направил възражение за
прекомерност на заплатения адв. хонорар от ищцата, което възражение съда намира за
неоснователно. Първоначалното адв. възнаграждение на пълномощника на ищцата, е
договорено, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните адв. възнаграждения.
Съгласно същата, се определя и допълнително възнаграждение, съобразно броя на
съдебните заседания.
7
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответниците да заплатят на
ищцата сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 592,73 лева
/списък по чл. 80 от ГПК/
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК по отношение
на П. М. Н., ЕГН **********, Х. Д. Х., ЕГН ********** и П. Х. Х., ЕГН
**********, тримата с адрес: гр. А., обл. Ловеч, ул. „В.Л.“ № 177, че М. Д. Л.,
ЕГН **********, адрес: гр. А. ул. „Русалийски проход“ № 48 е собственик на
1/3 ИДЕАЛНА ЧАСТ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.531.196 по
КККР на гр. А., одобрени със Заповед РД-18-49/31.08.2007 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 05.07.2021 г., с адрес
на поземления имот, отразен в АГКК: гр. А., кв. „Център“, и административен
адрес: гр. А., ул. „В.Л." № 177, с площ 799 кв. м, трайно предназначение на
територията - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м), без предишен идентификатор, с номер по предходен
план 576, при съседи: Поземлен имот с идентификатор 52218.531.197;
Поземлен имот с идентификатор 52218.651.5; Поземлен имот с
идентификатор" 52218.651.27; Поземлен имот с идентификатор
52218.531.324; Поземлен имот с идентификатор 52218.531.194, ведно с
построените в имота сгради: 1) Сграда с идентификатор 52218.531.196.1, със
застроена площ 112 кв. м, брой етажи 2, предназначение - Жилищна сграда,
еднофамилна; 2) Сграда с идентификатор 52218.531.196.2, със застроена
площ 51 кв. м, брой етажи 1, предназначение Селскостопанска сграда; 3)
Сграда е идентификатор 52218.531.196.3, със застроена площ 35 кв. м, брой
етажи 1, предназначение -Селскостопанска сграда.
На основание чл. 537 ал. 2 от ГПК ИЗМЕНЯВА Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 143 от 28.06.2021
г., т. II, рег. № 2187, нот. дело № 312/2021 г. на Нотариус М.Г., като всеки
един от наследниците на Д.Х.Н., починал на 14.12.2006 г. – П. М. Н., ЕГН
**********, Х. Д. Х., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. А., обл. Ловеч, ул.
„В.Л.“ № 177 и М. Д. Л., ЕГН **********, адрес: гр. А. ул. „Русалийски
проход“ № 48, е собственик на 1/3 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 52218.531.196 по КККР на гр. А., одобрени със Заповед РД-
18-49/31.08.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот от 05.07.2021 г., с адрес на поземления имот, отразен в
АГКК: гр. А., кв. „Център“, и административен адрес: гр. А., ул. „В.Л." №
177, с площ 799 кв. м, трайно предназначение на територията - урбанизирана
8
територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), без
предишен идентификатор, с номер по предходен план 576, при съседи:
Поземлен имот с идентификатор 52218.531.197; Поземлен имот с
идентификатор 52218.651.5; Поземлен имот с идентификатор" 52218.651.27;
Поземлен имот с идентификатор 52218.531.324; Поземлен имот с
идентификатор 52218.531.194, ведно с построените в имота сгради: 1) Сграда
с идентификатор 52218.531.196.1, със застроена площ 112 кв. м, брой етажи 2,
предназначение - Жилищна сграда, еднофамилна; 2) Сграда с идентификатор
52218.531.196.2, със застроена площ 51 кв. м, брой етажи 1, предназначение
Селскостопанска сграда; 3) Сграда е идентификатор 52218.531.196.3, със
застроена площ 35 кв. м, брой етажи 1, предназначение -Селскостопанска
сграда.
ОСЪЖДА П. М. Н., ЕГН **********, Х. Д. Х., ЕГН ********** и П. Х. Х.,
ЕГН **********, тримата с адрес: гр. А., обл. Ловеч, ул. „В.Л.“ № 177 да
заплатят на М. Д. Л., ЕГН **********, адрес: гр. А. ул. „Русалийски проход“ №
48, съдебно-деловодни разноски в размер на 1 592,73 - хиляда петстотин
деветдесет и два лева и 73 стотинки.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
9