№ 56
гр. гр.Несебър, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петър Сл. П.
при участието на секретаря Р. Г. М.
като разгледа докладваното от Петър Сл. П. Административно наказателно
дело № 20232150200019 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. Т. Д. с ЕГН **********, с адрес: град ***, против
Наказателно постановление № 22-0304-001532 от 28.11.2022г., издадено от Иво Георгиев
Терзиев на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание
чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер
на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП; на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. за му отнети 10 точки.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно
поради допуснати съществени процесуални нарушения, отрича да е извършил вмененото му
административно нарушение. Счита, че деянието е несъставомерно, тъй като за да бъде
служебно прекратена регистрацията на МПС по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП е необходимо
собственикът да бъде уведомен, а това в случая не е сторено. Жалбоподателят, който е
управлявал МПС, не е собственик на превозното средство. Като процесуално нарушение
счита, че както актосъставителят, така и наказващият орган не са посочили хипотезата, при
която са преценили, че е нарушен чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което счита, че са нарушени
разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Моли за отмяна на постановлението.
Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител. От упълномощен от ОДМВР Бургас юристконсулт е постъпило писмено
1
становище, според което жалбата е неоснователна, тъй като вмененото на жалбоподателя
нарушение е установено и доказано от събраните по делото доказателства, а в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:
За времето от 19:30 часа на 16.09.2022г. до 07:30 часа на 17.09.2022г. свидетелят М.
Н. М. – „младши автоконтрольор“ при РУ Несебър, заедно с колегата си Тодор Димитров Т.,
са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по КАТ. Около 00:15 часа на
17.09.2022г. на улица Иван Вазов в град Несебър, до бензиностанция „Петрол“, спрели за
проверка лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ *******, който се е движел в посока от село
Равда към град Несебър – Старата част. След проверка на документите на автомобила и на
водача, установили, че превозното средство се управлява от жалбоподателя Е. Т. Д., който е
пътувал сам. По повод липсата на залепен на стъклото на автомобила стикер от
застраховател, и предвид, че в първия момент водачът не е представил застрахователна
полица, е била извършена проверка от техническо средство, от което се установило, че за
автомобилът няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, а като последица от това на автомобила е била прекратена регистрацията.
Свидетелят М. Н. М. е съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) сер.GA № 528665/17.09.2022г. за това, че на същата дата в 00:15 часа в
град Несебър, по улица Иван Вазов, до бензиностанция „Петрол“, с посока към град
Несебър – стара част, Е. Т. Д. управлява лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№
*******, собственост на А.В.Р. от град Бургас, като при проверката се установило, че МПС
не е регистрирано по надлежния ред, със служебно прекратена регистрация на 03.08.2022г.
поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Актосъставителят е квалифицирал
нарушението по чл.140, ал.1, предл. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан
от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото е
връчен препис от акта срещу разписка. Възражения срещу акта не са постъпили нито при
връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗЗД.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал
обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите и е възпроизвел
съдържането на акта.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава
констатациите отразени в акта, като уточнява, че в хода на проверката водачът е донесъл
застрахователен договор, от който проверяващите установили, че договорът е обхващал
едногодишния срок, за който е сключен, но поради неплащане на погасителна вноска в срок,
той е прекратил действието си, а от справка чрез ОДЧ установили и точната дата, считано от
която на автомобила е прекратена регистрацията.
2
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес да оспорва
наказателното постановление, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 22.12.2022г., а жалбата срещу
него е подадена на 23.12.2022г.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и
в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение
и нарушената правна норма, включително в НП е посочено в пълнота запълващото бланкета
нормативно правило. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна страна. Актът е съставен от компетентно лице, при
спазване на процедурата по съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН, като материалната,
териториалната е темпоралната компетентност на административно наказващия орган
следва от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи. Процесният АУАН е съставен в присъствието на очевидец и нарушителя, като
последният е имал възможността да направи писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН, но такива не са постъпили. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена
правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна норма.
Спазени са и разписаните в чл.34 от ЗАНН давностни срокове. Съгласно чл.140, ал.1 от
ЗДвП „по пътищата, отворени са обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“. В случая от представените по делото
доказателства безспорно се установява, че на 17.09.2022г. управляваният от жалбоподателя
автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП,
който гласи, че „служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“. Регистрацията
се прекратява служебно след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, за което
обстоятелство обаче се уведомява и собственикът на превозното средство, както предвиждат
и чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.18б, ал.2, във връзка с ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение
е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Вината в административно
наказателния процес, подобно на наказателния процес, се доказва, а не се презюмира.
Обстоятелството, че уведомяването на собственика на автомобила за прекратената
регистрация не е изрично предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението
по чл.140, ал.1, вр. с чл.143, ал.10 от ЗДвП, не означава, че деянието е съставомерно,
независимо от знанието на собственика на автомобила за служебно издадения акт за
3
дерегистрация. Нормативната уредба на процедурата по служебна дерегистрация на ППС –
чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.18, т.2, вр. с чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., е
лаконична, поради което са приложими общите правила на АПК. Казано е единствено, че
това става след уведомление от Гаранционния фонд, но съществува законова празнота
относно срока, в който същото следва да бъде изпратено до органа по регистрация на МПС,
както и срокът, в който той следва да издаде акта по дерегистрация. Следователно,
обективно невъзможно е собственикът на ППС да има знание за факта и датата на
дерегистрация на МПС, ако изрично не е бил уведомен. Дерегистрацията не произтича
директно от нарушаване на задължението на собственика да поддържа валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, за което неизпълнение последният би имал знание при полагане
на дължимата грижа, а е необходимо да бъде издаден служебно съответен индивидуален
административен акт. По реда на чл.26, ал.1 от АПК за започване на производството,
административният орган е длъжен да уведоми известните заинтересовани граждани, в
случая собственика на МПС. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7
дни, в уведомлението се включва информация за датата, до която трябва да бъде издаден
актът. Съобщаването на акта на заинтересованите лица също става по общите правила на
АПК – чл.61, ал.1. При писмено заявление от собственика, прекратяването на регистрацията
на пътното превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация и
предоставяне на табелите с регистрационните номера (чл.143, ал.6 от ЗДвП). Връщането на
регистрационните табели в сектор ПП е елемент от фактическия състав на доброволната
дерегистрация. В случая, освен, че при съставяне на АУАН на 17.09.2022г. автомобилът е
бил с регистрационни табели, административно наказващият орган не е събрал
доказателства, че органът по дерегистрация е изпълнил задълженията си за уведомяване и
съобщаване по реда на АПК. Не е установено по делото собственикът на процесното МПС
да е бил нарочно уведомяван, съответно да е научил за факта на прекратената регистрация,
включително по друг начин. По аргумент на по-силното основание за тази дерегистрация на
МПС не е бил уведомяван и жалбоподателя, който макар и водач на МПС към момента на
проверката, се явява трето на собствеността лице. Поради което и недоказан остава
субективният елемент от състава на административното нарушение. Съгласно чл.6, ал.1 от
ЗАНН, административното нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, както
вече се отбеляза, не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя Е. Т. Д.,
което се субсимира под състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е
извършено виновно. Превозното средство е било служебно дерегистрирано в резултат на
данните, получени по електронен път от Гаранционен фонд, сочещи на липса на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При това обаче, доколкото липсват
данни за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който
да е връчен някому, нито да е уведомен собственика, на когото е регистриран автомобила,
въпреки изричното указание на чл.143, ал.10 от ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е
вина управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В настоящия случай,
4
доколкото се касае за формално нарушение, т.е. такова, лишено от общественоопасни
последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на умисъл. Незнанието на
част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно – прекратяването
на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото
нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК, вр. с
чл.11 от ЗАНН, която всякога изключва умисъла.
Ето защо с оглен липсата на доказателства за виновно поведение от страна на
жалбоподателя Е. Т. Д., жалбата се явява основателна и процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния
закон.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направени от него разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представят се
доказателства – договор за правна защита и съдействие, според който жалбоподателят е
извършил разноски в размер на 500 лева. Като основания за извършените разноски в
документа е посочено, че те са за изготвяне на жалба против НП и за процесуално
представителство пред първа инстанция. Предвид, че адвокатът е изготвил жалбата, но не е
осъществявал процесуално представителство, и с оглед възражението за прекомерност,
следва да бъдат присъдени част от разноските, а именно в размер на 400 лева (чл.9, ал.1, вр.
чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения), като над този размер, претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, вр ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 и ал.2
от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0304-001532 / 28.11.2022г., издадено от
Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с
което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на Е. Т. Д. с ЕГН **********, с адрес:
град ***, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева)
и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.6, ал.1, т.4 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на
Министъра на вътрешните работи, са му отнети 10 (десет) контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас ДА
ЗАПЛАТИ на Е. Т. Д. с ЕГН **********, с адрес: град ***, сумата в размер на 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща част от направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер
от 500 лв. (петстотин лева), ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
5
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6