Р Е Ш Е Н И Е № .….
Гр.
София, 04.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д
въззивен състав, в публично заседание на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова гр. д.
№ 8305 по описа за 2018 год., за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 389677/19.04.2018 г. на Софийски районен
съд, 120 с - в, по гр. д. № 14993/2017 г. е признато за установено, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът
В.Д.А., ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б." АД, ЕИК***** сумата от 1 355,
05 лв., начислена с фактура № **********/22.02.2017
г. Ответникът е осъден за разноски.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, чрез представителя му. В жалбата се поддържа,
че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон. Правилно СРС е приел, че извършената корекция
на сметката на ищеца е съобразена с правилата на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР (сега
КЕВР) на 14.10.2013 г., публикувани ДВ, бр. 98, 12.11.2013 г., които не са били
отменени към датата на изготвяне на КП за корекцията. Неоснователно съдът е
направил извод, че ответникът не е доказал качеството на ищеца на потребител на
ел. енергия за адреса, на който е извършена проверката. От представените по
делото писмени доказателства се установява, че ищецът е страна по договора за
доставка на ел. енергия на процесния адрес,
независимо дали живее на него. Той е искал установяване, че не дължи ел.
енергия именно в качеството си на потребител. От писмените и гласни
доказателства според ответника е установено и основанието за извършване на
корекцията. Според проверката по КП е имало промяна в схемата на свързване на
СТИ, поради което той не е отчитал изцяло потребената
енергия. Позовава се на практика на ВКС във връзка с извършване на проверките
по ПИКЕЕ и подписването на КП от полицай, което му придава характер на
официален свидетелстващ документ със задължителна сила по смисъла на чл. 179 ГПК. Констатациите в протокола са потвърдени от заключението на СТЕ, която е
установила, че корекциите са извършени математически вярно, по цените утвърдени
от ДКЕВР. Клиентът е бил уведомен за извършената корекция и начислението по
сметката му, съгласно чл. 17 от ОУ на дружеството, вр.
с чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Моли да се
отмени обжалваното решение и искът да се отхвърли изцяло. Претендира разноски, включително
за юрисконсултско възнаграждение пред двете
инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца по смисъла
на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна - ищецът В.Д.А.,
чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържа, че решението е правилно, законосъобразно, обосновано и съобразено със
събраните доказателства. Основателно СРС е направил извод за липса на
облигационно правоотношение между страните. Ответникът не е доказал пълно и главно,
че ищецът е собственик, респективно ползвател, на имота в с. Владая, ул. „*****,
за който е извършена корекция на сметка и се претендира заплащане на ел.
енергия. Представените по делото справки от базата данни на ответника не
съставляват официални документи, имат вторичен характер, не носят подписа на
ищеца и са оспорени от него. По делото не е доказано ищецът да е подавал
заявление за продажба на ел. енергия за този имот, с което да се установява
факта на сключване на договор. Поддържа се още, че и по същество искът е
неоснователен поради провеждане на корекционната
процедура по нищожен подзаконов акт -
ПИКЕЕ. Ответникът не е ангажирал доказателства за действащи ОУ след изменението
на нормата на чл. чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, влязла в сила на 17.07.2012 г. Ищецът
поддържа, че не са реализирани двете предвидени в ЗЕ предпоставки за възникване
правото на ответника на корекции. От една страна ответникът не е предвидил ред
в ОУ за уведомяване на клиентите за извършените корекции на сметки, понеже ОУ на
дружеството не са променяни преди измененията на ЗЕ от 2012 г. От друга страна,
след отмяната на ПИКЕЕ, с изкл. на чл. 48-51, с решенията на ВАС от 14.02.2017
г., на практика не съществуват Правила за измерване на количеството ел.
енергия. Едностранната корекция на сметките остава действие, лишено от законово
основание. Жалбоподателят поддържа становището, че с нормите на чл. 48 - 51 от
ПИКЕЕ ДКЕВР е излязъл извън законовата делегация на нормата на чл. 83, ал. 1 т.
6 ЗЕ. Съдът е следвало да упражни и косвен контрол за законосъобразност на
единствените неотменени разпоредби на ПИКЕЕ. Излагат се доводи, че с
разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ се въвежда безвиновна
отговорност на потребителите, в
противоречие с общата норма на чл. 82 ЗЗД, която изисква виновно поведение на
потребителя за ангажиране на имуществената му отговорност. В този смисъл се
позовава и на практика на ВКС. Според ищеца, съгласно ЗЕ СТИ са собственост на
доставчика, който носи отговорност за тяхната изправност. Достъпът на абоната
до СТИ е ограничен, а търговецът има изключително право да определи мястото на
монтаж на измервателните уреди и да следи за тяхната изправност и
функционалност. В процесния случай не се твърди или
доказва виновно въздействие върху средството за търговско измерване от страна
на потребителя. Излага още, че ако съдът приема за приложими ПИКЕЕ, ответникът
не е доказал размерът на извършените корекции и че при извършването им е спазен
реда за проверка и е изпълнена предвидената в правилата корекционна
процедура. Не е установена намеса в измервателната система, както и съставянето
на КП в присъствието на служител на полицията. С присъствието ката свидетели на
представители на федерацията на потребителите не е изпълнено изискването на чл.
47, ал. 3 ПИККЕ. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди
решението. Претендира разноски пред СГС. Моли претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение да се съобрази с чл. 78, ал.
8 ГПК.
Софийски
градски съд, като въззивна инстанция, като обсъди
събраните по делото доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните
доводи, намира следното :
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК -
за признаване недължимост на сумата от 1 355, 05
лв., представляваща едностранно извършена от ответника корекция на сметка на
ищеца начислена с фактура № **********/22.02.2017 г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която въззивният съд не намира
за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
От фактическа страна по делото не
е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия
за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Спорно е обстоятелството
дали ищеца е потребител на ел. енергия за имота. По общите правила за
разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички
факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Доколкото в
случая е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на суми за доставена ел. енергия, ответникът носи
тежестта да установи, при условията на пълно главно доказване, че спорното вземане
от корекции за минал период е възникнало - това са обстоятелства, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа
енергия, обема на реално доставената на ищеца електрическа енергия и нейната
стойност.
По силата
на законовата уредба, продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94 а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач - крайният
клиент (чл. 91 - 92, вр. чл. 97 – 98 а ЗЕ).
След измененията на Закона за
енергетиката от ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла
на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа
енергия за собствени битови нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от
17.07.2012 г. с изм. от ДВ бр. 35/2015 г., потребител на
енергийни услуги е: а) краен клиент, който купува
енергия и/или б) ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.
Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ се отнася и за правоотношението по договора по
чл. 97, ал.
1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник
с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване
върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“ и друго не е уговорено с крайния снабдител. (решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
Съдът
намира, че нито едно от представените пред СРС доказателства от страна на
жалбоподателя – ответник не е годно да установи, че ищецът е титуляр на право на
собственост върху процесния електроснабден имот или че
има качеството на вещен ползвател
на същия на валидно правно
основание в процесния
период. Представените от ответника документи не са официални, по смисъла
на чл. 179
ГПК, а частни свидетелстващи
такива, едностранно изготвени от дружеството или свързани с него лица. От тях не се пораждат или
удостоверяват вещни или облигационни права във връзка
със собствеността и ползването на имота,
като в нито едно от тях
не се съдържа
и извънсъдебно признание на ищеца на
визираните обстоятелства.
Горните факти не могат да
бъдат установени и от приетото пред СРС заключение на основна и допълнителна СТЕ понеже въпросът за собственотта на имота не е счетоводен или технически и е извън компетентността на вещто лице.
Следва да се има предвид, че от представеното от ищеца копие от приложение
№ 1 от данъчна декларация е видно, че той е собственик на имот, находящ се на адрес : с. Владая, ул. *****, а не на № 10,
на който адрес е направена проверката на техническото средство в процесния случай, което е установено като манипулирано и за
което е извършена корекция на сметка на името на ищеца. Налага се извод, че от приетите
пред СРС доказателства не може да се приеме за установено, че между страните съществуват
облигационни отношения за доставка и ползване на електрическа енергия на посочения
в исковата молба адрес, за да се премине изобщо към обсъждане на въпроса дали преизчислението на
консумираната електрическа енергия, извършено след съставянето на процесния констативен протокол № 1016616/16.02.2017 г. е в
съответствие с Методиката по чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
Дори да се приеме, че ищецът е потребител на ел. енергия
за имота, в отговор на доводите на двете страни, поддържани в настоящото
производство, въззивният съд приема и по същество, че не е налице
правно основание за начисляване на сумата от 1 355, 05 лв., представляваща едностранно
извършена от ответника корекция на сметка на ищеца.
При доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК, същият не установява ищецът да му дължи исковата сума на основание
предвидена отговорност в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ
бр. 54/2012 г.).
Следва да се отбележи, че след измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие
(чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен
акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98
а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т.
6 на ал. 2 от чл. 98 а ЗЕ, в тях трябва да се изрично да се предвиди ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата
по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При така очертаната уредба следва, че по силата на
делегацията е дадена възможност за приемане на правила за осъществяване на
процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да
прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и
задължението на продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка
на ел. енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за
минал период, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по
чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена
процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо изпълнението и на двете предвидени в закона кумулативно
предпоставки – изменение на съдържанието на ОУ и одобряване от ДКЕВР на
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Ако второто условие се е реализирало след влизането в сила
на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. (понастоящем
изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по административно
дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г., с което се отменят и чл. 48, 49, 50 и 51), то не
се установява да е реализирано първото условие. Въззивният
съд намира, че в ОУ на ответника липсва предвиден ред за уведомяване на
клиентите за предстояща корекция на сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е
извън законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно необходимостта от
едновременното наличие на посочените две предпоставки ВКС се е произнесъл в решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г.
по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. След като ответникът, чиято е
тежестта в процеса, не е доказал да е променил съобразно изискването на чл. 98
а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да се приеме, че той не е изпълнил законовото
си задължение, а предвидената в ЗЕ процедура не е завършена, от там - правото
на ответника да коригира сметките на клиентите не се е породило.
Въззивният съд намира, че реализирането на
двете посочени по - горе условия е предвидено именно като вид гаранция за
защита правата на потребителя, който следва да бъде уведомен, че ще се извърши съответна
проверка на СТИ от доставчика, доколкото в резултат на тази проверка, за него
може да възникнат неблагоприятни задължения.
Аргумент в тази посоча е обстоятелството, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ са собствени
на доставчика на ел. енергия и по правило потребителя няма достъп до
монтираните от доставчика СТИ. В решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на
ВКС, ІV ГО е прието още, че доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява, освен надеждно,
качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и
отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на
средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства. Понеже съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на доставчика на
електрическа енергия, последният има задължение да осигури правилното и
коректно му функциониране и да констатира своевременно грешката в измерването
или неизмерването.
Представените по делото Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на
ДКЕВР не съдържат клауза, която да урежда
реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция
на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел енергия.
В чл. 17, ал. 2 действащите ОУ на
ответника е предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал.
1 на чл. 17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7
- дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено
почти същото като в предходната норма : че потребителят се уведомява в 7 -
дневен срок за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради
грешка в отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол. Тези
норми не са нови и не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ). Предвид големите правомощия, които
законът предоставя на доставчика във връзка с извършването на корекции,
предвиждането на ред за уведомяване на потребителите за извършване на проверки
за точното измерване на ел. енергия, които могат да доведат до корекции на
сметките им по реда на ПИКЕЕ, е задължително условие. Идеята на законодателя е
да гарантира правата на потребителите.
Освен изложеното настоящият състав споделя тезата, че с чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в процесния
период, понастоящем отменен - чл. 48, 49, 50 и 51
от ПИКЕЕ са изцяло отменени с Решение №
2315 от 21 февруари 2018 г.
по административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се надхвърлят рамките на определената
законова делегация, като се въвеждат
правила за създаване на корекции,
чрез въвеждане на фикция за
потребена ел. енергия за
минал период от време, без
действителната консумация да бъде установена.
ЗЕ делегира правомощия на ДКЕВР да изработи
правила, по които да се
отчита и измерва неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, но не й правомощия да въвежда обективна
отговорност за потребителите за заплащането й. Такава отговорност, според настоящият
състав, може да се уреди
само по силата
на закон или по изрична законова делегация, не и с подзаконов нормативен акт.
В заключение следва, че след като ответникът не е установил
пълно и главно, че е налице основание за ангажиране отговорността на
потребителя - ищец, в съответствие с материалния закон СРС е направил извод, че
отрицателния установителен иск за недължимост
на сумата по корекцията е основателен. При този решаващ извод, без значение за
спора са въпросите относно конкретния размер на извършените корекции и точното изпълнение
на предвидената в ПИКЕЕ корекционна процедура.
Като съобрази изложеното и доколкото крайните решаващи
изводи на двете инстанции съвпадат, макар и по допълнителни съображения,
решението следва да се потвърди. Същият извод се налага за решението и в частта
за разноските, които са съобразени с изхода от спора.
По
разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящото производство има
ищеца. Той е представил доказателства за заплатени в брой разноски в размер на
300 лв. адвокатски хонорар за въззивното
производство, които следва да му бъдат присъдени. Като съобрази изискванията на
чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с НМРАВ, въззивният съд намира,
че претендираното възнаграждение е съобразено с минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ и не е прекомерно.
Възраженията на ответника са неоснователни.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 389677/19.04.2018
г. на Софийски районен съд, 120 с - в, по гр. д. № 14993/2017 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, Бенч Марк Бизнес център да заплати на В.Д.А., ЕГН **********,
с адрес на представителя си : гр. София, бул. „*****, Търговски дом, кант. 313,
чрез адв. Р. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер на 300
лв. за адвокат пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.