РЕШЕНИЕ
№ 1076
гр. Варна, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110200824 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Н. Т. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 353 от 15.06.2020 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което за
нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ на въззивника е наложено административно наказание глоба в
размер 300.00 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че издаденото наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват изцяло възприетите от наказващия орган
фактически положения, посочвайки че във въпросния ден улицата е била напълно безлюдна.
Поради посоченото се иска отмяна на издаденото НП, в това число с приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, но се представлява от надлежно
упълномощен представител, който поддържа жалбата и иска отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна на свой ред не изпраща представител в открито съдебно заседание
и не взема становище по съществото на подадената въззивна жалба, като депозира
единствено писмени бележки с кратко изложение по същество и претенция за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.04.2020 г. около 12.30 ч. въззивникът Н.Д. се намирал в гр. Варна, ул. „Драган
Цанков“ № 14, като същият бил без поставена върху лицето си предпазна маска.
1
В близост до мястото полицейски патрул, в чийто състав бил свид. И.П. спрял
въззивника, като констатирал, че същият се намира на улицата – открито обществено място
без да е поставил защитна маска върху лицето си за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил въведени със заповед №
РД-01-197 от 11.04.2020г. за допълнение на заповед № РД – 01-124 от 13.03.2020г. на
министъра на здравеопазването.
В хода на извършената проверка, свид. П. съставил срещу въззивника и му връчил
АУАН № 433а-353 от 22.04.2020 г. за извършено на съответната дата и място нарушение по
чл.209а, вр. чл. 63, ал.1 ЗЗ, изразяващо се в неизпълнение на въведените с цитираните по-
горе противоепидемични мерки.
На 15.06.2020 г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП № 353, в
което приел, че въззивникът е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ и наложил предвиденото наказание
глоба в минималния установен размер 300.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин приобщените
по преписката писмени доказателствадокументи – НП, АУАН, докладна записка, заповеди и
др. Показанията на актосъставителя не послужиха на съда при формиране на фактически
изводи доколкото той нямаше никакви спомени от процесния ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
НП е издадено от компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на основание
чл.209"а", ал.4 ЗЗ.
АУАН и съставеното въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и
не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно
законоустановените форма и съдържание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от
2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от
2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите
от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са
предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, като
ал. 4, предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1.
Със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от
13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., в която е създадена нова т.
2
9, съгласно която за всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени
места / в т. ч. транспортни средства на обществен превоз, търговски обекти, паркове,
църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др. / са длъжни да имат
поставени защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата / в т. ч. кърта, шал и др. /..., отм. със заповед № РД-01-
263/14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на
територията на Република България до 13.05.2020 год., във връзка с епидемичната
обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната и
обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България
извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб.
Безспорно се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на 22.04.2020 г. в 12.
30 часа / към който момент са били в сила Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра
на здравеопазването / жалбоподателят се е намирал на открито обществено място –улица и е
бил без маска или друго предпазно средство, покриващо носа или устата му.
Със Заповед № РД-01-247 от 01.05.2020 г. МЗ е изменил първоначалната заповед като е
заличил думите „или на открити“, „паркове“ и „улици, автобусни спирки“. Оттеглянето и
отмяната са волеизявления на издателя на акта, в конкретния случай - на заповедта на МЗ,
които са насочени към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения.
Тези волеизявления имат за резултат прекратяване действието на първоначалния акт,
като съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН: „Ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.“
Аналогичното становище е застъпено и в Тълкувателно решение № 20 от 17. V. 1985 г.
по н. д. № 14/85 г. на Общо събрание на наказателните колегии на Върховният съд на
Република България.
Тъй като към настоящия момент обжалваното наказателно постановление не е влязло в
сила, а заповедта въз основа на която е издадено обжалваното наказателно постановление,
вече не съществува в правния мир в посочения смисъл, то следва наказателно
постановление № 436а-400/19.10.2020 г., издадено от Директор на ОД на МВР Варна, да
бъде отменено като неоснователно и незаконосъобразно.
На следващо място и за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че дори и да
нямаше основания за приложение на по-благоприятен материален закон, то налице са
основанията за прилагане на чл. 28 ЗАНН, доколкото по делото няма данни жалбоподателят
с пребиваването си на улицата в посочения час да е застрашил по какъвто и да е начин трети
лица, отсъстват данни и да е бил системен нарушител на противоепидемичните изисквания,
поради което деянието се отличава от останалите нарушения с своята явна незначителност,
като полицейските органи е следвало да предупредят лицето да не нарушава мерките, а едва
при следващо констатиране на същото лице да се предприемат действия по неговото
административно санкциониране.
3
Крайният извод, който се налага е за незаконосъобразност на процесното НП, поради
постановяването му в нарушение на закона.
Според разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в производството по обжалване на
наказателни постановления принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна препраща към
чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая
от въззивника и от процесуалния представител на въззиваемата страна не е направено
такова искане, поради което и съдът не следва да се произнася.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 353 от 15.06.2020 г., издадено от Директор на
ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ на Н. Т. Д., ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4