РЕШЕНИЕ
№
24
гр. Враца, 27.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
касационен състав, в публично заседание на 18.01.2022г. през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ
КА
дело № 621 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК във вр.с чл.37в ал.5 от
ЗСПЗЗ /Закон за собствеността и ползването на земеделските земи/.
Образувано е въз основа на постъпила КАСАЦИОННА
ЖАЛБА от Директора на Областна Дирекция „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ Враца, депозирана чрез
процесуалния представител юрисконсулт Ц.Д. против РЕШЕНИЕ № 109/23.07.2021г. на
Районен съд Враца, постановено по адм.д. № 1791 по описа за 2021г., с което е
отменена издадената от директора на основание чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ ЗАПОВЕД №
144/16.04.2021г. за разпреде-ление ползването на земеделските земи по масиви в
землището на с. Мало Пещене, общ. Враца за стопанската 2020-2021г., с дадени
задължителни указания за провеждане и финализиране на ново производство, вкл. с
издаване на нова заповед за разпределение на ползването на земеделските земи.
В жалбата се сочи, че
оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопро-изводствените правила и необоснованост. Сочи се, че заповедта е
законо-съобразна. Твърди се, че са погрешни заключенията на съда, че не може да
се установи по категоричен начин, че към момента на изготвяне на доклада на
комисията и издаване на заповедта двете
дружества не са били изплатили задълженията си към ДПФ, както и, че съществен
порок на съдебното решение е твърдението, че административния орган не е
изпълнил дадените от съда указания при предходното разглеждане на делото. Иска
се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдена оспорената
заповед. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено
СТАНОВИЩЕ пред съда се подържа касационната жалба от процесуалния представител.
Ответниците „Т.А.Б.“ ЕООД *** и „Ф.Е.“ ЕООД ***, чрез пълномощник адв. М.М.
*** в писмено СТАНОВИЩЕ оспорват жалбата и правят искане обжалваното решение да
бъде оставено в сила, тъй като не страда от пороците, посочени от касатора. Не
се претендират разноски.
Заинтересованите
страни – „Т.“ ЕООД, М.С., „А.А.“ ООД, М.М., „Т.“ ЕООД, ЕТ “Л. – П.П.“, „Т.Ф.“
ЕООД, ЕТ “Б.-Т.-М.Ц.-Т.“, А.П. и „Б.- Т.“ ООД, не са заявили становища по касационната жалба.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение за уважаване на касационната жалба по
мотивите в нея.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и
писмените становища доводи и съображения, и след извършване на служебна
проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба против решението е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред първостепенния съд е Заповед
№ 144/16.04.2021г. за разпределение ползването на земеделските земи по масиви в
землището на с. Мало Пещене, общ. Враца за стопанската 2020-2021г. на Директора на ОДЗ-Враца. Със
Заповедта са одобрени масивите за ползване, по ред и начин съгласно представено
Споразумение вх. № 13/05.11.2020г. Заповедта е издадена след отмяна на
предходна такава с Решение № 260062/10.02.2021г. по гр.д. № 3218/2020г. на
РС-Враца, в сила от 06.03.2021г. Районният съд е проявил процесуална активност,
разпределил е доказател-ствената тежест и е указал на участващите в
производството страни кои факти от значение за решаване на спора следва да
докажат. Събрал е относимите писмени
доказателства, аргументирал е
постановеният от него съдебен акт, поради което същият се явява
обоснован и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон. Касационната инстанция намира, че първостепенният съд не е допуснал и
нарушение на материалния закон при постановяване на решението си.
Правилен е изводът на РС-Враца,
че заповедта е незаконо-съобразна, тъй като, макар и издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, а самата
заповед противоречи с материално правни разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Комисията
по чл. 37в ЗСПЗЗ функционира при стриктно регламентирани в чл. 37в и сл. ЗСПЗЗ
и чл. 72б и сл. ППЗСПЗЗ правила, спазването на които е предпоставка за законо-съобразността
на издаваните от нея актове и в крайна сметка на финали-зиращия производството
по чл.37в ЗСПЗЗ административен акт - заповедта на директора на ОД
"Земеделие" по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 37в, ал.2,
изр. четвърто от ЗСПЗЗ предвижда в споразумението да участват само ползватели,
които са изплатили задълженията си по чл. 37в, ал. 7 и по чл. 34 за земите по
чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ за предходните стопански години, както и задълженията
си към държавния и общинския поземлен фонд. За да приеме, че „Т.А.Б.“ ЕООД ***
и „Ф.Е.“ ЕООД *** са задължени лица към ДПФ и ОПФ, административният орган се е
бил позовал само на писмо с вх.peг.№ РД-12-01-890-1/30.12.2020г. на
Министерството на земеделието, храните и горите (л.79 по гр.д. № 3218/2020г. на
РС-Враца). Правилно РС е
установил, че от същото, не може да се установи по категоричен начин, че към
момента на изготвяне на доклада на комисията и издаване на оспорената заповед
двете дружества не са били изплатили задълженията си към ДПФ. В писмото е
отразено само, че по сметка на министерството от „Т.А.Б." ЕООД на
10.11.2020 г. са постъпили плащания - 2 765.26 лева и 235.78 лева - лихви по
договори, а в периода 01.01.2020г. - 28.12.2020г. няма постъпили плащания от „Ф.Е."
ЕООД, но не и дали двете дружества имат задължения към ДПФ и характера на тези
задължения. Следователно, адм. орган не е изяснил в пълна степен тези
обстоятелства, които обуславят участието на тези две фирми в споразумението. По
този начин адм.орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените
правила и по-конкретно на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК. На следващо
място, с оспорения акт директорът на ОДЗ-Враца не е извършил предписаното от
закона пълно разпределение на ползването на масивите в землището на с.Мало
Пещене. Тълкуването на разпоредбата на чл. 37в, ал.4, изр. първо от ЗСПЗЗ
налага извод, че законодателят е предвидил с една заповед да се разпределят
всички масиви в съответното землище. Става въпрос за всички масиви в землището,
а не само за тези, които ползват земеделските производители, подписали
споразумението. В процесния случай, с издадената заповед по чл. 37в, ал.4, изр.
първо от ЗСПЗЗ адм. орган не е изпълнил своето задължение по закон да
разпредели всички масиви в землището на с.Мало Пещене. Задължение на комисията,
регламентирано в чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ, е да състави проект за разпределение на
ползването на земите по масиви, когато между ползвателите не се постигне
споразумение при условията на ал. 1, както и за земите, които споразумението не
обхваща. Установено е, че е налице споразумение между ползвателите, което
отговаря на условията по ал. 1 от чл. 37в от ЗСПЗЗ, включително и при наличие
на законовата предпоставка, че обхваща повече от 2/3 от общата площ на масивите
в землището, поради което е влязло в сила. Установено е също, че „Т.А.Б.“ ЕООД
и „Ф.Е.“ ЕООД не са участвали в споразумението и техните земи не са обхванати
от същото, въпреки че са подали заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ за участие
в сключване на споразумение за ползване. Следователно, налице е втората
хипотеза на чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ, респ. т.2 на чл.72в, ал.3 от ППЗСПЗЗ - за
разпределение на останали след сключено споразумение земи, и комисията е
следвало да разпредели и земите, които не са обхванати от споразумението. Видно
от съдържанието на доклада, назначената комисия не е извършила такова служебно
разпределение. Правилен е извода на съда, че незаконосъобразно в доклада си
комисията е обосновала решението си да не извършва служебно разпределение с
обстоятелството, че "Т.а.Б." ЕООД и "Ф.Е." ЕООД са длъжници
към ДПФ и ОПФ. Наличието на задължения към държавния и общинския поземлен фонд
е основание за изключване от споразумението на ползвателите, които имат такива
задължения /чл. 37в, ал.2, изр. четвърто от ЗСПЗЗ/, но не е основание за
неизвършване на процедурата по разпределяне на масиви, която при липса на
доброволно споразумение и по отношение на имотите, които същото не обхваща,
приключва със служебно разпределение. Дейността на комисията по чл.37в, ал.1
ЗСПЗЗ, като помощен орган при разпределение на масивите, има пряко и
непосредствено отражение върху законосъобразността на финали-зиращия
производството по чл.37в ЗСПЗЗ административен акт. Неизпъл-нението на
задължението й да състави проект за разпределение на земите, които
споразумението не обхваща, произтичащо от нормата на чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ, е
довело до лишаване на заинтересованите страни „Т.А.Б.“ ЕООД и „Ф.Е.“ ЕООД от
участие в служебно разпре-деление на тези земи и до издаването на заповед, с
която е извършено разпределение на масивите за ползването на земеделските земи
само въз основа на доброволно споразумение между други физически и юридически
лица. Това обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед и
води до отмяната й поради съществено нарушение на административно-производствените
правила и противоречие с материално правни разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Тези изводи на РС за
правилни, както и правилно е постановено административната преписка да се
изпрати на ОД „Земеделие”, гр.Враца със задължителни указания комисията да
извърши служебно разпределение на масивите, необхванати от споразумението, след
което да бъде финализирана процедурата по чл. 37в и сл. ЗСПЗЗ с нова заповед по
чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Неоснователни се явяват
твърденията в жалбата, че решението на РС-Враца е неправилно поради нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
При служебна проверка на
решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон на основания извън посочените в касационната жалба, касационният състав
не намира такива. Решението е постановено от законен състав, в рамките на
заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което
следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него следва да бъде
отхвърлена.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221 ал.2 вр. чл.218 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ
№ 109/23.07.2021г., постановено по адм.д.№ 1791/2021г. по описа на Районен съд Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.