Решение по дело №350/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 74
Дата: 28 юни 2021 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия: Калоян Венциславов Гергов
Дело: 20214400600350
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Плевен , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов

Мариан В. Иванов
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Красимир Цветанов Ячев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Калоян В. Гергов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600350 по описа за 2021 година
Производство по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на
РП-Плевен и въззивна жалба на адвокат Л.Н. от ПАК като повереник на
частния обвинител И.Е. Т. против Присъда № 260026 от 11.03.2021г.,
постановена по НОХД № 401/2020г. по описа на РС – Плевен.
В протеста се навеждат доводи,че постановената оправдателна присъда
е неправилна,т.к. изводите на съда относно виновността и участието на
подсъдимото лице в инкриминираното деяние са направени в нарушение на
разпоредбата на чл.14,ал.1 от НПК,а доказателствената съвкупност подкрепя
внесеното в първоинстанционния съд обвинение.Прокурорът предлага
собствен прочит на събраните по делото гласни доказателства и съдебно-
психиатрично експертно заключение на пострадалия и на този фон
обосновавайки от правна страна внесеното деяние предлага на въззивната
инстанция да упражни правомощията си по чл.336,ал.1,т.2 вр. с чл.334,т.2 от
НПК като отмени атакуваната присъда и осъди оправдания подсъдим М. ИВ.
К. от гр.******,обл.Плевен.
Постъпила е и бланкетна въззивна жалба от адвокат Л.Н. от ПАК като
1
повереник на частния обвинител И.Е. Т.,с която на свой ред се предлага на
въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.336,ал.1,т.2 вр. с
чл.334,т.2 от НПК като отмени атакуваната присъда и осъди оправдания
подсъдим М. ИВ. К. от гр.******,обл.Плевен.
Представителят на ОП-Плевен намира въззивната жалба за основателна,а
подадения протест за обоснован и споделя изложените в същите искания.
Повереникът на частния обвинител – адв.Л.Н. от ПАК поддържа жалбата
и подкрепя доводите в протеста като оспорва фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд и предлага на въззивната инстанция да съобрази
отправените към нея искания.
Частният обвинител И.Е. Т. поддържа доводите на повереника си.
Ответникът по протеста и въззивната жалба – М. ИВ. К. се явява лично и
с адвокат Л. Г. от ПАК като моли съда да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда.
Защитникът – адв.Л.Г. от ПАК моли съда да бъдат оставени без уважение
подадените жалба и протест като приема,че РС-Плевен е достигнал до
правилни фактически и правни изводи като са анализирани внимателно
събраните по делото гласни и писмени доказателства.

С горецитирания съдебен акт Плевенски районен съд е признал
подсъдимия М. ИВ. К.,роден на 26.03.1977 г., в гр. Плевен, обл. Плевен,
живее в гр. ******, обл. Плевен, ул. „******“ № 6, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН: *** за
НЕВИНОВЕН в това, че на 17.08.2019 година в град ******, област Плевен се
заканил с убийство на И.Е. Т. от същия град, чрез отправянето на следните
реплики : "Ще те убия! Ще те унищожа !", което заканване е възбудило
основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.
304 от НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение, за извършеното
престъпление чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК РС-Плевен възложил направените
деловодни разноски за сметка на държавата.

Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства, оспорения съдебен акт, и доводите на страните, намира за
установено следното:

2
Въззивните жалба и протест са подадени в срока по чл.319 от НПК,
отговарят в достатъчна степен на изискванията на чл.320 от НПК, поради
което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледан.
Разгледани по същество същите са основателни,но по частично
споделените от Плевенски ОС в протеста съображения.

В Постановление № 2/30.11.1967г. на Пленума на ВС,което не е
изгубило своята актуалност и към настоящия момент, е поставено
принципното изискване към съдилищата да посочат точно и ясно каква
фактическа обстановка приемат за установена и въз основа на какви
доказателствени материали като съществените противоречия в последните се
обсъдят наред с направените от страните доводи и възражения,така щото да
се постигне правилно решаване на делото.Видно от мотивите на атакуваната
присъда точно това не е сторил първоинстанционния съд,с което е
консумирал отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила,което е пречка за проследяване на начина по който е формирано
вътрешното му убеждение.
Изграждането на мотиви към съответния съдебен акт може да търпи
различни технически решения,но същите безусловно следва да покриват
изискванията на чл.305,ал.3 от НПК и в тази насока настоящият въззивен
състав има константно разбиране.Посочването на фактическа обстановка
съответна на обстоятелствената част на обвинителния акт с отбелязването,че
същата не е потвърдена по един категоричен и небудещ съмнение начин,с
което отрицателно е оценен предложения от РП-Плевен диспозитив
/л.147,гръб от НОХД №401/20г./ не представлява изпълнение на изискването
за посочване на възприетата от съда фактическа картина и този въпрос
нееднократно е бил дискутиран от въззивната инстанция в мотивите му като
следва да се съобразява от районния съд.
След като първостепенният съд е приел,че е налице драстично
противоречие в доказателствените източници,не е достатъчно да се заяви
декларативно,че този извод е формиран в резултат на обстоен анализ и
съпоставка помежду им,а следва да се анализират същите,за да има яснота
кои се кредитират,кои не и какви са съображенията за това.В този аспект
оплакването за пренебрегване на основното начало по чл.14,ал.1 от НПК е
убедително защитено.
Въззивният,както и първоинстанционният съд дължат изчерпателен
отговор на релевираните от страните оплаквания,т.к. в противен случай
препятстват пълноценното упражняването на правото им на проверка на
атакувания съдебен акт,ограничават справедливостта в процеса и провокират
с това си поведение липсата на мотиви – в този смисъл е както
3
горецитираното постановление на Пленума на ВС,така и Решение №
652/19.12.2011г. на ВКС по н.д. № 2775/11г. на III н.о. на ВКС, съдия
Цветинка Пашкунова.В хода на съдебните прения пред първоинстанционния
съд страните по линия на защитата и обвинението са направили свои прочит
на доказателствената съвкупност и са изложили и своите правни съображения
по инкриминираното деяние.Тези доводи не са били обсъдени подобаващо от
районния съд,който бланкетно е отхвърлил част от тях,а на други не е счел за
необходимо да отдели внимание,което не покрива установените от
практиката стандарти в тази насока.Въпреки подновяването им пред
въззивния съд същият намира,че не може да им даде подобаващ отговор,т.к.
това би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и правото,а и
ограничителната хипотеза по чл.335,ал.3 от НПК не е налице.
Следва да се маркира още,че ако РС-Плевен е имал съмнения в
съдебно-психиатричното експертно заключение е следвало да използва
наличните способи за тяхното преодоляване без да поставя неизпълними
изисквания към момента на изготвянето `и, доколкото същия очевидно няма
как да съвпадне с момента на деянието.
И накрая,без това да изчерпва констатираните от настоящия въззивен
състав процесуални нарушения, следва да се посочи,че РС-Плевен е изложил
взаимно изключващи се доводи по инкриминираното деяние като е посочил
от една страна,че същото е несъставомерно,а от друга че е недоказано,който
порок е напълно непреодолим в рамките на настоящето производство.
Развитите пред Плевенски ОС доводи от страните, следва да се съобразят
от районния съд при новото разглеждане на делото,ако са основателни.

При тези изводи атакуваната присъда следва да се отмени,а делото се
върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2
вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260026 от 11.03.2021г., постановена по НОХД №
401/2020г. по описа на РС – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5