Допълнително Р Е Ш Е Н И Е
№3437/24.7.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело
№353 по описа на Варненски
районен съд за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК за допълване на решение №2630/13.06.2019г.,
постановено по гр. дело № 353/2019г. на ВРС. Образувано е по повод молба от
28.06.2019г. от ищеца, чрез адв. Ф., с която се прави
искане за допълване на съдебното решение, като съдът се произнесе досежно
осъждане на ответника да заплати сумата от 5,30 лева представляваща законна
лихва върху главницата за периода от депозиране на исковата молба до заплащане
на задължението.
В срока по чл. 250, ал. 2
ответната страна не е депозирала отговор по молбата.
Съдът намира молбата за процесуално
допустима, но за неоснователна при следните съображения.
Съгласно чл.
250, ал. 1 от ГПК, допълване на решението се
постановява, когато съдът не се
е произнесъл по цялото искане на
страната, т. е. тогава, когато е разгледана част от искането,
а по отношение на останалата спорът
не е разрешен с уважаване или отхвърляне
на претенцията според основанието и размера й, както са предявени. Предмет на искането допълване
следователно се явява предявена искова претенция, по която съдът не се е
произнесъл.
В настоящата хипотеза с исковата
си молба ищецът сезира съда с иск за осъждане на ответника да заплати сумата от
250 евро ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателно изплащане на задължението. Съдът с диспозитив отхвърли предявения
иск за осъждане на ответника да заплати претендираната сума ведно с търсената
законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 14.01.2019г. до
окончателно изплащане на задължението. Изложеното налага извода, че съдът се е
произнесъл по предявения иск от ищеца с отхвърлителне
диспозитив, който обхваща и законната лихва върху търсената сума, като законна
последица върху главницата.
Законната лихва не е
самостоятелен иск. Тя е законова последица, която се дължи на кредитора в
случай, че вземането му бъде съдебно установено като дължимо в съда. Началният
и момент е конкретно определен – предявяване на исковата молба в съда, но
крайния е неизвестен доколкото не е изначално известно кога длъжникът ще плати–
в съдебна фаза или във фаза на съдебното изпълнение. Едва с молбата си по чл.250 ГПК ищецът индивидуализира законната последица върху претендираната главница по
размер, но такъв иск не е предявен за да дължи съдът произнасяне по него. Не
така би било ако ищецът бе предявил иск за мораторна лихва, който иск е
самостоятелен и съдът следва да се произнесе по него отделно от главния иск,
който би бил индивидуализиран за период от изпадане на длъжника в забава до
сезиране на съда. Такъв иск обаче не е предявен.
Изложеното налага извода, че
съдът се е произнесъл изцяло по предмета, за който е бил сезиран, поради което
молбата за допълване на съдебното решение се явява неоснователна.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
Оставя без уважение молба
от 28.06.2019г. от Т.Д.Г., ЕГН ********** ***, бел. Р.№49, бл.6, с която се
иска допълване на съдебно решение №2630/13.06.2019г.,
постановено по гр. дело № 353/2019г. на ВРС, на осн.
чл. 250 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: