Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа
гр.д. № 13954/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът П.В.И. твърди,
че на 15.06.2016 г. около 18,00 ч. задно със сина си В.И. били на улицата пред
дома си, когато от улицата в горния й край чули силен звук, а в последствие
видели как пикап „Тойота“ притиска към дерето колата
на техния приятел В.Ф.и приближава към тях с бърза скорост. Когато колата
минала покрай тях синът му казал на водача да кара по-бавно, че по пътя има
деца, в следствие на което водачът спрял и силно афектиран се насочил към сина
му и му нанесъл удари в лицето като викал, че ще го убие. Ищецът твърди, че
когато нападателят се докопал до металната тръба, която била в ръцете на сина
му, той се уплашил и се притекъл на помощ на сина си, като ответникът започнал
да крещи, че ще ги избие, че има пари и ще ги плати всички, както и му нанесъл
два три удара с глава и юмрук в лицето. Сочи, че от нанесените от ответника удари
получил фрактура на лявата ябълчна кост, контузия и хевморагия на долния клепач в ляво и лява ябълчна област, хеморагия на лява очна ябълка, мозъчно
сътресение и фрактура на горна челюст, като се наложило и извършването на
оперативно лечение. Сочи, че възстановителният период бил съпроводен със силни
болки и страдания, като от мозъчното сътресение имал постоянно главоболие,
както и безсъние, изпитвал сериозни затруднения в храненето, не виждал от
кръвоизлива под лявото око и скула, виждал двойни образи и губел преценка за
разстояние, което наложило на прегледи да бъде придружаван от съпругата и сина
си. Сочи, че събитието се отразило негативно на мислите му, имал постоянен
страх за своя живот и този на близките си, често сънувал случващото се. Сочи,
че болките и страданията, в т.ч. и психическите такива продължават и към
момента на подаване на исковата молба, като на 04.10.2016 г. здравето му рязко
се влошило, имал световъртеж, гадене, сърцебиене и потърсил медицинска помощ,
при която било установено намаление в слуха в двете уши, тежест и шум повече в
лявото ухо, силен световъртеж предимно от връщателен
тип с движение на предметите в хоризонталната плоскост, чувство за потъване,
придружено с гадене, повръщане, сърцебиене и загуба на равновесие, като счита че
същите са в следствие от нанесения му от ответника побой. Претендира от
ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лева, ведно
със законната лихва, както и сумата от 99,00 лева – разходи за лечение. Претендира
разноски.
Ответникът Б.И.М.
оспорва исковете. Оспорва да е налице противоправно негово поведение като
твърди, че той е бил нападнат. Оспорва и размера на исковете. Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и
техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила присъда
по н.о.х.д. № 659/2017 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 6-ти състав, подсъдимият
Б.И.М. е признат за виновен за това, че на 15.06.2016 г. около 17.40 ч. в гр.
София, в.з. Драгалевци, чрез нанасяне на удари с глава и
ръка в областта на лицето, причинил две средни телесни повреди на П.В.И.,
изразяващи се в счупване на горната челюст, което е довело до трайно – за срок
от 30 дни, затруднение
на дъвченето и говореното, както и черепно мозъчна травма, довела до намаление
на слуха от 40-60 децибела за високите честоти на лявото ухо, представляващо постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота, както и чрез нанасяне на удари в областта на
лицето е причинил лека телесна повреда на В.Пламенов И.,
като деянията са извършени при превишаване пределите на неизбежна отбрана –
престъпление по чл. 132, ал.2, вр. с ал.1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1
и чл. 130 НК.
Влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните
последици от деянието, относно извършването му, вината на делинквента
и причинените вреди /арг. чл. 300 ГПК/, като няма
пречка в гражданския процес да бъдат установени увреждания в по-голям обем от тези
в диспозитива на присъдата. Настоящият съдебен състав
намира, че когато в състава на престъплението е включено и поведението на
пострадалия, каквато е хипотезата на престъпление, извършено при условията на чл.132,
ал.2 НК, при условията на неизбежна отбрана, гражданският съд е длъжен да
съобрази присъдата и да приеме наличието на поведение на пострадалия станало
причина за предприемане на действия по неизбежна отбрана, които са превишени от
признатия за виновен деец.
Според
показанията на В.И. той е син на ищеца. На 16.06.2016 г. когато пресичал улицата пред дома си с куфар
с инструменти в едната ръка и тръба за смяна на гуми – в другата, се задал джип
с висока скорост, от който щял да бъде блъснат, но в последния момент успял да
го избегне и направил забележка на шофьора да кара по-леко, че има деца. Според
свидетеля, след това водачът на пикапа марка „Тойота“ слязъл от него и се
насочил яростно към него и му нанесъл поредица от удари в областта на цялото
тяло и главата, като се опитвал да извади металната тръба от ръката му. Тогава
бащата на свидетеля дошъл да му се притече на помощ и се опитал да ги разтърве,
като застанал зад Б. и последният го ударил с тила си в главата, в областта на
скулата и челото, няколко пъти, след което се обърнал и ударил баща му с ръка.
Според И., непосредствено след ударите баща му не бил адекватен, тъй като
започнал да се подува, течало му много кръв от лицето и казвал, че му се вие
свят. Свидетелят сочи, че закарал баща си в Пирогов, където на следващия ден го
оперирали, като през цялото време непосредствино след
инцидента изпитвал интензивни болки.
Според
показанията на свидетелката С.И.тя е съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че
към 17.30 се прибирана от работа и заварила съпруга и сина си в двора и двамата
окървавени и й разказали какво е се е случило. Свидетелката сочи, че след
болничното лечение на съпруга й той не можел да се храни и трябвало да се храни
единствено с течна храна със сламка, от което отслабнал. От синината на цялата
лява страна окото му било затворено и не виждал с него, имал силни болки и пиел
много обезболяващи. Според свидетелката тя за около месец и половина и била
непрекъснато до съпруга си, тъй като трябвало да го придружава навсякъде, тъй
като не можел да нацелва вратата. Свидетелката сочи, че след инцидента мъжът й
се страхувал за живота и здравето на нея и сина им, тъй като очаквал да има
последващи действия от страна на ответника. Според Иванова мъжа й не можел да
спи, бил гневен на света, тъй като само искал да защити сина си.
Относно
конкретното изражение на поведението на ищеца във връзка с това предизвикващо
отбраната поведение са събрани гласни доказателства на свидетелите С.М. и А.П.,
които не са преки свидетели на процесния деликт.
Според
показанията на свидетелката М., тя е колежка на ищеца, като и двамата са
инструктори по конна езда. Свидетелката сочи, че в след инцидента Б.М. дошъл на
работа, тъй като имал уроци, но казал че се чувства зле, тъй като имал синини и
одрасквания по лицето и си легнал в стаичката. След това й разказал, че когато
тръгнал от тях са го спрели някакви хора и се стигнало до саморазправа, като
бил получил удар с тръба в областта на кръста и краката. Обяснил й, че
нападателите били двама, като единият бил млад, а другият по-възрастен, като
бил зад гърба му и налагал удари отзад в гърба му. Според показанията на
свидетелката М., Б. близо месец не е работел заради нараняванията си и се
оплаквал от болки в кръста.
Според
показанията на свидетелката П., към м. юни 2016 г. тя е била фактически съжител
на ответника, от когото има дете, като към момента на депозиране на показанията
свидетелката сочи, че не живее на семейни начала с Б.М..Свидетелката сочи, че
за инцидента Б. й разказал, че когато тръгнал на работа с личния си автомобил
двама души го пресрещнали, като той не знаел какво става. Единият застанал пред
него, а другият– зад него, като държали тръби, с които са го били. Когато Б. се
прибрал имал множество рани по главата, имал синини по краката и болки в кръста,
като веднага си легнал. След това в продължение на месец не могъл да работи.
Свидетелката сочи, че Б. не е конфликтна личност и не е избухлив.
Предвид влязлата
в сила присъда, съдът приема, че на 15.06.2016 г. около 17.40 ч. ответникът Б.И. М.е бил нападнат от
ищеца П.В.И. и сина му В.И., като е превишил пределите на неизбежната отбрана и
е причинил на ищеца две средни телесни повреди, изразяваща се в счупване на
горната челюст, довело до затруднение на дъвченето и говореното за срок
по-дълъг от 30 дни, както и черепно мозъчна травма, довела до намаление на
слуха от 40-60 децибела за високите честоти на лявото ухо с постоянен характер.
С оглед приетото с присъдата, че нанасянето на удари от страна на Б.М. е
предизвикано от поведението на ищеца П.И. и сина му В.И. съдът не кредитира
показанията на последния, в частта относно това, че ответникът пръв се е
насочил към него агресивно и е започнал да му нанася удари.
Установява се от
епикриза /лист 27/, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, че на 16.06. 2016 г. ищецът е постъпил в болницата и е изписан на
20.06.2016 г., като му е извършено оперативно лечение на фрактура на лицеви и
челюстни кости и е изписан за домашно лечение с обезполяващи.
От представените
болнични листа към исковата молба /лист 33 до 37/ се установява, че ищецът е
бил във временна неработоспособност в
периода 16.06.2016 г. – 18.09.2016 г., поради счупването на костите на скулите
и горната челюст, както и в периода 04.10 - 21.10.2016 г., поради лабиринтна дисфункция – левостранна
хипофункция в стадий на субкомпенсация.
Установява се,
че от епикриза, лист 38 от делото, че на 04.10.2016 г. ищецът е постъпил в УМБАЛ
„Св. Иван Рилски“ ЕАД по спешност, с оплаквания за бурен световъртеж, чувство
на потъване, повръщане, сърцебиене, загуба на равновесие, както и че съобщава
за леко намален слух на двете уши по-силно в ляво, като след проведена
диагностика и лечение е изписан с диагноза лабиринтна
дисфункция-левостранна хипофункция
в стадий на субкомпенсация.
Според
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, в частта изготвена от
вещо лице лицево-челюстен хирург, от травмата в областта на лявата ябълчна кост ищецът е претърпял болки, страдания и
затруднения в храненето за период от около един месец, като в следствие
проведеното лечение е възстановена симетрията на лицето, а хематомите са
отзвучали за 15-20 дни, като общият възстановителен процес е до 3 месеца, като
е налице пълно оздравяване.
Според
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза в частта, изготвена от
вещо лице специалист уши, нос и гърло д-р М., при ищеца за първи път е
констатирано намаление на слуха със загуба ЛУ 40 ДБ за ДУ – 26 ДБ на 06.10.2016
г., като вещото лице сочи, че по експертни критерии такова намаление на слуха
се води възрастово намаление и не се счита като социално адекватен слух.
Поставената диагноза при същото посещение, 4 месеца след травмата – лабиринтна дисфункция-левостранна
хипофункция в стадий на субкомпенсация, вещото лице сочи, че представлява
увреждане на вестибуларния анализатор и представлява последица от настъпилата
при деликта черепно-мозъчна травма. Това заболява, според експертизата, е с
хронично-рецидивиращ ход и може да се лекува с медикаменти и вестибуларна
рехабилитация, за каквито няма доказателства по делото. В о.с.з., проведено на
05.03.2019 г. вещото лице потвърждава, че ищецът има нормален за възрастта си
слух, като диагноза свързана с намаление на слуха не е поставена и при
изписване на ищеца от болница „Св. Иван Рилски“, а поставената там диагноза е
свързана единствено с посоченото нарушение на вестибуларния апарат, както и че
оплаквания със слуха не се констатират и в приложената медицинска документация
от болница Пирогов.
Според
заключението на медицинската експертиза в частта, изготвена от психиатър,
преживяната при процесния деликт
от П.И. е имала психотравмиращ характер до степен на
остра стресова реакция, като след нейното отзвучаване са налице симптоми на
посттравматичен стрес – тревожност, нарушение на съня, сънуване на инцидента,
вегетативни симптоми /тахикардия, изпотяване, световъртеж/, притеснения за
семейството и неговото здраве, както и това да не се случи отново. В психологичен
план са налице неприятни спомени, преживяване за несправедливост, ощетеност, желание за възмездие, които преживявания са му
причинили дискомфорт и са нарушили социалното му функциониране.
По отношение на
уврежданията на здравето, за които с влязла в сила присъда е прието, че са
настъпили в причинна връзка с процесния деликт съдът е длъжен да приеме, че са
настъпили, като в тази връзка заключението на приетата медицинска експертиза в
част УНГ следва да бъде обсъдена от гледна точка интензитета на страданията при
ищеца от телесното увреждане посочено в присъдата като „намаление на слуха от
40-60 децибела за високите честоти на лявото ухо“.
При така събраните доказателства съдът намира, че
справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца болки и страдания
в следствие на процесния деликт, при съблюдаване критериите на ППВС 4/1968 г.,
възлиза на сумата от 24 000,00 лева. На първо място, от съществено значение за
определяне на обезщетението e,
че се касае за травми в областта на главата, които са довели до оперативно
лечение, както и до интензивни страдания свързани с невъзможност за дъвчене,
световъртеж, главоболие, наложили постоянна чужда помощ за период от около
месец и половина, като общия оздравителен процес от лицевата травма е 3 месеца,
а последиците от черепно мозъчната травма, предвид поставената през м. октомври
2016 г.
диагноза лабиринтна дисфункция-левостранна
хипофункция, с хронично-рецидивиращ траен характер.
От значение за определяне на обезщетението има и обстоятелството, че деликта е
предизвикал към момента на настъпването му остра стресова реакция, преминала в
последствие с признаци на посттравматичен стрес, като и към момент на приемане
на медицинската експертиза при ищецът все още се наблюдават психологични
негативни последици. За да определи обезщетението съдът взе
предвид, че към датата на деликта ищецът е на 69 годишна възраст, както и
икономическата конюктура в страната.
Така определеното обезщетение следва да бъде намалено с
оглед приноса на пострадалия в настъпване на противоправния
резултат. В тази връзка съдът съобразява, че причина за настъпване на деликта е противоправното
поведение на ищеца, който заедно със своя син е нападнал ответника. При
определяне приноса в настъпване на противоправния резултат
съдът взема предвид, че ответникът е бил сам и невъоръжен, а ищецът е бил със
своя син, като последният с метална щанга е нанасял удари на Б.М.. Предвид
изложеното съдът намира, че приносът на ищеца в настъпване на противоправния резултат е 2/3.
Предвид изложеното искът за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 8000,00 лева, а искът за имуществени вреди – в размер
от 33,00 лева, като исковете бъдат отхвърлени за горницата до пълните предявени
размери от 30 000,00 лева за неимуществени вреди и 99,00 лева – за
имуществени вреди.
По разноските:
При този изход
от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска в размер на 1035,52 лева.
Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника разноски за съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 879,74 лева.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Б.И.М., ЕГН: ********** да заплати на П.В.И., ЕГН:
********** на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 8 000,00 лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от И. в следствие деликт,
извършен от М. на 15.06.2016 г. около 17,40 ч. чрез нанасяне на удари с глава и
ръка в областта на лицето, при превишаване пределите на неизбежна отбрана, с
което му причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на
горната челюст, довело до затруднение на дъвченето и говореното за срок
по-дълъг от 30 дни, както и черепно мозъчна травма, довела до намаление на
слуха от 40-60 децибела за високите честоти на лявото ухо с постоянен характер,
както и лабиринтна дисфункция-левостранна
хипофункция, ведно със законната лихва от 15.06.2016
г. до окончателното плащане, както и сумата от 33,00 лева – имуществени вреди
за разходи за подготовка на медицински документи, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1035,52 лева - разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 30 000,00 лева и иска
за имуществени вреди до пълния предявен размер от 99,00 лева.
ОСЪЖДА
П.В.И., ЕГН: ********** да заплати на Б.И.М., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 879,74 лева
- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: