№ 3833
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цв. М. М.
при участието на секретаря Т. Й. Ц,
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №
20211110145399 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 480 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги съгласно фактура №
********** от 25.11.2020 г. и заявка № BG42353, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 01.04.2021 г. до окончателното плащане, както и 14,13 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 16.12.2020 г. до 31.03.2021 г.
Ищецът ... твърди, че се намира в търговски отношения с ответника ...., в рамките на
които по негово възлагане е следвало да осигури осъществяването на транспорт в
определени от страните параметри и качество. Поддържа, че въз основа на заявка №
BG42353 е осигурил осъществяването на транспортни услуги от гр. Т. до с. Б. И. за което е
издадена фактура № ********** от 25.11.2020 г. за сумата от 480 лв., като същите са приети
от ответника, за което е съставена товарителница. Допълва, че дължимото възнаграждение е
следвало да бъде заплатено до 15.12.2020 г., но ответникът не е сторил това, поради което
претендира същото заедно с лихва за забава в размер на 14,13 лв. за периода от 16.12.2020 г.
до 31.03.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ...., с
който оспорва да дължи претендираните суми от общо 494,13 лв., тъй като с плащане от
16.04.2021 г. същите са били изцяло погасени, в подкрепа на което представя преводно
нареждане. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
С молба от 10.11.2021 г., докладвана в открито съдебно заседание на 11.11.2021 г.
ответникът заявява, че претендираната сума е била заплатена от него. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
С молба от 11.11.2021 г., докладвана в открито съдебно заседание на 11.11.2021 г.,
ищецът е потвърдил извършеното от ответника плащане на процесните вземания, както
следва: 480 лв. – главница и 14,13 лв. - лихва за забава за периода от 16.12.2020 г. до
31.03.2021 г., или общо на сумата от 494,13 лв. Доколкото плащането е извършено в хода на
процеса, заявява, че ответникът му дължи сторените по делото разноски, за което представя
1
списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ:
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца на следните
предпоставки: възникването на търговско правоотношение с ответника по силата на заявка
№ BG42353; изпълнение на задължението си по него съобразно уговореното, както и
размера на вземането, представляващо цената за извършения превоз.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца на следните
предпоставки: наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението.
В случая, с оглед извършеното от ответника плащане (което представлява
конклудентно признание относно тяхната дължимост), както и предвид ангажираните по
делото писмени доказателства – платежно нареждане от 16.04.2021 г. /л. 25 от делото пред
Районен съд – Пловдив/, съдът счита за безспорно установени всички елементи от
фактическите състави на процесните вземания за главница и лихва за забава. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Безспорно се установява, че ответникът .... е заплатил процесните вземания в общ
размер на 494,13 лв. – на 16.04.2021 г., като това обстоятелство е изрично признато от
ищеца с молба от 11.11.2021 г., с която процесуалният му представител изрично е заявил, че
процесните вземания за главница и лихва за забава са били изцяло погасени. В случая,
данните по делото сочат, че това е станало в хода на процеса – на 16.04.2021 г., т. е. след
подаване на исковата молба на 01.04.2021 г., като към момента на сезиране на съда ищецът е
бил носител на изискуемо вземане от ответника, доколкото уговореният във фактура №
********** от 25.11.2020 г. падеж е отпреди това – 26.11.2020 г. Ето защо, съдът намира, че
той дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платената
главница от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2021 г. до плащането – 16.04.2021
г., в размер на 2,13 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн-
калкулатор. Това е така, тъй като по делото няма данни посочената сума също да е била
предмет на плащането от 16.04.2021 г., доколкото погасената сума от 494,13 лв. се равнява
на точния сбор от процесните вземания за главница /480 лв./ и лихва за забава /14,13 лв./, т.
е. няма основание да се приеме, че тя е послужила за погасяване и на тази претенция по
делото. Тук следва да се отбележи, че претенцията за законна лихва след датата на подаване
на исковата молба е изрично заявена от ищеца с исковата молба, като същата е възприета от
съда и с доклада по делото от 14.09.2021 г., поради което при липсата на изрично изявление
в различен смисъл в хода на процеса, както и на доказателства за плащането , то следва да
се приеме, че същата е дължима.
С оглед на изложеното, следва да се постанови решение, с което предявените главен и
акцесорен иск се отхвърлят изцяло като погасени чрез плащане, като в полза на ищеца се
присъди единствено законната лихва за периода от 01.04.2021 г. до 16.04.2021 г. в размер на
2,13 лв., тъй като няма данни тя да е била погасена от ответника.
По отговорността за разноски.
Както се посочи по-горе, във фактура № ********** от 25.11.2020 г. уговореният от
страните падеж на задължението е 26.11.2020 г., т. е. считано от тази дата ответникът е бил в
забава в плащането на претендираното вземане за главница, като с извършеното плащане от
16.04.2021 г., т. е. след завеждане на делото, ответникът е признал същото, поради което с
поведението си е дал повод за него. Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъдят
2
изцяло претендираните разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /гърба на л. 9
от делото/, които възлизат в общ размер на 465 лв., от които: 100 лв. - платена държавна
такса, 5 лв. – платена държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и 360 лв. –
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представената фактура и платежно нареждане от 30.03.2021 г. /л. 10 от делото/.
Релевираното възражение за неговата прекомерност съдът счете за неоснователно, тъй като
претендираният размер съответства на минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
при съобразяване на начисления върху него ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК (ЕИК), със седалище и адрес на управление:
(адрес) срещу ...., ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: г(адрес), осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумите, както следва: 480 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
извършени транспортни услуги съгласно фактура № ********** от 25.11.2020 г. и заявка №
BG42353, както и 14,13 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.12.2020 г. до
31.03.2021 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: г(адрес) да заплати на
..., ЕИК (ЕИК), със седалище и адрес на управление: (адрес), сумата от 2,13 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.04.2021
г. до 16.04.2021 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: г(адрес) да заплати на
..., ЕИК (ЕИК), със седалище и адрес на управление: (адрес), сумата от 465 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3