№ 59
гр. Габрово, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Марияна Д. Ганева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20224210200035 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от КР. ХР. В. от гр. Габрово, ул. „******” № 33, ЕГН:
**********, против Наказателно постановление № **********/22.12.2021
година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико
Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите и е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева
за нарушение по чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите във вр. с чл. 15, ал.1, т.2
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
В жалбата К.В., а в съдебно заседание нейният защитник адв. И.Х. от
ГАК, молят за отмяна на атакуваното Наказателно постановление на водещо
място поради недоказана субективна страна на вмененото деяние, както и при
условията на алтернативност – за негова маловажност по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. На последно място адв. Х. претендира присъждане на направените от
неговата доверителка деловодни разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Ж.К.,
която в пледоарията си застъпва категоричната доказаност на изследваното
деяние и неговия автор в лицето на жалбоподателката. Противопоставя се на
квалифициране на случая като „маловажен” с оглед установените
1
затруднения на проверяващите да установят точния адрес за доставка на
процесната дървесина. Ето защо моли за потвърждаване на атакувания
санкционен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При
противен изход на делото прави възражение за прекомерност на заплатения
от К.В. адвокатски хонорар.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от
Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните, съгласно която Директорите на регионалните дирекции по горите са
оправомощени да издават наказателни постановления за извършени
нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
В началото на м. октомври 2021 г. свидетелят Хр. Г., живущ на ул.
„**********” № 13 в гр. Габрово, се обадил на свой познат на име Димитър,
и му поръчал доставка до адрес на три куб. метра дървесина. Във връзка с
това на 09.10.2021 г. жалбоподателката в качеството си на лицевзиран лесовъд
на частна практика изготвила превозен билет № 9115/00445, в който като
адрес на получателя Хр. Г. посочила ул. „**********” № 15 в гр. Габрово.
Впоследствие дървата били доставени на коректния адрес на свидетеля Хр. Г.,
който ги прибрал в мазето си. На 28.10.2021 г. при служебна проверка
служителите на АНО С.Х. и Т.Г. посетили ул. „**********” и констатирали,
че действителният адрес на доставка е № 13, а не посоченият в превозен
билет № 9115/00445 № 15, което описали в съставени на същата дата два бр.
Констативни протокола с №: 008485 и №: 008025. Впоследствие
проверяващите съставили против жалбоподателката АУАН №
**********/28.10.2021 г. за нарушение по чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за
горите във вр. с чл. 15, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии. Въз основа на него е издадено и
2
атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на К.В. на
29.12.2021 г., като на 05.01.2022 г. е депозирана и настоящата жалба срещу
него.
Така приетите от съда за достоверни факти по делото имат солидна и
неопровержима доказателствена опора, а и не се предмет на оспорване.
Несъмнено видно от приложения в заверено копие превозен билет №
9115/00445 е, че в него като адрес на доставка е посочена ул. „**********” №
13 в гр. Габрово, а като купувач е вписан свидетелят Хр. Г., който обективно
живее на № 15. В този ред на мисли действително от обективна страна е
налице вмененото нарушение по чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите във вр. с
чл. 15, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, с който е забранено издаването на превозен билет с
неточен адрес. Същевременно обаче според настоящия състав нарушението е
субективно несъставомерно, тъй като в случая жалбоподателката не е била
длъжна и не е могла да предвиди настъпването на общественоопасните
последици от допуснатата неточност, респ. деянието се явява „случайно” по
смисъла на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 15 от НК. В случая както заяви и
самият свидетел Хр. Г., комуникацията му е била с трето лице, на което той е
поръчал доставка на дървесина и е съобщил своя адрес. Несъмнено и едва
впоследствие е издаден и изследваният превозен билет, като данните в него,
вкл. и по отношение адреса на доставка, са били съобщени на К.В. от другото
лице, и същата нито е могла, нито е била длъжна да знае дали същите
отговарят на действителното положение. Жалбоподателката безусловно
работи с предоставени и от други правни субекти данни, в случая е налице
дори и посредник между нея и купувача, и при липса на каквито и да е
доказателства не може да се говори за умисъл или непредпазливост от нейна
страна да впише в конкретния случай неточен адрес на доставка в процесния
превозен билет. Ето защо категорично според настоящия състав е налице
„случайно” деяние, което не може да се вмени във вина на К.В..
Отделно от това самата неточност е пренебрежимо малка и
несъществена, за да може въобще да се ангажира
административнонаказателна отговорност. Установено бе, че № 13 и № 15 на
ул. „**********” в гр. Габрово са долепени един до друг два входа на една и
съща сграда. Освен това самият купувач на дървесината заяви, че тя му е била
превозена именно на желаното от него място, не е имал никакви проблеми с
3
вписаната неточност, а и на самите проверяващи е било необходимо
минимално време, за да установят действителния адрес на доставка. Всичко
това говори на втори план и за изключително маловажно деяние, което
категорично не следва да бъде въобще санкционирано.
Ето защо и по гопните съображения атакуваното Наказателно
постановление се явява материално незаконосъобразно и подлежи на
цялостна отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН
Регионална дирекция по горите - Велико Търново дължи заплащане на
направените от жалбоподателката разноски за наетия защитник в настоящото
производство. К.В. е ангажирала такъв в лицето на адв. И.Х. от ГАК, на
когото съобразно представеното по делото пълномощно е заплатена сумата от
400 лева. От страна на юрк. К. по реда на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН е направено
искане за редуциране на този размер поради завишеност и ниска степен на
фактическа и правна сложност на делото, което съдът намира за основателно.
Безспорно материалите по делото са в малък обем, а и самото съдебно
следствие приключи в рамките на две заседания, поради което и размерът на
заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде
редуциран. А с оглед на това заключение и параметрите по чл. 8, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът намира законовия праг от 300 лева за адекватен по
отношение осъщественото от адв. И.Х. процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № **********/22.12.2021 година на Директора на Регионална
дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257,
ал.1, т.2 от Закона за горите на КР. ХР. В. от гр. Габрово, ул. „******” № 33,
ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите във
вр. с чл. 15, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.1 и 2 от ЗАНН Регионална дирекция
4
по горите - Велико Търново да заплати на КР. ХР. В. от гр. Габрово, ул.
„******” № 33, ЕГН: **********, направените деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5