РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. ХАСКОВО, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500562 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от
ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦАТА – В.В.Н. е останала недоволна от
Решение № 260102 от 12.07.2021 год., постановено по гр.д. № 11 / 2011 год.
по описа на Районен съд – Харманли, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от нея против Т. И.Д., Е.Х.Д. и И.Т.Д., иск по чл.109 от ЗС за
осъждане на ответниците да намалят височината на оградата от земята до 1.15
м до светлата част на прозорците, преминаваща през т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и
т.10 съгласно приложена скица проект за разпределение право на ползване на
ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.***, с административен адрес на
имота – гр.***, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението в
посочената част и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска.
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ - Т. И. Д., Е.Х.Д. и И.Т.Д. са
останали недоволни от същото решение, но в частта, с която са осъдени да
премахнат поставената мрежа против градушки от тяхната страна на оградата
от телена мрежа, преминаваща през т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 съгласно
приложена скица проект за разпределение право на ползване на ПИ с
идентификатор *** по КККР на гр.***, с административен адрес на имота –
гр.***, поради което го обжалват с искане за обезсилване на решението, като
такова, постановено по недопустим иск. При условията на евентуалност
1
правят искане за отмяна на решението в посочената част и постановяване на
друго, с което въззивният съд отхвърли иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е установено, че ищцата В. В. Н.
и ответниците Т. И.Д., Е.Х.Д. и И.Т.Д. са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.***, с
административен адрес на имота – гр.***, правото на ползване по отношение
на който са разпределили с договор за доброволна делба от 06.04.2020 год.,
обективиращ съгласието им в имота да бъде монтирана телена мрежа с
метални колове и бетонен пояс, поставена по т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 от
скица проект, изготвена от инж.Т.П.Т.
Като безспорно съдът приема и това, че оградата е
изпълнена на място и в съответствие с постигнатото между страните съгласие
относно местоположение и вид на строителните материали, в каквато насока
съдът цени заключението на вещото лице Д., представено по допуснатата при
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд техническа експертиза.
От същото се установява още, че оградата е направена от телена мрежа на
метални колове, поставени върху бетонова основа с височина от 20 см.
Общата височина на оградата била 2.20 м., а размерите на отворите на
мрежата – 5/15 см.
Ищцата е обосновала негаторния иск с твърдения за
това, че след изграждане на оградата, ответниците са поставили върху същата
плътна мрежа против градушка и по този начин са спрели достъпа на
светлина до жилището й, както и за това, че височината на оградата не
съответствала на постигната помежду им устна договорка да не надвишава
1.80 см., поради което е поискала ответниците да премахнат допълнително
поставената от тях плътна мрежа против градушка и да намалят височината
на оградата до 1.15 м., съгласно допуснато изменение на иска, първоначално
предявен за намаляване на височината на оградата до 1.80 м.
По делото са допуснати гласни доказателства, събрани
чрез разпита на посочените от страните свидетели, от които се установява, че
с допълнителното поставяне на плътна мрежа против градушка, се ограничава
достъпа на светлина в жилището на ищцата, намиращо се на 55 см. от
оградата, което налагало и през деня да се използва електричество. В тази
насока са и констатациите на вещото лице Д. и тези, отразени в констативен
протокол № 176 – 1 от 05.11.2020 год. на длъжностни лица от отдел „ТУСЕ“
при Община ***, приет като писмено доказателство по делото.
Изложените по-горе обстоятелства обуславят извода за
основателност на иска, предявен на основание чл.109 от ЗС – за премахване
на поставената мрежа против градушки на оградата от телена мрежа от
страната на ответниците, преминаваща през т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10
съгласно приложена скица проект за разпределение право на ползване на ПИ
с идентификатор *** по КККР на гр.***, с административен адрес на имота –
2
гр.***. От текста на разпоредбата, съгласно който собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска
са – неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Съгласно задължителните указания,
дадени в т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 год. на ВКС по т.д.№
4/2015 год., ОСГК, ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл.109 от ЗС – случай, в който не попада разглеждания
казус, предвид това, че с действията си ответниците са създали пречки за
пълноценното ползване на жилището на ищцата, ограничавайки достъпа на
светлина, чрез поставената от тях мрежа против градушка върху телената
ограда, разположена на 55 см. от жилището на ищцата. Заявеното едва в
отговора на въззивната жалба твърдение на ответниците, че поставянето на
допълнителната плътна мрежа е извършено по повод подадена от ищцата
жалба против действията им по монтиране на камери за видеонаблюдение, в
каквато насока представят при разглеждане на делото пред въззивния съд,
решение № ППН – 01 – 509 / 2020 год. от 11.05.2021 год. на Комисията за
защита на личните данни /КЗЛД/, не обосновава извод в противна насока,
доколкото съдът намира същото за преклудирано съгласно нормата на чл.147
от ГПК, отчитайки в тази връзка обстоятелството, че жалбата на ищцата е
подадена през месец юли 2020 год., т.е преди приключване на устните
състезания пред първоинстанционния съд. Съдът преценя представеното от
ответниците и прието като писмено доказателство, решение на КЗЛД и като
ирелевантно за спора по предявения негаторен иск, доколкото действията по
поставяне на камери за видеонаблюдение не би могло да обоснове извод за
основателност на действията им по поставяне на допълнителна плътна мрежа
по оградата, предвид изложените по-горе доводи за това, че с посочените
действия се ограничават правата на ищцата да ползва пълноценно правото си
на собственост върху имота. В подкрепа на този извод са и резултатите от
проверката, приключила с предписания за ответниците да преустановят
заснемането на обществени пространства, осъществявано с камера № 3.
Достигайки до изводи за основателност на иска,
предявен на основание чл.109 от ЗС и осъждайки ответниците да премахнат
поставената от тях мрежа против градушки на оградата от телена мрежа от
страната на имота им, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което по изложените по-горе съображения следва
да бъде потвърдено.
Като неоснователни в тази насока съдът намира
изложените във въззивната жалба, подадена от Т. И. Д., Е.Х.Д. и И.Т.Д.,
доводи за недопустимост на решението, обосновани с твърдения за
съотношението на притежаваните от ищцата идеални части от имота – 155.14
/ 723, в сравнение с техния – 567.86 / 723, предвид това, че негаторният иск е
средство за защита на правото на собственост, независимо от негоя обем.
Неоснователно в тази насока въззивниците се позовават и на цитираното от
тях решение № 122/2020 г., от 28.10.2021 год., постановено по гр.д. № 4324 /
3
2019 год. по описа на ВКС, доколкото същото е постановено по казус,
различен от разглеждания. С предявеният в настоящото производство иск по
чл.109 от ЗС се иска премахване на допълнително монтирана мрежа за
комари, която безспорно не представлява приращение, доколкото не е
прикрепена трайно към телената ограда, което от своя страна обуславя извода
за липсата на връзка на обусловеност между наличието на пречки по смисъла
на чл.109 от ЗС и наличието на предпоставките за разпределение на
ползването по чл.32 от ЗС.
Като правилно и законосъобразно съдът намира
решението и в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска за
осъждане на ответниците да намалят височината на оградата от земята до 1.15
м до светлата част на прозорците, преминаваща през т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и
т.10, съгласно приложена скица проект за разпределение право на ползване на
ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.***, с административен адрес на
имота – гр.***,по следните съображения: Безспорно в тази насока е
установено, че оградата е изпълнена с общи средства и по общо съгласие на
всички страни по делото, обективирано в договор за доброволна делба от
06.04.2020 год., който в тази му част относно постигнатото помежду им
съгласие за разпределение правото на ползване върху терена и за поставянето
на ограда, има значението на договор за извънсъдебна спогодба и като
юридически факт, релевантен за спорното право, съдът е длъжен да се
съобрази с него, зачитайки материално правния й ефект. От страна на ищцата
не са представени доказателства в подкрепа на изложените от нея твърдения
за това, че с ответниците имали постигната устна договорка, съгласно която
височината на оградата да е 1.80 м., до която е поискала намаляването й с
първоначалната искова молба. От друга страна, неоснователността на
претенцията за намаляване на височината на оградата се обуславя и от
липсата на изрична законова разпоредба, определяща нормативно изискване
за максималния размер на височината на ограда, разположена във вътрешната
част на имота. В този смисъл съдът приема, че изграждането на оградата с
височина от 2.20 м., с размери на отворите – 5/15 см., не може да се приеме
като неоснователно действие, по смисъла на цитираното по-горе ТР,
извършено от ответниците и пречещо на ищцата да упражнява правото си на
собственост. В тази насока е и заключението на вещото лице Д., от което се
установява, че с оглед размерите на отворите на оградната мрежа, височината
на оградата не води до ограничаване на достъпа на светлина в жилището на
ищцата.
С оглед на изложените по-горе съображения, съдът
счита, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено и към мотивите на което съдът препраща на основание
чл.272 от ГПК.
Предвид изхода на спора, обусловен от
неоснователност на подадените въззивни жалби, сторените разноски следва
да бъдат възложени в тежест на страните, така, както са ги направили.
Мотивиран така, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260102 от 12.07.2021
год., постановено по гр.д. № 11 / 2021 год. по описа на Районен съд –
Харманли.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5