РЕШЕНИЕ
№ 3610
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110205231 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на тридесети май през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Албена Маринова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 5231
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Х. Г. Х. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 4332зз-
88 от 16.03.2023 г., издадена от П. Н. Н., младши инспектор в ОПП – СДВР.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като издаден
в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
1
материалноправните разпоредби и целта на закона. Твърди се, че в оспорваната заповед не
са посочени конкретни обстоятелства, поради които лицето е задържано, както и че липсват
данни лицето да е извършило престъпление.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Ответникът сочи, че няма основания за отмяна на атакуваната заповед и моли същата
да бъде потвърдена.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото прие за
установено следното:
На 16.03.2023 г. около 12.15 ч. в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с посока на
движение от ул. „Патриарх Герман“ към ул. „Околовръстен път“, жалбоподателят Х. Г. Х.
управлявал състав от ППС – специален автомобил марка и модел „Мерцедес 412 Д“, с рег.
№ и ремарке за товарен автомобил марка и модел „Виола В 2“, с рег. № , като на 200 метра
след кръстовището с ул. „Патриарх Герман“ бил спрян за проверка от служители на ОПП –
СДВР. Същите извършили проверка жалбоподателя за употреба на наркотични вещества с
„Дръг тест 5000“ с фабр. № ARME-0069, проба № 00086, който отчел положителен резултат
за амфетамин. На жалбоподателя бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско
изследване № 0176603. Същият бил придружен до ВМА, където дал кръвни проби за
медицинско изследване.
Със заповед рег. № 4332зз-88 от 16.03.2023 г. на П. Н. Н. – младши инспектор в ОПП
– СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в 12.15 ч. на 16.03.2023 г. жалбоподателят
Х. Г. Х. бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 08 РУ на
СДВР. В процесната заповед било посочено, че задържането на жалбоподателя е във връзка
със съмнение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Заповедта за задържане
била връчена на жалбоподателя, за което свидетелства разписката към нея. Жалбоподателят
бил освободен на следващия ден – 17.03.2023 г.
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК
от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя
е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на
индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в
установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по
издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона.
С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи
в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.
Оспорената заповед за задържане е издадена от младши инспектор П. Н. Н.,
полицейски служител от ОПП–СДВР – компетентен административен орган съгласно чл. 72,
ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които
трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни,
идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на
правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му - да обжалва пред съда законността
2
на задържането; - на адвокатска защита от момента на задържането; - на медицинска помощ;
- на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; - да се свърже с
консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; - да
ползва преводач, в случай че не разбира български език.
Изричното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР към момента на задържането в
заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането е
проявление на разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано
лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече
извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на
мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да
упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият
подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в
нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на
въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически
основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни
норми.
В Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ
се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или
действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на
относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който
следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските
органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като
неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на
заповедта.
Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975
на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и
отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка
– докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение
от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело C‑608/21 с предмет
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се приема, че се допуска
прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на
лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително
информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или
обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане.
В случая в оспорената заповед като правно основание за задържането е посочена
разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – данни, че лицето е извършило престъпление, а
като фактическо основание е посочено съмнение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК. По настоящото дело е приложен препис от АУАН, какъвто впрочем бил връчен и
на жалбоподателя при неговото задържане, като в акта са развити фактическите
обстоятелства, обусловили необходимостта от издаване на процесната заповед, а именно
управлението на състав от ППС на горепосочените време и място от страна на
жалбоподателя след употреба на наркотично вещество амфетамин, установена с „Дръг тест
5000“ с фабр. № ARME-0069, проба № 00086. От изложеното се налага изводът, че на
жалбоподателя му е била незабавно предоставена информацията за престъпното деяние, в
извършването на което е бил заподозрян, както и основанията за неговото задържане с
оспорваната заповед. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният
акт е надлежно мотивиран, спазени са административнопроизводствените правила по
издаването му и не са налице предпоставки за отмяната му на процесуално основание.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от
3
24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка,
която съгласно ЕКПЧ съставлява ограничаване на правото на свобода, допустимо по
изключение съобразно чл. 5, § 1, б. „с“ от ЕКПЧ с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на
престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати
извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Също така
това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни
действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно
производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното
лице към извършването на престъпление.
За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. За целите на
задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да
обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се
извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Понятието
„данни“ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с „достатъчно данни“ по смисъла
на чл. 212, ал. 1 НК, нито изисква достатъчно доказателства за извършено престъпление.
Необходимо е само да се констатира наличието на данни, обосноваващи предположението,
че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което не е оборено към
момента на взимане на ПАМ. Това дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна
квалификация на деянието. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно
деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно
доказване в рамките на наказателното производство. Необходимо е данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението да са
установени преди извършване на задържането. Противното би породило риск от произвол
при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта
й. Установяването на данните е в тежест на административния орган.
Съдът приема, че в настоящия случай се установи наличието на подобни данни, във
връзка с които съгласно твърденията на жалбоподателя и ответника е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Видно от посоченото в АУАН и от
приетите по делото доказателства, на 16.03.2023г. жалбоподателят Х. Г. Х. е управлявал
състав от ППС – специален автомобил „Мерцедес 412 Д“, с рег. № и ремарке за товарен
автомобил марка и модел „Виола В 2“, с рег. № , като на 200 метра след кръстовището с ул.
„Патриарх Герман“ при извършена проверка с „Дръг тест 5000“ с фабр. № ARME-0069,
проба № 00086 било установено, че същият е употребил наркотично вещество амфетамин,
което индикира осъществяване от обективна страна състав на престъпление с посочената
правна квалификация. Действително към настоящия момент няма данни жалбоподателят да
е привлечен към наказателна отговорност, но досъдебното производство не е приключило и
предстои извършване на допълнителни действия по разследването. С оглед на това според
настоящата инстанция е приложен правилно материалният закон.
Във всеки конкретен случай следва да се държи сметка и за целта на закона, за
конкретните фактически и правни действия, извършени от лицето и за степента на
обществената им опасност, в противен случай предоставените със ЗМВР правомощия на
полицейските органи биха се превърнали в произвол и злоупотреба с власт. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
4
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ в случая е
оправдано, като задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на
извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. По делото се установи, че след
задържането на жалбоподателя с него са извършени процесуални действия – обиск, поради
което правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в степен, съответстващ
на целите на закона. Следва да се посочи и, че полицейският орган е длъжен, ако установи с
тест употреба на наркотични вещества или техни аналози от водач на МПС да съпроводи
лицето до мястото за извършване на медицинско изследване (чл.7, ал.2 от Наредба №1 от
19.07.2017 г.) и да не допуне управлението на МПС от водача (чл. 165, ал.2, т. 9 от ЗДвП),
като настоящият случай е именно такъв. По тези съображения съдът намира, че в настоящия
случай ПАМ е съобразена с целите на закона, като е спазен принципа за съразмерност при
упражняването на правомощията на администрацията.
В обобщение, доколкото не се установиха основанията по чл. 146 от АПК оспорвания
акт следва да бъде потвърден, а жалбата против него съответно отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Искане за присъждане на разноски по делото не е направено от ответната страна.
Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Г. Х. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 4332зз-
88 от 16.03.2023 г., издадена от П. Н. Н., младши инспектор в ОПП – СДВР.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред
Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5