Номер 59304.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100502666 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:24 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ , редовно
призована, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна С. Х. Х. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Д. Х., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 23135/29.10.2020г. от Главна дирекция
„Гранична полиция“, гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. И. ,
обективираща изявление на страната да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа
депозираната въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли
по същество първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В молбата е обективирано и искане за спиране на производството по
делото поради наличие на преюдициален спор от значение за правилното решаване на
делото.
АДВ. Х.: Искането за спиране е неоснователно. Считам, че така поставените въпроси
пред Съда на Европейската общност не касаят правния спор, предмет на настоящото
производство, поради което моля молбата да бъде оставена без уважение. По отношение на
спирането е налице тълкувателно решение, според което компетентен е ВКС.
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното: Дело С-262/20 на Съда на
Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално
запитване по въпроси в областта на свободно движение на работници; Социална политика;
Сближаване на законодателствата и Основни права - Харта на основните права и конкретно
1
тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от
Хартата за основните права на Европейския съюзи на §8 от Преамбюла на Директива
2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси в преюдициалното запитване не би имал
обуславящо значение за правилното решаване на настоящия спор, имащ за предмет
претендирано възнаграждение за положен нощен труд в повече в рамките на служебно
правоотношение, получен от съотношението на часовете положен нощен труд към дневен
приложимо съгласно нормите на общия закон при липса на изрична уредба в специалния
такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо решението по Дело С-262/20 на СЕС
не би имало преюдициално значение за правилното решение на настоящия съдебен спор. В
този смисъл съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК, поради
което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави без уважение.
С оглед изложеното, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК искането на
въззивника, обективирано в молба от 29.10.2020г. за спиране на производството по делото
до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално Дело С-262/20 образувано
по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните
по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че
не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ към
МВР, представлявана от Директора главен комисар С.К. срещу Решение № 2677 от
29.06.2020г. по гр.д. № 18092/2019г. по описа на ВРС, ХLI-ви състав, с което на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е
осъден да заплати на С. Х. Х. с ЕГН ********** и с адрес: *** 3а сумата от 1 641.81 /хиляда
шестстотин четиридесет и един лв. и осемдесет и една ст./ лева, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 232.23
2
часа по тримесечие за периода 01.11.2016г. – 01.11.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.11.2019г. до
окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно прилагане на
материалния закон и необоснованост. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът
изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано изчисляване, чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Изложени са също
доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по
отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва
изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с
определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на НСОРЗ не могат да
намерят приложение. Наред с това по делото не са установени отработени часове над
нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през
нощта, съответно напълно заплатен от него. Извънреден труд би бил налице, ако
работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на
следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР,
обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само
заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд.
Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-
часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на
нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че
в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в
извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с
еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се
отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото писмо вх. № 21429/02.10.2020г. от ВРС,
придружено с депозиран в деловодството на съда на 28.08.2020г. отговор на въззивна жалба
от С. Х. Х. , чрез пълномощника му адв. Д. Х..
СЪДЪТ като взе предвид, че препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия на
3
27.08.2020г., видно от съобщение на л. 15 от делото, приема, че депозираният от страната на
28.08.2020г. отговор по жалбата е постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
В отговора страната оспорва доводите в жалбата. Поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което моли да се
потвърди. Претендира присъждане на разноски.
АДВ. Х.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Не претендираме
разноски пред настоящата инстанция.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им доказателствени
искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните състезания, поради
което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Х.: Считам, че въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ е
неоснователна. Подробни доводи сме изложили в отговора на въззивната жалба. Моля да
потвърдите първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал. 2
от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:27 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4