№ 1904
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501757 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по Глава Двадесета от ГПК. Развива се по реда на чл. 294 от ГПК след
като с Решение № 53/12.05.2021 год. по гр. дело № 1728/2020 год. по описа на ВКС на РБ,
Четвърто г. о., Г. К., е отменено въззивното Решение № 366/06.03.2020 год. по в. гр. дело №
2471/2019 год. по описа на ОС-Варна в частта му, с която е потвърдено Решението №
5311/29.11.2019 год. по гр. дело № 12019/2019 год. по описа на РС-Варна, като е прието за
установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Б. В. Й. от
гр. Варна не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 4 986, 86
лева, съставляваща част от стойността на начислено количество ел. енергия за периода 22.05.2017
год. – 21.05.2018 год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Г. Бенковски № 51, ап. 2,
с аб. № **********, за която е издадена фактура с № **********/29.05.2019 год. на стойност от
7536, 86 лева и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със
задължителни указания.
Във въззивната жалба на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна против Решението
№ 5311/29.11.2019 год. по гр. дело № 12019/2019 год. по описа на РС-Варна в частта му за сумата
от 4 986, 86 лева, са наведени оплаквания, че решението в атакуваната част е неправилно поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
условията за начисляване на допълнително количество ел. енергия по партидата на ищеца. Твърди
се, че процесната сума представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което
не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера.
При извършена на 21.05.2018 год. служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна
проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“
на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 41382 кВтч ел. енергия, които са
потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни
1
отчети и съответно не са заплатени. Горното количество ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3,
който не е активиран за търговски отчет, е установено и от извършената от БИМ метрологична
експертиза на електромера. Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от
ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното количество реално потребена,
преминала през електромера и съответно доставена до обекта на ищеца ел. енергия от 41382 кВтч,
чиято стойност последният дължи на дружеството – доставчик, на осн. чл. 200, вр. чл. 183 ЗЗД.
Настоява за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което
отрицателният установителен иск в частта му за сумата от 4 986, 86 лева да бъде отхвърлен, ведно
с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът – ответник по жалбата, я
оспорва; счита, че е неоснователна и настоява решението в обжалвана част да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа въззивната си
жалба, настоява за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което
искът за недължимост на сумата от 4 986, 86 лева да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
разноските за двете инстанции, както и за производството пред касационната инстанция.
В съдебно заседание въззиваемият не се явява, не изпраща представител.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Б. В. Й. от гр. Варна срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, отрицателен установителен иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 7536, 86
лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за периода 22.05.2017 год. –
21.05.2018 год. за обект на потребление с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, ул. ***, за
която сума ответното дружество е издало фактура с № **********/29.05.2019 год.
Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. ***, с
аб. № **********, по силата на договорно отношение за доставка на ел. енергия с ответното
дружество „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна за горния обект на потребление. При заплащане
на текущите си задължения за консумирана ел. енергия ищецът бил уведомен че дължи и сумата
от 7536, 86 лева по издадена от ответното дружество фактура с № **********/29.05.2019 год.
Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му
количество ел. енергия, както и поради това, че липсва законно основание да му бъдат
начислявани допълнителни количества ел. енергия извън периодичните месечни отчети. Твърди
още, че към датата на проверката на електромера – 21.05.2018 год. – ПИКЕЕ (2013 год.) са били
отменени, с изключение на разпоредбите на чл. 48 – 51, поради което и не била налице предвидена
в нормативен акт възможност доставчикът служебно да начислява допълнителни количества ел.
енергия по партидата му. Твърди също, че е недопустимо без да е доказана вина на потребителя на
ел. енергия, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане на доставената ел. енергия, да са
ангажира отговорността на потребителя, тъй като правоотношението между страните е договорно
и единствено недобросъвестното поведение на едната страна (в случая на ищеца) съставлява
основание тя да бъде санкционирана за настъпилите за съконтрахента и по договора вреди.
́
Въз основа на изложеното счита, че не дължи процесната сума.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Енерго-Про продажби“ АД-
Варна оспорва иска. Не оспорва, че с ищеца са в договорни отношения по повод доставката и
продажбата на ел. енергия, по който договор ответното дружество изпълнява добросъвестно и
точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в
обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, ул. ***. Твърди, че на 21.05.2018 год. е
извършена техническа проверка на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел.
енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано количество ел. енергия от
41382 кВтч в невизуализиран регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет.
Количеството ел. енергия от 41 382 кВтч е било потребено от обекта на ищеца, но не е
фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в
БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена
нерегламентирана външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
енергия от 41 382 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Посоченото
2
количество ел. енергия от 41 382 кВтч е остойностено с фактура № **********/29.05.2019 год.
Твърди, че начислената по партидата на ищеца сума от 7536, 86 лева съставлява стойността на
реално доставена и потребена от обекта му на потребление ел. енергия, заплащането на която ел.
енергия той дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД по
продажбеното правоотношение между страните.
Въз основа на изложеното счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му,
претендира присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и настоява да бъде уважен; ответното
дружество оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор.
Пред настоящата инстанция искът е висящ до размера на сумата от 4986, 86 лева,
съставляваща част от стойността на начисленото по фактурата с № **********/29.05.2019 год.
количество електрическа енергия за горния обект на потребление, след като с решението №
53/12.05.2021 год. по гр. дело № 1728/2020 год. на ВКС на РБ, ГК, ІV-то г. о., исковото
производство е прекратено в частта му за разликата над размера на сумата от 4986, 86 лева до
първоначалния размер от 7536, 86 лева (т. е., прекратено е в частта за сумата от 2550 лева), поради
заявен пред касационната инстанция частичен отказ от иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът
и ответното дружество са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия,
регулирана от публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия. Не е спорно също, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в
гр. Варна, ул. ***, с аб. № **********.
От констативен протокол № 1202221/21.05.2018 год., е видно, че на посочената дата
служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на
електромер (СТИ) с фабр. № 1115 0314 0058 8172, монтиран на обекта на ищеца, находящ се в гр.
Варна, ул. ***, с аб. № **********, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи:
1.8.1 – 3563 кВтч; 1.8.2 – 9757 кВтч; 1.8.3 – 41382 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч. Електромерът е
демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба с № 508322 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в
присъствието на двама свидетели с посочени три имена, ЕГН и адреси, които са подписали
констативния протокол без забележки, единият от свидетелите е посочен като домоуправител.
Извършената от БИМ, РО Русе, метрологична експертиза, материализирана в протокол №
912/17.05.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е установила външна
намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа Т3 – 41
382 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергията, но не съответства на технически характеристики. Според
констатациите в т. 4.1 от протокола не са установени външни дефекти на кутията, на клемите или
на клемния блок на електромера, т. е., няма данни електромерът да е бил отварян.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз
основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ и извършена техническа
проверка, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 41 382 кВтч за
периода 22.05.2017 год. – 21.05.2018 год. за обекта на ищеца с аб. № **********, находящ се в гр.
Варна. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура №
**********/29.05.2019 год. за сумата от 7536, 86 лева.
От констативен протокол № 11100002/26.08.2014 год. е видно, че на посочената дата на
обекта с аб. № **********, е монтиран електромера с фабричен номер 1115 0314 0058 8172. В
протокола е отразено, че при монтажа електромерът е бил с нулеви показания по нощна и дневна
тарифи, съответно отчетни регистри 1.8.1 и 1.8.2.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция е установено, че електромерът с
фабр. № 1115 0314 0058 8172, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип; през 2014 год. е
преминал първоначална метрологична проверка преди да бъде монтиран на обекта на ищеца.
Метрологичната му годност е шест години, изтича през 2022 год. и към датата на проверката на
3
21.05.2018 год. е в срок на метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта ел.
енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Електрическата енергия, натрупана в
регистър 1.8.3 в размер на 41 382 кВтч е отчетена (измерена) от СТИ. Според заключението цялата
потребена от обекта ел. енергия е измерена от електромера с фабр. № 1115 0314 0058 8172.
Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно
вмешателство в програмата за параметризация на електромера и по-точно – в тарифната му схема,
при което част от потребената ел. енергия се регистрира в тарифа, която не се визуализира при
нормален прочит на дисплея, т. е., в тарифа, която по заводска настройка, не е активирана за
търговски отчет.
Извършените изчисления по остойностяването на количеството ел. енергия от 41382 кВтч са
математически точни, съгласно утвърдените от КЕВР цени на ел. енергията (по технологични
разходи) за процесния период.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че след като електромерът е монтиран на
обекта на ищеца с нулеви показания по първа и втора тарифи, това означава, че и показанията по
тарифа/регистър 1.8.3 също са били нулеви.
От заключението на комплексната СТЕ от 11.11.2021 год., изслушано в настоящата
инстанция, съобразно задължителните указания към въззивния съд, дадени с Решението №
53/12.05.2021 год. по гр. дело № 1728/2020 год. по описа на ВКС на РБ, Четвърто г. о., Г. К. и от
изявленията на вещите лица инж. Л.Б. и инж. К.К. в съдебно заседание, се установява
следното:
Констатираното от БИМ РО Русе в метрологичната експертиза по протокол №
912/17.05.2019 год. количество ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 е преминала през
измервателната схема на процесния електромер с фабр. № 1115 0314 0058 8172, което означава, че
е реално консумирана от обекта на ищеца. Показанията от 41382 кВтч, установени в отчетен
регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, са натрупани от момента на
препрограмирането на тарифната схема на електромера до момента на демонтажа му на дата
21.05.2018 год. Въздействието е осъществено чрез използването на външно устройство (най-
вероятно преносим компютър), използващ софтуер, който осъществява комуникация по протокол
IEC 62056-21 и се легитимира пред вътрешния софтуер с определена парола за достъп до
настройките на електромера. Въздействието е осъществено в периода от монтажа на електромера –
26.08.2014 год. до демонтажа му на дата 21.05.2018 год. Не е възможно да се установи със
сигурност кога точно е извършена софтуерната манипулация, тъй като в електромера се съхранява
само датата на последно извършената параметризация, а също и поради това, че датата и часът
могат да бъдат променяни по всяко време, дори и с такива, които не съответстват на реалните дата
и час. Към момента на монтажа на електромера с фабр. № 1115 0314 0058 8172 на обекта на ищеца
на 26.08.2014 год. , същият е бил нов, с нулеви показания по първа и втора тарифа, което означава,
че не е възможно в останалите (невизуализирани) тарифи да има показания различни от нула.
„Електроразпределение Север“ разполага със софтуера „Digitron Read – ENP“, версия 1.21.18. При
извършения оглед и тестване на работата на софтуера „Digitron Read – ENP“, версия 1.21.18
вещите лица не са установили той да предоставя възможност за промяна или задаване на
стойности в тарифните регистри. Данните от паметта със съдържанието на регистрите могат само
да бъдат прочитани. В случая при вмешателството в софтуера на електромера е използвана
предоставената от производителя възможност да се управляват тарифните регистри, което
означава, че може да се променя само броя на активните регистри, но не и наличните показания в
тях. Горното е валидно само когато връзката с данните е осъществена през инфрачервения порт за
комуникация на електромера. В общия случай е възможно да бъде препрограмирана всяка една
памет, външна за микропроцесора или пък тоя да бъде подменен с друг, с предварително записани
други данни или софтуер, но за това е необходим достъп до вътрешността на електромера, т. е., до
печатната платка и схемата. Външната намеса в тарифната схема на електромера, констатирана от
БИМ РО Русе, означава, че с процесното СТИ е осъществена комуникация през инфрачервения
порт посредством произволен софтуер по протокол IEC 62056-21, който се е легитимирал пред
вътрешния софтуер с определена парола за достъп до настройките на електромера и е заявил да
бъде включена и неизползвана тарифа Т3, която да натрупва потребената от процесния обект
електроенергия за определени времеви интервали от денонощието. Софтуерното въздействие,
довело до натрупване на потребена ел. енергия в регистър 1.8.3 е осъществено с помощта на
комуникация през инфрачервения порт на електромера е и резултат на волеви човешки действия с
4
определена цел, а не е резултат от грешка. При промяна в тарифната схема на електромера е
налице промяна в техническите му характеристики, които засягат потребителските параметри на
СТИ и не са свързани в неговите метрологични характеристики, т. е., то запазва точността си на
измерване. В случай на несъответствие на техническите характеристики на електромера, с тези, с
които е вписан в базата данни на дружеството, е възможно записване на консумирана ел. енергия в
невизуализиран регистър, която остава неотчетена (неинкасирана). Приложеното по делото
становище за начисляване на ел. енергия за обекта на ищеца от дата 23.05.2019 год. е извършено
въз основа на „прочетената“ информация в регистър 1.8.3. Не е използвана методика за
изчисление на потребена и неотчетена ел. енергия, а процесното количество от 41 382 кВтч е
доставено и потребено от обекта на ищеца, но не е визуализирано на дисплея, поради което и не е
отчитано при редовните месечни отчети от инкасаторите.
За периода от монтажа на електромера на обекта на ищеца – 26.08.2014 год. – до момента на
демонтажа му на дата 21.05.2018 год. стойността на ел. енергията от 41382 кВтч съобразно
действалите цени на ел. енергията за посочения период е в размер на 5712, 92 лева. В тази връзка
съдът констатира, че в заключението е допусната техническа грешка при пресмятането на
стойността на ел. енергията, тъй като сбора от сумите 100, 02 лева; 804, 64 лева; 392, 44 лева;
1021, 36 лева; 1286, 38 лева;391, 15 лева и 1716, 93 лева е равен на сумата от 5712, 92 лева, а не
посочената в заключението сума от 3394, 46 лева.
В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че няма данни процесният електромер да е
бил монтиран на друг обект на потребление преди датата на монтажа на обекта на ищеца;
електромерът е монтиран нов на обекта. При положение, че електромерът е монтиран нов на
обекта на ищеца, то няма как същият да съдържа данни (записи) в невизуализирания регистър 1 8
3.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Начисляването на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено
по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол
№147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно –
че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно
норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване
случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно
правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на
извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца Б. В. Й. на дата 21.05.2018 год. не са
част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към
момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца
ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените
текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на
Решението на Върховния административен съд на РБългария, с което те са отменени.
Трайно установената съдебна практика (решения на ВКС на РБ по гр. д. № 4160/2018г. на ІІІ
г. о.; гр. д. № 50417/2016г. на І г. о.; по гр. д. №1174/2020 г. на ІV г. о.; гр. д. № 169/2020 г.на ІV г.
о.; гр. д. № 1096/2020г. на ІІІ г.о.; гр. д. № 1553/2020 г.на ІV г. о.; гр. д. № 4124/2019 г.на ІІІ г. о.;
гр. д. № 2299/2020 г. на ІІІ г. о.; гр. д. № 2676/2020 год. на ІІІ г. о.; гр. дело № 2777/2020 г. на ІІІ г.
о. и др.) приема, че и преди измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ (обн. ДВ,
бр. 54/2012 г.) и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа –
да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато
действително доставената енергия погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък размер поради
грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Специалната регламентация на
договора за продажба на електрическа енергия между електроразпределителните дружества и
крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и
по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество
5
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това
следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Прието е също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането и от СТИ, съдебната
́
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
В случая ответното дружество твърди, че процесната сума представлява стойността на
реално потребено от обекта на ищеца Б.Й. количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера, поради което и
сумата е дължима.
Анализът на доказателствата обосновава извода, че количеството ел. енергия от 41 382
кВтч, констатирано при извършената на дата 21.05.2018 год. проверка на електромера,
материализирана в констативния протокол № 1202221 и от метрологичната експертиза на БИМ РО
Русе, материализирана в протокола № 912/17.05.2019 год. е действително доставено и потребено
от обекта на ищеца.
Установено е по делото, че при монтажа на електромера с фабр. № 1115 0314 0058 8172 на
обекта на ищеца на дата 26.08.2014 год. електромерът е бил нов, неупотребяван и не е бил
включван в електрическата мрежа – в тази насока е заключението на съдебно-техническата
експертиза, изслушано в първата инстанция, както и заключението на комплексната СТЕ,
изслушано в настоящото въззивно производство. Установено е също, че електромерът е монтиран
на обекта на ищеца с нулеви показания по регистри 1.8.1 и 1.8.2 – съответно за нощна и за дневна
тарифи. Установено е също от протокола на БИМ, РО Русе, че е осъществена външна намеса в
тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 41382 кВтч,
която не е визуализирана на дисплея.
Съгласно чл.10, ал. 1, т. 1 б. “д“ от Закона за измерванията – Българският институт по
метрология /БИМ/ е специализиран орган за изпълнение на функциите по този закон и извършва
метрологична експертиза на средствата за измерване. Изготвеният в рамките на компетентността
му протокол е официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179 ГПК е доказателство за
съдържащите се в него удостоверителни изявления.
От заключението на комплексната СТЕ, изслушано във въззивната инстанция е установено,
че количеството ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е
вследствие на софтуерно въздействие, осъществено с помощта на комуникация през
инфрачервения порт на електромера и е резултат от волеви човешки действия с определена цел, а
не в резултат на техническа грешка или неизправност. Установено е също, че при осъщественото
вмешателство в софтуера на електромера чрез връзка през инфрачервения порт за комуникация на
електромера е възможно да се управляват тарифните регистри, което означава, че може да се
променя само броя на активните регистри, но не и наличните показания в тях.
От анализа на фактите, обсъдени в тяхната взаимна връзка, а именно: че при монтажа на
електромера същият е бил нов, неупотребяван, монтиран е с нулеви показания по регистри 1.8.1 и
1.8.2 (съобразно приетото по – горе), обсъдени във връзка с установеното от БИМ РО Русе, че е
осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера и е констатирано наличие на
преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 41382 кВтч, която не е визуализирана на дисплея,
обсъдени във връзка и със заключенията на вещите лица, според които показанията в
невизуализирания регистър 1.8.3 на процесния електромер също са били нулеви към датата на
монтаж, при положение, че електромерът е бил нов, неупотребяван и че количеството ел. енергия,
натрупано в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е вследствие на софтуерно
въздействие и е резултат от волеви човешки действия с определена цел, а не в резултат на
техническа грешка или неизправност, следват няколко извода: Първо, че при монтажа на
електромера с фабричен номер 1115 0314 0058 8172 на обекта на ищеца на дата 26.08.2014 год.
същият е бил с нулеви показания по всички регистри (визуализирани и невизуализирани, респ.
активирани и неактивирани за търговски отчет) и второ – че количеството електрическа енергия от
41382 кВтч, начислено по партидата на ищеца за обект с аб. № ********** е действително
доставено от доставчика и потребено от обекта на ищеца.
6
С оглед приетото по – горе, че не може да се установи от кой точно момент част от
потребяваната от обекта на ищеца ел. енергия се е записвала в невизуализирания регистър, респ. в
кой точно момент е осъществено софтуерното въздействие върху тарифната схема на електромера,
следва да се приеме процесното количество ел. енергия от 41328 кВтч е потребено в периода от
монтажа на електромера на дата 26.08.2014 год. до датата на демонтажа му на дата 21.05.2018 год.
За този период с оглед различните във времето цени на ел. енергията (цените на ел. енергията за
технологичен разход) стойността на горното количество ел. енергия е 5712, 92 лева.
При това положение горната сума представлява дължимата престация за доставена на
ищеца електрическа енергия по сключения при общи условия договор за продажба на ел. енергия.
Обжалваното решение е неправилно, същото следва да се отмени в обжалваната от
въззивника част и да се постанови друго, с което предявеният иск за сумата от 4 986, 86 лева да се
отхвърли.
С оглед изхода от делото, отправените искания и представените доказателства, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззивника, ответник по иска, следва да бъдат присъдени
направените в двете инстанции разноски, вкл. и при повторното разглеждане на делото във
въззивната инстанция, както и разноските по водене на делото във Върховния касационен съд,
съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Възраженията на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от по 1692 лева, направени в производството в първата
инстанция, във въззивното производство при първоначалното разглеждане на делото и в
касационното производство, са основателни. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, във всяка от инстанциите е проведено по едно съдебно заседание, след което
делото е решено, по спорните въпроси е налице трайно установена практика на ВКС на РБ, поради
което и заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 1692 лева в
производството пред първата инстанция, във въззивното производство при първоначалното
разглеждане на делото и в касационното производство, е прекомерно от гледище на изискванията
на чл. 78, ал. 5 ГПК; същото следва да бъде намалено до съответно до размера на сумата от по 851
лева с вкл. ДДС за производството пред първата инстанция, за въззивното производство при
първоначалното разглеждане на делото и за касационното производство. За настоящото въззивно
производство при повторното разглеждане на делото от въззивния съд възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение няма направено и същото следва да се присъди в
уговорения и заплатен размер от 1692 лева. Съответно общият размер на дължимите от ищеца към
ответника разноски за всички инстанции е 5026, 50 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5311/29.11.2019 год. по гр. дело № 12019/2019 год. по описа на РС-
Варна в частта му, с която е уважен предявен от Б. В. Й. против „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
********* отрицателен установителен иск и е прието за установено в отношенията между
страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Б. В. Й. ЕГН ********** от гр. Варна не
дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 4 986, 86 лева,
съставляваща част от стойността на начислено количество ел. енергия за периода 22.05.2017 год. –
21.05.2018 год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Г. Бенковски № 51, ап. 2, с аб.
№ **********, за която е издадена фактура с № **********/29.05.2019 год., както и в частта му за
разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. Й. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Чайка, бл. 63, ап. 45
срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс – Г“, отрицателен установителен иск в
частта му за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Б. В. Й. ЕГН
********** от гр. Варна не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна сумата от 4 986, 86 лева
7
(четири хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и 86 ст.), съставляваща част от стойността на
начислено количество ел. енергия по фактура с № **********/29.05.2019 год. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Г. Бенковски № 51, ап. 2, с аб. № **********;
ОСЪЖДА Б. В. Й. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Чайка, бл. 63, ап. 45 да заплати на
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс – Г“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 294, ал. 2
ГПК сумата от 5026, 50 лева (пет хиляди двадесет и шест лева и 50 ст.) – разноски за всички
инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8