№ 20643
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В*
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110123731 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от О. Н. Д. срещу „******. В нея се
твърди, че срещу ищеца на 15.01.2019 г. бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
71484/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 64-ти състав, на основание заповед
за изпълнение от 14.01.2015 г., като въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ **. Ищецът поддържа, че в хода на
производството не били извършвани каквито и да е било валидни изпълнителни
действия. Релевирани са доводи за недължимост на вземанията, предмет на
изпълнението, поради погасяването на същите по давност, тъй като от образуването му
до подаването на исковата молба бил изтекъл приложимият към процесните вземания
давностен срок. Сочи се, че в рамките на този срок не били предприемани действия,
годни да прекъснат теченето на погасителната давност. Въз основа на изложеното е
направено искане за уважаване в цялост на предявения иск за установяване
недължимостта на вземанията по издадения на 15.01.2019 г. изпълнителен лист и за
присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „****** за
отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със същия
1
дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като твърди, че същата била
неоснователна. Според ответника, приложимата спрямо процесните вземания
погасителната давност била петгодишна и не била изтекла към датата на подаване на
исковата молба, а в рамките на образуваното изпълнително производство били
предприети множество действия, с всяко едно от които давността била прекъсвана.
Отправена е молба за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено
между страните, че ищецът О. Н. Д. не дължи на ответника „******, поради
погасяване по давност, сума в общ размер от 1922,19 лева, предмет на изпълнително
дело № **** по описа на ЧСИ **, представляваща вземания по изпълнителен лист,
издаден на 15.01.2019 г. по ч. гр. д. № 71484/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, 64-ти състав.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
Доколкото предмет на настоящия отрицателен установителен иск е установяване
недължимост на вземания, за събирането на които е било образувано изпълнително
дело, приложение намира разпоредбата на чл. 439 ГПК. Същата предвижда, че
длъжник може да оспори изпълнението чрез предявяването на иск, който трябва да се
2
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В разглеждания казус, предвид въведеното от ищеца основание за недължимост
на процесното вземане, а именно – изтекла спрямо него погасителна давност,
уважаването на предявения иск се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1/ наличие на валидно възникнало парично вземане на
ответника срещу ищеца; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на същото от
страна на ищеца; 3/ наличие на висящо изпълнително производство с предмет
вземането, чиято дължимост ищецът оспорва; 4/ изтичане на законоустановения срок
за погасяване по давност на процесното задължение.
Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в
исковата молба, относно правопораждащия процесното вземане факт, издаването на
изпълнителен лист за същото и образуването на изпълнително производство срещу
ищеца. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства,
видно от които на 15.01.2019 г. в полза на „****** е издаден изпълнителен лист по гр.
д. № 71484/2014 г. по описа на СРС, ГО, 64-ти състав, срещу О. Н. Д. и трето за спора
лице (В* В* Д.а) в условията на солидарна отговорност за сумата от 1634,03 лева –
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.12.2011 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 22.12.2014 г. до изплащане
на вземането, и за сумата от 288,16 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 31.01.2012 г. до 27.11.2014 г. Изпълнителният лист е издаден
на основание влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена по делото на 14.01.2015
г. Въз основа на посочения изпълнителен титул и по молба на кредитора от 20.02.2019
г. е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ **, рег. № 858 в КЧСИ. На
15.04.2019 г. са наложени запори върху банковите сметки и пенсиите на ищеца и на
другия солидарен длъжник (вж. л. 67 и сл. от изпълнителното дело), като някои от така
наложените запори (този върху пенсията на ищеца, както и върху притежаваните от
него сметки в „***“ АД) впоследствие са вдигнати поради несеквестируемост на
паричните средства. На 26.01.2021 г. и на 01.12.2021 г. ищцовото дружество е подало
молби по изпълнителното дело за налагане на запори върху доходите на длъжниците,
насрочване на опис на движимото им имущество и налагане на възбрани върху
притежаваните от тях недвижими имоти, съответно - за изискване на справки от РБСС
и НОИ с оглед налагане на запори върху трудови възнаграждения или пенсии на
двамата, и за извършване на опис и оценка на движими вещи с цел изнасянето им на
публична продан (вж. л. 110 и л. 134 от изпълнителното дело). Такъв опис е насрочен
от съдебния изпълнител на 08.12.2022 г. (вж. л. 148 от делото), но няма данни такъв
реално да е извършен. На същата дата - 08.12.2022 г. - е наложен нов запор върху
банкови сметки и пенсии на длъжниците (вж. л. 151 и сл. от делото), като този върху
пенсиите е вдигнат на 06.02.2023 г. „****** е подало на 24.11.2023 г. (вж. л. 183 от
3
делото) нова молба с искане за налагане на запори върху банковите сметки и пенсиите
на длъжниците, както и за опис и оценка на движимото им имущество. До изготвянето
на препис от изпълнителното дело с цел прилагането му по настоящото производство
други действия в хода на изпълнението не са извършвани.
За да се прецени изтекла ли е спрямо процесните вземания законоустановената
погасителна давност, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният
момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели
теченето на давността. В разглеждания казус погасителната давност за вземанията е
започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа
на която е издаден изпълнителният лист, а именно не по-късно от 15.01.2019 г. – датата
на издаване на изпълнителния лист. Тази дата следва да се приеме и като моментът,
след който обстоятелства, релевантни за недължимостта на вземанията, могат да бъдат
ценени като новонастъпили такива по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, доколкото в
рамките на заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Съгласно чл.
111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват по
давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването на тяхната изискуемост. В
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция
тълкувателни разяснения, следва да се приеме, че вземанията за заплащане цената на
доставената в топлоснабден имот топлинна енергия представляват именно периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съответно – се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Настоящият съдебен състав не споделя съдебната
практика, че вземания по издадена заповед за изпълнение се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен период, тъй като приема, че правозасилващото действие,
представляващо материалноправна последица, е характерна единствено за влязлото в
сила решение, доколкото е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съответно – не може да се приложи към влязлата в сила заповед за изпълнение. Макар
да се ползва със стабилитет, влязлата в сила заповед за изпълнение не следва да бъде
приравнявана на съдебно решение. Изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед
за изпълнение, срещу която не е било подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, е
издаден в производство, част от изпълнителния процес, без да е проведено
състезателно исково производство и без да е установено със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземането на кредитора. Доколкото процесните задължения не са
установени с влязло в сила съдебно решение, към тях следва да се прилага именно
4
кратката тригодишна погасителна давност, с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Следователно, тригодишната погасителна давност за задълженията, чиято
недължимост ищецът цели да установи в настоящото производство, е с начална дата
15.01.2019 г. (датата на издаване на изпълнителния лист). Същата е била прекъсната с
всяко от действията, предприетите в хода на образуваното на 20.02.2019 г.
изпълнително дело, годни да прекъснат погасителната давност, в случая – налагането
на запори на 15.04.2019 г. и на 08.12.2022 г. В тази връзка относими са разясненията,
дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на цитирания тълкувателен акт е посочено
неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.".
Видно е от материалите по изпълнителното дело, че част от така наложените
запори са засегнали несеквестируемото имущество на ищеца. Неоснователно е обаче
неговото възражение, че този порок на предприетите изпълнителни действия
рефлектира върху ефекта на действията върху прекъсването на погасителна давност
спрямо процесните вземания. Обстоятелството дали наложените запори са били
резултатни или безрезултатни е без значение за прекъсването на давността, тъй като
чл. 116, б. „в“ ЗЗД изисква само предприемане на действие за принудително
изпълнение, не и резултатност на предприетото действие. В този смисъл е и
практиката на ВКС след приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г., ІV ГО, Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884 от 2021 г., III ГО, Решение
№ 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV ГО, Решение № 257/30.04.2020 г. по гр. д.
№ 694/2019 г., III ГО, Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III ГО,
Решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г., ІІІ ГО и др.). Същият извод
следва и от разясненията, дадени с т. 5 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г.
по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС - изпращането на запорно съобщение до банка
в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1
ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие
5
по налагане на запор. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което
е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на
момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие
със съществуването на вземането. Следователно наложените на 15.04.2019 г. и на
08.12.2022 запори представляват действия, годни да прекъснат теченето на давността в
изпълнителния процес.
Според настоящия съдебен състав, подадените от взискателя молби на
20.02.2019 г. (съдържаща изрично овластяване на съдебния изпълнител на основание
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), 26.01.2021 г., 01.12.2021 г. и на 24.11.2023 г., с които са отправени
искания за извършване на конкретни изпълнителни действия за събиране на
процесните вземания (описи на имуществото на длъжниците и налагане на запори),
също са прекъснали погасителната давност в хода на процеса. В случаите, когато
искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие (включително в
хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ) е
направено своевременно, но самото изпълнително действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно (в този смисъл – Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV-
то г. о.; Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., ІІІ-то г. о.).
От изложеното се налага изводът, че последното изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ ** преди подаването на
исковата молба, което е прекъснало давността спрямо процесните вземания, е
подаването на молба от взискателя на 24.11.2023 г. с искания за извършване на
конкретни изпълнителни действия. Следователно, при съобразяване на приложимия
към процесните вземания тригодишен давностен срок, е видно, че давността спрямо
същите е прекъсвана многократно (на 20.02.2019 г., на 15.04.2019 г., на 26.01.2021 г., на
01.12.2021 г., на 08.12.2022 г. и на 24.11.2023 г.) и не е изтекла към датата на подаване
на исковата молба по настоящото дело (23.04.2024 г.), което води до извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Тъй като между нито едно от посочените изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността, е изминал период, по-дълъг от две години, не е необходимо да се
излагат подробни мотиви относно значенето на перемпцията спрямо ефекта на
погасителната давност. Единствено с цел пълнота на изложението и доколкото ищецът
изрично поддържа, че процесното изпълнително дело е перемирало, следва да се
съобрази актуалната съдебна практика по Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г.
по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав.
Според същата извършени след 26.06.2015 г. по перемирало изпълнително дело
6
действия, годни да прекъснат погасителната давност, трябва да бъдат съобразени при
преценката дали давността спрямо конкретното вземане е изтекла. Горното се
обосновава с обстоятелството, че погасителната давност е материалноправен институт,
за разлика от процесуалната перемпция, поради което последващи перемпцията
изпълнителни действия не са недействителни за давността и ще я прекъснат. В този
смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 37 от 24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. на ІV-то г. о., Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2884/2021 г. на ІІІ-то г. о., Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1722/2021 г. на ІV-то г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020
г., Определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г.
Въз основа на тези аргументи, съдът приема, че приложимата в случая
тригодишна погасителна давност е прекъсната за пореден път на 24.11.2023 г., от
когато е започнала да тече нова давност. От тази дата до подаването на исковата молба
по настоящото дело на 23.04.2024 г. не е изтекъл срок, по-дълъг от три години, от
което следва, че вземанията, предмет на изпълнение по процесното изпълнително дело,
не са се погасили по давност към датата на предявяване на иска, както и към датата на
приключване на съдебното дирене в хода на исковия процес.
Предвид изложеното, исковата претенция с правно основание чл. 439, вр. чл.
124, ал. 1, предл. 3 ГПК, следва да бъде отхвърлена в цялост като неоснователна.
По разноските:
Разноските в производството, претендирани от ответника, трябва да бъдат
присъдени в тежест на ищеца, предвид изхода на правния спор по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като същите възлизат на сумата от 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от О. Н. Д. , ЕГН: **********, с
адрес гр. *****, срещу „******, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. ***,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1,
предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът О. Н. Д. не
дължи на ответника „****** сума в общ размер от 1922,19 лева, предмет на
изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ **, представляваща вземания по
изпълнителен лист, издаден на 15.01.2019 г. по ч. гр. д. № 71484/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 64-ти състав, поради погасяване на вземането по давност.
7
ОСЪЖДА О. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. *****, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, да заплати на „******, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр.
***, сумата от 100,00 лева, представляваща сторени от ответника разноски в хода
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8