№ 6911
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100509436 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12210/23.06.2025 г., постановено по гр.д. № 13006/2024 г.
на СРС, ГО, 153 състав, Е. А. А., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 59 от ЗЗД
сумата от 2966,50 лева, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за стопански нужди в имот, находящ се в гр.София, ул. „********,
сутерен партер от два магазина, мецанин, аб. № 342348 за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от
07.03.2024г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен искът по
чл. 59 ЗЗД за сумата над 2966,50 лева до пълния предявен размер от 3999.32
лева – цена на топлинна енергия и иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 950.56 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от
30.06.2021г. до 21.02.2024г. върху цената на топлинната енергия.
Със същото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Н. Й.ов А., ЕГН **********, искове по
чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 999,83 лева, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за стопански нужди в имот, находящ
се в гр.София, ул. „********, сутерен партер от два магазина, мецанин, аб. №
342348 за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата от 07.03.2024г. до окончателното плащане на сумата и сумата от
237.64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
1
лихва от 30.06.2021г. до 21.02.2024г. върху цената на топлинната енергия.
С решението са отхвърлени и предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу Н. Й.ов А., ЕГН **********, искове по чл. 59
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 999,83 лева, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за стопански нужди в имот, находящ
се в гр.София, ул. „********, сутерен партер от два магазина, мецанин, аб. №
342348 за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата от 07.03.2024г. до окончателното плащане на сумата и сумата от
237.64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва от 30.06.2021г. до 21.02.2024г. върху цената на топлинната енергия.
Срещу решението в частта, в която е уважен искът срещу Е. А. А., е
постъпила въззивна жалба от ответника чрез назначения му особен
представител адв. Н. Н.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната
част е неправилно и необосновано. Поддържа се, че топломерът е преминал
метрологична проверка през 34 вместо през 24 месеца, което представлявало
съществено отклонение от изискванията на чл.34 от Наредба № РД-16-1054 за
средствата за измерване и създавало основателно съмнение в коректността на
отчитането за целия исков период. Сочи се още, че през процесния период е
пропуснато изчисление за ТЕ и БГВ, а сумата за отопление е занижена по
усмотрение на оператора, което показва субективен и неизмерим подход,
несъвместим с принципите на точното възстановяване на разходи при
неоснователно обогатяване. Твърди се, че липсвали доказателства
ответницата да е ползвала целия имот, като не било доказано обогатяване и
обедняване предвид липсата на данни имотът изобщо да е ползван.
Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва подадената
въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част
и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на
ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да
регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба
на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между
страните за процесния период. Съдът намира, че в случая не е налице
облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на
топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за
процесния имот – сутерен - партер от два магазина, мецанин, находящ се в
гр.София, ул. „********. По делото не се твърди такъв договор да е сключван.
Отделно от това, доколкото се касае за търговски обект – магазин, очевидно
доставяната топлинна енергия няма как да е за битови нужди, респ.
разпоредбата на чл.153 ЗЕ е неприложима. Ето защо и ответникът няма
качеството потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава
X от ЗЕ не намират приложение.
По делото не се твърди такъв договор да е сключван за исковия период,
като предявеният иск е на основание настъпило неоснователно обогатяване в
полза на ответника. От представения пред първоинстанционния съд
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 115, том II, рег. № 1234, дело
219 от 1998г. е видно, че Й. М. А. е дарил на съпругата си Е. А. А. по 1/2 ид.ч
от няколко свои имота, находящи се в масивна сграда в гр.София, ул.
„********, сред които сутерен /бивша винарска изба/ със застроена площ
407.40 кв.м, партер от два магазина с обща площ от 375.80 кв.м и мецанин с
площ от 393.50 кв.м. По делото няма доказателства ответницата да се е
разпореждала с правото на собственост върху собствената си ½ ид.ч. от имота,
3
поради което и въззивният съд приема, че същата е била собственик на ½ от
имота през процесния период. Доколкото ответницата е бил собственик на
процесния имот през исковия период и като такава е разполагала с
правомощието да ползва имота, формалната житейска логика налага извод, че
ответницата или лица, на които същата е предоставила ползването на имота, е
потребявала доставяното количество топлинна енергия през исковия период, с
което се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца. Действително, общите
условия на ищеца не обвързват ответника, но при предявен иск за
неоснователно обогатяване същият следва да докаже единствено реална
доставка на услугата, което се установява по безспорен начин от изготвената
СТЕ. Фактът, че ответницата като собственик на имот за небитови нужди,
потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, я освобождава от
договорна връзка с „Топлофикация София” ЕАД, но не и от задължението да
заплати реално консумираната топлинна енергия при предявен иск по
чл.59,ал.1 ЗЗД. Доколкото единствен доставчик на топлинна енергия в гр.
София е „Топлофикация София” ЕАД, съдът намира, че ответникът се е
обогатил със сумата, която би следвало да заплати, ако енергията му беше
доставена въз основа на договорно правоотношение с ищеца.
Обстоятелството, че процесният топломер е преминавал метрологична
проверка през 34 вместо през 24 месеца е без значение, доколкото не се
констатира отклонение в работата му. Изготвената СТЕ установява, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите към
процесния период нормативни актове – Наредба № Е-РД5 от 12.03.2020 г.за
топлоснабдяването. От експертизата е видно още, че за процесния период за
имота не е начислен разход за топлинна енергия за битово горещо
водоподаване на база един брой потребител, а топлинната енергия за
отопление на имота е занижена. Действително, това представлява отклонение
от приложимите нормативни актове и общите условия, но същото е изцяло в
полза на потребителя, поради което и това обстоятелство не може да обоснове
извод за недължимост на начислените и претендирани суми.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 400 лв. за депозит за особен представител и за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12210/23.06.2025 г., постановено по гр.д.
№ 13006/2024 г. на СРС, ГО, 153 състав, в частта, в която Е. А. А., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 2966.50 лева, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за стопански нужди в имот, находящ
се в гр.София, ул. „********, сутерен партер от два магазина, мецанин, аб. №
342348 за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата от 07.03.2024г. до окончателното плащане на сумата.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното производство в размер
от 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5