№ 4540
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110149540 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 188545/12.09.2022 г.
/уточнена с молба вх. № 197394/23.09.2022 г./, с която от името на т, ЕИК
************** против наследниците на Б. Х. П., ЕГН ********** са предявени
осъдителни искове с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД.
С молба от 23.09.2022 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е
посочил, че исковете са предявени наследниците на Б. Х. П., ЕГН **********, а
именно Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ************, като е направено искане
съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
2753,54 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна
енергия до топлоснабден имот, представляващ апартамент 17, находящ се в гр.
София, ж.к. Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, абонатен № 053356, за периода 01.05.2018
г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
12.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 453,75 лева,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., дължима
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 39,70
лева, представляваща главница за цена на услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент 17, находящ се в гр. София, ж.к.
Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, абонатен № 053356, за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.09.2022 г.
1
до окончателното изплащане на вземането; и 4/ сумата от 8,47 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
С определение № 25205/28.09.2022 г., постановено по гр.д. № 49540/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответник в
настоящото производство Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ************.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответника /респективно е имал такива с нейния
наследодател/. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на топлинна
енергия за битови нужди за следния недвижим имот: апартамент № 17, находящ
се в гр. София, ж.к. Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, абонатен № 053356. Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на
основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот
са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът /респективно
нейните наследодател/ са използвали доставяна топлинна енергия през периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и не е погасила задължението си на посочения в
приложимите за периода ОУ падеж. Поради тази причина се дължала и лихва за
забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху
сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане
на услугата дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси,
ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена
да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 2753,54 лева,
представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до
топлоснабден имот, представляващ апартамент 17, находящ се в гр. София, ж.к.
Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, абонатен № 053356, за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.09.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 453,75 лева,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., дължима
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 39,70
2
лева, представляваща главница за цена на услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент 17, находящ се в гр. София, ж.к.
Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, абонатен № 053356, за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.09.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането; и 4/ сумата от 8,47 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответника Й. Б. П.,
ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба. Оспорва се наличието на
облигационно правоотношение, с предмет доставка на топлинна енергия, което да
е обвързвало страните през твърдения в исковата молба процесен период. Прави
се възражение за погасяване по давност на заявените с исковата молба претенции.
Оспорва се ответникът Й. Б. П., ЕГН ********** да е била собственик и/или
вещен ползвател на процесния имот, през заявения в исковата молба период.
Оспорва се претенцията за цена на предоставена услуга за дялово разпределение
на топлинна енергия, като се излагат съображения, че ищецът не е материално
правно легитимиран да получи стойността на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния период.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност на доставена
топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответницата /респективно
с нейния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
3
качеството й клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответницата /респективно нейния
наследодател/ да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, както и изпадането на ответницата в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за
забава.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба,
подаден от името на ответника Й. Б. П., ЕГН **********, възражение за
погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба против
горепосочения ответник, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства,
водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение
на претендираните в настоящото производство вземания от ответника Й. Б. П.,
ЕГН **********.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
4
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
5
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165, том II, рег. №
3217, дело № 283/2017 г. се установява в производството, че на 18.05.2017 г. Б. Х.
П. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент 17, находящ се в гр. София, ж.к. Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6.
Същевременно от събраните по делото доказателства се установява в
производството, че Б. Х. П., ЕГН **********, е починал на 19.01.2022 г., като е
оставил за свой наследник по закон дъщеря си Й. Б. П., ЕГН **********, върху
която са преминали, както активите, така и пасивите, останали в наследствената
6
маса на наследодателя Б. Х. П., ЕГН **********.
Следователно, ответницата Й. Б. П., ЕГН **********, следва да отговаря за
заплащането на доставената и потребена топлинна енергия през процесния
период, в качеството си на наследник на Б. Х. П., ЕГН **********, доколкото
именно върху ответницата Й. Б. П. са преминали, както активите на наследството,
останало от наследодателя Б. Х. П., ЕГН ********** /включително собствеността
върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент 17, находящ се в гр.
София, ж.к. Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, придобита по реда на наследственото
правоприемство/, така и пасивите на наследството /включително задължения за
заплащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент 17, находящ се в гр. София, ж.к. Свобода, бл. 8, вх. А,
ет. 6, през процесния период/.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.
/приложими към процесния период/, както и от действащата към съответния
момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от Техем Сървисис ЕООД. Установява се също, че са взети
7
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се също, че в процесния недвижим
имот, представляващ апартамент 17, находящ се в гр. София, ж.к. Свобода, бл. 8,
вх. А, ет. 6, през процесния период, е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани
на тях уреди за дялово разпределение на топлинна енергия, 1 бр. щранг – лира в
банята и монтиран и узаконен водомер за топла вода. Установява се още, че през
процесния период за процесния недвижим имот, представляващ апартамент 17,
находящ се в гр. София, ж.к. Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, е начислявана: 1/
топлинна енергия за отопление на имот по реален отчет на монтираните в имота
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия; 2/ топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия
обем по проект е 142 кубически метра и 3/ топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, начислявана по реален отчет на показанията на монтирания и
узаконен в имота водомер. Установява се също, че през процесния период фирма
за дялово разпределение „Техем Сървисис“ АД редовно и на конкретна дата е
изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна
енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за периода м.
05.2018 г. – м. 04.2020 г. има сума за връщане в размер на 336,94 лева, която
следва да бъде извадена от общия размер на доставената и потребена в имота
топлинна енергия през процесния период. От заключението на вещото лице по
приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че
абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни
за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните
размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични
разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно
нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през
процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият
топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки.
8
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 2876,58 лева.
От събраните по делото доказателства се установи, че за процесния период
ответницата Й. Б. П., ЕГН **********, следва да отговаря за заплащането на
цената на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия.
Следователно предявения срещу ответницата Й. Б. П., ЕГН **********
осъдителен иск за осъждането й да заплати в полза на ищцовото дружество сума,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот, представляващ апартамент 17, находящ се в
гр. София, ж.к. Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, се явява доказан по основание и размер
до пълния предявен размер от 2753,54 лева.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника Й. Б. П., ЕГН
**********, чрез адвокат Джаджарова, е релевирано възражение за погасяване по
давност на сумите начислени от ищеца през исковия период. По отношение на
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
9
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2019 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и през месец юли
2020 г. за вземания възникнали за период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
10
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 12.09.2022 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016
г., то съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., доколкото
изискуемостта на вземането за месец април 2019 г. е настъпила считано от
15.06.2019 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен давностен срок е бил
изтекъл преди подаване на исковата молба в съда – 12.09.2022 г., респективно е
обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за
вземането за месец април 2019 г. е следвало да изтече на 15.08.2022 г./.
Изискуемостта на вземането за месец май 2019 г. е настъпила считано от
16.07.2019 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен давностен срок не е
бил изтекъл преди подаване на исковата молба в съда – 12.09.2022 г., респективно
не е обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок
за вземането за месец май 2019 г. е следвало да изтече на 16.09.2022 г./.
Следователно, погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г., респективно, непогасени по давност са вземанията за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., като за вземанията, които са обхванати от
погасителната давност не следва да отговаря ответницата Й. Б. П., ЕГН
**********.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства, включително и от заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза е установено в производството, че през процесния период, за
топлоснабдения имот стойността на потребената топлинна енергия, за
11
заплащането на която следва да отговаря ответницата Й. Б. П., ЕГН ********** е
в размер от 1261,56 лева.
От ответницата Й. Б. П., ЕГН ********** не са представени доказателства
или наведени твърдения за извършени плащания на сумите за доставена и
потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Й. Б. П., ЕГН ********** дължи
на ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера
от 1261,56 лева и за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен
за тези период и размер, като за разликата над уважения размер от 1261,56 лева до
пълния предявен размер от 2753,54 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.,
искът следва да бъде отхвърлен. Върху главницата следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /12.09.2022 г./ до
окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
453,75 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021
г., дължима върху главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия,
настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
12
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответницата е изпаднала в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 1261,56 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2019 г. до 24.11.2021 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. –
24.11.2021 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в общ
размер от 281,07 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на
лихвен калкулатор на НАП/.
От ответницата Й. Б. П., ЕГН ********** не са представени доказателства
или наведени твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Й. Б. П., ЕГН ********** дължи
на ищеца сума, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. -
24.11.2021 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, следва да бъде уважен за сумата от 281,07 лева и за периода 15.09.2019 г.
- 24.11.2021 г., като за разликата над уважения размер от 281,07 лева до пълния
предявен размер от 453,75 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на направеното възражение за погасяване по давност на
сумите начислени от ищеца през исковия период, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за лихва за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от
ЗЗД. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
13
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение).
В процесния случай се дължи лихва за забава за периода 15.09.2019 г. –
24.11.2021 г., като към датата на депозиране на исковата молба в съда /12.09.2022
г./, тригодишният давностен срок не е бил изтекъл.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от общо 39,70 лева за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020
г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 39,70 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор рег.
Индекс ДОГ-63/22.06.2017 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между т и
Техем Сървисис ЕООД и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис
на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер.
14
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда /12.09.2022 г./ до окончателното й
изплащане.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е частично основателно, като при съобразяване на
разпоредбата на на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, съдът
намира, че погасени по давност за суми за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г., респективно, непогасени
по давност са вземания за главница за цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. в размер на 22,31 лева /изчислено при
съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор рег. Индекс
ДОГ-63/22.06.2017 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между т и
Техем Сървисис ЕООД и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис
на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“ и обстоятелството, че за м.05.2019 г. цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия е била 2,15 лева на месецам а за периода
01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. – 2,24 лева/, до който размер искът за осъждането на
ответницата да заплати в полза на ищеца главница за цена на услугата дялово
разпределение се явява основателен и доказан.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Й. Б. П., ЕГН ********** дължи
на ищеца сума, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера от 22,31 лева и за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен за тези период и
размер, като за разликата над уважения размер от 22,31 лева до пълния предявен
размер от 39,70 лева и за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г., искът следва да
бъде отхвърлен. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда /12.09.2022 г./ до окончателното
й изплащане.
15
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
8,47 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021
г., настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат и двете страни.
От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива разноски, а именно за заплатена държавна такса в размер
на 178,28 лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството
съдебно-техническа експертиза в размер 300,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника Й. Б. П., ЕГН
**********, с адрес: в ************, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца т, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление:
************ сумата от 277,99 лева, представляваща разноски в производството
пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника Й. Б. П., ЕГН ********** своевременно е направено
искане за присъждане на разноски в настоящото производство за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, като са представени и
доказателства за действителното извършване на претендираните разноски.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната
страна адвокатско възнаграждение в производството, което е неоснователно –
претендираното адвокатско възнаграждение от ответника е в размер под
минималния за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
16
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът т, ЕИК
**************, със седалище и адрес на управление: ************, следва да
заплати в полза на ответника Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: в ************,
сумата от 181,75 лева, представляваща разноски в производството пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство,
а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: в ************ да заплати на
т, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: ************, на
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД сумата от 1261,56 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
17, находящ се в гр. София, ж.к. Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, абонатен № 053356, за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1261,56 лева до пълния
предявен размер от 2753,54 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
ОСЪЖДА Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: в ************ да заплати на
т, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: ************, на
основание 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 281,07 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 281,07 лева до пълния предявен размер от 453,75 лева.
ОСЪЖДА Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: в ************ да заплати на
т, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: ************, на
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД сумата от 22,31 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, представляващ апартамент № 17, находящ се
в гр. София, ж.к. Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, абонатен № 053356 за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано
17
от 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 22,31 лева до пълния предявен размер
от 39,70 лева и за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК **************, със седалище и адрес
на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Й. Б. П., ЕГН **********, с
адрес: в ************ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на
Й. Б. П., ЕГН ********** да заплати на т, ЕИК ************** сумата от 8,47
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г.
ОСЪЖДА Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: в ************ да заплати в
полза на т, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление:
************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 277,99 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА т, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление:
************ да заплати в полза на Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: в
************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 181,75 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18