Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   261124                                 04.11.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14076 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците Т.П.М., Ц.С.Б. и Т.С.Ц. твърдят, че по силата на наследство и давностно владение са собственици на недвижим имот с площ от 1,424 дка ведно с построените в него сгради, с административен адрес с.М., общ. Х.. Съгласно действуващата карта имотът бил заснет като нива №073004 по плана за земеразделяне и записан като собственост на Община Х. на осн. чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Твърди се, че имотът никога не е имал статут на земеделска земя, бил е владян и ползван за жилищни нужди още от праводателите – прадядото на ищците. Съгласно кадастрален план от 1956г. този имот бил включен в границите на селото заснет с номер 45. Твърди се, че имотът никога не е бил внасян в ТКСЗ, нито включван в блок на кооперативно стопанство, нито отчуждаван. Предвид това молят да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици.

Ответникът Община Х. поддържа, че земята е станала общинска собственост на осн. чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищците са наследници по закон - внуци на Т. К. К., починал на **.**.****г. в с. М., обл. П. /лист 4/.

Установява се от показанията на свидетелите Х. К. К. и М. В. Л., че Т. К. е притежавал имот -дворно място в с. М., който му бил останал от неговите родители. Дворното място било ползвано и обитавано от дядото на ищците, който бил построил в него къща. След смъртта на общия наследодател имотът продължил да се ползва за живеене от неговите дъщери Д. и Н.. В мястото били построени жилищна сграда с две стаи и изба, а освен това плевня и обор. Сградите били ползвани през цялото време от Т. К. и неговите наследници, а имотът никога не бил включван в ТКЗС и обработван от други хора / лист 65/.

            Според заключението на вещото лице, в одобрения през 1956 г. кадастрален и регулационен план на с. М., процесният имот е заснет с №45 като е записан в разписната книга като собственост на К. Т. К.. Площта му по този план е около 1400 кв.м., а посоченото предназначение – овощна градина с двор. Още към този момент в имота са заснети няколко сгради – жилищна с площ 40 кв.м., стопански сгради с площ 18 и 32 кв.м. и навес с площ 22 кв.м. Имотът се е намирал извън регулацията на селото и в непосредствена близост до крайните регулационни линии на квартали № 7и №8 /лист 80 и 81/. Вещото лице е установило, че при изготвяне на картата за възстановената собственост за землището на селото като земеделска територия са били определение всички земи, попадащи извън регулационните граници на селото, определени в плана от 1956г. Процесният имот е бил заснет в картата с № 073004 и обозначен като нива с площ от 1424 кв.м., като е напълно идентичен по очертанията си с имот №45 по плана от 1956г. В последствие съдържанието на картата за възстановената собственост е било пренесено в кадастралната карта / л. 82 и 83/. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че имотът представлява дворно място, като размерите на намиращите се в него сгради са непроменени спрямо плана от 1956 г. и предвид изграждането им с кирпичени тухли, видимо са стари. По границите на имота има изградена ограда от бетонови и дървени колове и градинска мрежа / т.5 на заключението/. В съдебно заседание вещото лице посочва, че вероятно поради липсата на отреждане на парцели за тези имоти те са били включени като земеделски в картата на възстановената собственост / лист 87/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съвкупната преценка на събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице, сочи на извод, че дядото на ищците, така и неговите дъщери, а по-късно и самите ищци, са владеели имота като свой и са го ползвали за жилищни нужди. Фактическата им власт е била спокойна, явна и необезпокоявана, като е продължила повече от десет години. Извод за последното са свидетелските показания, според които имотът е бил ползван като дворно място, като е бил застроен и ограден. Това обстоятелство се установява и от плана съставен през 1956г. Тоест, упражняваната фактическа власт е била недвусмислено манифестирана спрямо всички трети лица. Макар в плана от 1956г. да няма регулационни отреждания за имота, тъй като същият се е намирал извън регулацията на населеното място, няма спор, че към онзи момент сградите в него са съществували, а дворното място около тях било обозначено чрез ограда. От това следва, че процесния недвижим имот фактически има характер на жилищен, независимо от това, че не е включен в регулацията на населеното място.

            За да бъде един поземлен имот земеделска земя по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ той следва освен да е извън чертите на населените места и да е предназначен за земеделско ползване. В настоящи случай не е налице втората предпоставка – имотът още през 1956г. е ползван фактически като дворище – тоест като земя предназначена да обслужва жилищни и стопански обекти в населено място. Същият не е бил внасян в ТКЗС и е бил владян от собствениците си в едни и същи граници, трайно обозначени на терена. Неговото предназначение не е било променяно и той не е подлежал на реституция. След като не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, територията му неправилно е била включена в кръга на имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по картата на възстановената собственост. Това е така, защото съгласно чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ в собственост на общината преминават само земите, които са подлежали на възстановяване и не са били възстановени на бившите собственици с план за земеразделяне или одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Ето защо, ответната община не може да се легитимира като собственик на соченото от нея основание.

Поради изложените по-горе мотиви относно предназначението на имота са неоснователни възраженията на ответника, че ищците не са собственици, тъй като не е била проведена от тях процедура за реституция по ЗСПЗЗ.

Ето защо съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1131лв. 

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 124, ал.1 ГПК, по отношение на Община Х., че Т.П.М. ЕГН ********** с адрес ***, Ц.С.Б. ЕГН ********** с адрес *** и Т.С.Ц. ЕГН ********** с адрес *** са собственици, по силата на наследство и давностно владение, на недвижим имот с административен адрес с. М., ул. Т. №** с площ от 1,424 дка. представляващ имот № 073004, находящ се в землището на с. М., обл. Пловдив, общ. Х., местност „Л. А.“, при граници и съседи: имоти с номера 000460- дере; 306007- полски път; 073001- нива; 073002- нива;073005- нива; 073008- нива; 073007 – нива; 073006 – нива, ведно с построените в имота сгради: къща с площ 30 кв.м., състояща се от две стаи, избено помещение и килер; стопанска постройка с площ 20 кв.м.; плевня и навес с обща площ 35 кв.м.

 

ОСЪЖДА Община Х. да заплати на Т.П.М., Ц.С.Б., Т.С.Ц., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1131 лв./хиляда сто тридесет и един лева/, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищците шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п / ЖИВКО ЖЕЛЕВ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.