№ 522
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110208979 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Т.
И. С. срещу НП № II-02/23.01.2024 г., издадено от комисар Н.А.Н., заместник-началник на 01 РУ –
СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 194, ал. 3 вр. чл. 218б, ал. 1 от НК е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна
на постановлението, евентуално – изменението му посредством намаляване на наказанието, като се
излагат конкретни доводи за нарушаване на маТ.алния и процесуалния закон, в това число
конкретни твърдения по фактите, респективно в смисъл, че деянието не е доказано безспорно от
субективна страна. Наказващият орган чрез процесуален представител излага конкретна
аргументация за доказаност на претендираното нарушение, респективно за процесуална и маТ.ална
законосъобразност на НП, претендирайки неговото потвърждаване и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От обясненията на въззивника пред съда и от приложените копия на маТ.али по
прокурорска преписка по напълно еднозначен начин следва единственият логичен извод, а именно,
че жалбоподателят действително не е заплатил визираното в НП гориво преди да напусне с
управлявания от него автомобил съответната бензиностанция (както е посочено в
постановлението), но е сторил това поради пропуск (по-конкретно поради преумора, в това число
във връзка с грижи за наскоро /спрямо онзи минал момент/ родено дете), т. е. не е осъзнавал, че
напуска обекта, дължейки заплащане на гориво, като веднага щом бил потърсен от органите на
МВР във връзка с процесното деяние и разбрал какво е направил, заплатил зареденото от него
гориво. Сочената в обясненията на С. (при отчитане на заинтересоваността му от изхода на
производството и на това, че евентуалната съзнателна недостоверност на обясненията му поначало
не е скрепена със санкция) причина за пропуска му е напълно логична, като – от друга страна –
никаква логика няма в това същият съзнателно да напусне търговския обект без да заплати
зареденото гориво – напълно логично е на бензиностанцията да има монтирани охранителни
камери и на направен от тях запис да се установи съвсем лесно с кой автомобил се оттегля
съответното лице, респективно да се установи и самият водач (както се е и случило), като
последвалото заплащане на стоката също ясно говори в полза на достоверността на версията в
смисъл, че се касае за неволен пропуск. Деянието по чл. 194, ал. 3 от НК и в хипотеза по чл. 218б,
1
ал. 1 от НК е умишлено по аргумент както от чл. 11, ал. 4 от НК, така и от чл. 194, ал. 1 от НК
(касае се за маловажен случай на деяние именно по чл. 194, ал. 1 от НК) – изискуемо е намерение за
противозаконно присвояване. В случая става въпрос за непредпазливост като форма на вина (чл. 11,
ал. 3 от НК), както и конкретно за липса на специалното присвоително намерение (коментирано
преди малко), изискуемо за да се квалифицира деянието по чл. 194, ал. 3 от НК, което означава, че
маТ.алният закон не е приложен правилно и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр.
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН процесното НП подлежи на отмяна, при който изход на делото правно
основание за присъждане на исканото юрисконсултско възнаграждение (виж по-горе!) липсва.
Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното НП № II-02/23.01.2024 г., издадено от комисар Н.А.Н., заместник-
началник на 01 РУ – СДВР
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2