№ 7857
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110171053 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „Х” ЕООД,
вписано пред Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление гр. В, чрез представляващия го управител А. С. Т. против „С” ЕООД,
вписано пред Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление гр. С, представлявано от управителя ........
Ищецът претендира връщане на наета вещ и опразване на наето помещение на
основание чл. 310, т.2 от ТИК във връзка с чл. 233, ал. 1 от ЗЗД поради прекратяване на
Договор за наем на недвижим имот от 25,09.2019 г. между „Х” ЕООД, ЕИК ......, и „С”
ЕООД, ЕИК ........
Твърди се, че „Х” ЕООД в качеството си на наемодател е страна по Договор за наем на
недвижим имот от 25.09.2019 г. на следния недвижим имот: Помещение № 43 с площ 110
кв. м., находящ се на адрес: гр. С, като встъпва в това правоотношение с Договор за
субективна новация 01.12.2021 година.
Твърди се, че с Допълнително споразумение от 26.10.2022 година се договаря да се
продължи наемното правоотношение с ответника, като се сключва Договор за наем на
недвижим имот от 26.10.2022 г. със срок на действие до 30.11.2023 година.
Твърди се, че впоследствие ответникът преустановява плащането на месечните наемни
вноски от м. март до м. октомври 2023 г., което става предпоставка за едностранно
прекратяване на наемното правоотношение от страна на „Х” ЕООД, чрез изпращане на
предизвестие.
Сочи се, че предизвестието е предадено на куриер на 24.10.2023 г., а на 26.10.2023 г. е
направен опит да бъде връчено на ответника, който отказва да го приеме и да положи
подпис.
Твърди се, че ответникът е разположил пред вратите на наетия от него обект собствен
микробус, с което ограничава достъпа до наетото помещение.
Твърди се, че за паркирането в границите на имота на наемодателя, „П”” се заплаща
допълнителна такса, каквато също не е внасяна от м.ноември 2023 година, а самото
паркиране е в разрез с Правилника за достъп и реда за експлоатация на недвижимите имоти,
части от обекта.
1
Твърди се, че валидно възникналото наемно правоотношение между „Х” ЕООД и
ответника „С” ЕООД е прекратено на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и чл. 88, ал. 1 от ЗЗД
поради неизпълнение на задължението за плащане на наем и разноски, считано от 26.10.2023
г.
Сочи се, че въпреки наличието на безусловното задължение по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД
ответникът да върне горепосочения недвижим имот и напълно да опразни отдадените под
наем помещения, до настоящия момент това не е направено.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „С” ЕООД,
вписано пред Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление гр. С, представлявано от управителя ....... да освободи изцяло и да
предаде на „Х” ЕООД, вписано пред Търговския регистър към Агенция по вписванията с
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. В, чрез представляващия го управител А.
С. Т. следния недвижим имот: Помещение № 43 с площ 110 кв. м., находящ се на адрес: гр.
С.
Претендира се присъждане на разноски.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства от една страна и от друга страна с
оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено решение по
спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното от
фактическа и правна страна:
Установява се, че „Х” ЕООД в качеството си на наемодател е страна по Договор за
наем на недвижим имот от 25.09.2019 г. на следния недвижим имот: Помещение № 43 с
площ 110 кв. м., находящ се на адрес: гр. С, като встъпва в това правоотношение с Договор
за субективна новация 01.12.2021 година.
Доказва се, че с Допълнително споразумение от 26.10.2022 година е продължен срока
на договора за наем като е бил сключен Договор за наем на недвижим имот от 26.10.2022 г.
със срок на действие до 30.11.2023 г.
Не се спори и съдът приема за доказано, че ответникът е спрял да плаща месечните
наемни вноски от м. март до м. октомври 2023 г., което е предпоставка за едностранно
прекратяване на наемното правоотношение от страна на „Х” ЕООД, чрез изпращане на
предизвестие. За получаването на предизвестието няма данни по делото, но с връчването на
исковата молба волята за едностранно прекратяване е достигнала до ответника – на
16.3.2024 година, когато съдебните книжа са били връчени на управителя на ответното
дружество.
Доказва се твърдяното, че ответникът е разположил пред вратите на наетия от него
обект собствен микробус, с което ограничава достъпа до наетото помещение.
До приключване на съдебното дирене не се установи ответникът да е освободил
наетото помещение.
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявения осъдителен иск за опразване на наето помещение е основателен и следва да се
уважи.
Исковата претенция е допустима, като предявена от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд.
В производството е предявен иск с правно основание чл.233, ал.1, изречение първо от
Закона за задълженията и договорите.
Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени
на ответника, че същия не е подал отговор на исковата молба, сторено е искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът
приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да
произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК
установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани
правата си – ответник.
С оглед изхода на производството ответникът, следва да бъдат осъден да заплати на
ищеца и сторените от последния разноски в настоящето производство – по аргумент от
2
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, които от доказателствата по делото се установява, че са в
размер на 1852,98 лева - представляващи заплатена държавна такса 352,98 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.233, ал.1, изречение първо от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и на основание чл.238 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С” ЕООД, вписано пред Търговския регистър към Агенция по вписванията
с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. С, представлявано от управителя ....... да
освободи изцяло и да предаде на „Х” ЕООД, вписано пред Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. В, чрез
представляващия го управител А. С. Т. следния недвижим имот: Помещение № 43 с площ
110 кв. м., находящ се на адрес: гр. С.
ОСЪЖДА „С” ЕООД, вписано пред Търговския регистър към Агенция по вписванията
с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. С, представлявано от управителя ....... да
заплати на „Х” ЕООД, вписано пред Търговския регистър към Агенция по вписванията с
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. В, чрез представляващия го управител А.
С. Т. – сторените по гр.дело № 71053/2023 година по описа на Софийски районен съд
разноски в общ размер на 1852,98 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на отмяна по реда
на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването му на ответниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3