№ 142
гр. Варна, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110204339 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „
МИРЕЛ БГ” ЕООД- гр.Варна, ЕИК *********, представлявано от М. В. М., против НП №
03 –013351/ 28.10.2020г. , издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на
дружеството е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди /
лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване/ доколкото не
е спазена процедурата за евентуално връчване съгласно нормата на чл.58 ал.2 от ЗАНН/ и
от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е издадено в противоречие на
закона и е необосновано, като алтернативно се моли да бъде редуциран
размерът на наложеното наказание.Твърди се, че санкционираното
дружество има наложено наказание за нарушение, но НП не е било връчено,
визира се съдействие от страна на представляващия за извършване на
проверката,приема се, че е нарушена нормата на чл.57 ал.1 от ЗАНН и че не
са взети предвид депозираните възражения, като се иска отмяна на НП или
редуциране размера на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано, се
представлява от адв.Д., надлежно упълномощена и приета от
1
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество моли за отмяна на НП въз основа на аргументите, посочени в
жалбата, като се твърди, че депозираното възражение срещу АУАН не е
било преценено, оспорва се процедурата по връчването на НП и се иска
отмяна на НП или редуциране размера на наложеното административно
наказание.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата,
а в хода на делото по същество приема, че жалбата е подадена в срок, тъй
като не е спазена съответната процедура, аргументира доказаност и
съставомерност на извършеното нарушение, като моли НП да бъде
потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2020г., около 10,00ч., св.Д.- служител на Д“ИТ“-Варна,
съвместно със свой колега, извършили проверка по спазването на трудовото
законодателство в строителен обект – жилищна сграда, находящ се в
гр.Варна, на ул.“ Константин Драганов“ №51, стопанисван от „ МИРЕЛ -
БГ“ ЕООД-Варна.Установено било, че лицето Н. П. Я. поставя ел.
инсталация в обекта.
На Я. била предоставена за попълване декларация, в която същият
отразил личните си данни, че работи за санкционираното дружество на
длъжност електромонтьор в проверения обект от 05.10.20г., с работно време
от 10,00ч. до 14,00ч., с почивни дни събота и неделя, с месечно трудово
възнаграждение в размер на 305лв., посочил, че има сключен трудов договор
със санкционираното дружество, след което положил подпис в
декларацията. В декларацията бил отразен час на попълване 10,00ч.
Насрочена била и допълнителна документална проверка, в хода на
която били представени трудов договор от 05.10.2020г. между дружеството
и горепосочения работник и уведомление за регистриран трудов договор
между процесните страни, но регистрацията в НАП била от 06.10.2020г. в
13:47:05ч.
Предвид горното св.Д. приела, че Н. П. Я. , на 06.10.2020г. е бил
допуснат до работа на длъжност „ електромонтьор ” в проверения обект
преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62ал.3 от КТ,
2
заверено от ТД на НАП, поради което на 23.10.2020г. съставила АУАН
срещу „ МИРЕЛ -БГ“ ЕООД-Варна, рв който описала приетото за
установено нарушение.
АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на
представляващия дружеството, който го подписал и в съответната графа
вписал, че има възражения.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по
преписката на 28.10.2020г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
Съдът не кредитира показанията на св.Д. единствено в частта, в която
същата посочва, че проверката е била извършена на 05.10.2020г., тъй като от
всички останали приобщени по делото доказателства- декларация, протокол
за проверка и др., се установява, че проверката е била извършена на
06.10.2020г.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Д., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй
като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Д. , АУАН,
декларация, копия на трудов договор, справка за приети уведомления и от
останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи/ съгласно приетата по
делото заповед/, при спазване на законоустановения срок.АУАН е
надлежно връчен, не са били депозирани конкретни възражения, но в
конкретния случай не е била преценена в пълнота законосъобразността на
3
съставения АУАН, което в последствие е довело до съществени нарушения
на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон.Конкретно по отношение депозирането на възражение съдът
констатира, че представеното в с.з. копие от възражение срещу АУАН не е
входирано по съответния ред и съгласно справката от АНО, възражение
изобщо не е било депозирано.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се
съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени
конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да
се посочат и доказателствата, които го потвърждава.В този смисъл, в
обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението.Видно от съдържанието на НП, в
обстоятелствената му част се съдържа единствено правния извод на АНО, че
Н. Я. е бил допуснат от санкционираното дружество до работа на длъжност
„електромонтьор” в проверения обект, преди да му е предоставен
екземпляр от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на
НАП.Липсват каквито и да било факти, които да сочат, конкретното работно
време и уговореното трудово възнаграждение, отпуски, почивки,
многократност и повторяемост на дължимите престации, които са основните
елементи на ТПО.Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението,
непосочването на всички относими към съставомерността факти и на
обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват
съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху
правото на защита на нарушителя.Недопустимо е факти, касаещи
съставомерността на нарушението да се установяват едва в с.з.
Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението,
ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено
нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил
приложен материалния закон.
В конкретния случай от гласните доказателства, събрани едва в с.з. се
установи, че в действителност на процесната дата Я. е престирал работна
сила и то преди да му е било връчено копие от дължимото уведомление,
заверено от ТД на НАП.
Въпреки горното извършеното не следва да се квалифицира като
4
административно нарушение, т.к. е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК
вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната обществена опасност на
деянието.
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява правото на работника да регулира трудовите си
и осигурителни отношения единствено с писмен трудов договор, който да е регистриран в
НАП. Целта на санкцията е да не се допуска престирането на труд без да е договорно
регламентиран или под формалното прикритие на гражданско правоотношение.
В този случай, не се касае за прикриване на трудово правоотношение или за
наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по делото и кредитирани
писмени и гласни доказателства, съгласие за трудово правоотношение е постигнато между
страните и е бил сключен трудов договор между страните още преди проверката, като
уведомлението за сключеният трудов договор е постъпило в НАП на 06.10.2020г. в
13,47ч.,. Справката от НАП е с изходящ номер с три часа и 47м. след установяване на
нарушението, а договорът е подписан от страните ден преди проверката- доказателства за
различни факти не са ангажирани. Това поставя под съмнение изводът за прикриване на
трудово правоотношение. Налице са всички основания случаят да се прецени като
малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Дори и ако приемем, че
признаците на състава на нарушението може да се считат осъществени, то това
осъществяване е формално и е налице явна незначителност на обществената опасност на
деянието. Липсват каквито и да било вредни последици, т.к. договорът е бил подписан
преди деня на проверката, а уведомлението е било регистрирано в НАП в кратък интервал
след проверката.
Следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК,
като в първия случай има извършено типично административно нарушение, но поради
отстраняването му и липсата на вредни последици, законодателят е предвидил
привилегирован състав с много по- ниско наказание. Привилегированите състави имат
аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става
въпрос за извършено нарушение, но поради по- ниската степен на обществена опасност, за
същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право, където за
определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил да не се
налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от горните
случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/, въпреки че
признаците на състава на това нарушение са осъществени. Поради това ограничението за
прилагане на чл.415в за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от
НК.В конкретния случай степента на обществена опасност е явно незначителна по смисъла
на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов договор в деня на проверката, връчено е
копие от уведомлението от НАП срещу подпис, договорът е бил регистриран в НАП в
деня на проверката, няма никакви данни трудовите и осигурителните права на работника
да са били нарушени, няма никакви данни дружеството да е било извършвало идентични
нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че в конкретния
5
случай степента на обществена опасност на извършеното е явно незначителна и налагането
на административно наказание, особено в размера , определен от АНО, по-скоро би имало
негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са
целите както на ЗАНН, така и на НК.
Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол
/Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е
свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията
на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното решение.
В горния смисъл са Решения на Адм.съд-Варна, както следва: Решение
по КНАХД № 983/2021г, Решение по КНАХД №219/2019г, Решение по
КНАХД №598/2018г., Решение по КНАХД963/15г., Решение по КНАХД
№2375/18г., Решение по КНАХД №930/14г., Решение по КНАХД №378/
2019г. и др., Решение на Адм. съд Пловдив по КНАХД №3513/2017г.,
Решение на Адм. съд Русе по КНАХД №155/2014г. и мн. др.
Предвид изхода на спора и наличието на основания за отмяна на НП
съдът намира, че искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Д“ИТ“-Варна е неоснователно и не следва да
бъде уважавано.
Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено,
поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03 –013351/ 28.10.2020г. , издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от
КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на „ МИРЕЛ БГ” ЕООД- гр.Варна, ЕИК
*********, представлявано от М. В. М. е наложено наказание “Имуществена
санкция” в размер на 5000/ пет хиляди / лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Д“ИТ“-Варна.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност
на АНО.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7