Присъда по дело №182/2021 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 11 |
| Дата: | 9 март 2023 г. |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20214110200182 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 2 февруари 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по НЧХД № 182/2021 год. по описа на ВТРС
С депозирана във ВТРС тъжба от М. И. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ******, е повдигнато обвинение срещу Д. И. С. е ЕГН
********** е постоянен адрес ****** в качеството му на длъжностно лице -
управител на фирма „С.“ ООД гр. В. е ЕИК ***** и срещу В. И. С. е ЕГН
********** е постоянен адрес ******, в качеството му на длъжностно лице -
Търговски директор на фирма „С.“ ООД гр. В. е ЕИК *****, за извършени от
тях престъпление по чл. 172, ал. 2 от НК, а именно, че Д. И. С. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. ****** в качеството му на длъжностно лице
- управител на фирма „С.“ ООД гр. В. с ЕИК ***** и В. И. С. с ЕГН
********** с постоянен адрес ******, в качеството му на длъжностно лице -
Търговски директор на фирма „С.“ ООД гр. В. с ЕИК *****, на 07.08.2020 г. с
пасивното си бездействие и физическо действие за недопускането му до
функциите които е изпълнявал преди уволнението си, не са изпълнили
съдебно Решение по гр. д. № 527/2018 г., което е влязло в сила на 02.07.2020
година.
В тъжбата си тъжителят твърди следното:
От 03.10.2011 г. Д. бил в трудовоправни взаимоотношения с фирма „С.“
ООД гр. В. с ЕИК *****. Уговореното било с работодателя му място за
работа: склад - Велико Търново, намиращ се на ул. „Магистрална“ № 9 в гр.
В. Търново, където характера на работата му го задължавал да отговаря за
складовата наличност, т.е. изпълнявал и функциите на МОЛ, като отговарял
за цялостната дейност в склада и ръководел търговската дейност на фирмата и
работата на двама пласьори. На 06.02.2018 г. това трудово правоотношение
било прекратено.
С решение от 02.10.2018 г. постановено от ВТРС по гр.д № 527/2018 г.
били отменени Заповед № 22/06.02.2018 г. и Заповед № 23706.02.2018 г. -
двете издадени от Управителя на „С.“ ООД със седалище на управление гр. В.
с ЕИК *****, с които било прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ.
В тъжбата се твърди, че на 24.07.2020 г. Д. получил от ВТРС
съобщение, че това Решение по гр. д. № 527/2018 г. е влязло в сила на
02.07.2020 г. и в двуседмичен срок от получаването на това съобщение може
да се яви за заемане на длъжността при работодателя си - Търговски
представител за гр. В.Търново.
В тъжбата се твърди още че на 06.08.2020 г. по електронен път на
посочения в Търговския регистър от работодателя му електронен адрес, Д.
изпратил заявления за желание да престира труда си до следните длъжностни
лица при фирма „С.“ ООД с ЕИК *****:
1. До собствениците на капитала на дружеството - Д. И. С. е ЕГН
1
********** и Т.И.К. с ЕГН **********.
2. До Търговски директор при ответника, като в писмото съм посочил
лицето П.Н.К., който на Констативния протокол създаден на 06.02.2018 г. за
предаване на складовата наличност при неговото уволнение се е подписал в
качеството си на Търговски директор.
3. До вписаното като управител на дружеството лице Д. И. С. е ЕГН
**********.
Д. твърди в тъжбата си, че е уведомил всички тези лица по следните
причини:
Поради факта, че работодателя му има двама собственици на капитала,
сметнал за необходимо да престира труда си пред тях.
Поради факта, че според длъжностната му характеристика, в качеството
си на Търговски представител е пряко подчинен на търговския директор, е
уведомил с нарочен имейл лицето изпълняващо тази длъжност, че на
07.08.2020 г. желае да престира труда си. Търговския директор имал
служебно задължение да му предостави списък с фирмите, с които към тази
дата фирмата на работодателя му имал търговски отношения.
Управителя на дружеството, негов работодател, бил уведомен поради
нуждата да издаде нареждане:
- на началника на транспорта да му предаде служебен автомобил,
- на Гл. счетоводител и други длъжностни лица, да се назначи комисия
за предаване на складовата наличност от склада на фирмата в гр. В. Търново,
която комисия на 07.08.2020 г. да бъде в склад гр. Велико Търново, намиращ
се на ул. „Магистрална“ № 9 и фигуриращ в търговската база под № 64.
- на друго длъжностно лице да му бъде предоставен физически достъп
до компютърната система ТОНЕГАН, чрез предоставяне на персонална
парола;
- на друго длъжностно лице да му бъде предаден служебен телефон.
В тъжбата си Д. твърди, че Управителя следвало да му предостави
условията, даващи възможност за изпълнение на работата, като Управителя
следвало да освободи лицето изпълняващо функциите на МОЛ в склада в гр.
В.Търново, за да може той (Д.) да започне реално работа.
Твърди се също, че Управителя трябвало да осведоми по избран от него
начин служителите, с които според длъжностната му характеристика има
трудови взаимоотношения за промяната в ръководството на склада в гр. В.
Търново, с оглед изпълнение на бъдещите му разпореждания.
С тъжбата се твърди още, че на 07.08.2020 г. точно в 8.00 часа, в
присъствието на двама свидетели - Е.М. Д.а е ЕГН ********** и И. М. Д. с
ЕГН **********, които са деца на Д., той се явил на работното си място
посочено в трудовия му договор - склад гр. Велико Търново, намиращ се на
ул. „Магистрална“ № 9 и фигурираш в търговската база под № 64.
2
Д. твърди, че имал мотивацията и желанието веднага да започне
дейности по изпълняване на трудовите си задължения, но въпреки действията
му по уведомление на всички длъжностни лица, представляващи
работодателя му в различни позиции, както и самите собственици на капитала
на дружеството, на 07.08.20 г. в склада се намирали само работещите в него
пласьори на стоки, лицето изпълняващо задълженията на началник склад,
лицето В. И. С. с ЕГН ********** представящ се за търговски директор и К.Б.
- служебен шофьор на управителя на дружеството С. ООД гр. В. с ЕИК *****.
Тъжителят твърди още в тъжбата си, че според решение от 02.10.2018 г.
постановено от ВТРС по гр.д № 527/2018 г., преди уволнението си е
изпълнявал наред с функциите на търговски представител и функциите на
МОЛ на склада. Получавал е и е предавал на шофьорите пласьори стоки с цел
разнос по магазините. Освен тези задължения на МОЛ е посещавал със
служебен транспорт търговски обекти в Габровска и В. Търновска област.
Ежедневно е отчитал в компютърната система на фирмата продажбите. Чрез
служебния си телефон е изпълнявал задълженията си вменени му в раздел III
от длъжностната му характеристика на ТП, приета като доказателство по гр.д
№ 527 /2018 г. на ВТРС. Твърди, че трудовото му правоотношение с фирма
„С.“ ООД гр. В. с ЕИК ***** съгласно решението на съда се възстановява във
вида, в който е съществувало преди неговото прекратяване.
С тъжбата си М.Д. твърди още, че на 07.08.2020 г. трябвало да бъде
въведен в работното си място, чрез съставяне на предавателно приемателен
протокол за приемане на складовата наличност, като комисията следвало да
бъде назначена от Управителя на дружеството - Д. И. С. ЕГН **********.
На следващо място лицето Д. И. С. в качеството си на управител па „С.“
ООД със седалище на управление гр. В. с ЕИК *****, трябвало да се
разпореди на 07.08.20 г. да се предоставят на Д. средствата, чрез конто той
може да осъществява правото си на полагане на труд на Търговски
представител - физически достъп до компютърната система на фирмата,
предоставяне на служебен телефон и автомобил, защото преди уволнението
му бил отговарял за всички обекти на територията на Областите В. Търново и
Габрово и бил притежавал тези оръдия на труда.
Д. твърди също в тъжбата си, че на 07.08.2020 г. в 8.00 часа в склада се
появило лицето В. И. С. с ЕГН **********, който му се представил като
Търговски директор. Счита, че като ТД той е негов пряк ръководител и без
изрично упълномощаване той няма представителна власт да бъде
представител на юридическото лице С. ООД гр. В. с ЕИК *****.
С тъжбата се твърди, че въпреки съмнението на Д. за нередност относно
легитимността на това лице, той с цел добросъвестно започване на работа,
поискал от г-н С. представящ се за негов пряк ръководител, да му предаде
наличността на склада, да му предаде служебен автомобил, да му предостави
служебен телефон и достъп до компютърната система, за да се запознае с
настоящите клиенти на работодателя му, както и да му предаде график за
3
посещение на тези клиенти. Предоставянето от ТД на такъв график било
разписано в длъжностната характеристика на търговския представител.
В отговор на това му искане, г-н В. И. С. проявил изключителна
вербална агресия срещу Д., като започна да му поставя условия, за да
започнат изобщо да говорят за допускане до работното му място. Твърди се,
че С. първо поискал Д. да подпише „протокол за встъпване в длъжност“. С
цел да е добросъвестен, Д. поискал да прочете „протокола за встъпване в
длъжност“, като веднага възразил, че този протокол е от фирма от гр. Д., с
която той не е в трудови взаимоотношения, изписаното лице за представител
на фирмата няма точна и ясна идентификация с ЕГН, той не „постъпвал“ на
работа, както е изписано в протокола, а заемал полагащата му се по закон
длъжност. Твърди се, че В.С. категорично заявил, че ако Д. не подпише този
протокол, няма да започне работа. Въпреки възраженията си Д. решил и
подписал протокола, като настоял С. също да положи подписа си като
присъствал.
Второ г-н С. поискал Д. да се подпише в тетрадки за инструктаж за
безопасност на труда, като той положил подписа си в предоставената му от
друг служител на фирма „С.“ ООД гр. В. тетрадка, но там не било изписано
неговото име и въпреки това той се подписал за инструктиран.
Трето условие поставено от г-н В. И. С. било Д. да му представи
медицинско свидетелство за започване на работа. Относно исканото
медицинско свидетелство, Д. категорично възразил, че не дължи такова. При
това негово становище г-н В.С. на всеуслошание, в присъствието на двамата
свидетели на Д., на началник склада и лицето отговарящо за инструктажа
заявил, че докато Д. няма медицинско свидетелство, не може да бъде
допуснат да започне работа и физически заедно с лицето К.Б. - шофьор на
управителя, застанали на входа на склада и не го допуснали до помещението
на склада.
Така в тъжбата си Д. заявява, че считам тези действия на г-н В.С. - в
качеството му на търговски директор в предприятието на работодателя му, за
превишаване на служебните му права и неизпълнение на служебните му
задължения, а именно: като негов пряк ръководител незабавно да го въведе в
търговската дейност на фирмата за район гр. В. Търново към 07.08.2020 г.
Твърди, че с тези си действия г-н В. И. С. целял Д. да не започне да изпълнява
функциите на търговски представител. Реално В. И. С. с ЕГН ********** в
качеството си на търговски директор, с вербална агресия и физически
действия не го е допуснал да изпълнява функциите, които е изпълнявал преди
06.02.2018 година.
С тъжбата се твърди, че реално г-н Д. И. С. с ЕГН ********** в
качеството си на Управител, чрез своето бездействие, също не е допуснал Д.
до работното му място.
Така Д. твърди в тъжбата си, че Д. И. С. с ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. В., ул. „Брегалница“ № 32, ет. 5, ап. 10 в качеството му на
4
длъжностно лице - управител на фирма „С.“ ООД гр. В. с ЕИК ***** и В. И.
С. с ЕГН ********** с постоянен адрес ******, в качеството му на
длъжностно лице - Търговски директор на фирма „С.“ ООД гр. В. с ЕИК
*****, на 07.08.2020 г. осъществили масивно бездействие при изпълнение на
задължението си да изпълнят съдебното решение на ВТРС, постановено по
гр.д. № 527/2018 г. с което Д. е възстановен на длъжността ТП при
работодателя си.
Така тъжителят смята, че извършените от Търговския Директор г-н В.
И. С. действия, за които няма легитимна представителна власт да извършва,
както и бездействието на Управителя г-н Д. И. С. на фирмата „С.“ ООД гр. В.
с ЕИК *****, при осъществяване на 07.08.2020 г. на недопускане до
работното ми място, са целели единствено да му нанесат материални вреди,
изразяващи се в невъзможността да простира труда си и да получава
договорената месечна заплата в размер на 665 лева.
С тъжбата се твърди, че нанесената на Д. психическа травма от
неизпълнение на съдебното решение за възстановяване на работното му
място, се е изразила в изключително голяма тревога и унижение от
обстоятелството, че не може да продължи да изпълнява трудовите си
задължения, въпреки съдебно решение за отмяна на уволнението му.
Тъжителят счита, че работодателят му и изброените по горе
длъжностните лица при него - Управител и Търговски директор, са били
задължени безусловно на 07.08.2020 г. да изпълнят съдебно решение от
02.10.2018 г. постановено от ВТРС по гр.д. № 527/2018 година. Бездействията
на тези длъжностни лица, се изразявали в това, че на 07.08.2020 г. в склад №
64, намиращ се на ул. „Магистрална“ № 9 в гр. В. Търново:
- не присъства комисия за предаване на складовата наличност, така
както такава била изпратена на 06.02.2018 г. за предаване от Д. на складовата
наличност при уволнението му;
- не му се предава код за достъп до компютърната система на фирмата;
- не му бил осигурен физически достъп до склада и до компютърната
система на фирмата - не се е извършило предаване на служебен автомобил и
телефон, зa което действие нареждане трябвало да издаде управителя г-н Д.
И. С.;
- не му се предоставило от г-н В. И. С. - в качеството му Търговски
директор, на график за посещение на клиентите на фирмата към настоящия
момент.
На второ място тъжителят счита, че явилото се на 07.08.2020 г. в склад
№ 64 намиращ се на ул. „Магистрална“ № 9 в гр. В. Търново лице В. И. С.
няма представителна власт да го допуска или възпрепятства да започне
работа, както и да изисква от него да изпълни каквито и да е условия, за да се
приведе в изпълнение съдебно решение от 02.10.2018 г., постановено от ВТРС
по гр.д № 527/2018 г. Това лице не му показало никакви документи, даващи
5
му правомощия да представлява работодателя му, както и лични документи
удостоверяващи неговата самоличност.
В тъжбата се сочи, че ако съдът приеме, че В. И. С. с ЕГН **********
на 07.08.20 г. се явява в търговска база на ул. „Магистрална“ № 9 в гр. В.
Търново в склад № 64, който се ползва от фирма „С.“ ООД гр. В. с ЕИК *****
в качеството си на Търговски директор, то той, като пряк ръководител на Д. -
с цел изпълнение на съдебното решение за възстановяването му на работа, е
имал едно единствено задължение: да му предостави график за посещение на
клиентите на фирмата към 07.08.2020 г., да го запознае с търговската
политика на фирмата към същата дата, като това задължение той не изпълнил.
С тъжбата се твърди, че това длъжностно лице не само не изпълнило
вменените му от длъжността служебни задължения, но и осъществило
вербалната агресия, като физически възпрепятствало Д., чрез поставяне на
условия за да може да започне изпълнение на трудовите си задължения.
Счита, тези действията на търговския директор В.С. за превишаване на
служебните му правомощия.
С тъжбата се твърди, че Д. веднага с електронно писмо изпратено до ел.
адрес на фирмата на работодателя му savimex/fl dobrich.net официално
публикуван в ГР, уведомил Управителя Д. И. С. с ЕГН ********** за
недопускането му до работа и неизпълнението от страна на работодателя му и
на длъжностните лица изброени по-горе на решение от 02.10.2018 г.,
постановено от ВТРС по гр.д. № 527/2018 г. Твърди, че отговор не получил и
гореизброените длъжностни лица продължили да бездействат.
С тъжбата се твърди още, че това неизпълнение на съдебно решение
продължило до 03.09.2020 г., когато на Д. била връчена Заповед № 99/03.09.20
г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с фирма „С.“ ООД гр. Д..
Тъжителят твърди, че е оспорил по съдебен ред тази заповед, но счита,
че неизпълнението на съдебното решение на ВТРС по гр.д. № 527/2018 г. не
се валидира, чрез Заповед № 99/03.09.2020 г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение.
Тъжителят счита, че е на лице още едно нарушение на закона, което
представлява неизпълнение на служебните задължения на Управителя и
Търговския директор на фирма „С.“ ООД гр. В., които в качеството си на
длъжностни лица не са изпълнили основното си задължение: при валиден
сключен между него и работодателя му трудов договор, да му осигурят
работата, опредЕ. при възникване на трудовите правоотношения. Тези
задължения на длъжностните лица били регламентирани в чл. 127, ал. 1, т.1 и
т. 2 КТ. Нарушението на тази разпоредба представлявало своеволно действие
от страна на Управителя и на търговския директор във фирмата негов
работодател.
Предвид на гореизложеното, с тъжбата си тъжителят моли съда на
основание чл. 247, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 81 НПК да образува наказателно
производство срещу:
6
Д. И. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ****** с л.к № *******
изд. на 07.11.2018 г. в качеството му на длъжностно лице - управител на
фирма „С.“ ООД гр. В. с ЕИК ***** и
В. И. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес ******, с л.к № *********
изд. на 20.05.2020 г. от МВР гр. Д., в качеството му на длъжностно лице -
Търговски директор на фирма „С.“ ООД гр. В. с ЕИК *****, за това, че на
07.08.2020 г. с пасивното си бездействие и физическо действие за
недопускането му до функциите които е изпълнявал преди уволнението си, не
са изпълнили съдебно Решение по гр. д. № 527/2018 г., което е влязло в сила
на 02.07.2020 г.
С тъжбата си тъжителят моли съда след доказване на частното
обвинение, да постанови присъда, с която да признае Управителя на
дружеството негов работодател към 07.08.2020 г. г-н Д. И. С. с ЕГН
**********, Търговския директор и г-н В. И. С. с ЕГН **********, за
виновни в частното обвинение и им наложи справедливо наказание. Моли
настоящата тъжба да се счита и за молба за предявяване на граждански иск за
нематериални вреди от името на М. И. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. В.
Търново, ул. „Деньо Чоканов“ № 3, вх. „В“, ап. 24 срещу:
1. г-н Д. И. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес *****, с л.к №
******* изд. на 07.11.2018 г. за сумата от 1 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази главница считано от датата на завеждане на тъжбата до
окончателното изплащане на присъдената сума, която представлява
обезщетение за причинените му в резултат на инкриминираното деяние
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болки и психически
страдания и унижение пред погледите на неговите деца и служителите на
фирмата, негов работодател, присъствали на 07.08.2020 г. в склада № 64 в гр.
В. Търново, както и изразяващи се в стрес, загуба на самочувствие, чувство за
онеправданост, разочарование и загуба на доверие в институциите, силно
притеснение и чувство за несигурност от липсата на защита на правата му.
2. г-н В. И. С. с ЕГ11 ********** е постоянен адрес ******, с л.к №
****** изд. на 20.05.2020 г. от МВР гр. Д., за сумата от 1 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази главница. считано от датата на завеждане на
тъжбата до окончателното изплащане на присъдената сума, която
представлява обезщетение за причинените му в резултат на инкриминираното
деяние неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болки и
психически страдания и унижение пред погледите на неговите деца и
служителите на фирмата, негов работодател, присъствали па 07.08.2020 г. в
склад № 64 в гр. В. Търново, както и изразяващи се в стрес, загуба на
самочувствие, чувство за онеправданост, разочарование и загуба на доверие в
институциите, силно притеснение и чувство за несигурност от липсата на
защита на правата му.
Моли да бъде конституиран в процесуалното качество на граждански
ищец в производството.
7
Към тъжбата са приложени като доказателства за посочената
фактическа обстановка копия от:
- Съобщение от ВТРС по гр.д №527/2018 г. получено от тъжителя на
24.07.2020 г.;
- Заявления до длъжностни лица при работодателя му - 3 бр. от
06.08.2020 г.;
- протокол за встъпване в длъжност от 07.08.2020 г.;
- констативен протокол от 06.02.2018 г. съставен в присъствието на
двама свидетели;
- електронно писмо до управителя на „С.“ ООД от 07.08.2020 г.
С тъжбата са направени и доказателствени искания, а именно:
Съдът да изиска служебно от „Бюро съдимост“ при районен съд гр. Д.
свидетелство за съдимост на г-н Д. И. С. с ЕГН ********** и г-н В. И. С. с
ЕГН ********** .
Да бъдат допуснати до разпит Е.М. Д.а ЕГН ********** и И. М. Д. ЕГН
********** - при режим на довеждане, е които тъжителят ще доказва
твърденията си за фактите и обстоятелствата относно вербалната агресия и
действията на търговския директор г-н В.С., извършени на 07.08.2020 г. в
склада на фирмата в гр. В. Търново.
Съдът да изиска и приложи като доказателство гр.д. № 527/2018 г. по
описа па ВТРС и гр.д № 450/2019 г. по опис на ВТРС, от които ще се доказват
характера на функциите, които тъжителя е изпълнявал преди уволнението си
и на които трябвало да бъде допуснат от подсъдимите на 07.08.2020 година.
В съдебно заседание тъжителят и неговия процесуален представител –
адв. А.Ч. от ВТАК, редовно упълномощен, поддържат предявените срещу
двамата подсъдими граждански искове.
Съдът прие, че така предявените граждански искове срещу двамата
подсъдими са допустими, отговарят на изискванията на чл. 84 и следващите
от НПК и на изискванията на ГПК, поради което прие същите за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство и конституира тъжителя
М. И. Д. в качеството му на граждански ищец.
Тъжителят и граждански ищец поддържа искането си за разпит на двама
свидетели при условията на довеждане – Е.М. Д.а ЕГН ********** и И. М. Д.
ЕГН **********, както и лицето Б.А.Н. при условията на призоваване.
Същите са допуснати, като тъжителят води само свидетелката Е. Д.а, която бе
разпитана в хода на съдебното следствие. В качеството на свидетел бе
разпитан и Б. Н.. В хода на съдебното следствие тъжителят и неговия
процесуален представител представят множество писмени доказателства,
които съдът прие и приложи към делото.
След приключване на съдебното следствие, адв. Ч. счита, че
повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимите Д.С. и В.С. е доказано
8
по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да ги признае за
виновни.
Тъжителят и граждански ищец – М. И. Д., счита, че повдигнатото с
тъжбата обвинение и срещу двамата подсъдими - Д.С. и В.С., е доказано по
безспорен и категоричен начин. Поддържа предявените срещу подсъдимите
искове, като счита, че същите са доказани по основание и размер, като моли
съда да ги уважи изцяло. Излага подробни доводи. Претендира направените
от него разноски.
Защитникът на подсъдимите - адв. К. К. от АК - Д. (редовно
упълномощен), счита, че обвинението срещу подзащитните му не е доказано
по безспорен и категоричен начин. Поради това моли за оправдателна
присъда, както и присъждане на разноските направени от подсъдимите по
делото. Излага доводи в подкрепа на искането си за оправдаване на
подсъдимите. Претендира заплащане на направените от подсъдимите
разноски. В предишно съдебно заседание прави искане за допускане до
разпит на четири лица при условията на призоваване и довеждане – Б. А. А.,
р. Н. Б., Т. Ж. К. и К. М. Б.. Същите са допуснати и разпитани в хода на
съдебното следствие.
Подсъдимият Д. И. С. – редовно уведомен, не се явява.
Подсъдимият В. И. С. – редовно уведомен, се явява. Същия в предишно
съдебно заседание дава кратки обяснения. Не се признава за виновен по
повдигнатото му с тъжбата обвинение. Моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
От 03.10.2011 год. тъжителя М. И. Д. бил в трудовоправни
взаимоотношения с фирма „С.“ ООД гр. В. с ЕИК *****, като бир назначен на
работа на длъжността „Търговски представител“ с място за работа: склад -
Велико Търново, намиращ се на ул. „Магистрална“ № 9 в гр. В. Търново. На
06.02.2018 г. това трудово правоотношение било прекратено със цзаповед на
управителя на „С.“ ООД.
С решение от 02.10.2018 г. по Гр.д № 527/2018 г. по описа на ВТРС
били отменени Заповед № 22/06.02.2018 г. и Заповед № 23706.02.2018 г. -
двете издадени от Управителя на „С.“ ООД със седалище на управление гр. В.
с ЕИК *****, с които било прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ и Д. бил възстановен на заеманата до
уволнението му длъжност „търговски представител“ в „С.“ ООД със
седалище на управление гр. В. с ЕИК *****.
На 24.07.2020 г. тъжителя Д. получил от ВТРС съобщение, че това
Решение по гр. д. № 527/2018 г. е влязло в сила на 02.07.2020 г. и в
двуседмичен срок от получаването му може да се яви за заемане на
длъжността при работодателя си - Търговски представител за гр. В. Търново.
9
На 06.08.2020 г. по електронен път на посочения в Търговския регистър
от работодателя му електронен адрес, Д. изпратил заявления за желание да
престира труда си до следните длъжностни лица при фирма „С.“ ООД с ЕИК
*****:
1. До собствениците на капитала на дружеството - Д. И. С. е ЕГН
********** и Т.И.К. с ЕГН **********.
2. До Търговски директор при ответника, като в писмото е посочил
лицето П.Н.К., който на Констативния протокол създаден на 06.02.2018 г. за
предаване на складовата наличност при неговото уволнение, се е подписал в
качеството си на Търговски директор.
3. До вписаното като управител на дружеството лице Д. И. С. е ЕГН
**********.
В заявлението Д. посочил, че желае на да продължи да изпълнява
трудовите си задължения на търговски представител и на 07.08.2020 год. в
8.00 часа ще се яви на работното си място – склад № 64, намиращ се в
складовата база в гр. В. Търново на ул. „Магистрална“ № 9.
След получаване на това заявление, управителя на „С.“ ООД –
подсъдимия Д.С., възложил на търговския директор на фирмата – подсъдимия
В. И. С., да отиде на 07.08.2020 год. в посочения склад в гр. В. Търново и да
извърши необходимите действия по встъпването в длъжност на М.Д..
В изпълнение на това разпореждане на 07.08.2020 год. подсъдимия В.С.,
заедно със свидетеля К. М. Б. (шофьор на управителя на дружеството) и св. Б.
А. А. (на длъжност „Охрана на труда“, който също бил изпратен от
ръководството на дружеството, за да проведе съответните инструктажи на
М.Д. при встъпването му в длъжност), със служебен транспорт пристигнали
рано сутринта в гр. В. Търново в посочения склад № 64 на ул. „Магистрална“
№ 9. Около 8.00 часа в склада се явил и тъжителя М. И. Д. заедно с двете си
деца – св. Е.М. Д.а и И. М. Д..
По същото време пристигнал и адв. К. К. от АК – Д., който обслужвал
дружеството „С.“ ООД.
По това време в склада се намирали и други служители на дружеството,
измежду които и свидетеля р. Б. (шофьор на товарен автомобил) и други.
Малко след 8 часа в склада пристигнал и М.Д. заедно с двете си деца –
св. Е.М. Д.а-Д. и И. М. Д..
Д. бил поканен от подсъдимия В.С. да влезе в склада и да се пристъпи
към встъпването му в длъжност. Д. заявил, че адв. К. и К.Б. не били
упълномощени да присъстват, като пожелал те да останат извън склада, като
действително К. и Б. останали до входа на склада, извън него.
В склада, до обособено помещение (стаичка), в близост до входа,
подсъдимия В.С. в присъствието на св. Б. А. поканил Д. да подпише протокол
за встъпване в длъжност. Д. се съгласил, като подписал предоставения му
10
протокол със следното съдържание: Днес 07.08.2020 год. в складовата база на
„С.“ ООД в гр. В. Търново, находяща се на адрес ул. „Магистрална“ № 9,
между „С.“ ООД, представлявано от Д. И. С. от една страна и М. И. Д. с ЕГН
********** от друга страна, както и на основание постановеното решение по
гр.д. № 527/2018 г. на Районен съд – В. Търново, с което работникът е
въведен на работа, се подписа настоящия протокол, с който се удостоверява,
че М. И. Д. постъпи на работа на 07.08.2020 година.
На протокола като присъствал се подписал и подсъдимия В.С..
След това св. Б. А. предоставил на Д. книгата за първоначален
инструктаж, като Д. представил личната си карта и се подписал в книгата за
първоначален инструктаж.
След това възникнал спор между Д. и подсъдимия С., като Д. твърдял,
че С. не е упълномощен да извършва действията по въвеждането му в
длъжност, като се наложило да бъде изпращан имейл от дружеството, с които
да бъде потвърдено, че С. изпълнява длъжността „Търговски директор“ в
дружеството „С.“ ООД. След като се убедил, че С. изпълнява посочената
длъжност, продължил спора си с последния. На Д. била предоставена книгата
за инструктаж на работното място, която той отказал да подпише.
Подсъдимия С. поискал от Д. да му представи трудовата си книжка за
нанасяне на необходимите корекции свързани с възстановяване му на работа,
както и и медицинско свидетелство за удостоверяване на неговата пригодност
за изпълнява задълженията си, с оглед физическото му отсъствие за дългия
период от две години. Отново възникнал спор между подсъдимия С. и
тъжителя М.Д., като последния твърдял, че не е необходимо да представя
трудовата си книжка и медицинско свидетелство. Наложило се отново да
бъде изпратено запитване до дружеството, като на личния имейл на Д. било
изпратено съобщение, че той е длъжен да представи медицинско
свидетелство. Тогава Д. напуснал склада.
След известно време тъжителят Д. се върнал в склада, като продължил
да спори с подсъдимия С., че не е длъжен да представя трудовата си книжка и
медицинско свидетелство. Св. А. предоставил на Д. да подпише книгата за
инструктаж на работното място, като този път Д. се подписал. Въпреки това
спора между С. и Д. продължил, но в крайна сметка тъжителят М.Д. заявил,
че ще си извади медицинско свидетелство и ще го изпрати по електронната
поща на дружеството „С.“ ООД, след което напуснал склада.
След като Д. напуснал склада за втори път, свидетеля А. и адв. К. си
тръгнали за гр. Д., като подсъдимия В.С. и св. К.Б. останали на място в склада
за да изчакат Д. да се върне и да продължат действията по въвеждането му в
работата. Д. обаче така й не се появил до края на работното време, поради
което С. и Б. си тръгнали за гр. Д..
През следващите няколко работни дни в склада в гр. В. Търново от гр.
Д. пристигали служители на дружеството, включително и подсъдимия В.С., с
11
цел продължаване на действията по встъпване в длъжност на тъжителя М.Д..
Същия обаче изобщо не се е появил в склада за да могат да бъдат
осъществени тези действия.
На дружеството не са били представени или изпратени исканите
документи и впоследствие, макар да са били изисквани от Д. чрез имейл и
писмено чрез куриерска пратка с обратна разписка, която Д. е получил.
При така установената хода на настоящия процес фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящия съдебен състав след анализ на всички гласни и писмени
доказателства, прие, че повдигнатото с тъжбата и поддържано в съдебно
заседание от тъжителя обвинение срещу подсъдимия Д. И. С. не е доказано по
безспорен и категоричен начин.
От доказателствата по делото се установява, че след като тъжителя М.Д.
е изпратил по електронната поща заявление, че желае на 07.08.2020 год. да се
яви в склада на дружеството в гр. В. Търново и да бъде възстановен на
длъжността която е заемал преди уволнението му, то подсъдимия Д.С. в
качеството му на управител на дружеството е предприел необходимите
действия за възстановяването и встъпването в длъжност на Д.. С. е
разпоредил на съответните длъжностни лица – Търговския директор
(подсъдимия В.С. и Б. А. - Технически директор, изпълняващ и длъжността
„Охрана на труда“) на 07.08.2020 год. да отидат в склада на дружеството в гр.
В. Търново, ул. „Магистрална“ № 9, склад № 64 и да извършат необходимите
действия по встъпването в длъжност на Д.. Безспорно е установено от
доказателствата по делото, че в изпълнение на възложеното на 07.08.2020 год.
В.С. и Б. А. са пристигнали в склада на дружеството в гр. В. Търново преди
началото на работния ден и са предприели действия по встъпването в
длъжност на М.Д.. В тази насока са показанията на всички разпитани
свидетели по делото (с изключение на св. Н., който не бил пряк очевидец и не
е присъствал на посочената дата в гр. В. Търново). Освен това от показанията
на св. К.Б. е видно, че при идването в гр. В. Търново, за тъжителя Д. са били
подготвени ключове за служебен автомобил марка „Пежо“, както и служебен
телефон, които да му бъдат предоставени във връзка с изпълнение на
служебните му задължения. Същите обаче не са му били предадени поради
развилите си впоследствие обстоятелства, които са настъпили извън волята на
подсъдимия Д.С.. От показанията на св. Б. се установява също така, че
подсъдимия С. е разпоредил на подсъдимия С. и на търговския представител
на дружеството за гр. Д. – св. Т. Ж. К., всеки следващ работен ден от
идващата седмица да пътуват със св. Б. до гр. В. Търново и да предадат на
М.Д. ключовете за служебния автомобил и служебен телефон. Тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Т. К., като
същия твърди, че и в гр. Д. е имало подготвен автомобил, който да бъде
предоставен като служебен на тъжителя Д..
Всички тези обстоятелства, които се установяват от доказателствата по
12
делото водят до извода, че подсъдимия Д.С. като управител на дружеството
„С.“ ООД е предприел необходимите действия за изпълнение на влязло в сила
на 02.07.2020 год. в съдебно решение № 939 от 02.10.2018 год. по Гр. дело №
527/2018 год. по описа на ВТРС за възстановяване на незаконно уволнения
работник М. И. Д. с ЕГН ********** на длъжността "Търговски
представител" в "С." ООД с място на работа складова база в гр. В. Търново,
ул. "Магистрална" № 9.
По делото не са събрани никакви доказателства Д.С. да е
възпрепятствал по какъвто й да е начин встъпването в длъжност на М.Д. на
07.08.2020 год. в изпълнение на горепосоченото съдебно решение.
Възникналия спор на 07.08.2020 год. между тъжителя Д. и подсъдимия С.
относно представяне на трудова книжка и медицинско свидетелство от Д. и
развилите се впоследствие обстоятелства също не могат да бъдат менени във
вина на подсъдимия Д.С.. Действително по делото е установено, че след
възникналия спор до управлението на дружеството са изпращани имейли и
запитвания, като от там е бил получен някакъв отговор, но не са налице
никакви доказателства този отговор да е бил изпращан от подсъдимия С. или
пък да е във връзка с негово разпореждане.
При така установеното, настоящия съдебен състав прие, че не е
доказано по несъмнен начин съобразно разпоредбата на чл. 303 от НПК, че
подсъдимия Д. И. С. е извършил престъплението за което му е повдигнато
обвинение с тъжбата на М. И. Д., поради което го призна за невиновен и го
оправда по обвинението, че на 07.08.2020 год. в гр. В. Търново, като
длъжностно лице - Управител на "С." ООД гр. В. с ЕИК *****, не изпълнил
влязло в сила на 02.07.2020 год. в съдебно решение № 939 от 02.10.2018 год.
по Гр. дело № 527/2018 год. по описа на ВТРС за възстановяване на
незаконно уволнения работник М. И. Д. с ЕГН ********** на длъжността
"Търговски представител" в "С." ООД с място на работа складова база в гр. В.
Търново, ул. "Магистрална" № 9 - престъпление по чл. 172, ал. 2 от НК.
Съдът счете, че от събраните по делото доказателства не се доказва по
безспорен и категоричен начин и подсъдимия В. И. С. да е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение с тъжбата. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че след получаване на
заявлението от тъжителя, че желае на 07.08.2020 год. да встъпи в длъжността,
която е заемал преди уволнението си, то подсъдимия С. също е предприел
действия по изпълнение на съдебното решение, с което Д. е възстановен на
работа. В тази връзка на 07.08.2020 год. подсъдимия С. на 07.08.2020 год.
преди началото на работния ден заедно със свидетеля Б. А. - Технически
директор, изпълняващ и длъжността „Охрана на труда“) е пристигнал в
склада на дружеството и след пристигането на Д. е предприел действия за
встъпване в длъжност на последния. В тази връзка на Д. е бил предоставен от
С. протокол за встъпването му в длъжност, който Д. е подписал и който е
подписан от подсъдимия С.. След това С. е продължил действията по
встъпване в длъжност на Д., като Д. е поканен да се подпише в книгата за
13
първоначален инструктаж, като тъжителят се е подписал. Подсъдимия С. е
поканил Д. да представи трудовата си книжка за нанасяне на необходимите
корекции, както и медицинско свидетелство, при което е възникнал спор
между него и Д., како Д. е отказал да представи исканите му документи, след
което е напуснал склада. След известно време се е върнал, но отново е
продължил да спори с подсъдимия С. и св. А., като малко след това отново е
напуснал склада и повече не се е появил до края на работния ден.
От доказателствата по делото, неоспорени и от самия тъжител, се
установява, че след като е възникнал спора между тъжителя и подсъдимия С.,
последния е провел разговор по телефона, след което Д. е получил съобщение
по личния си имейл, че с действията си възпрепятства дружеството да
изпълни законовите си задължения във връзка със съдебното решение.
Въпреки това Д. е напуснал самоволно склада, като по този начин е
възпрепятствал и поставил в обективна невъзможност подсъдимия С. да
продължи да извършва необходимите действия по встъпването му длъжност.
От показанията на св. А. и Б. се установява, че предварително са били
подготвени необходимите за изпълнението на трудовите задължения на Д.
служебен автомобил и служебен телефон. Вярно е, че няма доказателства по
делото същите да са били предоставени и връчени на тъжителя Д. на
07.08.2020 год., но това не е станало по вина на подсъдимия С.. Подсъдимия
С. е извършвал действия по встъпването в длъжност на Д. в опредЕ.
последователност, а именно първоначално оформяне документално на това
встъпване, като едва след това е следвало да предостави на Д. тези неща.
Поради стеклите се обаче обстоятелства С. е бил поставен в обективна
невъзможност да ги предаде и предостави на тъжителя Д.. Не може да се
тълкува като виновно поведение от страна на подсъдимия С. изискването от
негова страна на трудовата книжка и медицинско свидетелство от Д.. Както
бе посочено С. е провел телефонен разговор с някого от дружеството, след
което Д. е получил електронно съобщение от дружеството, че е необходимо
да представи сочените документи. Вероятно такива са били и указанията от
страна на дружеството до подсъдимия С., поради което на същия не може да
се търси отговорност и тези му действия да бъдат квалифицирани като
виновно поведение и неизпълнение на съдебното решение, с което Д. е
възстановен на работа.
Освен това от показанията на свидетелите Б. и К. се установява, че в
следващите работни дни подсъдимия С. ежедневно е пътувал до В. Търново с
цел продължаване действията по встъпване в длъжност на Д., но Д. така и не
се е появил в склада.
Дори и да се приеме, че подсъдимия С. сам по свое усмотрение е
изискал от Д. преди да му предостави служебен автомобил, служебен телефон
и кодовете за достъп до програмата, но настоящия съдебен състав намира, че
същия е действал правомерно. Основанието за изискване на медицинско
свидетелство от Д. е чл. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 4 от 11.05.1993 г. за
документите, които са необходими за сключване на трудов договор. Съгласно
14
посочената разпоредба за сключване на трудов договор са необходими
документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и
след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за
срок над 3 месеца. Вярно е, че в конкретния случай не се сключва нов трудов
договор, но от доказателствата по делото безспорно се установява, че Д. е
преустановил трудовата си дейност с дружеството по трудовото
правоотношение с дружеството за срок от две години (много повече от три
месеца както сочи наредбата). С оглед на това обстоятелство и с оглед
обстановката в страната през лятото на 2020 год. (обявена пандемия във
връзка с COVID 19), от страна на дружеството действително с оглед опазване
здравето на останалите служители, е било необходимо и задължително
тъжителя Д. да представи медицинско свидетелство за установяване на
здравословното му състояние. Неговия отказ в тази насока и напускането на
склада на 07.08.2020 год. е поставил в обективна невъзможност подсъдимия
В.С. да продължи необходимите действия по встъпването му длъжност в
изпълнение на решението на съда. От показанията на свидетелите,
включително и на св. Е. Д.а-Д. (дъщеря на тъжителя), се установява, че не е
имало устно изявление от страна на подсъдимия В.С., че няма да допусне
М.Д. да встъпи в длъжност.
При така установеното, настоящия съдебен състав прие, че не е
доказано по несъмнен начин съобразно разпоредбата на чл. 303 от НПК, че
подсъдимия В. И. С. е извършил престъплението за което му е повдигнато
обвинение с тъжбата на М. И. Д., поради което го призна за невиновен и го
оправда по обвинението, че на 07.08.2020 год. в гр. В. Търново, като
длъжностно лице - Търговски директор на "С." ООД гр. В. с ЕИК *****, не
изпълнил влязло в сила на 02.07.2020 год. в съдебно решение № 939 от
02.10.2018 год. по Гр. дело № 527/2018 год. по описа на ВТРС за
възстановяване на незаконно уволнения работник М. И. Д. с ЕГН **********
на длъжността "Търговски представител" в "С." ООД с място на работа
складова база в гр. В. Търново, ул. "Магистрална" № 9 - престъпление по чл.
172, ал. 2 от НК.
По отношение на предявените и приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански искове от тъжителя М. И. Д. против
подсъдимите Д. И. С. и В. И. С. за причинени му неимуществени вреди, съдът
счете, че с оглед крайния изход на делото – признаване на подсъдимите за
невиновни, гражданските искове са неоснователни и недоказани, поради
което с присъдата ги отхвърли изцяло като такива.
При този изход на делото съдът осъди на основание чл. 190, ал. 1 от
НПК тъжителя М. И. Д. с ЕГН **********, от гр. В. Търново, ул. „Деньо
Чоканов” № 3, вх. "В", ап. 24, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. С. с ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. Д., ул. "Захари Стоянов" № 5, вх. "Б", ет. 4, ап. 10,
сумата от 2 000.00 лева (две хиляди лева), представляваща направените от С.
разноски по делото за процесуално представителство, както и осъди на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК тъжителя М. И. Д. с ЕГН **********, от гр.
15
В. Търново, ул. „Деньо Чоканов” № 3, вх. "В", ап. 24, ДА ЗАПЛАТИ на В. И.
С. с ЕГН ********** с постоянен адрес в ******, сумата от 2 000.00 лева (две
хиляди лева), представляваща направените от С. разноски по делото за
процесуално представителство.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
16