АНД № 469/2020 год.
МОТИВИ:
Обвинението е
против обвиняемия А.А.А., ЕГН ********** за престъпление по чл.313 ал.1 от НК, а
именно затова, че на 31.05.2017г. в
гр.Пазарджик, сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на
МВР-Пазарджик, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
закон - чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи, във вр. с чл.17, ал.1
от Правилника за издаване на български лични документи, издаден с постановление
на МС №13/08.02.2010г., се дава пред орган на властта - началник сектор „БДС“
при ОД на МВР-Пазарджик за удостоверяване истинността на някое обстоятелство, а
именно, че е изгубил личната си карта.
Производството
пред Районен съд-гр.Пазарджик е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Образувано е въз
основа на постановление на РП-Пазарджик, с което е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и налагане на
административно наказание глоба.
В съдебно заседание
обвиняемият се явява лично, признава се за виновен и дава кратки обяснения. Иска
минимално наказание глоба.
Представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло предложението и излага
подробни доводи по същество. Пледира за налагане на административно наказание
глоба в минимален размер. Районният съд
обсъди и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите
на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
Св. Здравка К.а работела
като букмейкър в игрална зала „Еврофутбол“, находяща се в гр.Пазарджик, ***, която
била собственост на съпруга й Т.М.. На 17.07.2019г.,около 12.00 часа, отишла на
работа в залата, където заварила няколко човека, които играели. Към 14.30ч.
единият от тях, който играел продължително - обв. А.А., който печелил и губел, направил
поредния си залог за сумата от 300 лева. Св. К.а пуснала фиш и поискала парите,
но едва тогава обвиняемият й казал, че не разполага със сумата в себе си и ще
отиде до банкомат, за да я изтегли. Оставил като гаранция личната си карта с
№*********, която била повредена /с липсваща част/. Изминали около два часа, но
обв. А. не се върнал в игралната зала, за да даде парите. Св.К.а подала жалба в
РУ-Пазарджик и предала личната карта на обвиняеми. След извършена проверка било
установено, че тази лична карта била обявена за невалидна. Било установено
също, че на 31.05.2017г. обвиняемият посетил ОД на МВР-Пазарджик, където пред
св. Таня П.-системен оператор в сектор „Български документи за самоличност“
подал декларация по чл.17ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи. Тази декларация се подавала в случай на откраднат, повреден или
унищожен български личен документ. Обв. А.А. декларирал, че е изгубил личната
си карта в гр.Пазарджик, вписвайки следното: „Миналата седмица
установих, че ми липсва личната карта. За последно съм я ползвал преди около 10
дни. Изгубена е в гр.Пазарджик, не съм ходил на друго място“. В същото време
той бил задържал в себе си въпросната лична карта. Св.
П.променила статуса на л.к. с №********* от „валиден“ на
„невалиден-изгубен/откраднат“ документ в НАИФ НРБЛД и предоставила на обв.А. заявление
за издаване на нова лична карта, което той попълнил и подал, а в последствие получил
нова лична карта с №*********.
По повод на всичко
това била сезирана Районна прокуратура – Пазарджик, след което било образувано
настоящото наказателно производство.
Видно от
заключението на изготвената в ДП почеркова експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно, подписът в горепосочената декларация е бил положен
лично от обв. А..
Видно от приложената
по делото като писмено доказателство декларация /лист 16 от ДП/ в нея обвиняемият
саморъчно е записал, че издадения му български личен документ – лична карта с
№*********, била изгубена около една седмица преди декларирането в
гр.Пазарджик.
Видно от справката
за съдимост на обв.А., същият не е осъждан, но след настоящото деяние е бил
освобождаван от наказателан отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК и му е
наложено административно наказание глоба по НОХД № 1574/18г. на ПзРс, с присъда
влязла в сила на 05.01.2019г. за извършено престъпление по чл.206 ал.5 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от самопризнанията на
обвиняемия и събраните в ДП доказателства, които съдът прецени при условията на
чл.378 ал.2 от НПК, като правно валидни, а именно показанията на свидетелите К.,
Б.и Петкова, заключението на почерковата експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани
в доказателственият материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
дава вяра на всички събрани по делото доказателства, т.к. те са непротиворечиви
и взаимно се допълват. Тяхната непротиворечивост не изисква подробният им
анализ.
С оглед възприетата
фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че обв.А. е осъществил от обективна и субективна
страна, престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК, като на 31.05.2017г. в гр.Пазарджик, сектор „Български документи за самоличност“
при ОД на МВР-Пазарджик, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по
силата на закон - чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи, във вр.
с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, издаден с
постановление на МС №13/08.02.2010г., се дава пред орган на властта - началник
сектор „БДС“ при ОД на МВР-Пазарджик за удостоверяване истинността на някое
обстоятелство, а именно, че е изгубил личната си карта.
Обвиняемият е имал
представи за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Действал е с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал, че въпросната декларация се
подава въз основа на закон – чл.8 ал.2 от ЗБЛД във вр. с чл.17 ал.1 от ПИБЛД. Съзнавал е, че декларацията се дава пред
орган на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК – началник сектор „БДС“ при ОД на
МВР-Пазарджик, натоварен с осъществяване на властнически функции.
Съзнавал е още, че
вместо да удостовери истинността на конкретни обстоятелства, за които се
съставя декларацията той декларира неистина – че бил изгубил личната си карта,
а в същност тя е била в него.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото
престъпление по чл.313 ал.1 от НК се
предвижда наказание до три години лишаване от свобода, както и фактът, че
обвиняемият към инкриминираната дата е бил пълнолетен, неосъждан и не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,раздел ІV от общата част на НК,
а от престъплението няма настъпили съставомерни материални щети, които да не са
възстановени.
При това
положение съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки за приложението на императивната разпоредба на
чл.78А ал.1 от НК относно вида на отговорността и вида и размера на наказанието,
като обв.А. бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание глоба.
При
индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за извършване
на деянието, които се коренят в
личността на обвиняемия, в недостатъчното правосъзнание и култура.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха – направените самопризнания в съдебната
фаза на процеса, младежката възраст и тежкото материално положение и имотно
състояние. Чистото съдебно минало не се отчете, т.к. то е обективна предпоставка
за приложението на чл.78А от НК.
Отегчаващи
обстоятелства - недобрите характеристични данни по местоживеене.
С оглед на
изложеното и на основание чл.78А ал.1 от НК съдът освободи от наказателната отговорност
обвиняемия, като му наложи административно наказание глоба в размер на 1000
лева, платими в полза на бюджета на СВ по сметка на ПзРС.
За да определи този
размер на глобата съдът изходи от наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно тяхната относителна тежест, както и от семейното,
материално положение и имотно на извършителя, съобразявайки и степента на вината му.
Съдът постанови след
влизане на решението в сила приложената по делото на л.34 невалидна лична карта
на името на обвиняемия да се изпрати на началник Сектор „БДС“ при ОД на МВР –
Пазарджик за разпореждане с нея по компетентност.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия
А.А. да заплати сторените по делото разноски
в размер на 167,84 лв. за почеркова експертиза, платими по сметка на ОД
на МВР - Пазарджик.
По тези съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: