П Р О Т О К О
Л
№ 157/27.1.2021г.
гр. Пловдив, 27.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
Секретар: Теодора Цанова
Прокурор:
сложи за разглеждане адм. дело № 2630 по описа за 2020 г., докладвано от Председателя
На именното повикване в 10,13 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
СДРУЖЕНИЕ „ТЕТРАНОКС“,
редовно призован, не изпраща представител.
ОТВЕТНИКЪТ
ДИРЕКТОР НА ДЕТСКА ГРАДИНА „МЕЧО ПУХ“ – С. КРИВА БАРА, ОБЛ. МОНТАНА, редовно призован, не изпраща представител.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ПЛОВДИВ,
редовно призована, не се явява представител, който да поиска встъпване в
производството.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за
даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА
СЕ ЖАЛБАТА.
ДОКЛАДВА се постъпилата молба от жалбоподателя със
становище за прекратяване на делото и приложен списък с разноски.
ДОКЛАДВА се заявление от директора на детската
градина, в което се сочи, че на 29.10.2020 г. е отговорено на заявлението на
жалбоподателя.
По доказателствата, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
административната преписка,
както е представена от административния орган.
ПРИЕМА представените писмени доказателства със
становището на процесуалния представител на ответника.
След като констатира, че по заявлението на Сдружение
„ТЕТРАНОКС“ има отговор от страна на ответника намира, че е отпаднал правния
интерес на жалбоподателя да води делото, тъй като информацията му е
предоставена.
Съдът намира, че искането за присъждане на разноски на жалбодателя следва да бъде отхвърлено по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 3, предл. първо от ГПК изисква участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В производството по издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на сезиране на администрацията и съответно възникване на административното правоотношение, инициативата е предоставена на волята на гражданина или съответната организация – по арг. на чл. 24, ал. 1 от АПК. Сезиращият субект не е ограничен в преценката си кога и при какви обстоятелства да упражни това свое право в рамките на съответната на норма, регламентираща възникване на административно правоотношение. Упражняването на права от субект на вече възникнало административното правоотношение е предоставено на преценката и волята на правоимащия субект. В процеса на развитие на това правоотношение, носителят на правото на жалба срещу издаден индивидуален административен акт е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. За това подаването на жалба срещу административен акт поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба, както с това право, така и с възникнало в резултат на неговото упражняване всяко съдопроизводствено действие, включително и договаряне на процесуално представителство с цел "правене на разноски", а не "получаване на правна помощ и защита". Злоумишленото действие не е оставено от законодателя без последици, които са посочени в чл. 3 от ГПК, а съдът е длъжен да не зачете действието, извършено при условията на злоупотреба с право или да отчете недобросъвестното поведение по друг подходящ за конкретната ситуация начин., за да възпрепятства бъдещо подобно поведение. Липсва забрана злоупотребата с право да се установи от съдът, пред които се извършва съответното действие, за да е възможно съобразяването на правните последици от това недобросъвестно поведение.
Правото на достъп до информация като основно право на гражданите е закрепено в чл. 41 от Конституцията на Република България, а за реализирането и защитата му е приет ЗДОИ. Социалното предназначение на това право е осигуряване на свободно получаване на информация, необходима за съставяне на собствено мнение на гражданите, респективно функциониране на гражданското общество и упражняване на граждански контрол върху дейността на публичните органи. Правото на достъп до информация като основно право не би трябвало да има за цел материално облагодетелстване на неговия носител. Добросъвестното му упражняването цели задоволяване на потребността от информация за съставяне на мнение, а не получаване на разноски при защитата му по съдебен ред. Правото на съдебно оспорване като средство за защитата на правата е последното, към което пристъпва добросъвестния носител на права освен ако обжалването по съдебен ред не е единствената възможност за защита (например срещу отнемащ права административен акт или наложена санкция). Добросъвестното упражняване на права предполага полагане на грижата на добрия стопанин за постигане на социалното благо, с което то е свързано, чрез минимални разходи, усилия и засягане на чужди права и интереси. Тази грижа изключва иницииране на съдебно производство без увереност, че това е единствения начин за удовлетворяване на притезанието. Това е особено видимо, когато правото е с нематериален предмет и неговата защита по съдебен ред в повечето случаи не е възможно да замести изцяло доброволното му реализиране /признаване/удовлетворяване, а се изразява в компенсаторно обезщетяване или относимото към случая късно получаване на достъп до необходимата информация.
Мълчалив отказ като фикция е нормативно регламентиран, за да се предостави възможност на заинтересованите лица да оспорят пред съд липсата на произнасяне. Правото на жалба срещу мълчалив отказ е възможно да се упражни в много по-дълъг срок в сравнение с обжалването на изричен отказ. Разликата в сроковете по чл. 149, ал. 1 и ал. 3 от АПК не е произволна, а е отражение на разбирането, че съдебното оспорване е крайно средство за защита и пред него е предпочитана всяка възможност за законосъобразно реализиране на правата на гражданите, включително и при закъсняло произнасяне. В този смисъл преди подаване на жалба до съд, добросъвестният жалбоподател разполага с време и възможност да провери дали искането му е удовлетворено, за да не прави разноски за съдебна защита на право, което му е признато и удовлетворено от ответната страна. Изискването на чл. 152, ал. 1 от АПК за подаване на жалбата или протестът чрез органа, издал оспорвания акт, е с цел да се предотвратят излишни разходи, време и усилия на частноправните субекти за иницииране на съдебни производства за защита на вече удовлетворени права. Спазването на това правило е възможно да предотврати образуването на съдебни производства, в които липсва същински правен спор и е проява на добросъвестна защита на претендираните правата независимо, че нарушаването му не води до загубване на самото право при установените механизми за служебно комплектоване на административните преписки, респективно препращане по подведомственост/подсъдност. Неспазването му обаче има значение при преценката на отговорността за сторените от страните разноски /в този смисъл са подробните мотиви на Определение № 15123 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12812/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова и други/.
В случая жалбата е подадена директно до съда, с което ответникът е лишен от възможността да коригира евентуалното си неизправно поведение, а от друга страна се оказва, че ответникът не е имал за цел да препятства достъпа му до обществена информация, напротив предоставил е същата в пълен обем при получаване на призовката за СЗ по образуваното дело. От друга страна липсва логика в заплащането на немалка парична сума за процесуално представителство за съдействие и защита на нематериално право, което при положени съпоставими по обем знания/умения/действия е имало възможност да бъде реализирано/защитено и без съдебно производство. С оглед предмета на правото съдебната му защита в никакъв случай не би могла да бъде достатъчно бърза и ефективна, за да удовлетвори в пълен обем социалното му предназначение. Следователно с полагането на добросъвестна грижа при упражняването на това право е възможно да се избегне необходимостта от съдебната му защита, за която да бъдат направени несъразмерно големи разходи спрямо очакваната полза от получаване на информацията в отдалечен във времето момент. Най-накрая, налице е още една индиция, че в случая може да се говори за злоупотреба с права. Сдружението – жалбодател е регистрирано през август, 2020 г., като от направена справка в деловодната система на Административен съд – Пловдив се установява, че за краткия период от време от регистрацията до постановяване на настоящото определение, същото е завело множество дела /около 30 на брой/ по оспорване на множество мълчаливи откази по идентични искания, отправени до училища и детски градини, главно находящи се в малки населени места и в различни краища на страната, което дава основание на съда да заключи, че действително в случая се касае за образуване на дела, зад които под прикритието на ЗДОИ и неговите цели, прозира действително идеята да се образуват дела по-скоро с цел „правене“ и претендиране на разноски, отколкото получаване на достъп до обществена информация.
Поради това съдът намира, че е налице злоупотреба с права, при което претенцията на жалбодателя за разноски следва да бъде отхвърлена.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на сдружение „ТЕТРАНОКС“ против мълчалив отказ на директора на Общинска детска градина „Мечо Пух“, с. Крива бара, обл. Монтана да се произнесе по заявление № 107 от 28.09.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски на Сдружение
„ТЕТРАНОКС“.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВАС в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10,18 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: