РЕШЕНИЕ
№ 1094
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300502757 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №261775/21.06.2021г. по гр.д.№7/2019г. по описа на РС-
Пловдив,V гр.с-в в частта,с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание
чл.45 от ЗЗД за размера над 4000лв. до 15 000лв.,както и в частта,с която е определен
началния момент,от който започва да тече лихвата на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди,причинени болки и страдания от непозволено увреждане.Недоволен
от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и
моли същото да се отмени и исковата претенция да се уважи изцяло,както и да се посочи
началния момент,от който започва да тече лихвата,а именно 06.02.2014г..
Въззиваемата страна счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се
потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбоподателят сочи,че на 06.02.2014г. пред РП-Смолян е била депозирана
жалба от ответницата,с която се излагат неверни твърдения спрямо нея,че същата е поискала
от ответницата сумата от 100 000 евро,за да не бъде излъчен запис по ***,в който същата
държала документи и бели листове с подписа на лицето Р. Х. - О.,която била бивша нейна
служителка.От събраните по делото доказателства се установява,че на 06.02.2014г.
1
ответницата е подала жалба против ищцата ,като жалбата е била подадена от адв.К.М. в
качеството му на процесуален представител на ответницата.По тази преписка РП-Смолян се
е произнесла и е прекратила същото,тъй като не се установява наличието на извършено
престъпление от страна на жалбоподателката.
В първоинстанционното производство по делото са разпитани като свидетели
св.Н. и С.,които са били *** в *** и същите са присъствали на разговора между ищцата и
ответницата на 30.01.2014г.,от който се сочи от ищцата,че има наличие на извършено
престъпление по чл.143 от НК.От техните показания се установява,че същите са записали
изцяло разговора между страните и на него е ставало въпрос за уволнението на Р. Х. -
О.,като въпрос за пари е станал единствено само за прихващане на сумата от 400лв.,която Х.
- О. дължала на бившата си работодателка.Никой от тях не е чул за сума в размер на 100 000
евро,каквито в жалбата си сочи да са претендирани от ищцата ответницата.По отношение на
претърпените неимуществени вреди са разпитани пак от страна на жалбоподателката и св.К.
и арх.З.,които в показанията си заявяват,че ищцата била много борбена натура,но след
2014г.,когато срещу нея било заведено наказателно производство,оттогава станала по-
затворена,притеснителна,не вдигала телефона си на всеки,била уморена,уплашена и спряла
да се събира с много хора,започнала да вдига кръвно.От страна на въззиваемата страна е
разпитана св.С.,която в показанията си сочи,че работела при ответницата и във въпросния
ден 30.01.2014г. чула разговор помежду ищцата и ответницата за пари,но не помни в какъв
размер.По делегация от БРС е разпитана св.Г.,която е била *** в МБАЛ-***,като същата
заявява,че ищцата е постъпила в отделението с диагноза ***,който бил на база силен
стрес,като тя разбрала,че ищцата е много притеснена,тъй като била търсена от полицията
във връзка с някакви 100 000 евро.Доста време поддържала лоши здравословни
показатели,но впоследствие същите се нормализирали,като същата била на два пъти
хоспитализирана.
В първоинстанционното производство е била назначена СПЕ,от чието заключение
се установява,че психичното състояние на ищцата от момента-10.04.2014г. се характеризира
с неудовлетворени изживявания,с негативен емоционален нюанс,вероятно с различна
продължителност и интензитет във времето.Преживяното е повлияло върху възприятията
й,вътрешните й нагласи,очаквания и емоционални състояния и последващи подобни
ситуации.Това започва от 2014г. от досъдебните действия и след прекарания *** през 2015г.
и прелива в тревожно депресивна симптоматика и соматично заболяване.
Прието е в първоинстанционното производство и СТЕ,от чието заключение се
установява,че разговора между ищцата и ответницата в кабинета на ответницата е бил за Р.
Х. - О.,като е ставало въпрос най-напред за подписаните бели листове,след това за начина на
напускането и какво е принудило ответницата да ги кара да подписват бели листове и записи
на заповед.Ставало дума и за обезщетение в размер на 400лв.Не са открити по
предоставените технически средства намеса и манипулация.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за неправилно и като такова следва да го измени в
2
частта относно обезщетението за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания,като завиши размера му от 4000лв. на 6500лв.,както и момента,от който следва да
бъде присъдена лихвата за това обезщетение,а именно датата 06.02.2014г. или това е датата
на деликта с подаването на жалбата от страна на ответницата.
Налице е деликт,съдържащ в себе си фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД.Законодателят е предвидил,че всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е
причинил другиму,като за да е налице деликт следва да се установи дали са налице
съставните му части,а именно противоправно поведение,наличие на щета и причинна връзка
между увреждането и противоправното поведение на делинквента.Предпоставките следва да
бъдат кумулативни и при липса на някоя от тях не е налице противоправно увреждане.
Както се посочи по-горе,против жалбоподателката е била подадена жалба до
полицията от ответницата и е било образувано досъдебно производство,което впоследствие
е било прекратено.Няма пречка всяко лице да подава жалба,но при установяване на
неистински обстоятелства и факти,то лицето,инициирало процеса,следва да понесе своята
отговорност.В настоящия случай противоправното поведение на ответницата се изразява в
това,че същата е инициирала досъдебното производство спрямо ищцата,като е посочила,че
същата и е поискала 100 000 евро,а от доказателствата по делото не се установява такова
нещо,поради което пък от своя страна ищцата е преживяла стрес и уплах,започнала е да
вдига кръвно и е спряла да води нормалния си начин на живот чрез събиране с повече хора и
обаждане на всяко позвъняване на телефона.Това е довело до заболяването й от ***,което е
косвена последица от преживяното от нея.Следователно налице е увреждане и
противоправно поведение от страна на ответницата спрямо ищцата.
И на последно място следва да се посочи,че полученото увреждане е вследствие
на причинната връзка между противоправното поведение и увреждането,тъй като
вследствие на действията на ответницата са били причинени всички тези неимуществени
вреди,които както се посочи,следва да бъдат завишени на 6500лв.
Настоящата инстанция намира,че размерът на вредите с оглед справедливостта
следва да бъде в размер на 6500лв. или решението на първоинстанционния съд следва да се
измени и да се увеличи присъдения размер,тъй като определната сума е твърде занижена с
оглед причинените неимуществени вреди.За начална дата на лихвоносното задължение
следва да се посочи не датата на завеждане на иска,а датата на деликта,като в случая това е
датата,на която е била депозирана жалбата от страна на ответницата до органите на
полицията,а именно 06.02.2014г.
В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от жалбоподателя и
въззиваемата страна,съобразно представен списък по реда на чл.80 от ГПК и такива са
направени,но следва да се определят по съразмерност с уважената част от исковата
претенция в размер на 580лв. за платена д.т. и адвокатско възнаграждение за жалбоподателя
3
и на въззиваемата 180лв.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение №261775/21.06.2021г. по гр.д.№7/2019г. по описа на РС-
Пловдив,V гр.с-в,като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от Л. Ф. К. от гр.*** на С. А. Д. с ЕГН-********** от гр.*** от
4000лв. на 6500лв.,ведно със законната лихва върху тази сума от 06.02.2014г. до пълното
изплащане на задължението.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №261775/21.06.2021г. по гр.д.№7/2019г. по описа на
РС-Пловдив,V гр.с-в в останалата част.
ОСЪЖДА Л. Ф. К. от гр.*** да заплати на С. А. Д. с ЕГН-********** от гр.***
направените от нея разноски пред настоящата инстанция по съразмерност в размер на
580лв./петстотин и осемдесет лв./за платена д.т. и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. А. Д. с ЕГН-********** от гр.*** да заплати на Л. Ф. К. от гр.***
направените от нея разноски пред настоящата инстанция по съразмерност в размер на
180лв./сто и осемдесет лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4