Решение по дело №1351/2023 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ
/ Решение №385/20.07.2023г. по АНД №1351/2023г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН/

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е внесла Постановление
с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК, И. Б. А. ЕГН:
********** - за това, че на 31.05.2022г. в гр.Плевен, потвърдил неистина в
писмена декларация вх. № 316000-19571/31.05.2022г., която по силата на
Закона /чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата/, се дава пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като
посочил, че издаденото на негово име СУМПС № *** е изгубено -
престъпление по чл. 313 ал. 1 НК.
В хода на съдебното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
ПЛЕВЕН, редовно призована, не се представлява.
Обвиняемият И. Б. А., редовно призован, не се явява.
Представлява се от съответен защитник, който счита внесеното
Постановление на РП-ПЛЕВЕН за основателно и пледира обвиняемият да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание към минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК.
След щателно обсъждане на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, Съдът намира за установено следното:
И. Б. А. е роден на **.**.****г., в гр. Плевен, постоянен адрес: гр.
Плевен, ул. „***“, № *** ,***, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият А. притежавал издадено на негово име
Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ №***, със срок на валидност
– 28.10.2030г.
Към месец май 2022г., обвиняемият трайно пребивавал на
територията на КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, където работел. Поради неизпълнение
на предвидената в местното законодателство процедура за регистрация и
подмяна на СУМПС, полицейските органи в гр. ***, КРАЛСТВО БЕЛГИЯ,
отнели гореспоменатото СУМПС, издадено на името на И. А., като по случая
била заведена преписка №GE.93.L4.401189/05.05.2022г.
Обвиняемият обаче решил да си набави дубликат на така отнетото
на съответно законово основание, СУМПС. След като се завърнал на
територията на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, на 30.05.2022г., А. се явил в сектор
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР – ПЛЕВЕН и пред съответен служител
- Г.Е.Ц., подал комплект документи за издаване на дубликат на СУМПС. Сред
същите документи била Декларация с вх.№ 316000- 19571/31.05.2022г., която
по силата на закон – чл.160, ал.1 от Закона за движението по пътищата - се
1

дава за удостоверяване причините, налагащи издаването на дубликат на
СУМПС. Въпреки че бил наясно, че издаденото му СУМПС №*** е отнето от
властите на КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, обвиняемият целенасочено и саморъчно
написал, че същото е изгубено, не му е отнето от органите на МВР и не е
злоупотребил с него.
От друга страна, на 08.09.2022г. в СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР -
ПЛЕВЕН постъпил списък на български граждани с отнети СУМПС от страна
на КРАЛСТВО БЕЛГИЯ. В същия списък фигурирал и обв.И. А., като бил
приложен и оригинала на издаденото му СУМПС № ***. След извършена
предварителна проверка, с Постановление от 28.11.2022г. било образувано
досъдебно производство пр.пр.№6480/2022г. по описа на РП – ПЛЕВЕН. В
хода на разследването, И. Б. А. ЕГН: ********** бил привлечен към
наказателна отговорност за престъпление по чл.313 ал.1 НК.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в
това число:
обяснения на И. Б. А., дадени в досъдебното производство /л.43 от ДП /;
разписка /дубликат/ №02000756305264 /л.44 от ДП/;
показания на свидетелите Г.Е.Ц., Ц.Н.П., дадени в досъдебното
производство/л.45 - 46 от т.І на ДП/;
препис от писмо на Посолство на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, ведно с препис на Опис КО-32-280/29.07.2022г.
/л.18 - 19 от ДП/;
писмо №03321 от Посолство на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в КРАЛСТВО
БЕЛГИЯ /л.71 – 72 от ДП/;
Декларация с вх.№ 316000- 19571/31.05.2022г./л.25 от ДП/;
заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин /л.*** л.55 от ДП/;
справка за нарушител от региона /л.57 – 58 от ДП/;
заключение по съдебно-графическа експертиза /л.47 – 52 от ДП/, което
Съдът приема за съответстващо на изискванията на НПК, обективно и
небудещо съмнение в неговата правилност и от което се установява, че
подписа в инкриминираната Декларация е положен от страна на И. Б. А.;
характеристична справка /л.12 от делото/;
справка за съдимост /л.14 - 15 от делото/.
Съдът преценява, че от посочените доказателствени материали
следват по безпротИ.речив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети
от Съда и изложени по – горе, като в доказателствената съвкупност липсват
протИ.речия, налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На тази основа Съдът намира, че от обективна страна,
обвиняемият И. Б. А. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление
по чл.313 ал.1 НК – на 31.05.2022г. в гр.Плевен, потвърдил неистина в
писмена декларация вх. № 316000-19571/31.05.2022г., която по силата на
2

Закона /чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата/, се дава пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като
посочил, че издаденото на негово име СУМПС № *** е изгубено.
Престъплението по чл.313 ал.1 НК е формално и се явява
довършено с факта на потвърждаване на неистина или затаяване на истина в
писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по
силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В
настоящия случай е налице деяние, което се е изразило в действие –
потвърждаване на неистина в писмена Декларация вх. № 316000-
19571/31.05.2022г., която по силата на закон – чл.160, ал.1 от Закона за
движението по пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на причините, налагащи издаване на дубликат на СУМПС и
Контролен талон към същото. Според посочената правна разпоредба,
„Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него
се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация.“. Следователно, Законодателят е поставил обществените
отношения по декларирането на посочените обстоятелства под закрилата на
наказателноправната норма на чл.313 ал.1 НК, т.е. налице е обективният
признак, състоящ се в необходимост от деклариране на обстоятелство по
силата на закон, указ или постановление на МС за удостоверяване на същото
обстоятелство. От друга страна, установено е по несъмнен начин, че И. А. не е
изгубил издаденото на негово име СУМПС, а същото е било отнето от
компетентните белгийски власти, на съответно законово основание, т.е. по
категоричен начин следва, че извършеното от обвиняемия деклариране, е
лъжлИ..
Изпълнителното деяние и неговият автор се установяват пряко от
обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите Г.Е.Ц., Ц.Н.П.,
дадени в досъдебното производство, Декларация вх. № 316000-
19571/31.05.2022г., заключение по съдебно-графическа експертиза. Косвено
се установяват от препис от писмо на Посолство на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ в КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, ведно с препис на Опис КО-32-
280/29.07.2022г., писмо №03321 от Посолство на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, Заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин.
От субективна страна, деянието по чл.313 ал.1 НК е извършено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият
е съзнавал, че удостоверява в нарочна декларация неотговарящо на истината
обстоятелство /че издаденото на негово име Свидетелство за управление на
моторно превозно средство е изгубено/, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от лъжлИ.то деклариране - и е целял настъпването на същите
последици. Субективната страна на деянието се установява по несъмнен
3

начин от горепосочените доказателствени материали, от които се установява
и неговата обективна страна.
Следователно, извършеното от страна на обвиняемия И. Б. А.
деяние, е съставомерно по чл.313 ал.1 НК както от обективна, така и от
субективна страна; Съдът намира вината на обвиняемия в извършване на това
престъпление, за доказана по несъмнен начин.
Наред с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото лице са
налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като същевременно,
не са налице пречките, посочени в същата разпоредба:
престъплението по чл.313 ал.1 НК попада в кръга на престъпленията по
чл.78а ал.1 б. “а” НК – умишлено деяние, наказуемо с лишаване от
свобода до три години или с глоба от сто до триста лева;
обвиняемият отговаря на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е
осъждан за престъпление от общ характер /осъждан еднократно на
наказание глоба, което е изпълнено, поради което е реабилитиран на
основание чл.86 ал.1 т.3 НК – към 30.06.2019г./ и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на
основание чл.78а НК, към момента на извършване на деянието;
с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване.
Ето защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки
обвиняемият И. Б. А. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено административно наказание – глоба в размер от 1000 до 5000
лева.
При определяне на размера на наказанието, Съдът прецени
обществената опасност на деянието, личната обществена опасност на
обвиняемия, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, следваща от предвидената в
закона наказуемост – лишаване от свобода до три години или глоба в размер
от сто до триста лева - е относително ниска.
Личната обществена опасност на дееца, следваща от приобщената
справка за съдимост, е относително ниска – обвиняемият е неосъждан и
спрямо него не е прилаган института на чл.78а НК, към датата на деянието.
Както обаче беше отбелязано, А. е реабилитиран по право, т.е. чистото му
съдебно минало не се поставя под съмнение, но от друга страна, миналата
съдимост следва да бъде взета предвид в качеството на характеристични
данни, сочещи на упражнена в миналото наказателна репресия спрямо
неговата личност. Същевременно, от представената характеристична справка
не се установяват злоупотреба с алкохол, наркотици, контакти с лица от
криминалния контин***; налице са данни, че А. живее и работи извън
пределите на страната – КРАЛСТВО БЕЛГИЯ. Следователно, съвкупно
погледнато, А. се отличава с известна степен на обществена опасност и
4

същата, действително следва да се определи като относително ниска.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство Съдът взе предвид
направеното самопризнание. „Чистата“ съдимост е абсолютна предпоставка
за прилагане на института за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание и поради това, на самостоятелно
основание, не следва да се цени като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Доказателства за обстоятелства, отегчаващи отговорността на
обвиняемото лице, не бяха събрани.
На тази основа Съдът направи извода, че е налице относително
ниска обществена опасност на деянието и относително ниска - на дееца, както
и формален превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В този
смисъл Съдът намира, че справедливият размер на административното
наказание е в минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК - ГЛОБА в размер на
1000 лева.
Въз основа на тези съображения, обвиняемият И. Б. А. ЕГН:
********** е признат за виновен в това, че на 31.05.2022г. в гр.Плевен,
потвърдил неистина в писмена декларация вх. № 316000-19571/31.05.2022г.,
която по силата на Закона /чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата/, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като посочил, че издаденото на негово име СУМПС №
*** е изгубено - престъпление по чл. 313 ал. 1 НК, поради което и на
основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
Съдът счита, че така определения размер на административното
наказание е достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и
превантивен ефект върху И. Б. А., както и възпитателен и предупредителен
ефект върху обществото; по-нисък размер, не би способствал в необходимата
степен за постигане целите на административното наказание, а по-висок – не
би бил справедлив.
В съответствие с изхода на наказателното производство и на
основание чл.189 ал.3 НПК, И. Б. А. ЕГН: ********** е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 54,83лв./петдесет и четири лева и
осемдесет и три стотинки/ - по сметка на ОД на МВР– Плевен, сторени в
досъдебното производство във връзка с изготвянето на експертното
заключение по съдебно-графическа експертиза.
Върху тези мотиви, Съдът основава Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	385
Дата:	20 юли 2023 г. (в сила от 5 август 2023 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20234430201351
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 юни 2023 г.

Решение по дело №1351/2023 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите