№ 340
гр. Казанлък, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20255510200593 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
„****“ ООД с ЕИК *********, с управител Л. Н. Е. е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева за
административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а,
ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата.
В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният
санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения
на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с
материалния закон. Релевират се и доводи за недоказаност на твърдяното като
извършено административно нарушение по въведения
административнонаказателен състав и за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. В депозирана молба от 27.05.25г. поддържа въззивната
жалба. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
1
съдебно заседание. В съпроводително писмо към АНП, както и в депозирани
допълнителни молби юрк. С. С., като надлежен процесуален представител
оспорва депозираната въззивна жалба и излага допълнителни доводи по
същество. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя, ако има
процесуално представителство по делото.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и
пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш,
подлежащ на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се от материалите по административнонаказателното
производство, че предмет на обжалване е издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ)
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
№********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „****“ ООД с
ЕИК *********, с управител Л. Н. Е. е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева за административно
нарушение на основание чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3,
вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата и по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 119 лева.
На 14.12.2021г. в 01:51 часа е било установено нарушение
№D31C9403242B581FE053031F160A1C48 с ППС – ВЛЕКАЧ ***** *******, с
регистрационен номер * **** **, с технически допустима максимална маса
18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой
оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в
община Мъглиж за движение по път I-6 км.331+828 с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона
за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с
устройство №10321, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I-6 км.331+828.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия
автомобил впоследствие бил издаден от Агенция "Пътна инфраструктура"
електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на „****“
ООД с ЕИК *********, с управител Л. Н. Е. в качеството му на собственик на
заснетото МПС, е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 2 500 лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б
от ЗДвП.
2
Описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява
отчасти от приложените по делото писмени доказателства - Електронен фиш
№**********, Известие за доставяне на ЕФ № ИД PS 1618 OOZN40 Z,
Справка за установени нарушения от дружеството-жалбоподател, Статично
изображение на ПТС - 3 бр. снимков материал, Справка данни на нарушител,
Протокол № 28765/21, Заповед № РД11-983 от 13.09.2021г. за утвърждаване
образец на ЕФ, Разрешение за строеж № РС-29/15.04.20219г., История на
обработка за процесния ЕФ №**********, Становище от отдел „Управление
на информационна система и инфраструктура“ на НТУ, Справка от
„Интелигентни Трафик Системи АД“ с изх. № 3450/05.08.2025г.
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.102,
ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Съгласно чл.187а от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179,
ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. Нормата на чл.187а, ал.2 от ЗДвП
разпорежда, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо
лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция, както следва:
1.по чл. 179, ал.3 - в размер 300 лв.;
2.по чл. 179, ал.3а - в размер 1800 лв.;
3.по чл.179, ал.3б - в размер 2500 лв., каквато именно е била наложена
на дружество-жалбоподател.
Разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП задължава собственикът да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. В електронния фиш за налагане на имуществена
3
санкция е посочено, че нарушението се изразява в това, че за посоченото ППС
изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаване.
От приобщеното Становище от отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“, Национално тол управление от 13.06.25г. е видно,
че за датата на нарушението за процесното ППС има получена валидна
маршрутна карта №21121329160054, но няма заплащане за преминаване през
сегмента на рамката за датата и часа на нарушението. Няма получени ТОЛ
Декларации за датата на нарушението. Приложена е и таблица с маршрутна
карта на ППС, валидни за датата и часа на нарушението. Видно от
приложенията е закупена маршрутна карта за превозно средство с рег. № *
**** ** за маршрут Русе (I-2) - Стара Загора (I-5) - Русе (I-2). Същата е с
период на валидност 13.12.2021г. 18:00:00 часа до 14.12.2021г. 18:00:00 часа.
Видно е също, че таксата, определена в маршрутната карта в размер на 37,69
лв. е била платена. В обстоятелствената част на атакувания електронен фиш,
АНО е посочил, че за ППС с рег. № * **** ** изцяло не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като нямало валидна
маршрутна карта за датата и часа на нарушението 14.12.2021г. в 01:51 часа.
Следователно съдът не приема за достоверно становището на отдел „УИСИ“
на НТУ, че няма платена такса за сегмента и дори приложението към
становището е в обратната насока, че е била платена сумата от 37,69 лв.
Фактическата обстановка не се доказва по безспорен и несъмнен
начин, доколкото има маршрутна карта за заплащане на тол такса към
процесната дата и час. За да прецени дали за преминаването на процесното
ППС през рамка 10321 сегмент ********** е била издадена валидна
маршрутна карта, съдът следва да установи имало ли е на 14.12.2021г. в 01:51
часа отклонение от заявения маршрут.
От събраните по делото доказателства е видно, че рамка 10321
сегмент ********** /км 331+828/ се намира на път I-6, който свързва Казанлък
и Стара Загора, чрез отклонението по II-55 в непосредствена близост прибл.
10 км. източно от това кръстовище. Ето защо следва да се приеме, че по
посоченото направление Русе (I-2) - Стара Загора (I-5) - Русе (I-2) превозното
средство не се е отклонило от маршрута, за преминаването на който е била
заплатена съответната пътна такса. Дори да се приеме, че заплатеното не
обхваща участъка, в който е установено нарушението, то в конкретния случай
вредата за бюджета на АПИ – Национално ТОЛ управление е в минимален
размер – 0.14 лв., което определя извършеното да е с явно незначителна степен
на обществена опасност и несъразмерно с наложената санкция. Следователно
издадения ЕФ се явява необоснован.
На следващо място от страна на АНО не е спазен принципът за
пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка размера
на наложената санкция и основен за правото на Европейския съюз.
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и
посочените критерии за преценката му съгласно правото на Съюза, следва да
се има предвид преследваната цел с реализиране на създадените с ЕФ
неблагоприятни за нарушителя последици, която е свързана със съответната
4
защита на регулираните обществени отношения по ползването на пътя,
рефлектираща и върху безопасността на движението.
На самостоятелно основание предвиденият в чл.179, ал.3б от ЗДвП
размер на наказанието противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), съгласно Решение от
21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС. Предвидените от националния
законодател абсолютно определени размери на наказания за нарушение по
чл.102, ал.2, налагано на основание чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на
физически лица, респективно налагано на основание чл.187а, ал.2, вр. с
чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на юридически лица, не съответства на
изискванията на член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., наказанията да
бъдат съразмерни.
Съдът отчита, че между размера на незаплатена такса по чл.10, ал.1,
т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 лева, дори и да е
налице предвиден фиксиран размер на компенсаторна такса за освобождаване
от административнонаказателна отговорност в размер на 750.00 лева, и
размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция за сумата
2 500 лева е налице явна и категорична несъразмерност и
непропорционалност в нарушение на критериите за съразмерност и
пропорционалност, дефинирани в член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999г.
В случая нормите на чл.179, ал.3б от ЗДвП, която предвижда
имуществена санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната
Директива. В този смисъл е и актуалната релевантна практика на СЕС -
цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г.
Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на
съответна правна норма, не дава възможност на съда да определи санкция в
по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното
нарушение.
На последно място по отношение на възражението на жалбоподателя
за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН и за изтекла давност, съдът не споделя
същото.
Относно давността е релевантно Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015 година на колегиите на ВАС и ВКС, според което се прилагат
правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна
преследвателна давност, които са съответно три или четири години и шест
месеца от извършване на деянието – чл.80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3 от НК.
Относителната давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по
наказателно преследване, което е с цел реализиране на наказателната
отговорност.
Нарушението е било извършено на 14.12.2021г. и електронната система
автоматично е генерирала ЕФ. ЕФ е приравнен на НП (чл.189, ал.11 от ЗДвП).
НП представлява правораздавателен акт. С ЕФ се повдига обвинение и налага
5
административно наказание едновременно, поради което с влизането му в
сила той придобива правното значение на влязло в сила наказателно
постановление. Следователно с автоматичното издаването на ЕФ
наказателната отговорност е била реализирана, а последващото връчване на
ЕФ, дори и след изтичане на 3-годишния срок има само уведомително
действие за нарушителя и правна възможност да реализира правата си по
обжалване, но не и преследвателно действие.
Следователно поради автоматичното генериране на ЕФ, спрямо
фишовете е приложима абсолютната давност, а тя към настоящия момент не е
изтекла, т.е. няма основание за прекратяване на
административнонаказателното преследване.
Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на електронните фишове. Затова и възраженията на жалбоподателя
за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка спазването на
сроковете по чл.34 от ЗАНН са неоснователни. Посочената разпоредба урежда
сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от
специалното производство по издаване на ЕФ. При това производство
нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен
пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от
компонент на автоматизирана система, като датата на установяване на
нарушението е задължителен реквизит и релевантна при преценка за
давностния срок. Още с постъпване на информация за самото заснемане на
движението в процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се
генерират определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е
процес, който в случая не е приключил в деня на заснемането на нарушението.
За сроковете по чл.34 от ЗАНН, единствено от значение, с оглед
нормативно установеното съдържание на фиша, е датата на нарушението.
Така че издаването на фиша следва да е съобразено единствено със срока по
чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, както бе споменато по-горе. В процесния
случай този срок е спазен.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че към датата на
нарушението законодателят е предвидил възможност за издаване на
електронен фиш единствено за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за
нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в нормите на § 1, т. 1 от ДР на
ЗАНН и § 6, т.63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им, електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи.
С чл.189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.179,
ал.3 от ЗДвП, което е установено и заснето от електронната система по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на
6
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл.189ж
от ЗДвП изрично препраща само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, което дава
основание на част от съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се
издава само за нарушение по тази норма. Това становище, подкрепено с
мотива за невъзможност за разширително тълкуване, обаче е погрешно.
Буквалното и систематично тълкуване на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП сочи
на легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по
чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, т. е. законодателят изрично е уредил възможността за
издаване на ЕФ и за трите нарушения - по ал.3, ал.3а и 3б. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, уреждаща създаването на ел. система
за електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП.
Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от този състав становище
представлява и разпоредбата на чл.187а, ал.5 от ЗДвП, която се отнася до
оборимостта на въведената с чл.187а, ал.1 от ЗДвП презумпция, според която
при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б в отсъствие на нарушителя
се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му.
Съгласно разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП собственикът/ползвателят на
процесното ППС има възможност да се освободи от
административнонаказателна отговорност във връзка с административни
нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП чрез представяне в 7-дневен срок от
връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от СУМПС за него. По-нататък, в
нормата чл.187а, ал.5 от ЗДвП е предвидено в случаите на подадена
декларация от собственика, че друго лице е управлявало МПС към времето на
нарушението по издадения АУАН/ЕФ, производството против собственика да
се прекратява, а ЕФ- да се отменя.
Най-сетне, всички изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани
чрез коментираните горе норми са резултат на една обща законодателна
инициатива, решена с ДВ бр. №105/2018г., в сила от 01.01.2019г., а именно
категоричното и еднозначно установяване на възможността за ангажиране на
административнонаказателна отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП чрез
издаване на ЕФ, поради което възраженията на дружеството жалбоподател в
тази насока са неоснователни.
С оглед изложените по-горе мотиви, издаденият ЕФ следва да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. На
основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе
разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя. В настоящото производство
не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
7
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Районен съд -
Казанлък,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на „****“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.**** бул.“*******“ ***, с управител Л.
Н. Е. е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 2 500 лева за административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП,
на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса
по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Стара
Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8