№ 178
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110209025 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.92,ал.3 Закон за автомобилните превози
/ЗАП/, обнародван ДВ бр.82 от 17 септември 1999година - актуална редакция
на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.17 от 25 февруари 2011година вр. чл.58д - чл.63д Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22
декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година.
Образувано е по жалба на Мехмет К. /Mehmet Kaya/, подадена чрез
защитник по пълномощно, срещу наказателно постановление №42-0001398,
издадено на 04 юни 2021година от началник Областен отдел”Автомобилна
администрация” /ОО”АА”/ София към Изпълнителна агенция”Автомобилна
администрация” /ИА”АА”/, с което му е наложено административно
наказание “глоба”, в размер 500лв., на основание чл.93б,ал.7,т.3 ЗАП -
актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението
в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.60 от 07 юли 2020година, за това, че на
03 юни 2021година, около 16:00часа, в град София, на ул.”Околовръстен път”,
в посока пътен възел с бул.”Цариградско шосе”, в участъка на около 700метра
след бензиностанция”ШЕЛ”, е управлявал съчленено превозно средство, в
състав от влекач, марка“VOLVO“, с регистрационен номер 07GPD01, с
1
прикачено полуремарке, марка”SCHMITZ”, с регистрационен номер
07GPH02, от категория О4 - двете собственост на фирмата превозвач, като е
извършвал международен превоз на товари /в момента на проверката без
товар/, от България за Турция и при превоз, попадащ в обхвата на AETR, в
период от 24часа след края на последната дневна почивка, в период от
13:50часа на 30 май 2021година до 13:50часа на 31 май 2021година, не е
ползвал нова дневна почивка от най-малко девет часа, вместо което е ползвал
дневна почивка от 04:42минути и намаление с 04:18минути, видно от
разпечатка от карта на водача №TR5435537126871000 - административно
нарушение по чл.8,§2,изр.второ Европейска спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози /AETR/, ратифицирана със закон, приет от 37-мо Народно събрание на
Република България на 17 март 1995година, обнародван ДВ бр.28 от
1995година, в сила от 08 ноември 1995година вр. чл.78,ал.1,т.1 ЗАП - актуална
редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.60 от 07 юли 2020година вр. чл.2,§3
Регламент /ЕО/ №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март
2006година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламент /ЕИО/ №3821/85 и /ЕО/ №2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент /ЕИО/ №3820/85 на Съвета /Регламент /ЕО/ №561/2006/.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок
/чл.92,ал.3 ЗАП вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията на последната разпоредба,
преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ
бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се
поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
издадено незаконосъобразно и неправилно, в разрез с приложимите
материалноправни и процесуалноправни разпоредби, а и при възприети като
релевантни факти, несъответни на обективната реалност.
Защитникът на жалбоподателя, в лицето на адвокат Димитър С., АК
Хасково, легитимиран с пълномощно, приложено в оригинален екземпляр
като лист 38 от делото, не се явява в открито съдебно заседание, но изразява
становище по хода и развитието на производството, както по предмета на
правния спор, чрез ”писмени бележки”, вх.№73634/16.03.2023г. по описа на
2
Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 34-36 от делото/ и ”молба”,
вх.№137769/17.05.2023г. по описа на Софийски районен съд, Обща
регистратура /лист 53 от делото/, в насока поддържане на формулираното в
жалбата искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, при
подробно развити съображения за допуснати нередовности, с
характеристиката съществени процесуални нарушения, в рамките на
административнонаказателното производство, конкретно изразили се в
неосигуряването на преводач при съставянето на акта за установяване на
нарушението и издаването на наказателното постановление, на фона на това,
че жалбоподателят не просто не е български гражданин, а е чужденец, който
не владее български език, чието право на защита е било накърнено, чрез
превратно тълкуване и прилагане на относимите разпоредби и правила от
страна на органите на административнонаказателното производство, още в
игнориране на приложимите изисквания по чл.42,т.5 /актуална разпоредба на
чл.42,ал.1,т.5/ ЗАНН и по чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН при оформяне съдържанието на
акта и на наказателното постановление, а и в неустановеност, при това по
несъмнен начин, на вмененото на жалбоподателя административно
нарушение. Отправено е и изрично искане, при благоприятен за
жалбоподателя изход на делото, в полза на последния да бъдат присъдени
направените деловодни разноски, формирани от заплатеното адвокатско
възнаграждение на ангажирания защитник, съобразно приложени списък на
разноски и договор за правна защита и съдействие.
Пред съда административнонаказаният Мехмет К. /Mehmet Kaya/, в
процесуалното качество на жалбоподател, редовно призован, не се явява и
лично.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не
изпраща представител, но е изразено становище, в насока наличие на
предпоставки за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление,
включително е направено възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя деловодни разноски, в частта, формираща се от заплатеното
адвокатско възнаграждение на ангажирания защитник, при изпращането на
жалбата, ведно с материалите по административнонаказателната преписка в
съда, видно от съдържанието на съпроводително писмо, рег.№52-00-56-
5380/1/16.06.2021г. по описа на ОО”АА” София /лист 3-4 от делото/.
3
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.92,ал.3 ЗАП вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна
прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност
“прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за
необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите, развити в
жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата на страните, изразени в хода
и за целите на съдебното производство в писмен вид и обсъди събраните
доказателства и наличните по делото материали, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, но и като е задължен да извърши цялостна служебна
проверка касателно законосъобразността и правилността на атакуваното
наказателно постановление, приема за безспорно установено от фактическа
страна следното:
На 03 юни 2021година, в рамките на проверка, извършена от екип
инспектори при Регионална дирекция /РД/ ”АА” София - Илиян Манолов и
Тодор Бранков, при която от проверяващите било констатирано нарушение,
изразило се в това, че на посочената дата, около 16:00часа, в град София, по
ул.”Околовръстен път”, в посока пътен възел с бул.”Цариградско шосе”, в
участъка на около 700метра след бензиностанция”ШЕЛ”, Мехмет К. /Mehmet
Kaya/, роден на 31 август 1980година в Република Турция, е управлявал
съчленено превозно средство, в състав от влекач, марка“VOLVO“, с
регистрационен номер 07GPD01, с прикачено полуремарке,
марка”SCHMITZ”, с регистрационен номер 07GPH02, от категория О4 - двете
собственост на фирмата превозвач, като е извършвал международен превоз на
товари /в момента на проверката без товар/, от България за Турция, като при
превоз, попадащ в обхвата на AETR, в период от 24часа след края на
последната дневна почивка, в периода от 13:50часа на 30 май 2021година до
13:50часа на 31 май 2021година, не е ползвал нова дневна почивка от най-
малко девет часа, вместо което е ползвал дневна почивка от 04:42минути, при
намаление с 04:18минути, видно от разпечатка от карта на водача
№TR5435537126871000, респ. на лицето, при установена самоличност, данни
за невладеене на български език, а владеене на турски език, във връзка с което
и подписана двуезична декларация, че не желае да му бъде осигуряван
преводач - от български език на турски език и за негова сметка, бил съставен
4
акт, серия А-2020, бланков №288599, отново на 03 юни 2021година, за
установяване на административно нарушение, конкретно от свидетел Илиян
Манолов и в присъствието на колегата му - свидетел Тодор Бранков, с
посочена правна квалификация на деянието по чл.8,§2,изр.второ AETR вр.
чл.78,ал.1,т.1 ЗАП вр. чл.2,§3 Регламент /ЕО/ №561/2006. Така съставен на
български език и без осигурен официален превод на документа, както устен,
така и писмен, на ползвания от нарушителя чужд език, в случая турски език, с
уговорката обаче, че свидетел Манолов, владеейки, макар без възможност за
удостоверяване, турски език, на фона и на това, че ”самото нарушение се
установява чрез разпечатка от лицензирана програма на няколко езика, един от
които турски език”, актът в крайна сметка бил предявен, подписан и препис от
него бил връчен на Мехмет К. /Mehmet Kaya/ отново на 03 юни 2021година.
Още на следващия ден - 04 юни 2021година, въз основа на акта последвало и
издаването на атакуваното наказателно постановление №42-0001398 от
началник ОО”АА” София, с което била ангажирана личната
административнонаказателна отговорност на Мехмет К. /Mehmet Kaya/ за
констатираното и вменено му административно нарушение, описано по
идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за
неговото установяване, конкретно чрез налагането на “глоба”, в размер 500лв.,
на основание чл.93б,ал.7,т.3 ЗАП, придружено с издаването на заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1749/04.06.2021г.
отново от началник ОО”АА” София.
С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, посочени
като релевантни в съдържанието на акта и на атакуваното наказателно
постановление, очертаващи предмета на административнонаказателното
обвинение, в т.ч. при съобразяване характера на нарушението и начина на
неговото установяване, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
показания на разпитаните в качеството на свидетели, със съпричастност към
образуването на административнонаказателното производство, но и към
установяването на самото нарушение, Илиян Манолов и Тодор Бранков -
инспектори при РД”АА“ София, както са приобщени писмени материали,
основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда
административнонаказателна преписка, но и допълнително приложени в хода
на съдебното производство, в изпълнение на съдебни актове, при следване на
принципа за разкриване на обективната истина, в т.ч. разпечатка от
5
дигиталната карта на жалбоподателя, в качеството на водач, направена чрез
”лицензирана програма”, заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-1749/04.06.2021г. на началник ОО”АА”
София, включително с отбелязване за върнати документи следа заплатена
глоба и заповед №РД-01-42/23.01.2020г. на изпълнителния директор на
ИА”АА”, с отношение към установяване компетентността на длъжностното
лице издател на заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка, наред с които приложени с писмо, рег.№52-00-56-5380/2/06.03.2023г. по
описа на РД”АА” София, вх.№67127/10.03.2023г. по описа на СРС, Обща
регистратура - декларация за преводач, с данни и подпис на жалбоподателя и с
отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на
длъжностното лице издател на атакуваното наказателно постановление -
длъжностна характеристика за длъжност инспектор в РД”АА” София,
Отдел”Контрол”, носеща подпис на свидетел Манолов от 23 април 2020година
и заповеди - №РД-08-30/2020г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и №280/15.05.2025г. на
изпълнителния директор на ИА”АА” /лист 17-26 от делото/.
Изброявайки материалите, формиращи доказателствената съвкупност,
съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел
необходимите мерки за разкриването на обективната истина, но същевременно
и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и
обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни
доказателства, чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени
поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени материали,
установяват именно изложената по-горе фактическа обстановка, като в
рамките на доказателствената съвкупност, с насоченост към проверка на
посочените като релевантни факти, включително относимите към
образуването и хода, от процедурна гл.т., на административнонаказателното
производство, според съда не се очертават противоречия, изискващи
задълбочено обсъждане.
При тези предварителни уговорки, съдът отбелязва, че наред с фактите,
очертаващи деянието, предмет на административнонаказателното обвинение,
материалите от доказателствената съвкупност установяват и обстоятелствата,
относими към процедурата по образуването и развитието на
6
административнонаказателното производство, потвърждавайки, че в случая
нарушителят е не просто чужд гражданин, но е лице, което не владее
български език, а ползва турски език, независимо от което преводач, при това
за осъществяване на устен, но и на писмен превод - от български език на
турски език и обратно, не е бил ползван в хода на
административнонаказателното производство, на фона на попълнената и
подписана от жалбоподателя декларация, видно от съдържанието на която
Мехмет К. /Mehmet Kaya/ е заявил липса на желание за осигуряване на
преводач, като алтернатива на желанието да има осигурен такъв, но за негова
сметка, на практика оставайки да разчита на разясненото му на турски език и в
устна форма от актосъставителя и установеното чрез разпечатката,
включително и на турски език, от лицензираната програма, “разчела”
дигиталната карта на водача.
Предвид изложеното, съобразно доводите, обосноваващи защитната
позиция на санкционираното лице, но и като е задължен да извърши цялостна
служебна проверка относно законосъобразността и правилността на
атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима /подадена е била в приложимия
законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение, че
наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на 04
юни 2021година, а жалбата е била депозирана при
административнонаказващия орган, съобразно приложимото изискване по
чл.92,ал.3 ЗАП вр. чл.60,ал.1 ЗАНН - редакция на последната разпоредба,
преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ
бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021г., на 11 юни
2021година, но подадена като пощенска пратка на 09 юни 2021година, видно
от клеймо на пощенски плик в приложение към жалбата /лист 8-9 от делото/,
но и приложени с ”писмените бележки”, известие за доставяне /обратна
разписка/ и фискален бон /лист 40 от делото/, срещу акт, подлежащ на съдебно
оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо
право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за
форма и съдържание/, респ. подлежи на разглеждане относно преценка
основателността й.
7
На свой ред извода относно изхода на делото, в насока отмяна на
атакуваното постановление, съдът приоритетно мотивира с констатация за
допуснати нередовности в рамките на административнонаказателното
производство, имащи характер на съществени /поотделно и заедно/, доколкото
са свързани не просто с неспазването на установени принципни правила, а на
такива, имащи пряко отношение към правото на защита на лицето,
привлечено към отговорност, както и към възможността това право да бъде
пълноценно реализирано, при това на съответния етап от развитието на
административнонаказателното производство, началото на което се поставя
със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
В контекста на изложеното, на плоскостта на казуса конкретно прави
впечатление, че наред с незаконосъобразната оценка на факта на невладеене
от страна на жалбоподателя на български език, каквато по обективни
критерии е следвало да бъде направена, обуславяйки на свой ред
необходимост от ползването на преводач, какъвто пък е следвало да бъде
назначен и то при образуването на административнонаказателното
производство, при това категорично не за сметка на самото
административнонаказано лице, в случая опорочаването на обжалваното
наказателно постановление произтича и от това, че то е било издадено в
нарушение на разпоредбата на чл.92,ал.3 ЗАП вр. чл.44 ЗАНН - редакцията на
последната разпоредба, преди изменението и допълнението в нормативния
акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година, визираща също една от предпоставките за законосъобразност на
административнонаказателното производство, конкретно в началния стадий на
последното, според ал.1 на който /чл.44 ЗАНН/, “освен възраженията при
съставяне на акта, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да
направи и писмени възражения по него”, като следва да се отбележи, че
тридневният срок за възражения се явява императивно законоустановен, т.е.
неговата продължителност е предвидена в закона, който определя и началния
му момент, а именно подписването на акта от нарушителя, като извън
правомощията, както на актосъставителя, така и на
административнонаказващия орган е да ограничават този срок, независимо от
поведението на нарушителя във всеки конкретен случай, а още по-малко в
хипотезата, в която привлеченият към отговорност по-скоро и не владее
български език. В тази връзка, доколкото от друга страна ЗАНН не визира
8
особени правила за изчисляване на установените в него срокове и с оглед
разпоредбата на чл.84 ЗАНН, предвиждаща субсидиарно приложение на
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ на Република
България, относно изчисляването на тридневния срок за възражения по чл.44
ЗАНН следва да намери приложение правилото, установено в разпоредбата на
чл.183,ал.2 и ал.4 НПК, според което “срокът, който се изчислява в дни,
започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден, като
когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия
следващ присъствен ден”.
Именно предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление,
издадено на 04 юни 2021година, въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, съставен на 03 юни 2021година, при всички
случаи се явява издадено и в нарушение на разпоредбата на чл.92,ал.3 ЗАП вр.
чл.44 ЗАНН.
Нещо повече, коректно е да се отбележи, че законодателят е очертал
специално правило, относимо към хипотезата, в която нарушител няма
постоянен адрес в Република България, а именно предвиденото в
разпоредбата на чл.44,ал.4 ЗАНН - отново редакцията на последната
разпоредба, преди изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година и съгласно която, ”когато нарушителят няма постоянен адрес в
Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия
орган, към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача”.
Същата обаче подлежи на систематично тълкуване с разпоредбите на
чл.44,ал.1-3 ЗАНН и обуславя логичния извод, че въведеното нормативно
изискване, в конкретна хипотеза съставеният акт за установяване на
административно нарушение да се предостави на наказващия орган в срок по-
кратък от предвидения в разпоредбата на чл.44,ал.3 ЗАНН, съществува наред
и не елиминира правилото, съдържателно обективирано в разпоредбата на
чл.44,ал.1 ЗАНН, последната на свой ред създаваща една от гаранциите за
правото на защита на санкционирания субект в рамките на вече образуваното
административнонаказателно производство, но и преди реализирането на
правомощията от страна на наказващия орган.
Тъкмо по изложените съображения, насочващи към констатация за
9
опорочено от процедурна гл.т. административнонаказателно производство,
развило се освен това при действието на ЗАНН, в редакцията преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22
декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, по друг начин казано
- включително и като се отчете, че разпоредбата на чл.79б ЗАНН не е била
част от съдържанието на нормативния акт, съдебният състав формира правен
извод, че обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна като
издадено незаконосъобразно, по причина, че нередовностите, освен влизащи в
разрез с принципни правила, дефинитивно обуславят накърняване на правото
на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, а и
не подлежат на саниране в настоящото съдебно производство. В същото време
съдебният състав оценява изобщо безпредметно обсъждането на правния спор
по същество, в смисъл установява ли се или не извършено административно
нарушение в случая, както детайлно доводите от защитната теза.
На последно място, с оглед изхода на делото и искането, изрично ясно
формулирано, а и поддържано от защитника в хода на съдебното
производство, конкретно чрез депозираните “писмени бележки“ и “молба“,
съдът намира, че доколкото същото е допустимо и своевременно направено, са
налице предпоставки, в т.ч. при липсата на обективирани други разноски, да
възложи в тежест на въззиваемата страна заплащане от бюджета на ОО“АА“
София към ИА“АА“, на възнаграждение за ангажиран защитник по
пълномощно в полза на Мехмет К. /Mehmet Kaya/ като жалбоподател, в
размер на 300,00 /триста/лева, определено при съобразяване на приложимите
правила по чл.92,ал.3 ЗАП вр. чл.63д ЗАНН - актуална редакция на последната
разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година вр. чл.144 Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78
Гражданско-процесуален кодекс, съобразно приложени списък на разноските
/лист 37 от делото/ и договор за правна защита и съдействие /лист 38 гръб от
делото/, последният с характеристиките освен това на разписка за
извършеното плащане в брой на претендираната сума, на фона на това, че има,
но се явява неоснователно, формулирано, конкретно съдържателно в
съпроводително писмо /лист 3-4 от делото/, от въззиваемата страна искане за
присъждане на по-малък размер на разноските, направени от жалбоподателя и
формиращи се от заплатеното от последния адвокатско възнаграждение за
10
ангажиран защитник.
По изложените съображения и на основание чл.92,ал.3 ЗАП вр.
чл.63,ал.3 вр. ал.2,т.1 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН - актуална редакция, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22
декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, СРС, НО, 4
СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №42-0001398, издадено на 04
юни 2021година от началник Областен отдел”Автомобилна администрация”
София към Изпълнителна агенция”Автомобилна администрация”, с което на
Мехмет К. /Mehmet Kaya/, роден на 31 август 1980година в Република Турция,
е наложено административно наказание “глоба”, в размер 500 /петстотин/лева,
на основание чл.93б,ал.7,т.3 Закон за автомобилните превози, за осъществен
състав на административно нарушение, описано от фактическа и от правна
страна в обстоятелствената част на постановлението и в акт, серия А-2020,
бланков №288599, за установяване на административно нарушение, съставен
на 03 юни 2021година.
ОСЪЖДА НАЧАЛНИК Областен отдел”Автомобилна администрация”
София към Изпълнителна агенция”Автомобилна администрация”, в
процесуалното качество на въззиваема страна, да заплати от бюджета на
Областен отдел”Автомобилна администрация” София към Изпълнителна
агенция”Автомобилна администрация”, на Мехмет К. /Mehmet Kaya/, роден
на 31 август 1980година в Република Турция, с единствен известен по делото
адрес /съдебен/ Република България, област Хасково, община Свиленград,
град Свиленград, ул.“Гео Милев” №33, в процесуалното качество на
жалбоподател, направените деловодни разноски /възнаграждение за
ангажиран защитник адвокат/, в размер 300,00 /триста/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
11
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12