№ 3475
гр. Варна, 23.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501085 по описа за 2025 година
Производството се развива по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 32428/09.04.2025 г., подадена от „Еко
Стийм 2017“ EOOД, срещу Решение № 798/07.03.2025 г., постановено по гр. д. №
12786/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прието за установено в
отношенията между ищцата Т. В. С. и ответника „Еко Стийм 2017“ ЕООД, че
сключеният между страните извън търговски обект на 15.01.2023 г. договор за
продажба на система за почистване „ЕСО 2 000 SB“ сер. №*********** на стойност
3200 лв. е прекратен, считано от 26.01.2023 г. и е осъдено ответното дружество да
приеме обратно в свой офис продадената вещ - система за почистване „ЕСО 2000SB
сер. №***********“, предоставена по прекратения договор, на основание чл. 53 ЗЗП,
вр. чл. 124 ГПК и чл. 55 ЗЗП.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е недопустимо,
поради липса на правен интерес от предявяването на установителен иск, тъй като дори
и разгледан в настоящото производство постановеното обжалвано решение по него не
води до разрешаване на правния спор между страните. Въззивникът счита, че
въпросът дали процесният договор за покупко-продажба е прекратен, респ. дали е
допустим отказ от него, следва да се разгледа в рамките на друго производство, което
не е установително. Поддържа се, че в частта, в която ответното дружество е осъдено
да приеме обратно в своя офис продадената вещ е неправилно, тъй като задължение на
ищцата е да върне системата за почистване, а не на търговеца, съгласно чл. 55, ал. 1
ЗЗП. Сочи, че по делото няма доказателство за изпращане на стоката към дружеството
и то да е отказало получаването й. Счита за недопустимо да се търси отговорност от
търговеца за виновното недобросъвестно поведение на ищцата и да бъде осъден да
изпълни задължение, което не му е вменено по закон. Навежда се довод, че приемайки
като доказателство по делото заявката за покупка, която служи за договор за покупко-
продажба, първоинстанционният съд е приел и отпечатаните на гърба й общи условия
като доказателство по делото, поради което неправилно не е кредитирал допълнително
представените Условия на „Еко Стийм 2017“, тъй като били успешно оспорени.
Позовавайки се на т. 8 от общите условия, неразделна част от заявката за покупка,
въззивникът счита, че ищцата е изпратила в писмена форма изявлението си за отказ от
договора на посочения на търговеца адрес на 30.01.2023 г., което е след
законоустановения 14-дневен срок. В тази връзка приема, че договорът не е прекратен.
1
Моли се за обезсилване на обжалваното решение, евентуално да бъде отменено, като
предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемата страна – Т. В. С., чрез процесуален представител, депозира
отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло наведените във
въззивната жалба основания и доводи за недопустимост на предявения установителен
иск и отмяна на оспореното решение, като счита същото за правилно. Поддържа се, че
предвид обстоятелството, че ответното дружество не признава за прекратен на
26.01.2023 г. или алтернативно на 30.01.2023 г. договора за покупка на стока, сключен
извън търговския обект на 15.01.2023 г., за ищцата е възникнал правен интерес да
предяви установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за да може да внесе
яснота в отношенията си с ответника, като се позовава на съдебна практика на ВКС.
Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че представените общи условия
не следва да се вземат предвид, а трябва да се приложат общите правила, предвидени
в ЗЗП, предвид неоспореното заключение на съдебно-графологичната експертиза,
доказващо, че подписът и почеркът на ищцата са подправени. Отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
С Определение № 2969/25.06.2025 г. въззивният съд е оставил без движение
исковата молба, депозирана от Т. В. С., по която е образувано гр.д. № 12786/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна, като са дадени указания на ищцата да отстрани
нередовностите на исковата молба, както следва: да обоснове правен интерес от
воденето на отделен установителен иск с предмет факт на прекратяване на договор без
да се претендират и без да се търси защита на права, настъпили в резултат на
прекратената облигационна връзка; да обоснове правен интерес от отправянето на
искането да бъде задължено ответното дружество да приеме обратно вещта, при
положение, че не е предявил иск за връщане на платената сума, както и да заяви
конкретен петитум към съда, с оглед правото на защита, което търси.
В предоставения срок ищцата Т. В. С., чрез адв. О. А., е депозирала молба с вх.
№ 20484/14.07.2025 г., с която излага, че съгласно чл. 52, ал. 5 ЗЗП тежестта за
доказване на упражненото право на отказ лежи върху потребителя и доколкото това
право е оспорено от ответника, е предявен пред Районен съд – Варна иск да се
установи надлежното упражняване на правото на отказ от договора, защото
търговецът и банката настояват да се изпълнят поетите задължения по прекратен
договор за покупко-продажба. Пояснява се, че искането към съда е да се установи
несъществуването на договор за покупка на стока – система за почистване „ЕСО 2 000
SB“ сер. № ***********, сключен извън търговския обект на 15.01.2023 г., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Счита, че защитата на правото на ищцата не е възможно
при осъдителен иск за връщане на сума, защото банката е превела на търговеца сумата
по прекратен договор. Навежда се довод, че правният интерес на ищцата от искането
на ответното дружество да приеме процесния уред произтича от неизпълнението на
задължението на търговеца да си прибере вещта, съгласно чл. 55, ал. 3 ЗЗП,
оспорването от негова страна, че ищцата му е изпращала стоката и отричането, че
договорът за продажба е прекратен, поради което не могат да се възстановят
средствата, платени от банката в полза на ищцата, след което тя да си уреди
отношенията с банката. Отправят се следните искания към съда: да бъде установено в
отношенията между страните, че ищцата не е обвързана от Договор за покупка на
стока – система за почистване „ЕСО 2 000 SB“ сер. № ***********, сключен извън
търговския обект на 15.01.2023 г. с „Еко Стийм 2017“ ЕООД, да бъде осъдено
ответното дружество да приеме обратно в офиса си вещта, предоставена по
прекратения договор, да заплати пълната стойност на куриерските услуги по
неуспешното изпращане на уреда в офиса на ответника и обратно, а в условията на
евентуалност ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 3200 лв.,
представляваща платена продажна цена по прекратения договор от финансираща
институция в полза на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на
2
предявяване на иска.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок, като е
заплатена съответната държавна такса, поради което същата е редовна.
Във въззивната жалба не са отправени доказателствени искания.
В молба с вх. № 20484/14.07.2025 г. въззиваемата страна е релевирала
доказателствено искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза със задача
вещото лице след като се запознае с доказателствата по делото и в счетоводството на
ответника да отговори на въпросите: Получени и осчетоводени ли са в счетоводството
на ответника „Еко Стийм 2017“ ЕООД парични средства по Договор за система за
почистване „ЕСО 2 000 SB“ сер. № ***********, сключен извън търговския обект на
15.01.2023 г.? При положителен отговор да установи и укаже в какъв размер е
получената парична сума, откъде е получена сумата и в какъв размер.
Въззивният съд счита, че направеното от въззиваемата страна доказателствено
искане не следва да бъде допускано, тъй като не се явява необходимо за установяване
на правнорелевантни обстоятелства, предмет на разглеждане от настоящата въззивна
инстанция, а освен това твърдението на ищцата в исковата молба за изплащането на
ответника на продажната цена на вещта по процесния договор от 15.01.2023 г. в размер
на 3200 лв. със стоков кредит от същата дата не е оспорено от ответника с отговора на
исковата молба. Следователно, искането за допускане на съдебно-икономическа
експертиза с посочената задача следва да бъде оставено без уважение.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.
267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 32428/09.04.2025 г., подадена
от „Еко Стийм 2017“ EOOД, срещу Решение № 798/07.03.2025 г., постановено по гр. д.
№ 12786/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.09.2025 г.
от 14,00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като преписи от отговора
на въззивната жалба и молба с вх. № 20484/14.07.2025 г. да се връчат на въззивника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника „Еко Стийм 2017“ EOOД в 1-седмичен
срок от получаването на препис от молба с вх. № 20484/14.07.2025 г. да изрази
становище по направените от ищцата уточнения с молбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззиваемата Т. В. С.
доказателствено искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза с
посочената в молба с вх. № 20484/14.07.2025 г. задача.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът
е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12. За
контакт с Координатора на Центъра към Окръжен съд – Варна Нора Великова: тел.
*********. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура,
списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на
Окръжен съд – Варна.
3
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор –
трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага
спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните
въпроси.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4