М О Т И В И
към
присъда № 17 от 06.02.2020
г.
по
н.ч.х.дело № 293/2019 г.
по описа на Старозагорския районен съд
Обвиненията против подсъдимия
Н.Ж.О., ЕГН **********, са за това, че:
на 28.10.2018 г. в гр. Стара Загора причинил на С.Й.Г., ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в страдание без разстройство на здравето
вследствие на нанесени му травматични увреждания (оток на лицето, оток и кръвонасядане в окосмената част на главата, оток и кръвонасядане на лявата длан) – престъпление по чл.130, ал.2
от НК;
на 28.10.2018 г. в гр. Стара Загора причинил на М.В.С., ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в страдание без разстройство на здравето
вследствие на нанесени му травматични увреждания (оток и кръвонасядане
на лицето – лявата лицева половина и към долночелюстния
ъгъл) – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Относно причинените с инкриминираните деяния телесни увреждания на
тъжителите съдът изходи от фактите и обстоятелствата в тази насока, изложени в
тъжбата, и изричното позоваване в последната на приложените към нея съдебномедицински
удостоверения на живо лице № 46-III/2018 г. и № 45-III/2018 г., издадени
при освидетелстването на пострадалите от лекар – специалист по съдебна медицина,
но при фактическото им формулиране и квалификацията им като вид телесна повреда
– от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни №
489/2019 г., тъй като от една страна при изготвянето й са взети предвид
цитираните в тъжбата съдебно-медицински удостоверения на живо лице, а от друга
страна именно експертизата е предвиденият в НПК способ за изясняване на
обстоятелствата по делото, за които съдът не разполага със специални знания в
областта на науката, в случая – в областта на медицината.
В съдебно заседание бяха приети за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявените
от тъжителя С.Й.Г. против подсъдимия Н.Ж.О. граждански иск за сумата от
2449 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на счупен му
на 28.10.2018 г. в гр. Стара
Загора слухов апарат
Widex, mind440 M4-19-Т-VC,
сер.№ 047349, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането (28.10.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и граждански иск
за сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причинените му на 28.10.2018 г. в гр. Стара
Загора телесни увреждания,
ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането
(28.10.2018 г.) до окончателното
изплащане на сумата, респективно – тъжителят С.Й.Г. беше конституиран като граждански ищец в наказателното
производство.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес и предявения от
тъжителя М.В.С. против подсъдимия Н.Ж.О. граждански иск за сумата
от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причинените му на 28.10.2018 г. в гр. Стара
Загора телесни увреждания,
ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането
(28.10.2018 г.) до окончателното
изплащане на сумата, респективно – тъжителят М.В.С. беше конституиран като граждански ищец в наказателното
производство.
Повереникът на тъжителите и
граждански ищци адв. С.П. поддържа повдигнатите с
тъжбата обвинения и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъдат
наложени наказания в максимален размер, без да конкретизира вида им. Моли
гражданският за имуществени вреди да бъде уважен до размера на сумата от
1224,50 лева, а гражданските искове за неимущствени
вреди – уважени изцяло, като на тъжителите и граждански ищци бъдат присъдени и направените
от тях разноски по делото.
Тъжителят и граждански
ищец С.Й.Г.
поддържа пледоарията на повереника
си.
Тъжителят и граждански ищец М.В.С. не се явява в съдебното
заседание, когато беше приключено съдебното следствие и даден ход на съдебните
прения.
Защитникът адв. П.П. оспорва
обвиненията и пледира подзащитния му да бъде оправдан,
а гражданските искове – отхвърлени.
Подсъдимият Н.Ж.О. дава обяснения, като не се признава за виновен – отрича да е извършила
деянията, за които е обвинен, поддържа пледоарията на защитника си и моли да
бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, намери за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Н.Ж.О. е осъждан многократно, като деянията, предмет на повдигнатите му с тъжбата
обвинения, се явяват извършени от него в условията на реална съвкупност (преди
за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда) с деянието по чл.354а,
ал.2, т.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1 от НК, извършено на
13.06.2019 г. и предмет на осъждането му с одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело № 543/2019 г. на
Старозагорския окръжен съд, влязло в сила на 03.01.2020 г., за което при
условията на чл.55 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година и пет месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Подсъдимият и св. Д.М.А. живеели на съпружески начала. На такива начала
съжителствали също свидетелите Ж.И.К. и Я.Н.Р.. И четиримата живеели в кв.
„Лозенец“ на гр. Стара Загора.
Тъжителят С.Й.Г. и св. Димка Минева Г. били съпрузи, а тъжителят М.В.С. бил техен внук. Те също живеели в гр. Стара Загора, кв.
„Лозенец“ – в къща на ул. „Планинец“ № 55. Техен съсед бил св. М.Т. Илиев.
В кв. „Лозенец“ на гр. Стара Загора живеели
и свидетелите А.С.И. (майка на св. Я.Р.), Н.М.А. и А.А.А..
На 28.10.2018 год. около 18:30 часа свидетелките Д.А., Ж.К. и А.И. отишли
до дома на тъжителя С.Г. и св. Димка Г., нахлули вътре и влезли в пререкание с тях, като виковете
им се чували и навън. По това време в интернет-зала, намираща се срещу къщата
на тъжителя С.Г. и св. Димка Г., бил св. А.А., който, като видял
и чул какво става, се обадил по телефона на подсъдимия и го уведомил за
случващото се. Подсъдимият, когато св. А.А. му се
обадил, бил със св. Я.Р. и двамата веднага тръгнали към дома на тъжителите, а
когато пристигнали – всеки от тях издърпал жената, с която съжителствал, извън
дома на тъжителите, но докато бил вътре, подсъдимият ударил с юмрук тъжителя С.Г. в областта на дясната му скула, а след това му нанесъл втори юмрук в областта
на дясното му ухо. В резултат на нанесените му удари тъжителят С.Г. паднал на земята, а подсъдимият започнал да го рита където свари. В това
време в стаята, където били тъжителят С.Г., св. Димка Г. и
подсъдимият, влязъл тъжителят М.В.С. и подсъдимият го ударил
с юмрук в областта на лявата скула. Чувайки виковете в къщата на съседите си,
св. М. Илиев отишъл у тях в момент, когато подсъдимият вече бил преустановил
физическата си саморазправа с тъжителите и в негово присъствие бил изведен
навън с помощта на някои от събралите се пред къщата им множество хора. По
подаден сигнал за случващото се на тел.112 на място пристигнали служители на
МВР и на участвалите в инцидента лица били съставени протоколи за
предупреждение по ЗМВР.
В резултат на нанесения му
от подсъдимия побой тъжителят С.Й.Г. получил оток на лицето, оток и кръвонасядане в окосмената част на главата, оток и кръвонасядане на лявата длан, причинили му страдание без
разстройство на здравето, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.2 от НК.
В резултат на нанесения му
от подсъдимия юдар с юмрук тъжителят М.В.С. получил оток
и кръвонасядане на лицето – лявата лицева половина и
към долночелюстния ъгъл, причинили му страдание без
разстройство на здравето, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.2 от НК.
Изложената фактическа
обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, както следва:
обясненията на подсъдимия Н.Ж.О.
и показанията на свидетелите Димка Минева Г., М.Т. Илиев, Я.Н.Р., А.А.А., А.С.И., Н.М.А., Ж.И.К., Д.М.А., Т.Ж.Й., С.М.В. и И.Н.И.,
дадени в хода на съдебното следствие;
приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства, в частност – съдебномедицински
удостоверения на живо лице № 46-III/2018 г. и № 45-III/2018 г., справка
от „Районен център 112“ – Бургас, справки за съдимост на подсъдимия, преписи от
бюлетините му за съдимост и справки за търпените от него наказания, както и
намиращите се в приложената към делото преписка № 4746/2018 г. на РП-Стара
Загора протоколи за предупреждение по ЗМВР;
заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното следствие съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 489/2019 г., изслушано в съдебно заседание,
неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвени,
както и обясненията на експерта при изслушването му;
предявеното в хода на съдебното следствие по реда на чл.284 от НПК
веществено доказателство – 1 бр. CD, представено от „Районен център 112“ – Бургас.
В случая в тъжбата се твърди, че подсъдимият е влязъл с взлом в дома на
тъжителите и е бил сам, като в тази насока са и показанията на св. Димка Минева
Г., но същите бяха оборени от показанията на свидетелите А.А.А.,
А.С.И., Н.М.А., Ж.И.К. и Д.М.А., от които се установява, че първоначално до
дома на тъжителите са отишли и влезли свидетелките А.И., Н.А. и Ж.К.
(действително св. А.И. отрича трите да са влизали в дома на тъжителите, но останалите
две твърдят обратното и съдът дава вяра именно на техните показания, още
повече, че в тази им част те намират подкрепа и в показанията на св. Н.А.,
която случайно е станала очевидец на случващото се, а и подаденият за това
сигнал на тел. 112 е бил за множество лица, влезли в дома на тъжителите), след
което са пристигнали подсъдимият и св. Я.Р.. Последните твърдят, че са
издърпали жените си, за да преустановят скандала, но отричат да са влизали в
дома на тъжителите, в каквото насока са и показанията на част от разпитаните свидетели.
Съдът намира за доказано обаче, че подсъдимият е влязъл в къщата на тъжителите,
тъй като в тази насока са не само показанията на св. Димка Г., но и показанията
на св. М. Илиев, който при пристигането си е заварил подсъдимия в къщата им,
като не са налице данни същият да се намира в особени отношения с която и да е
от страните, поставящи под съмнение неговата безпристрастност. Фактът, че
подсъдимият е влязъл в къщата на тъжителите, преценен в съвкупност с телесните
увреждания на последните, съответстващи (според заключението на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни) по време, място и начин на
причиняването им на показанията на св. Димка Г., и тъй като в нито едно от събраните
гласни доказателства, в това число и в показанията на св. Димка Г., не се
съдържат данни някой от останалите (освен подсъдимия според показанията на св.
Димка Г.) участвали в инцидента лица да е влизал във физическо съприкосновение
с тъжителите, съдът прие за доказано, че
именно подсъдимият е нанесъл телесните увреждания на тъжителите,
причинили им страдание според обясненията на експерта, изготвил
съдебномедицинската експертиза по писмени данни, при изслушването му в съдебно
заседание.
В останалата им част (необсъдена в предходните два абзаца) между доказателствата
по делото, ако и да са налице противоречия, същите не са съществени (не касаят
факти и обстоятелства от съставомерен характер),
поради което не се налага поотделното им обсъждане в
тази им част.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
При така установените
обстоятелства по делото съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин,
че:
на 28.10.2018 г. в гр. Стара Загора подсъдимият
Н.Ж.О. е причинил на С.Й.Г., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в
страдание без разстройство на здравето вследствие на нанесени му травматични
увреждания (оток на лицето, оток и кръвонасядане в
окосмената част на главата, оток и кръвонасядане на
лявата длан), с което свое деяние е осъществил от обективна страна признаците
от престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК;
на 28.10.2018 г. в гр. Стара Загора подсъдимият
Н.Ж.О. е причинил на М.В.С., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в
страдание без разстройство на здравето вследствие на нанесени му травматични
увреждания (оток и кръвонасядане на лицето – лявата
лицева половина и към долночелюстния ъгъл), с което
свое деяние е осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на
чл.130, ал.2 от НК.
За да признае подсъдимия
за виновен по повдигнатите му с тъжбата обвинения, съдът прие, че той е
извършил деянията си при пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните
им последици и е искала настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършване на деянията (нанасяне на удари с юмруци в
уязвима област от човешкото тяло, каквото и главата – по отношение на двамата
пострадали, а по отношение на единия от тях – и ритници по тялото, след като
той е паднал на земята и вече не е имал обективна възможност да се защитава).
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършените престъпления – лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от 100
до 300 лева;
липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства;
обремененото съдебно минало на подсъдимия, явяващо се отегчаващо отговорността му обстоятелство.
При тези данни съдът намери, че постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на подсъдимия Н.Ж.О. за всяко едно от
извършените от него престъпления следва да му бъде наложено наказание по първата алтернатива на чл.130, ал.2 от НК
в максимален размер, поради което за всяко едно от престъпленията му наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият е извършил деянията си, предмет на
настоящата му присъда, в условията на реална съвкупност с деянието, предмет на
осъждането му по н.о.х.дело № 543/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, съдът на
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК определи и наложи на подсъдимия
Н.Ж.О. едно общо наказание за деянията, предмет на настоящата присъда, и
деянието, предмет на осъждането му по н.о.х.дело № 543/2019 г. на
Старозагорския окръжен съд, а именно най-тежкото измежду наложените му за тези
деяния: „лишаване от свобода“ за срок от една година и пет месеца при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като на основание чл.25, ал.2 от НК
приспадна при изпълнението на така определеното и наложено му общо най-тежко
наказание изтърпяната до момента част от наказанието „лишаване от свобода“,
наложено му по н.о.х.дело № 543/2019 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ ЗА
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ:
Приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове
за неимуществени вреди намират правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като,
видно от изложената фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава
на непозволеното увреждане: виновно поведение от страна на подсъдимия, вреди от
неимуществен характер за пострадалите
тъжители и гр.ищци (страдание) вследствие на нанесените им телесни увреждания и
причинна връзка между тях.
С оглед на изложеното, имайки предвид критериите за справедливост,
установени от закона и изяснени от съдебната практика в тази насока, в частност
– видът и характерът на конкретните телесни увреждания, причинени на пострадалите,
изминалия период от време от причиняването им до постановяване на присъдата и
сравнително краткия възстановителен период за тях (около 10 – 14 дни), и
отчитайки, че телесните увреждания, причинени на пострадалия С.Г., са повече от
причинените на пострадалия М.В., съдът намери,
че гражданският иск на пострадалия С.Г. се явява основателен и доказан до
размера на 700 лева, а гражданският иск на пострадалия М.В. – до размера на 500
лева, предвид което:
осъди подсъдимия Н.Ж.О. да заплати на гражданския ищец С.Й.Г. сумата в размер на 700 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причинените му на 28.10.2018 г. в гр. Стара Загора телесни увреждания, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането (28.10.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата, респективно – отхвърли гражданския иск за неимуществени вреди на С.Й.Г. в
останалата му част – над уважения му размер от 700 лева до претендирания размер от 10000 лева, като
недоказан.
осъди подсъдимия Н.Ж.О. да заплати на гражданския ищец М.В.С. сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причинените му на 28.10.2018 г. в гр. Стара Загора телесни увреждания, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането (28.10.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата, респективно – отхвърли гражданския иск за неимуществени вреди на М.В.С. в
останалата му част – над уважения му размер от 500 лева до претендирания размер от 5000 лева, като
недоказан.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК ЗА
ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ:
Приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск на
пострадалия С.Й.Г. за имуществени вреди намира правно основание в чл.45 и сл.
от ЗЗД и се основава на твърдението в тъжбата, че при падането му на земята в
резултат на нанесените му от подсъдимия удари с юмруци в областта на главата
пострадалият С.Г. счупил слуховия си апарат Widex, mind440 M4-19-Т-VC,
сер.№ 047349.
В случая беше установено, че такъв слухов апарат действително е бил закупен
от пострадалия С.Г. (вж. служебната бележка на л.7 от делото, приета като
писмено доказателство) и неговата пазарна стойност към инкриминираната дата
28.10.2018 г. възлиза на 1224,50 лева (вж. заключението на изготвената,
изслушана и приета в хода на съдебното следствие съдебно-оценителна експертиза
от 23.01.2020 г.), но единствените данни, че същият е бил счупен в резултат на
извършеното от подсъдимия деяние се съдържат в показанията на св. Димка Г.,
която обаче е съпруга на пострадалия С.Г., т.е. явява се заинтересовано от
изхода на делото лице, и св. М. Илиев, който обаче е узнал това обстоятелство
от пострадалия С.Г., т.е. в тази им част показанията му не възпроизвеждат
негови преки и непосредствени възприятия. Ето защо, доколкото не се ангажираха
други доказателства в тази насока (например, че след инцидента пострадалият С.Г.
си е закупил друг слухов апарат, което би кореспондирало с нуждата му от такъв,
поради счупването на предишния му), нито пък въпросният слухов апарат беше
представен в хода на съдебното следствие, за да се установи, че действително е бил
счупен, съдът намира, че вредоносният резултат, обуславящ основателността на
гражданския иск за имуществени вреди, не беше доказан по несъмнен и безспорен
начин.
Предвид изложените съображения съдът отхвърли предявения от тъжителя и гр.
ищец С.Й.Г. против подсъдимия Н.Ж.О. граждански иск за сумата от 2449 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на счупен му
на 28.10.2018 год. в гр.Стара Загора слухов апарат Widex, mind440 M4-19-Т-VC,
сер.№ 047349, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането (28.10.2018 год.) до окончателното
изплащане на сумата, като недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид постановената осъдителна присъда и уважаването на гражданските искове
за неимуществени вреди, макар и частично съдът осъди подсъдимия да заплати,
както следва:
на всеки един от тъжителите и граждански ищци – сумата в размер на 412,50 лева,
представляваща направени разноски по делото;
на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд – по 50 лева държавна такса за разглеждането на всеки един от гражданските
искове за неимуществени вреди съобразно уважените им размери, както и сумата от
150 лева, представляваща направени по делото разноски от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: