Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 209
гр. Сливен, 06. 10. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от административния
съдия административно дело № 271 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Д.Й.Б. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** – чрез адв. Н.П.К.
***, подадена против Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните
работи /МВР/ – Сливен, за заплащане на
сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 274 / 2019 г. по
описа на Районен съд – Сливен, в производство по обжалване и отмяна на
незаконосъобразен акт – Наказателно постановление /НП/ № 19-0804-000027 от
22.01.2019 г. на Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2019 г. до окончателното
й изплащане. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото
дело разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че: с Решение № 350 от
22.07.2019 г., постановено по АНД № 274 / 2019 г. по описа на Районен съд –
Сливен, е отменено като незаконосъобразно НП
№ 19-0804-000027 от 22.01.2019 г. на Началника на Сектор Пътна полиция към ОД
на МВР – Сливен, с което на ищеца е била наложена глоба в размер на 300 лева; в
производството по обжалване на НП пред Районен съд – Сливен, ищецът е бил представляван
от адвокат и е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, заплатени на 08.02.2019 г. въз
основа на договор за правна помощ и съдействие; направените разходи са
причинили имуществени вреди на ищеца и са в пряка причинно-следствена връзка с
отмененото като незаконосъобразно НП.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа
исковата молба и моли да бъде уважена.
Ответникът – ОД на МВР – Сливен, редовно призована, не
се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител оспорва исковата молба като неоснователна; моли
предявените искове да бъдат отхвърлени; счита, че увреждането е причинено
поради изключителна вина на пострадалия, респективно същият е допринесъл за
него, поради което обезщетение не се дължи, алтернативно същото следва да бъде
намалено; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено за настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
С НП № 19-0804-000027 от 22.01.2019 г., издадено от
Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, на ищеца Д.Й.Б. е било наложено административно наказание –
глоба, за нарушение на ЗДвП. НП е обжалвано от Б. *** и с Решение № 350 от
22.07.2019 г., постановено по АНД № 274 / 2019 г. по описа на Районен съд –
Сливен, е отменено като незаконосъобразно. Съдебното решение е влязло в сила на
14.08.2019 г. В производството по обжалване на НП, на 08.02.2019 г. Б. е
сключил с адвокат Н.К. ***, договор за
оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в обжалване на НП и
процесуално представителство по делото, и е заплатил договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева /видно от Договор за правна защита и
съдействие Серия С № ********** от 08.02.2019 г./. Упълномощеният адвокат е
представлявал Д.Й.Б. в производството по горепосоченото АНД /видно от протоколите
от проведените съдебни заседания/.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Обективно съединените искове – иск за присъждане на
обезщетение за вреди и иск за присъждане на законна лихва върху претендираното
обезщетение, са предявени от лице с правен интерес, след отмяната на незаконосъобразно
НП, за производството по обжалване на което се претендират вредите, и са
насочени срещу процесуално легитимиран ответник, имащ качеството на юридическо
лице.
С новата алинея 3 на чл. 63 от ЗАНН, в сила от
03.12.2019 г. /изменение, направено с § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. / е предвидено, че в
съдебното производство по обжалване на НП страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Производството по АНД
№ 274 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, е приключило на 15.07.2019 г.–
датата на последното по делото съдебно заседание, в което страната е могла
валидно да заяви претенция за присъждане на разноски. Към датата на приключване
на горепосоченото съдебно производство по оспорване на НП, във връзка с което
се претендират вреди от заплатено възнаграждение за адвокат, е липсвал
процесуален ред, по който направените разноски за процесуалното
представителство да могат да бъдат присъдени в самото производство, тъй като
създаването на новите ал. 3 – ал. 5 на чл. 63 от ЗАНН е извършено по-късно - с
§ 9 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /обн., ДВ, бр. 94 от
29.11.2019 г./ и има действие занапред. Това обосновава материалноправната възможност
и процесуалното право на ищеца да претендира същите по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По изложените съображения, предявените искове са
допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ е
предвидено, че Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на
право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на
Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В разглеждания случай от доказателствата по делото е
установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответната страна – Областна дирекция на
МВР - Сливен. Налице е незаконосъобразен акт–
НП
№ 19-0804-000027 от 22.01.2019 г., издадено от Началника на Сектор Пътна
полиция към ОД на МВР – Сливен, което е отменено с влязло в сила Решение № 350
от 22.07.2019 г., постановено по АНД № 274 / 2019 г. по описа на Районен съд –
Сливен. Незаконосъобразният акт е издаден от длъжностно лице на ответника
Областна дирекция на МВР - Сливен, която е юридическо лице, съгласно чл. 37 ал.
2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, и следователно е пасивно
легитимирана да отговаря по предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 205,
ал. 1 от АПК.
Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна дейност, както въз
основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите
органи, така и с оглед административната правосубектност на последните.
Административният характер на дейността по издаване на акта, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица,
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните актове като
такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав приема, че от издаването на
незаконосъобразния акт – процесното НП, отменено с влязло в сила съдебно
решение, ищецът Б. е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП. Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Ищецът Б. не би заплатил адвокатско възнаграждение и
това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното НП.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй
като намаляването на имуществото на Б. вследствие заплатената сума за
адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП, с което е
наложено административно наказание, считано от Б. за незаконосъобразно
наложено. /В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по
тълкувателно дело № 2 / 2016 г. на ОСС на ВАС/.
Не се споделя становището на ответника за увреждане по
вина на ищеца. В разглеждания случай не са налице предпоставки за приложение на
чл. 5 от ЗОДОВ. Тези твърдения са неотносими към
посочената разпоредба предвид отмяната на наказателното постановление.
Непосредствената, пряката причина за вредата не е поведението на ищеца, тъй
като той не се е поставил сам в това положение. Д.Й.Б. не би заплатил
адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за
обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник.
По изложените съображения, предявеният иск за
обезщетение в размер на 300 лева е основателен и доказан, и като такъв следва
да бъде уважен. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва. В
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. дело № 3 /
2004 г. на ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. Следователно
законна лихва следва да бъде присъдена от
датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено
като незаконосъобразно – 14.08.2019 г., до датата на окончателното изплащане на
сумата.
Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане на
направените в настоящото производство разноски. В разпоредбата на чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. В разглеждания случай исковата
претенция е уважена изцяло. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Общият размер на действително направените от ищеца разноски по делото е 310
лева, от които: 10 лева – платена държавна такса, и 300 лева – договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 09.07.2021 г. Адвокатското възнаграждение не
надвишава минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което заплатените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение не са
прекомерни и следва да бъдат присъдени в пълен размер. По тези съображения ОД
на МВР - Сливен, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него
по настоящото дело разноски в размер на 310 лева, от които: 10 лева - платена
държавна такса и 300 лева - договорено и внесено адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи– Сливен, да заплати на Д.Й.Б. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно
постановление № 19-0804-000027 от 22.01.2019 г., издадено от Началника на
Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по АНД № 274 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, ведно
със законната лихва върху сумата от 300 /триста/ лева, считано от 14.08.2019 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Сливен, да заплати на Д.Й.Б. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
Решението може да се оспорва с касационна жалба или
касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: