Р Е Ш
Е Н И Е
№ 175
Гр. Нови пазар, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новопазарският
районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 11.06.2020 г.,
като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1130 по
описа на съда за 2019 г. при секретаря Галина А., за да се произнесе взе
предвид следното:
С
исковата молба са предявени два кумулативно обективно съединени иска – 1
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за ползване на
чужда вещ без основание и иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за заплащане
на вреди, нанесени на собствената на ищеца вещ.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Йоанна“ ООД, гр. Нови пазар, пл. „Раковски“ № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 39, с ЕИК ********* представлявано от управителя А.Б.Г., срещу „Крис-НП“ ООД, гр. Нови пазар, ул. „И. Вълчев - Талимата“ № 12, с ЕИК *********, представлявано от управителя М.Х.Б.. С исковата молба се твърди, че на ***г. ищецът е продал на ответника ППС – полуремарке самосвал, описано подробно в исковата молба за сумата от 20000 лв. Владението върху полуремаркето било предадено още през месец април 2019 г. До момента на завеждане на иска цената не била платена. С допълнителна молба с рег. № *** от ***г. ищецът заявява, че на 13.09.2019 г. е намерил процесния самосвал пред собствената си автобаза, с което вещта му е била върната. Твърди обаче, че по този начин ответникът в продължение на 5 месеца и 13 дни е ползвал превозното средство и по тази причина ищецът претендира обезщетение за времето, в което ответникът е използвал вещта в размер на 2000 лв. на месец. Освен това вещта била увредена и се налагало смяна на някои части – 6 бр. гуми на стойност 400 лв. всяка, електромотор за покрива на полуремаркето на стойност 1000 лв., както и 2 бр. крилчати гайки, пристягащи задния капак на полуремаркето към коша на стойност 100 лв. всяка. С оглед на това ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 10000 лв., представляващи дължимо обезщетение за времето, в което е ползвал процесното превозно средство, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 3600 лв., представляваща стойността на повредени части на процесната вещ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на това задължение. Изрично заявява, че не поддържа първоначалния иск за осъждане на ответника да заплати стойността на вещта. Иска се присъждане на разноските по делото.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа така предявените
искове. Счита, че безспорно по делото е доказано, че ответникът е държал
процесната вещ – полуремарке „***“ – в периода от м. април 2019 г. до м.
септември 2019 г. Обръща внимание, че липсата на доказателства, че ответникът
не е ползвал ремаркето може да се дължи на факта, че често в счетоводните
документи не се отразява полуремаркето, а само влекача, на който то е закачено.
Предвид горното счита, че искът се явява доказан и следва да бъде уважен в
пълен размер, ведно със законната лихва и разноските по делото.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор. С него се отрича дължимостта на цената на вещта поради липса на форма на сключения договор. Оспорва се твърдението на ищеца, че с предаване владението на вещта са предадени и документите за ППС. Твърди се, че през целия период ответникът не е разполагал с никакви документи, поради което е било невъзможно да използва самосвала по предназначение. Твърди също, че още при предаване на вещта, същата е била в лошо техническо състояние, което наложило извършването на някои ремонти. Описаните в допълнителната искова молба повреди според ответника са съществували още при предаване на вещта и също са били причина тя да не може да бъде ползвана по предназначение. По тази причина моли съда да отхвърли предявените искове. При условията на евентуалност оспорва исковете по размер и моли същите да не бъдат уважени в целия предявен размер, а в такъв отговарящ на пазарните условия. Направено е искане за присъждане на разноските.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете като вземе предвид, че между страните няма валидно наемно
правоотношение, а и счита, че вещта не е предадена в състояние годно за
използването й по предназначение. Претендира разноски в производството.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и
представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От
доказателствата по делото се установява, че в средата на месец април 2019 г.
(около 15-то според свидетелските показания) ищецът „Йоанна“ ООД, гр.
Нови пазар е предало на ответника „Крис-НП“ ООД, гр. Нови пазар собственото си
полуремарке самосвал *** с рег. № ***, рама ***, цвят ***.
От изслушаните
гласни доказателства се установява, че през месец април 2019 г. при предаване
на ППС – полуремарке самосвал *** – същото е било в състояние, което не е
позволявало неговото ползване преди да бъде извършен ремонт. Електромоторът,
който задвижвал брезента, който покрива ремаркето, не работел, крилчатите
гайки, които затваряли задния капак на полуремаркето били счупени, то било само
с пет и то износени гуми, налагало се смяна на дискове и др. подобни ремонти.
Страните са имали уговорка „Крис-НП“ ООД да вземат ремаркето, „Йоанна“ ООД да
им помогнат да го поправят, при това за своя сметка, като едва след това да
бъде извършена продажбата на полуремаркето. На ответника бил предаден само малкия
талон на ППС-то. Останалите документи следвало да се предадат след ремонта на
ремаркето и прехвърлянето му. По съвет на управителя на „Йоанна“ ООД от
„Крис-НП“ ООД заменили мотора със система с педал за покрИ.е на ремаркето с
брезента, гресирали дисковете, поставили шеста гума, за да може да се придвижва
превозното средство безопасно. Извършените от „Крис-НП“ ООД ремонти по
процесното ППС били заплатени от тях.
Тези факти с категоричност се установяват от показанията на св. В.М.и св. Е.А., които съдът изцяло кредитира. От всички разпитани свидетели само тези двамата са присъствали на предаването на ремаркето, а и дадените от тях показания са подробни, ясни, непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства по делото. По делото не се събраха доказателства ремаркето да е било ползвано реално в периода от м. април 2019 г., когато е предадено от „Йоанна“ ООД на „Крис-НП“ ООД, до септември 2019 г., когато е върнато обратно на „Йоанна“ ООД. Наистина според заключението на вещото лице по СИЕ (изцяло кредитирана от съда) е възможно липсата на доказателства да се дължи на факта, че в счетоводните документи е отразяван само влекача, а не ремаркето, но все пак не може да се игнорира факта, че няма никакви доказателства нито „Йоанна“ ООД да е ползвала ремаркето преди предаването му, нито „Крис-НП“ ООД – след този момент. Освен това са налице доказателства за извършвани от „Крис-НП“ ООД ремонти, които – както правилно е отбелязал процесуалният представител на ищеца – показват намерение да се ползва движимата вещ. Те са косвено доказателство и за това, че се е налагало ремонт на ППС преди да бъде ползвано. Показанията на св. Р. Х. и св. М.Д.не се кредитират от съда, тъй като не се подкрепят от другите доказателства, събрани по делото.
На ***г. страните сключили договор в писмена форма, според който „Крис-НП“ ООД, гр. Нови пазар купува от „Йоанна“ ООД, гр. Нови пазар процесното полуремарке в такова състоянието, в каквото се намира в момента на продажбата, заедно с всички принадлежности за сумата от 20000 лв. Това съдържание на договора за покупко-продажба е още едно косвено доказателство, че полуремаркето не е било предадено в състояние, годно за непосредствена употреба – в противен случай подобна уговорка, че вещта се купува „в такова състоянието, в каквото се намира в момента на продажбата“ не би била необходима, тъй като по принцип се очаква да се купи годна за ползване вещ. Всяко изключение от правилото се налага да се уточни в договора. Фактът, че първоначалната уговорка е била една (продажбата да стане след като бъде отремонтирано ремаркето за сметка на продавача), а в последствие страните са подписали договор с различно съдържание (че купувача купува вещта в състоянието, което е в момента), напълно оправдава включването на такава уговорка в договора. За продажбата ищецът е издал и проформа фактура на ***г., приета от ответника.
На 13.09.2019 г. „Крис-НП“ ООД откарали процесното полуремарке *** пред базата на „Йоанна“ ООД и го оставили там, включително и малкия талон на ППС-то.
От заключението на кредитираната от съда повторна СТЕ се установява, че месечният наем на полуремарке самосвал *** от 2003 г. възлиза на 1080 лв. месечно. Стойността на 6 бр. гуми възлиза на 4320 лв. Замяната на електромотора би струвала на собственика 1632 лв., а смяната на двете крилчати гайки – 100 лв. Тази експертиза се кредитира като изчерпателна и мотивирана. По първата експертиза вещото лице твърдеше, че не е намерил подобния обяви затова е използвал не пазарния метод, а друг метод за изчисляване на наема. Вещото лице по повторната експертиза е намерило подобни обяви и по тази причина тази експертиза се доближава повече до обективната истина. Освен това правилно вещото лице е изчислило стойността на повредените части според стойността на нови такива, тъй като ако се налага поправка, ще се наложили замяната на повредените части с нови такива, независимо колко изхабени са били предходните.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД:
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Съгласно алинея две на цитираната разпоредба това
право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Когато
става дума за обезщетение от ползване на чужд имот или вещ по този иск в тежест
на ищеца е да докаже, че е бил собственик на процесния имот, респ. вещ през
посочения от него период; че ответникът е ползвал този имот (вещ), както и
размера на средния пазарен наем на имотите за процесния период.
От
доказателствата по делото се установи, че ищецът безспорно е собственик на
процесната движима вещ. В периода от средата на м. април до средата на м.
септември 2019 г. ответникът е ползвал вещта.
Наистина
в случая вещта е била предадена на ответника, тъй като страните са имали
уговорка последният да купи ППС-то. Дори са подписали и договор за продажбата
й. Договорът обаче е нищожен поради липса на форма. Този факт се доказва от
представеното по делото писмено доказателство – договор в писмена форма, а с
оглед тонажа на превозното средство самосвал *** – изискването в закона е за
продажба с писмен договор с нотариална заверка на подписите. В конкретния
случай бе напълно възможно да се иска конверсия на нищожната сделка в
предварителен договор, но никоя от страните не поиска подобно нещо.
Предвид
това се оказва, че в периода от средата на м. април до средата на м. септември
2019 г. ответникът е ползвал вещта без основание (тъй като основанието да
ползва вещта сее оказало нищожно, т.е. то липсва в правния мир). В такъв
случай, както трайно приема съдебната практика ответникът дължи на ищеца
обезщетение за това, че е ползвал вещта през процесния период без основание,
тъй последният е бил лишен от възможността да получава доходи от тази вещ посредством
естествените или гражданските плодове. Именно в това се състои обедняването на
ищеца.
Съдът
не споделя становището на процесуалния представител на ответника, че искът е
неоснователен, тъй като между страните няма валидно наемно правоотношение.
Както бе посочено по-горе сумата се дължи като обезщетение за времето през,
което ищецът е бил лишен от ползването на собствената си вещ, а пазарният наем
е само средство за изчисление на това обезщетение. Без значение е фактът, че
вещта не е ползвана поради негодност, тъй като точно в това състояние я е
приел. Можел е още първият месец да я отремонтира за сметка на собственика
(като го задължи в последствие да му възстанови стойността на ремонта) или да
откаже да я получи без да е ремонтирана. Съгласявайки се да получи вещта в
състоянието, в което е била, той е поел за себе си отговорността да я въведе в
състояние, годно за употреба. А дали я е ползвал е без значение. Важното е, че
я е държал, с което е препятствал самият собственик да се ползва от нея.
Предвид
това настоящият съдебен състав намира иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД за
основателен по същество.
Досежно
размера на иска, законодателят е предвидил, че обезщетението се определя в
размер на онова, с което ответникът се е обогатил, до размера на обедняването.
Съдът счита, че обезщетението за ползване на чужд имот или вещ без основание
следва да бъде определено на база средния пазарен наем за подобен вид имоти или
вещи. Предвид това съдът счита, че размерът на обезщетението следва да се
определи съгласно кредитираната част на назначената и приета от съда СТЕ, а
именно в размер на сумата от 1080 лв. на месец за периода от средата на м.
април до средата на м. септември 2019 г. – общо 5 месеца – или сумата от 5400
лв., представляваща стойността на средния пазарен наем за процесния имот за
целия процесен период. С оглед на това съдът намира иска с правно основание чл.
59 от ЗЗД за основателен само до този размер, като в останалата част
до предявения размер от 10000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Сумата от 5400 лв. следва да бъде присъдена, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба на 22.08.2020 г.
По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В конкретния случай става дума за вреди нанесени на собствена на ищеца вещ.
По делото безспорно се доказа, че вещта полуремарке *** е било в състояние, което не е позволявало неговото ползване преди да бъде извършен ремонт: 1/ електромоторът, който задвижвал брезента, който покрива ремаркето, не работел, 2/ крилчатите гайки, които затваряли задния капак на полуремаркето били счупени, 3/ било само с пет и то износени гуми, 4/ налагало се смяна на дискове и др. подобни ремонти. Предвид това съдът счита, че тези вреди не са нанесени от „Крис-НП“ ООД при употреба на вещта, още повече, че такава употреба по делото не се доказа.
Предвид
това съдът намира искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД за недоказан по
основание и размер и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
За разноските:
Ищецът
още с исковата молба, а ответникът – с отговора, са направили изрично искане
съдът да им присъди направените по делото разноски, което налага съдът да се
произнесе по дължимостта на направените от страните разноски в производството.
Предвид
частичната основателност на единия от исковете и с оглед разпоредбата на чл.
78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че от направените от ищеца 3121 лв. за
деловодни разноски им се дължат съразмерно на уважената част от иска, а именно
сумата от 1239,22 лв.
С
оглед изводите на съда за частична неоснователност на исковете и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на ответника част от
направените от него разноски по водене на делото, съобразно отхвърлената част
от иска. Предвид данните по делото за направени от ответника 1090 лв. разноски,
съдът счита, че следва да присъди ищеца да заплати в полза на ответника сумата
от 657,21 лв.
Водим
от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Крис-НП“ ООД, гр. Нови
пазар, ул. „И. Вълчев - Талимата“ № 12, с ЕИК *********, представлявано от
управителя М.Х.Б., да заплати на „Йоанна“ ООД,
гр. Нови пазар, пл. „Раковски“ № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 39, с ЕИК *********
представлявано от управителя А.Б.Г., сумата от 5400
лв. (пет хиляда и четиристотин лева), представляващи обезщетение за
ползване на собственото на ищеца полуремарке самосвал *** с рег. № ***,
рама ***, цвят ***,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 22.08.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 10000 лв. като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от „Йоанна“ ООД, гр. Нови пазар, пл. „Раковски“ № 4, вх.
Б, ет. 4, ап. 39, с ЕИК ********* представлявано от управителя А.Б.Г.срещу
„Крис-НП“ ООД, гр. Нови пазар, ул. „И. Вълчев - Талимата“ № 12, с ЕИК
*********, представлявано от управителя М.Х.Б. за заплащането на стойността на
повредени части на процесната вещ полуремарке самосвал *** с рег. № ***, рама ***, цвят ***, а именно 6 бр.
гуми на стойност 400 лв. всяка, електромотор за покрива на полуремаркето на
стойност 1000 лв., както и 2 бр. крилчати гайки, пристягащи задния капак на
полуремаркето към коша на стойност 100 лв. всяка, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Крис-НП“ ООД, гр. Нови
пазар, ул. „И. Вълчев - Талимата“ № 12, с ЕИК *********, представлявано от управителя
М.Х.Б., да
заплати на „Йоанна“ ООД, гр. Нови пазар, пл. „Раковски“ № 4,
вх. Б, ет. 4, ап. 39, с ЕИК ********* представлявано от управителя А.Б.Г.,
сумата от 1239,22 лв. (хиляда двеста тридесет и девет
лева и двадесет и две стотинки) представляващи част от направени от ищеца
разноски в производството, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Йоанна“ ООД, гр. Нови
пазар, пл. „Раковски“ № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 39, с ЕИК ********* представлявано
от управителя А.Б.Г., да заплатИ на „Крис-НП“ ООД, гр. Нови
пазар, ул. „Иван Вълчев - Талимата“ № 12, с ЕИК *********, представлявано от
управителя М.Х.Б., сумата от 657,21
лв. (шестстотин петдесет и седем лева и двадесет и една стотинки) представляващи
част от направени от ответника разноски в производството, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от
връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Николова