ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47
гр. Монтана , 17.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Людмила Др. Никова Въззивно частно
гражданско дело № 20211600500140 по описа за 2021 година
Делото е образувано по частна жалба, подадена от адв. Ж.С. , като
пълномощник на К. С. срещу определение № 260613/12.05.2021г.по гр. д.
№2039/2020 г. по описа на Районен съд-Монтана, с което производството по
делото е спряно, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по гр. д. № 2786/2019 г. по описа на същия съд.
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
определението, поради това, че с решението по гр. д. № 2786/2019 г. няма да
бъде разрешен със сила на пресъдено нещо спор относно правоотношение,
което да е обуславящо за спряното производство. Твърди,че с посесорните
искове по чл.76 и чл.75 от ЗС се защитава владението като фактическо
състояние към определен момент срещу всяко неправомерно посегателство
,включително от страна на лице, претендиращо да има право да владее в
качеството си на собственик. Незаконосъобразно съдът е приел,че при
исковете за защита и възстановяване на нарушено владение ,съдът проверява
факта на владението ,неговата продължителност и нарушението му,без да
уточни,че тази проверка извършва към определен и твърдян от ищците
момент. Незаконосъобразно съдът е приел,че последващо предявения от
частния жалбоподател установителен иск за собственост е с твърдение за
придобивна давност върху процесния имот,при което съдът бил длъжен да
1
зачете обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по
гр.д.№ 2786/2019г.по чл.75 от ЗС,тъй като в случая ищецът се е позовал на
правна сделка за придобиване собствеността върху процесния имот. Заявява
искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Претендира разноски.
Ответниците С.Д.,Н.Н.,Т.Г., С.Н. и П.Ч. са подали отговор на частната
жалба. Поддържат,че в отговор на претенцията на частния жалбоподател за
собственост на процесния имот на основание сключена сделка, те са въвели
правоизключващо възражение за осъществявано от тях владение върху
процесния имот повече от 20 години и придобиването на правото на
собственост върху имота на това основание при условията на чл.79 от
ЗС,което се включва в предмета на спора.Твърдят,че изходът на спора по гр.д.
№ 2786/2019г.относно осъществяваното от тях владение на процесния имот
,периодът и крайния момент обуславя изхода на спора по правоизключващото
правата на праводателя на ищеца и на самия ищец възражение за
осъществявяно от тях владение и придобиване на това основание от тяхна
страна на правото на собственост върху процесния имот.Молят жалбата да
бъде оставена без уважение.Претендират разноски.
Съдът след като прецени относимите към повдигнатия процесуален
спор доказателства прие за установено следното:
Производството по гр. д. № 2039/2020 г. по описа на Районен съд-
Монтана е образувано по искова молба на К.С. срещу С.Д.,Н.Н.,Т.Г.,С.Н. и
П.Ч. с предявен положителен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК за собственост на недвижим имот- поземлен имот с
идентификатор *по КККР на гр. *, находящ се в м. „*", с площ от 4637 кв.
м.,с трайно предназначение на територията : урбанизирана ,с начин на трайно
ползване: за друг курортно-рекреационен обект,с номер по предходен план *.
Посочено е ,че ищецът е придобил правото на собственост върху имота на
основание правна сделка, обективирана в нотариален акт №*,том *,рег.
№*,дело №*/2014г.на нотариус Е.П.-покупко-продажба от физическо лице
,което от своя страна е придобило правото на собственост върху имота с
договор за покупко-продажба от 28.08.2013г.от Община *по реда на чл.35 от
2
ЗОС. След закупуване на имота ищецът е променил предназначението на
територията на имота и начин на трайно ползване.Посочено е,че след като
купил имота,ищецът имал спорове с ответницата С.Д. поради твърдението
й,че тя владее имота и е собственик на същия. Известно му е,че останалите
ответници, които той не познава,са роднини на бившия съпруг на ответницата
Д. и всички те са имали претенции да бъдат обезщетени с процесния имот по
реда на ЗСПЗЗ.След закупуване на имота ответницата Д. ходела в
имота,правела скандали с твърдението,че е нейна собственост, пречила му да
огради имота си през 2016г.,като премахнала поставените от него
колчета,очертаващи границите на имота , след това и поставените оградни
колове.По този повод срещу нея било образувано НОХД № 1552/2017г.по
описа на РС-Монтана за престъпление по чл.323 от НК,по което дело била
оправдана.Докато продължавало производството по това дело ответниците
изоставили процесния имот, ищецът възстановил владението си и упражнявал
действия по управление на имота и го оградил.През 2019г.всички ответници
предявили срещу него и неговия баща иск с правно основание чл.76 от ЗС и
евентуален иск по чл.75 от ЗС ,предмет на гр.д.№ 2786/2019г.по описа на РС-
Монтана с твърдения,че С.Д. за себе си ,а чрез нея и останалите четирима
ответници били упражнявали владение върху процесния имот, което той и
неговия баща са им отнели по скрит и насилствен начин , евентуално са
нарушили владението им върху имота, което дело не е приключило с влязъл в
сила съдебен акт.Поради изложеното счита,че за него е налице правен интерес
да предяви иска си. Посочил е гласни доказателства, приложил е писмени
доказателства, , включително копие от исковата молба по гр.д.№
2786/2019г.по описа на РС-Монтана.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор .
Оспорили са предявения иск,оспорили са правото на собственост на
праводателя на ищеца и правата на ищеца,противопоставили са възражение за
придобиване правото на собственост върху имота на основание давностно
владение, осъществявано повече от 20 години непрекъснато и
необезпокоявано лично от тях и чрез трети лица.В проведеното на
12.05.2021г.съдебно заседание са поискали спиране на производството по
делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на гр.д.№
2786/2019г.по описа на РС-Монтана с влязъл в сила съдебен акт ,обосновано
3
с висящ спор за защита на владение , решението по който се ползва със сила
на пресъдено нещо както по отношение на осъществяваното повече от шест
месеца владение,така и за неговия период.
С обжалваното определение,на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК,РС-
Монтана е спрял производството по гр.д 2039/2020г. до приключване с влязъл
в сила съдебен акт на гр.д.№ 2786/2019г.по описа на същия съд. Съдът е
приел,че по делата за защита и възстановяване на нарушено владение
проверява факта на владението ,неговата продължителност и нарушението
му.С иска по чл.75 от ЗС се търси защита на владение върху недвижим имот
и в случай,че този иск бъде уважен обективните предели на силата на
пресъдено нещо на съдебното решение ще се разпрострат върху факта на
продължилото повече от шест месеца преди предявяване на исковата молба
непрекъснато владение върху процесния имот и при последващ иск за
собственост ,какъвто е предявен и е предмет на производството по гр.д.№
2039/2020г.между същите страни и за същия недвижим имот,с твърдения за
придобивна давност ,съдът е длъжен да зачете субективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението по чл.75 от ЗС.
Въззивният съд приема,че обжалваното определение е правилно ,тъй
като е налице преюдициалност между спряното гр.д.№ 2039/2020г.по описа на
РС-Монтана и висящото гр.д.№ 2786/2019г.по описа на същия съд.Чрез иска
по чл.75 от ЗС се защитава владението на недвижим имот , което е
продължило непрекъснато повече от шест месеца преди предявяване на
исковата молба срещу всяко нарушение.С този иск се защитава самото
владение като фактическо състояние и ако такъв иск бъде уважен
обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще
се разпрострат върху факта на продължилото повече от шест месеца преди
предявяване на исковата молба непрекъснато владение на ищеца върху
спорния имот .Правилно първоинстанционният съд е приел,че в случая е
налице основание за спиране по чл.229,ал.1,т.4 от ГПК,независимо,че ищецът
по спряното дело не се е позовал на придобивна давност,тъй като по
висящото дело при уважаване на иска,със сила на пресъдено нещо ще бъдат
признати факти,релевантни за субективното право по спряното
производсдтво. Ответниците своевременно са направили правоизключващо
възражение за осъществявано от тях владение на процесния имот повече от
4
20 години и придобиване правото на собственост върху имота при условията
на чл.79 от ЗС, при което изходът на спора по висящото гр.д.№
2786/2019г.относно осъществяваното от тях владение ,периода и крайния
момент на владението обуславя изхода на спора по правоизключващото
възражение на ответниците по спряното дело.Предметът на делото и обемът
на дължимата защита и съдействие съгласно чл.6 ,ал.2 от ГПК се определят
от страните и съдът е длъжен да се произнесе не само в рамките,посочени от
ищеца с основанието и петитума на исковата молба ,а и по направените от
страните възражения .За това изходът на спора по гр.д.№ 2786/2019г.по описа
на РС-Монтана обуславя изхода на спора по спряното гр.д.№ 2039/2020г.и
обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от обжалването основателна е претенцията на ответните
по частната жалба страни за присъждане на разноски по делото, доказани в
размер на 200.00 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Водим от
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.на МРС №
266363/17.05.2021г.,подадена от адв.Ж.С.,пълномощник на К.С.срещу
определение № 260613/1.05.2021г. по гр. д. № 2039/2020г. по описа Районен
съд-Монтана, с което производството по делото е спряно на основание
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.
ОСЪЖДА К. С. ,ЕГН **********,с адрес: гр.*,ул.
„*“,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*, на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на С.Д.,ЕГН
**********,с адрес:гр.*,ул. „*“ №*, Н.Н. , ЕГН **********,с адрес:гр.*,ул.
„*“№*,Т.Г.,ЕГН **********,с адрес:гр.*,кв. „*“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, С..Н. ,
ЕГН **********,с адрес: гр. *,кв. „*“,ул. „*“ №*, вх.*,ап.* и П.Ч.,ЕГН
**********,с адрес за призоваване: гр.*, ул.„*“ №*,ет*. сумата 200.00 /двеста/
лева-разноски в настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
5
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6