Присъда по дело №936/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 9
Дата: 30 септември 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20215640200936
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 9
гр. гр. Хасково, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
СъдебниМаргарит Димитров Ярмов
заседатели:МАРГАРИТКА ПАВЛОВА
ПЕТЕВА
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
и прокурора Зорница Руменова Проданова (РП-Хасково)
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело от общ
характер № 20215640200936 по описа за 2021 година
и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Ц. О., роден на **** г. в гр. С., обл. Б.,
************* с постоянен адрес и адрес за призоваване: с. Г., общ. К. обл.
С., кв. „****“ № ***, ЕГН: ********** за виновен в това, че на 27/28.10.2019
г. в град Хасково, при условията на опасен рецидив, в съучастие като
съизвършител със С. К. Д. от с. Г., общ. К., обл. С., отнел чужди движими
вещи, а именно: 1 бр. портмоне от изкуствена кожа, на стойност 3.50 лева; 1
бр. мобилен телефонен апарат марка „***“, на стойност 40.00 лева; 1 бр.
ръчен часовник, марка ,,***“, на стойност 15.00 лева, парична сума в размер
на 520 лева и 1 бр. таблет на стойност 90.00 лева, всички вещи на обща
стойност 668.50 лева, от владението на Н. С. Д. и С. С. Д., и двамата от гр.
1
Хасково, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Наказателния кодекс, поради което и на чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“, вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от Наказателния кодекс, му НАЛАГА
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим.
ПРИЗНАВА подсъдимия С. К. Д., роден на **** г. в гр. Ч., обл. С.З.,
********* с постоянен адрес: с. Г., общ. К., обл. С.кв. „****" №** с адрес за
призоваване: с. М., общ. Х., обл. Х., ЕГН: ********** за виновен в това, че
на 27/28.10.2019 г. в гр. Хасково, при условията на опасен рецидив, в
съучастие като съизвършител с А. Ц. О. от с. Г, общ. К., обл. С., отнел чужди
движими вещи, а именно: 1 бр. портмоне от изкуствена кожа, на стойност
3.50 лева; 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „***, на стойност 40.00 лева;
1 бр. ръчен часовник, марка ,,***", на стойност 15.00 лева, парична сума в
размер на 520 лева и 1 бр. таблет на стойност 90.00 лева, всички вещи на обща
стойност 668.50 лева, от владението на Н. С. Д. и С. С. Д., и двамата от гр.
Хасково, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от Наказателния кодекс, поради което и на чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл.
58а, ал. 1 и чл. 54 от Наказателния кодекс, му НАЛАГА наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 2 /две/ години, което да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Ц. О., с постоянен адрес и адрес за
призоваване: с. Г. общ. К., обл. С., кв. *** № ** ЕГН: ********** да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на
100.38 лева, представляваща направени по досъдебното производство
разноски за възнаграждение на вещо лице, в съответната определена от съда
част, а в полза на РС – Хасково – сумата в размер на 5.00 лева – държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия С. К. Д., с постоянен адрес: с. Г., общ. К., обл.
С., кв. „*****“ № **, с адрес за призоваване: с. М., общ. Х., ЕГН: **********
2
да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в
размер на 100.38 лева, представляваща направени по досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице, в съответната
определена от съда част, а в полза на РС – Хасково – сумата в размер на 5.00
лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Приобщените като веществени доказателства: 2 броя дактилоскопни
следи, запечатани в плик и два броя дискове CD – R, съдържащи справки от
мобилен оператор „А1 България“ ЕАД,м град София да останат приложени по
делото и след изтичане на срока за неговото съхранение да бъдат унищожен
по реда, предвид в Правилника за администрацията в съдилищата като вещи
без, съответно с незначителна стойност.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от обявяването й – 30.09.2021 г., като
ОБЯВЯВА, на основание чл. 310, ал. 2, вр. чл. 308, ал. 1 НПК, че мотивите
към присъдата ще бъдат изготвени в срок до 15.10.2021 г.
Председател: /п/ не се чете.
Заседатели:
1._/п/ не се чете._
2./п/ не се чете._
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 9 от 30.09.2021 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 936 по описа за 2021 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу А. Ц. О. и С. К. Д.
обвинителен акт, с който на същите им са предявени обвинения за извършени
престъпления съответно по: чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Наказателния кодекс по
отношение на първия от тях – за това, че на 27/28.10.2019 г. в град Хасково,
при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител със С. К. Д.
от с. Г., общ. К., обл. С., отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр.
портмоне от изкуствена кожа, на стойност 3.50 лева; 1 бр. мобилен телефонен
апарат марка ****“, на стойност 40.00 лева; 1 бр. ръчен часовник, марка ,***“,
на стойност 15.00 лева, парична сума в размер на 520 лева и 1 бр. таблет на
стойност 90.00 лева, всички вещи на обща стойност 668.50 лева, от
владението на Н. С. Д. и С. С. Д., и двамата от гр. Х, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои и чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Наказателния
кодекс по отношение на втория – за това, че на 27/28.10.2019 г. в гр. Хасково,
при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с А. Ц. О.
от с. Г., общ. К., обл. С., отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр.
портмоне от изкуствена кожа, на стойност 3.50 лева; 1 бр. мобилен телефонен
апарат марка „****“, на стойност 40.00 лева; 1 бр. ръчен часовник, марка
,,****, на стойност 15.00 лева, парична сума в размер на 520 лева и 1 бр.
таблет на стойност 90.00 лева, всички вещи на обща стойност 668.50 лева, от
владението на Н. С. Д. и С. С. Д., и двамата от гр. Х., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, подкрепящи направените самопризнания,
то било доказано по несъмнен начин по отношение и на двамата подсъдими.
Относно вида и размера на наказанията, които следвало да се наложат на
всеки от тях, представителят на държавното обвинение предлага, както на
подсъдимия А. Ц О., така и на подсъдимия С. К. Д. да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода”, за срок от 3 години, което счита, че следва,
с оглед процесуалния ред, по който протича производството да бъде
редуцирано с една трета и определеното наказания „лишаване от свобода“ за
срок от 2 години да бъде изтърпяно ефективно. Така наложени наказанията по
вид и размер щели да изпълнят целта на личната и генерална превенция, като
в тежест на подсъдимите следвало да бъдат възложени и сторените в
досъдебна фаза разноски в съответната част, определена по равно за двамата.
1
Изразява становище и относно разпореждането с веществените доказателства,
приобщени в хода на наказателното производство.
Защитникът на подсъдимия А. Ц. О. – адв. Й.Й. от АК – Хасково
пледира, с оглед процесуалния ред, по който протича производството по
делото в съдебна фаза, продиктувано от процесуалното поведение на
подзащитния му, недвусмислено установената фактическа обстановка и
авторството деянието, за определяне на наказанието за срока, посочен от
прокурора и развива подробни съображения в подкрепа на доводите си.
Защитникът на подсъдимия С. К. Д. – адв. Д. Ф. Р. от АК – Хасково
също пледира да бъде отчетен процесуалния ред, по който протича
производството по делото в съдебна фаза, обусловен от процесуалното
поведение и на нейния подзащитен, изразеното от него съжаление за
случилото се, наказанието да бъде наложено за срок, съобразно минималния
предвиден в закона, като уточнява, че има предвид този, посочен от
прокурора, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години.
Подсъдимият А. Ц. О. разбира обвинението и се признава за виновен по
него, след като преди това в рамките на допуснатото предварително
изслушване заявява, че признава изцяло фактическите твърдения изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт - предпоставка за провеждане на
производството по делото по диференцираната процедура по Глава 27 НПК.
При упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното
от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума моли за
по – леко наказание.
Подсъдимият С. К. Д. също разбира обвинението и се признава за
виновен по него, след като преди това в рамките на допуснатото
предварително изслушване на свой ред заявява, че признава изцяло
фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. При упражняване правото си на лична защита се придържа към
изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна
дума изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. Ц. О. е роден на **** г. в гр. С., обл. Б., същият е *****
с постоянен адрес и адрес за призоваване: с. Г., общ. К. обл. С., кв. „**** №
***.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 708,
издадена от Районен съд – Карнобат на 12.11.2019 г. и Справка за съдимост,
рег. № 744, издадена от Районен съд – Карнобат на 28.10.2020 г., същият, към
2
датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е
многократно осъждан, като осъжданията, явяващи се от значение за определя
на квалификацията на деянието, описано в обвинителния акт са както следва:
с Присъда № 265/19.12.2013г. на Районен съд - Бургас, постановена по НОХД
№ 4981/2013 г. по описа на същия съд, влязла в законна сила на 04.01.2014г., с
която за извършено от него престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две)
години, при първоначален - строг режим в затвор, като на основание чл. 68,
ал. 1 от НК, с постановения съдебен акт е приведено в изпълнение
наложеното наказание по НОХД №18/2012г. на PC - Котел - осем месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в
затвор; с Присъда № 10/25.02.2014г на Районен съд - Кубрат, постановена по
НОХД № 7/2014 г. по описа на същия съд, влязла в законна сила на 23.05.2014
г., на АТ. ЦВ. ОЦ. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок осем
месеца, а на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наложеното наказание по НОХД № 18/2012 г. на PC - Котел - осем месеца
лишаване от свобода. С Определение № 37/09.07.2014 г. по ЧНД №142/2014
г. по описа на PC - Кубрат, влязло в законна сила на 25.07.2014 г., е
определено едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 4981/13 г.
по описа на PC - Бургас и НОХД № 7/14 г. по описа на PC – Кубрат, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от две години, което е постановено да се
изтърпи при първоначален строг режим в затвор, а на основание чл.68, ал.1 от
НК наказанието лишаване от свобода по НОХД №18/2012г. по описа на PC
Котел лишаване от свобода за срок от 8 месеца е приведено в изпълнение,
което да изтърпи отделно от определеното общо наказание при първоначален
строг режим в затвор. Съгласно Писмо изх. № 739/13/12.05.2016г. от
Бургаски затвор, общото наказание по НОХД №4981/13 г. на PC - Бургас и
НОХД №7/14г. на PC - Кубрат е изтърпяно на 22.04.2016г. Подсъдимият А.О.
е осъждан и с Определение № 15/28.03.2018г., постановено от Районен съд
Котел, с което на същата дата е одобрено споразумение по НОХД № 111/2018
г. по описа на Районен съд - Котел, като за извършено от него престъпление
по чл. 196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца,
което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Съгласно Писмо
изх. № 127/18/08.06.2018 г. от Бургаски затвор, наказанието 4 месеца
лишаване от свобода, наложено по НОХД № 111/2018г. на PC- Котел, е
изтърпяно на 06.06.2018 г.
За подсъдимия А. Ц. О. на досъдебното производство са събрани
характеристични данни, от които се установява, че е безработен е и по
отношение на същия има криминалистически и съдебни регистрации, срещу
същия има заведени множество заявителски материали.
Подсъдимият С. К. Д. е роден на **** г. в гр. Ч., обл. С. З., същият е
******, с постоянен адрес: с. Г., общ. К., обл. С., кв. „****“ №**, с адрес за
3
призоваване: с. М., общ. Х., обл. Х.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 272,
издадена от Районен съд – Чирпан на 14.04.2020 г. и Справка за съдимост, рег.
№ 354, издадена от Районен съд – Чирпан на 26.05.2021 г. същият, към датата
на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е също многократно
осъждан, а тези, явяващи се от значение за определя на квалификацията на
деянието, описано в обвинителния акт са: с Определение № 101/27.03.2014г.
на Районен съд Стара Загора, постановено по НОХД № 484/2014г.по описа на
Районен съд Стара Загора, с което на същата дата е одобрено споразумение и
С. К. Д. е осъден за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,
като му е наложено наказание „пробация“; с Присъда № 103/16.12.2013г. на
Районен съд Д.град, постановена по НОХД № 554/2013 г. по описа на Районен
съд Д.град, влязла в законна сила на 09.04.2014г., след като е потвърдена с
Решение № 45/09.04.2014 г. по ВНОХД № 64/2014 г. по описа на ОС-Хасково
и за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.
4 и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ от НК, му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години,
което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затворническо
общежитие от закрит тип, като с Определение № 97/19.06.2014г. на Районен
съд - Д.град, в сила от 05.07.2014 г., постановено по НЧД № 244/2014 г., на
основание чл.25, ал.1 и ал.2, вр. с чл.23, ал.1 от НК, на СТ. К. Д. е определено
едно общо наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД №
554/2013г. на PC-Д.град и НОХД № 484/2014 г. на РС-Стара Загора във вида и
размера на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4
/четири/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в
затворническо общежитие от закрит тип. Съгласно Писмо от Затвора -
Бургас, рег. № 26/2017/08.06.2018 г. на 03.06.2018 г. е изтърпяно общото
наказание „Лишаване от свобода“, наложено за срок от 4 години, наложено
по НОХД № 554/2013г. на РС-Д.град и НОХД 484/2014 г. на PC - Ст. Загора.
За подсъдимия С. К. Д. на досъдебното производство са събрани
характеристични данни, от които се установява, че по отношение на същия са
вписани криминалистически регистрации, срещу него има заведени и
заявителски материали.
Установено в хода на разследването и в хода на проведеното съдебно
следствие по реда на Глава 27 от НПК е, че подсъдимите А. Ц. О. и С. К. Д. се
познавали добре и били приятели. В с. Г., общ. К., обл. С., подс. А.О. бил
известен с прякора „****“. Двамата не работели, т.е. нямали трайно
установени трудови навици и контактували с криминално проявени лица.
На 26 октомври 2019 г., подс. А.О., подс. С.Д. и техният приятел - С. Б.,
разпитан в качеството на свидетел, който бил също от с. Г., общ. К.обл. С., се
намирали в посоченото населено място. Подсъдимият С.Д. помолил свид. С.
4
Б. да го закара с ползваното от последния МПС - лек автомобил марка „****“,
с peг. № ***, собственост на свид. Н. В. Н., до някакво село, находящо се в
община Х. /в близост с. М. общ. Х./. Подсъдимият А.О. също поискал, респ.
решил да отиде с тях, като уговорката между тримата била след като си
свършели работата в съответното хасковско село, да се приберат отново в с.
Г., общ. К., обл. С..
Късно на същия ден, тримата мъже тръгнали с автомобила, ползван от
свид. С. Б. към селото, находящо се в община Ха. /в близост с. М., общ. Х./.
На сутринта на 27.10.2019 г. тримата мъже били в град Харманли. През деня
на 27.10.2019 г. подс. А.О., подс. С.Д. и свид. С. Б., пристигнали в селото,
находящо се в община Хасково /в близост с. М., общ. Х./. След като си
свършили работата, по повод на която били отишли, в около 22:00 часа на
27.10.2019 г. тримата мъже тръгнали да се прибират към с. Г., общ. К., обл. С.
Преминавайки през гр. Х., свид. С. Б. спрял управлявания от него лек
автомобил марка „******“, с peг. № **** на бензиностанция „***“ в гр. Х*,
която се намирала на бул. „****“, тъй като трябвало да долее масло на
автомобила и се занимавал с неговото обслужване, поради което останал до
превозното средство на бензиностанцията. През това време, подс. С.Д. и подс.
А.О. решили да тръгнат от бензиностанцията да търсят някаква къща с
отворен прозорец, за да могат лесно да влезнат в нея и да извършват кражба.
Те казали на свид. С.Б., че отивали да се разходят, докато той обслужел лекия
автомобил, след което щели да се върнат при него на бензиностанцията.
На 27/28.10.2019 г., подс. С.Д. и подс. А.О., в изпълнение на своето
решение да откраднат нещо, тръгнали към намиращ се в близост до
бензиностанцията жилищен квартал. Вървейки, двамата видели на ул. „****“
№ * в гр. Х. къща с отворен прозорец. Къщата била едноетажна, с прилежащо
дворно място към нея. Тя се обитавала от пострадалите - съпрузите Н. С. Д. и
С. С. Д., също разпитани в качеството на свидетели. На 27.10.2019 г. срещу
28.10.2019 г. пострадалите се намирали в посочения имот на ул. „******“ № *
в гр. Х., като всеки от тях спял в различна стая, когато подсъдимите С.Д. и
А.О. пробвали и респ. установили, че вратата на двора на имота била
отключена. Двамата влезли в двора на къщата през отключената врата на
двора. След това, подс. А.О. влязъл в къщата на пострадалите през отворения
прозорец и отключил входната врата на къщата от вътре. Подсъдимият С.Д.
влязъл в къщата през отключената от подс. А.О. врата.
От стаите в къщата на пострадалите, докато последните спели в нея,
подс. А.О. взел следните вещи, собственост на пострадалия Н.Д. - 1 бр.
портмоне от изкуствена кожа, ведно със съдържащите се в него 20 лева и
лични документи, издадени на името на Н. С. Д.; 1 бр. мобилен телефонен
апарат марка „****“; 1 бр. ръчен часовник, марка ,,***“; парична сума в
размер на 500 лева; 1 бр. мъжко яке; 1 бр. анцугов екип; 1 бр. бутилка уиски,
5
поставена в 1 /един/ брой правоъгълна метална кутия в червен и жълт цвят, с
надпис „*****; 1 /един/ брой стъклена чаша с надпис „*****“. Взел също така
и 1 бр. таблет, собственост на пострадалата С. С. Д.. Изброените вещи
подсъдимият А.О. подал на подс. С.Д., а последният ги изнесъл от къщата в
двора на имота. Двамата решили да оставят мъжкото яке, анцуговия екип,
бутилката уиски, ведно с металната кутия и стъклената чаша в двора на
къщата на пострадалите. Следва това подсъдимите С.Д. и А.О., заедно с
останалите взети от тях вещи, а именно: 1 бр. портмоне, ведно със
съдържащите се в него 20 лева и лични документи, издадени на името на Н.
С. Д.; 1 бр. мобилен телефон марка „***; 1 бр. ръчен часовник, марка ,,***“;
парична сума в размер на 500 лева и 1 бр. таблет, напуснали имота на
пострадалите св. Д.и. След като двамата установили трайна фактическа власт
върху посочените, откраднати от тях вещи, те се насочили към
бензиностанция „**“, находяща се на бул. „****“ в гр. Х.
След извършване на кражбата, подсъдимият А.О. дал част от отнетата
парична сума на подс. С.Д.. Двамата отишли до бензиностанция „***“, при
свид. С. Бо., който ги чакал в автомобила с peг. № ****, след което тримата
мъже тръгнали към град Д.град. По пътя двамата споделили на водача - свид.
С. Б., за извършената от тях кражба и му показали откраднатия от тях 1 бр.
мобилен телефон и 1 бр. часовник. Впоследствие, подс. А.О. продал на свид.
К. С. Г. от гр. Г., общ. К., обл. С., откраднатия мобилен телефон марка „*****,
с ИМЕИ: *****, собственост на пострадалия Н.Д.. Двамата подсъдими се
разпоредили и с останалите инкриминирани вещи.
На дата 28.10.2019 г., в около 04:20 ч., свид. С.Д. се събудила и решила
да отиде до тоалетна. Тогава пострадалата видяла, че входната врата на
къщата била отворена изцяло, а съпругът й спял в другата стая. Свид. С.Д.
усетила, че се е случило нещо необичайно и събудила съпруга си - свид. Н.Д..
Впоследствие двамата обходили стаите на къщата и констатирали липсата на
откраднатите от обвиняемите вещи. Свид. С.Д. и свид. Н.Д. излезли на двора
на къщата, където установили оставените от обвиняемите 1 бр. мъжко яке, 1
бр. анцуговия екип, 1 бр. бутилка уиски, ведно с 1 бр. металната кутия и 1 бр.
стъклена чаша.
На дата 28.10.2019 г. около 04:50 ч., пострадалите подали сигнал на
телефон 112 за извършената кражба. В резултата на проведени ОИМ,
органите на РУ МВР Хасково установили извършителите на
инкриминираното деяние, а именно подсъдимите А. Ц. О. и С. К. Д..
Според заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно
- оценителна експертиза, към датата на извършване на инкриминираното
деяние 27/28.10.2019 г., парична стойност на отнетите вещи е следната: 1 бр.
портмоне от изкуствена кожа, на стойност 3.50 лева; 1 бр. мобилен телефонен
апарат марка „****“, на стойност 40.00 лева; 1 бр. ръчен часовник, марка
6
,,****“, на стойност 15.00 лева - всички, собственост на Н. С. Д. и 1 бр. таблет
на стойност 90.00 лева, собственост на С. С. Д., както и парична сума в
размер на 520 лева, собственост на Н. Сп. Д., т.е. всички откраднати от
двамата обвиняеми вещи възлизат на обща стойност 668.50 лева.
От заключението на вещото лице по назначената дактилоскопна
експертиза, се установява, че дактилоскопна следа № 1, открита и иззета на
28.10.2019 г. с протокол за оглед на веществени доказателства от външната
страна на метална кутия с червен и жълт цвят с надпис „*****“, е с
достатъчно общи и частни идентификационни признаци (мин. 8) за
идентификация на лицето/лицата, които са ги оставили. „Следа № 1 е
оставена от ляв палец на А. Ц. О. ЕГН: **********.“.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещото лица
по назначените на досъдебното производство оценителни и дактилоскопни
експертизи, всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимите по
реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от тях в съдебната фаза
признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага
недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият А. Ц. О. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под състава по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение
е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на 27/28.10.2019 г. в град
Хасково, при условията на опасен рецидив, в съучастие, като съизвършител
със С. К. Д. от с. Г., общ. К., обл. С., отнел чужди движими вещи, а именно: 1
бр. портмоне от изкуствена кожа, на стойност 3.50 лева; 1 бр. мобилен
телефонен апарат марка „****“, на стойност 40.00 лева; 1 бр. ръчен часовник,
марка ,,****“, на стойност 15.00 лева, парична сума в размер на 520 лева и 1
бр. таблет на стойност 90.00 лева, всички вещи на обща стойност 668.50 лева,
от владението на Н. С. Д. и С. С. Д., и двамата от гр. Х, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
От събраните доказателства е безспорно установена обективната страна
на деянието. Установени по безпротиворечив начин са времето мястото и
начина на извършване на престъплението, механизма на осъществяването му,
7
неговия предмет както авторството, а именно, че подсъдимият А. Ц. О. е
участвал в извършване на същото. Обстоятелство, което не се оспорва от
него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито от защитата му и
което се потвърждава от събраните на досъдебното производство
доказателства, приобщени в съдебна фаза на процеса.
Налице е и квалифициращият признак “опасен рецидив” по смисъла на
чл.29, ал.1 от НК, тъй като деянието, извършено от подсъдимия А. Ц. О. на
инкриминираната дата е довършено преди да изтече срокът по чл. 30, ал. 1 от
НК и след анализ на данните за съдимостта на подсъдимия и конкретно
осъжданията на последния с Присъда № 265/19.12.2013г. на Районен съд -
Бургас, постановена по НОХД № 4981/2013 г. по описа на същия съд, влязла в
законна сила на 04.01.2014г., с Присъда № 10/25.02.2014г на Районен съд -
Кубрат, постановена по НОХД № 7/2014 г. по описа на същия съд, влязла в
законна сила на 23.05.2014 г., като с Определение № 37/09.07.2014 г. по ЧНД
№142/2014 г. по описа на PC - Кубрат, влязло в законна сила на 25.07.2014 г.,
е определено едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 4981/13
г. по описа на PC - Бургас и НОХД № 7/14 г. по описа на PC – Кубрат, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от две години, постановено да се
изтърпи при първоначален строг режим в затвор, а на основание чл.68, ал.1 от
НК наказанието лишаване от свобода по НОХД №18/2012г. по описа на PC
Котел лишаване от свобода за срок от 8 месеца е приведено в изпълнение,
което да изтърпи отделно от определеното общо наказание при първоначален
строг режим в затвор, изтърпяно на 22.04.2016г., както и с Определение №
15/28.03.2018г., постановено от Районен съд Котел, с което на същата дата е
одобрено споразумение по НОХД № 111/2018 г. по описа на Районен съд -
Котел, като за извършено от него престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, вр. чл.
195, ал.1, т. 3, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което да изтърпи в затвор
при първоначален строг режим, изтърпяно на 06.06.2018 г. Цитираните
осъждания на подсъдимия, предхождащи инкриминираната дейност, за която
е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело, обосновават
наличието и на двете хипотези, при които деянието следва да се квалифицира
като извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и по
чл. 29, ал. 1, б. „б” от Наказателния кодекс.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено
умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си лишава от
фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им в
негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това. Същият е
съзнавал умисъла и на другия участник в съвместната инкриминирана
дейност, което определя същата като съучастническа под формата на
извършителство за подс. А.О., но не е налице предварително планиране и
сговаряне за извършената кражба, което да обосновава в случая и
8
квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК.
При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът
взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието,
както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна –
степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с изключително
обременено съдебно минало, както към настоящия момент, така и към датата
на извършване на деянието, като за същия са събрани и негативни
характеристични данни за личността му. Изложеното обосновава извода за
завишена степен на обществена опасност на дееца, и посочените факти, сами
по себе си следва да бъдат отчетени от съда като отегчаващи отговорността с
оглед личността обстоятелства. От друга страна обаче, като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът е
оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по -
бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално
поведение в това число и направените пълни самопризнания, с които
допринесе за изясняване на обективната истина по делото, изразеното
съжаление за извършеното. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете,
че наказанието за подсъдимия А. Ц. О. не би могло да бъде определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото липсват материалноправните
предпостави за това, а при условията на чл. 54 НК, но при превес на
смекчаващите вината обстоятелства малко над законоустановения специален
минимум. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от
свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 2 години след редукцията с
1/3 на основание чл. 58а, ал. 1 НК на размера от 3 години в рамките на
предвиденото за престъплението по 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Наказателния кодекс. Този
подход при индивидуализация на наказанието се мотивира от факта, че
действително част от откраднатите вещи са върнати на техните притежатели,
но се касае за незначителна такава и това очевидно е станало вследствие на
проведените оперативно – издирвателни мероприятия от органите на МВР, а
не по инициатива на дееца, поради което установените факти в тази насока,
не би могло сами по себе си да обосноват извод, че това прието за
смекчаващо вината обстоятелство, може да се третира като изключително
такова, като тези съображения важат и по отношение оценката на
процесуалното поведение на подсъдимия. Така определеният размер на
наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
9
останалите членове на обществото, като в случая категорично липсват
предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на
наказанието и не се налага подробен анализ в тази насока относно
необходимостта да бъде изтърпяно ефективно и при строг режим.
На следващо място, детайлният анализ на фактите, установени в хода на
съдебното производство, потвърждаващи описаната в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактическа обстановка, води до недвусмисления извод,
че подсъдимият С. К. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото
му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като събраните
доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието,
механизма на осъществяването му, неговия предмет както авторството на
престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил същото. Доказано по
несъмнен и безпротиворечив начин е, че същият на 27/28.10.2019 г. в гр.
Хасково, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с
А. Ц. О. от с. Г., общ. К., обл. С., отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр.
портмоне от изкуствена кожа, на стойност 3.50 лева; 1 бр. мобилен телефонен
апарат марка „***, на стойност 40.00 лева; 1 бр. ръчен часовник, марка ,,***",
на стойност 15.00 лева, парична сума в размер на 520 лева и 1 бр. таблет на
стойност 90.00 лева, всички вещи на обща стойност 668.50 лева, от
владението на Н. С. Д. и С. С. Д., и двамата от гр. Хасково, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Обстоятелство, което не
се оспорва и от този подсъдим, с оглед направените пред съда самопризнания,
нито от защитата му. Това му признание, а изложемте в обстоятелствената
част на обвинителния акт, без съмнение се подкрепя, съответно установява от
събраните на досъдебното производство доказателства, приобщени в съдебна
фаза на процеса.
Налице е и квалифициращият признак “опасен рецидив” по смисъла на
чл.29, ал.1 от НК, тъй като деянието, извършено от подсъдимия СТ. К. Д. на
инкриминираната дата е извършено преди да изтече срокът по чл. 30, ал. 1 от
НК и след анализ на данните за съдимостта на подсъдимия и конкретно
осъжданията на последния с Определение № 101/27.03.2014г. на Районен съд
Стара Загора, постановено по НОХД № 484/2014 г. по описа на Районен съд
Стара Загора, с което на същата дата е одобрено споразумение и за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, му е наложено наказание „пробация“ и с
Присъда № 103/16.12.2013г. на Районен съд - Д.град, постановена по НОХД
№ 554/2013 г. по описа на Районен съд - Д.град, влязла в законна сила на
09.04.2014г., след като е потвърдена с Решение № 45/09.04.2014 г. по ВНОХД
№ 64/2014 г. по описа на ОС-Хасково за извършено от него престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 4 /четири/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“
10
режим в затворническо общежитие от закрит тип, а с Определение №
97/19.06.2014г. на Районен съд - Д.град, в сила от 05.07.2014 г., постановено
по НЧД № 244/2014 г., на основание чл.25, ал.1 и ал.2, вр. с чл.23, ал.1 от НК,
на СТ. К. Д. е определено едно общо наказание измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 554/2013г. на PC -Д.град и НОХД № 484/2014 г. на
РС - Стара Загора във вида и размера на най-тежкото от тях, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, което да изтърпи при
първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип,
изтърпяно на 03.06.2018 г. Цитираните осъждания на подсъдимия,
предхождащи инкриминираната дейност, за която е привлечен към
наказателна отговорност по настоящото дело, обосновават наличието и на
двете хипотези, при които деянието следва да се квалифицира като
извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” от
Наказателния кодекс..
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено
умишлено, при пряк умисъл, т.е подс. С. К. Д. съзнавал е, че с деянието си
лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал
преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението, както и да извлече имуществена
облага чрез това, като е съзнавал умисъла и на другия извършител, в каквато
съучастническа форма е взел участие и самият той.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия, съдът отново
взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието,
както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна –
степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. Подсъдимият е с обременено съдебно минало, както към
настоящия момент, така и към датата на извършване на деянието, като за
същия са събрани и негативни характеристични данни за личността му.
Изложеното обосновава извода за завишена степен на обществена опасност
на дееца, и посочените факти, сами по себе си следва да бъдат отчетени от
съда като отегчаващи отговорността с оглед личността обстоятелства. От
друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отново
отчете съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, както и
положителното му процесуално поведение. Преценявайки поотделно и в
съвкупност обстоятелствата от значение за извода при индивидуализация на
наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия
С. К. Д., както бе прието и за другия участник в извършване на престъпната
деятелност, следва да бъде също определено при условията на чл. 54 НК, при
превес на смекчаващите вината обстоятелства малко над законоустановения
специален минимум. А именно за срок от 2 години след редукцията с 1/3 на
основание чл. 58а, ал. 1 НК на размера от 3 години в рамките на предвиденото
за престъплението по 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1,
11
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от Наказателния кодекс наказание по вид лишаване от
свобода, което без съмнение също следва да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим. Така определеният размер на наказанието е
справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект
спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че и двамата подсъдими - А. Ц. О. и С. К. Д. са
признати за виновни в извършване на престъплението, за което са привлечени
към наказателна отговорност, в тяхна тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК
следва да се възложат разноските по делото, като всеки един от тях бъде
осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково
сумата в размер по 100.38 лева, представляваща направени по досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице, в съответната
определена от съда част, а в полза на РС – Хасково – сумата в размер на по
5.00 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По отношение разпореждането с веществените доказателства, съдът
прие 2 броя дактилоскопни следи, запечатани в плик и два броя доскове CD –
R, съдържащи справки от мобилен оператор „А1 България“ ЕАД,м град
София да останат приложени по делото и след изтичане на срока за неговото
съхранение да бъдат унищожен по реда, предвид в Правилника за
администрацията в съдилищата като вещи без, съответно с незначителна
стойност.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.



12
Съобщи за изтекли лични данни