№ 62
гр. С., 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело
№ 20221800500421 по описа за 2022 година
С решение №73, от 17.03.2022 г. С.ският районен съд, пети състав, по гр. д. № 831 по
описа на РС С. за 2019 година ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф. 2000“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.Т.“ № 11, срещу ответника „П.И.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.Ц.“ № 37 и „А.Л.К.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Н., к. к. „С.Б.“, кв. „П.“ № 23 (за което с
решение от 02.03.2022 г. на Бургаски окръжен съд по т. д. № 47/2021 г. е открито производство по
несъстоятелност) иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че в полза на
„П.И.Б.“ АД не съществува ипотечно право по учредената с Нотариален акт № 197, дом IIIA, рег.
№ 3957, дело № 573/2007 г. на нотариус Борислав Механджийски договорна ипотека върху
следния собствен на ищеца „Ф. 2000“ ООД недвижим имот, находящ се в к. к. „Б.“, Община С.,
апартаментен хотел „К.“, ет. 1: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ Студио –
С16 с идентификатор 65231.919.144.4.3 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри
(КККР) на гр. С., с площ 32,75 кв. м. и принадлежащите 8,32 кв. м. от общите части на сградата,
попадащ в сграда с идентификатор 65231.919.144.4, построена в поземлен имот с идентификатор
65231.919.144 по КККР на гр. С.. Със същото решение РС С. ОСЪЖДА ищеца „Ф. 2000“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.Т.“ № 11, да заплати на „П.И.Б.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.Ц.“ № 37, сумата 200,00
лв. за разноски по делото.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е
образувано по въззивна жалба на„Ф. 2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
1
управление гр. С., ул. „Г.Т.“ № 11 в несъстоятелност срещу описаното решение на Районен съд С..
Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, оспорва се
извода на районния съд че не са настъпили основания за заличаване на ипотеката на процесния
имот, представляващ Студио – С16 с идентификатор 65231.919.144.4.3, като се иска в жалбата
съдът да отмени обжалваното решение, да уважи изцяло предявения иск и да присъди в полза на
жалбоподателя ищец в първоинстанционното производство разноски за всяка от двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „П.И.Б.“ АД, ЕИК *********, с който
жалбата се оспорва. Ответникът по жалба „П.И.Б.“ С., АД, ЕИК *********, чрез пълномощника си
адвокат Н. взема становище за неоснователност на въззивната жалба, за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноските по делото. Счита, видно от
отговора на въззивната жалба, за опровергани фактическите твърдения на ищеца, изложени в
исковата му молба като основание на предявения иск. Споделя мотивите на районния съд във
връзка с т. 5 от н.а. за учредяване на договорна ипотека № 197, том III A, per. № 3957, дело №
573/20007г., като сочи, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си, произтичащо от
тази клауза, да извърши плащане във връзка с процесното студио С16. Анализира уговорките
между страните и предпоставките за заличаване на процесната ипотека. Сочи, че не е доказано
плащане, поради което не е възникнало и задължение за предприемане на действия по заличаване
на учредената в полза на банката ипотека. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да
остави жалбата без уважение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от втория ответник - „А.Л.К.” ООД (в
несъстоятелност). Ответникът по жалба „А.Л.К.“ ООД, ЕИК ********* в несъстоятелност не взема
становище по въззивната жалба, не представя отговор на въззивната жалба и не изпраща
представител в съдебно заседание за становище по жалбата.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се представлява.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата страна„П.И.Б.“ АД се
представлява от адвокат Н. от САК, който оспорва жалбата, поддържа отговора на въззивната
жалба, и моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият „А.Л.К.“ ЕООД (в
несъстоятелност) не се представлява и не изразява становище по спора.
Софийският окръжен съд прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от
надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, който се е
произнесъл в пределите на своята правораздавателна власт.
Обжалваното решение е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки
за упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни такива, а първоинстанционният съд се
е произнесъл по действително предявените искове.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях
2
фактическа обстановка са описани коректно и изчерпателно в обжалваното решение, като се
установява следното:
Търговското дружество „Ф. 2000“ ООД , гр. С. е предявило срещу „П.И.Б.“ АД, гр. С. и
„А.Л.К.“ ООД, гр. С. иск за установяване, че в полза на „П.И.Б.“ АД не съществува ипотечно
право по учредената договорна ипотека с Нотариален акт № 197, дом IIIA, рег. № 3957, дело №
573/2007 г. на нотариус Борислав Механджийски върху собствения на ищеца недвижим имот,
находящ се в к. к. „Б.“, Община С., апартаментен хотел „К.“, ет. 1, представляващ студио С16 с
идентификатор 65231.919.144.4.3 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
С., с площ 32,75 кв. м. и принадлежащите 8,32 кв. м. от общите части на сградата. В петитума на
исковата си молба ищецът „Ф. 2000“ ООД, гр. С., ЕИК ********* е поискал също така съдът да
постанови, че собственият му имот, посочен по-горе, не подлежи на принудително изпълнение по
изп. д. № 20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, както и да бъде постановено
частично заличаване на ипотеката върху този имот.
Искът се основава на твърденията, че ипотечното право е погасено поради погасяване на
обезпеченото вземане с изтеглянето от страна на „П.И.Б.“ АД от банковата сметка на „А.Л.К.“
ООД на сумата 6 882 000 лв., представляваща продажна цена на хотел „К.“ и с изтеглянето от
страна на „П.И.Б.“ АД на сумата 1 356 800 лв. от разплащателна сметка в „П.И.Б.“ АД с IBAN BG
68 FINV 9150101679619 с титуляр „А. Б.“ ООД, която сума е трябвало да бъде отнесена по
специална сметка с IBAN BG 23 FINV 91501016743042, с титуляр „П.И.Б.“ АД за обслужване на
дълга по договора за кредит, договора за встъпване в дълг и по договора за финансов лизинг, като с
усвояването е следвало да бъде намалено задължението, включително и заличена ипотеката на
обекта процесен имот. В исковата молба са изложени подробно твърденията за фактите, на които
се основава установителния иска за несъществуване на ипотечно право по учредената договорна
ипотека с Нотариален акт № 197, дом IIIA, рег. № 3957, дело № 573/2007 г. на нотариус Борислав
Механджийски върху собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в к. к. „Б.“, Община С.,
апартаментен хотел „К.“, ет. 1, представляващ студио С16 с идентификатор 65231.919.144.4.3 по
одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С..
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор на исковата молба ответникът „П.И.Б.“ АД е
представил отговор на исковата молба, в който е оспорил иска и е изразил становище за неговата
неоснователност по подробно изложени съображения. Твърди се в отговора на исковата молба, че
към 03.04.2018 г. общият размер на обезпечения дълг е 1 242 978,79 евро, същият не е погасен с
посочените в исковата молба плащания, тъй като по силата на споразумение от 05.02.2016 г. е
уговорена поредност на погасяване на задължения на кредитополучателя „А.Л.К.“ ООД по
договори за банков кредит, посочени в отговора на исковата молба, като с получаване на
посочените в исковата молба суми по договор за продажба на УПИ и 63 самостоятелни обекта,
длъжникът е погасил съответни изискуеми задължения по цялата си кредитна експозиция в
банката – ответник, а не само по договора за кредит, във връзка с който е учредена процесната
ипотека.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „А.Л.К.“ ООД не е представил отговор на исковата
молба.
Пред районния съд ищецът „Ф. 2000“ ООД, град С., ЕИК ********* се представлява от
пълномощника си адв. Х. Х., който заявява, че поддържа предявения отрицателен установителен
иск с претенцията, че в полза на ответника „П.И.Б.“ АД не съществува ипотечно право по
3
учредената с нотариален акт № 197, дом IIIA, рег. № 3957, дело № 573/2007 г. на нотариус
Борислав Механджийски договорна ипотека върху собствения на ищеца, описан по-горе недвижим
имот.
Ответникът „П.И.Б.“ АДЕИК ********* се представлява от пълномощника си адв. Н. Н.,
който заявява, че поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата молба и в хода
на устните състезания моли за отхвърляне на иска.
Ответникът „А.Л.К.“ ООД гр. Н., ЕИК *********, в несъстоятелност не се представлява и в
производството пред районния съд и не заявява становище по иска. След приключване на устните
състезания по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност с решение от
02.03.2022 г. на Бургаския окръжен съд по т. д. № 47/2021 г.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Предявен е за установителен иск с претенция, че не съществува ипотечно право по
учредената с Нотариален акт № 197, дом IIIA, рег. № 3957, дело № 573/2007 г. на нотариус
Борислав Механджийски договорна ипотека върху собствения на ищеца недвижим имот, описан в
исковата молба и посочен по-горе.
Искът е допустим, доколкото ищецът отрича претендирано от първия ответник „П.И.Б.“ АД
ипотечно право на основание учредената с нотариален акт № 197, дом IIIA, рег. № 3957, дело №
573/2007 г. на нотариус Борислав Механджийски договорна ипотека върху собствения на ищеца,
описан по-горе недвижим имот. Допустимостта на иска и правният интерес от предявяването му
следват и от обстоятелството, че това ипотечно право ответникът „П.И.Б.“ АД се позовава и в
образуваното изпълнително производство, изпълнението по което е насочено срещу собствения на
ищеца имот представляващ Студио – С16 с идентификатор 65231.919.144.4.3 по одобрените
кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. С., с площ 32,75 кв. м. и принадлежащите
8,32 кв. м. от общите части на сградата, попадащ в сграда с идентификатор 65231.919.144.4,
построена в поземлен имот с идентификатор 65231.919.144 по КККР на гр. С..
Съдебната практика също счита иска по чл. 179, ал. 1 от ЗЗД за установителен доколкото се
претендира несъществуване на ипотечно право, но и конститутивен – относно претендираните
правни последици от съдебното решение, постановено по такъв иск, приемайки, че то следва да
съдържа разпореждане за заличаване на ипотеката (напр. Определение № 481 от 5.06.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 1260/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 431 от 8.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1759/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 816 от 20.04.2018 г. на СГС по т. д. № 2084/2017г.).
С оглед гореизложеното, предявените искове по чл. 179, ал. 1 от ЗЗД са допустими.
По същество Софийският окръжен съд прие следното от фактическа и правна страна:
Между ответниците по иска, възиваеми страни във въззивното производство е сключен
представеният в препис договор № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. за банков кредит, по силата на
който „П.И.Б.“ АД е предоставила на „Т.К.Й.“ ЕООД (към датата на приключване на устните
състезания - с наименование „А.Л.К.“ и в дружествена форма ООД) банков кредит в размер
3 000 000 евро за изграждане на „Апартаментен хотел/ресторант, ски гардероб, магазин, пиано-бар,
спа център с басейн, дискотека, боулинг и хотелски апартаменти“, който ще се изгради в поземлен
имот с идентификатор 65231.919.144 от кв. 21 по плана на к. к. „Б.“, Община С. съгласно
разрешение за строеж № 158/17.05.2007 г. на главния архитект на Община С. и одобрени на
17.05.2007 г. архитектурни проекти за изграждане на сградата.
4
Вземането на банката е обезпечено с договорна ипотека, учредена на 15.06.2007 г. с
представения в препис нотариален акт № 197, т. ІІІа, рег. № 3957, д. № 573/2007 г. на нотариус Б.
Механджийски, с район на действие съдебния район на РС – С., върху собствения на
кредитополучателя поземлен имот с идентификатор 65231.919.144, находящ се в к. к. „Б.“, Община
С., с площ 4201 кв. м. и върху правото на строеж за построяване в този имот на сграда, независимо
от етапа на нейното изграждане, представляваща „Апартаментен хотел/ресторант, ски гардероб,
магазин, пиано-бар, спа център с басейн, дискотека, боулинг и хотелски апартаменти“ със ЗП
1135 кв. м. и РЗП 5584 кв. м., чието изграждане е предвидено съгласно ПУП-ПЗ, одобрен със
Заповед № РД-02-14-503 от 27.07.2006 г. на МРРБ, одобрен на 17.05.2007 г. инвестиционен проект
с комплексен доклад към него и горепосоченото разрешение за строеж, която се предвижда да се
състои от изброените в този нотариален акт обекти. В нотариалния акт са посочени размерът на
главницата по кредита, размерите на годишната лихва и на лихвата при просрочие, крайният срок
за погасяване на кредита, предпоставките за обявяване на предсрочната му изискуемост, както и
че ипотеката обезпечава всяко от вземанията на банката по този кредит. Не са налице и не се
констатират и от настоящата инстанция основания за недействителност на ипотеката.
В т. 5 от описания нотариален акт № 197, т. ІІІа, рег. № 3957, д. № 573/2007 г. на нотариус Б.
Механджийски за учредяване на договорната ипотека е посочено, че при прехвърляне на
собствеността върху обекти, изградени в апартаментния хотел в поземлен имот 65231.919.144,
независимо дали това ще стане като прехвърляне на право на строеж, в „груб строеж“ или в
завършен вид, кредитополучателят се задължава да погасява части от кредита, равни на стойността
на прехвърлените обекти, изчислена на база 600 евро за квадратен метър продадена площ за
апартаментите (включително и мезонета) и студиата, и по 900 евро за квадратен метър при
продажбата на търговските помещения, включително и за общите части от сградите, като при
продажбата на такива самостоятелни обекти площта им се изчислява съгласно таблица за
предварително определяне на застроените площи (таблица за площообразуване). В такъв случай
кредиторът „П.И.Б.“ АД се е задължила след изпълнение на тези задължения на
кредитополучателя, да даде необходимото съгласие за частично заличаване на договорната ипотека
само за продадения недвижим имот, за който кредитополучателят е погасил стойността му при
горепосочените условия.
На основание договор за продажба на недвижим имот, сключен на 26.06.2009 г. с нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 172, т. ІІа, рег. № 4051, д. № 348/2009 г. на нотариус
Механджийски, препис от който е п приложен към ИМ, ищецът въззивник „Ф. 2000“ ООД, град С.,
ЕИК ********* е придобил на основание договор за покупко-продажба от „Т.К.Й.“ ЕООД правото
на собственост върху недвижим имот, находящ се в к. к. „Б.“, Община С., ап. хотел „К.“, ет. 1 и
представляващ самостоятелен обект в сграда, представляващ студио – С16 с идентификатор
65231.919.144.4.3 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С., с площ по
документ 32,75 кв. м., като неразделна част от самостоятелния обект са и 8,32 кв. м. идеални части
от общите части на сградата, попадащ в сграда с идентификатор 65231.919.144.4, построена в
поземлен имот с идентификатор 65231.919.144, за цена 49284 евро с ДДС.
Учредената с н. а. № 197/2007 г. договорна ипотека има действие по отношение на процесния
самостоятелен обект в сграда, представляващ Студио – С16 с идентификатор 65231.919.144.4.3,
тъй като този обект попада в сградата – апартаментен хотел, построена в поземлен имот с
идентификатор 65231.919.144. Не е спорно между страните, че тази ипотека не е заличена, а е
5
подновена през 2017 г. по реда на чл. 172, ал. 1 от ЗЗД преди изтичане на 10-годишния срок на
действието на вписването й.
В тежест на въззивника ищец е на доказване, а не се установява, още по-малко на
претендираните основания погасяване на ипотечното право, материализирано в учредената с н. а.
№ 197/2007 г. договорна ипотека нотариален акт № 197, т. ІІІа, рег. № 3957, д. № 573/2007 г.
включително и върху имота собственост на ищеца находящ се в к. к. „Б.“, Община С., ап. хотел
„К.“, ет. 1 и представляващ самостоятелен обект в сграда, представляващ студио – С16 с
идентификатор 65231.919.144.4.3 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
С., с площ по документ 32,75 кв. м., като неразделна част от самостоятелния обект са и 8,32 кв. м.
идеални части от общите части на сградата, попадащ в сграда с идентификатор 65231.919.144.4,
построена в поземлен имот с идентификатор 65231.919.144. От събраните по делото доказателства
не се налага извод, че ипотечното право не съществува, тъй като нито е погасено обезпеченото
вземане, нито са настъпили специалните основания за погасяване на ипотеката върху процесния
имот собственост на ищеца, описан по-горе, придобит от него с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 172, т. ІІа, рег. № 4051, д. № 348/2009 г. на нотариус Борислав Механджийски
Налице са две групи възможни, но неосъществени в случая основания за погасяване на
ипотечното право поради погасяване на обезпеченото вземане:
1/. Частно относимо за конкретен имот от хотела основание за погасяване на ипотечното
право, установено в чл. 5 от н. а. № 197/2007 г. и анексите му с цената, която кредитополучателят
получава при продажба на процесния имот, което при определени договорно установени условия
поражда за ипотекарния кредитор задължение да заличи ипотеката само върху този имот с
едностранно писмено изявление в нотариално заверена форма по реда на чл. 179, ал. 1 от ЗЗД и
2/. Общо основание за погасяване на ипотечното право - при пълно погасяване на вземането,
което съгласно общото правило на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД има за последица погасяване на
ипотечното право върху всички обекти, за които ипотеката поражда действие, в това число и за
процесния недвижим имот собственост на ищеца.
На първо място, макар в ЗЗД да не съществува уредба на т. нар. „частично“ заличаване на
ипотека, т. е. заличаване на ипотека върху определен самостоятелен обект в сградата, върху която
тежи ипотеката, с оглед принципа на договорната свобода то е допустимо да се извърши с
волеизявление на кредитора при договорно установени предпоставки. В случая такива са визирани
в т. 5 от нотариалния акт, с който ипотеката е учредена и в т. 20, буква „н“ от договора за кредит
от 30.05.2007 г., сключен между ответниците, а именно – при прехвърляне на самостоятелен обект
в сградата, в случая – студио, прехвърлителят - кредитополучател да погаси част от кредита, равна
на стойността на този обект, като за целите на погасяването на кредита тази стойност следва да не
е по-ниска от цена 600 евро за квадратен метър продадена площ, включително и за общите части.
Видно е от съдържанието на тази уговорка, тя предвижда частично погасяване извън
погасителния план и независимо и отделно от него като основание за възникване на задължение за
действие на кредитора по заличаване на ипотеката върху прехвърления обект. За процесния имот
собственост на ищеца такова частно основание за погасяване на ипотечното право не е настъпило.
В тежест на ищеца въззивник е на доказване, а не се установява от събраните по делото
доказателства за собствения на ищеца самостоятелен обект, а именно студио - С16 ответникът
„А.Л.К.“ ООД като кредитополучател да е извършил плащания на уговорената сума на ответника -
кредитор „П.И.Б.“ АД. Само в случай на такива именно плащания, каквито по делото не са
6
установени, за ипотекарния кредитор би възникнало договорно задължение да поиска заличаване
на ипотеката върху конкретния продаден обект в сградата, а във всички останали хипотези на
частично погасяване на кредита за ипотекарния кредитор такова задължение не възниква. В
гражданския процес, правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват
неблагоприятните последици от недоказване на факт, на който страната основава своите искания
или възражения. При положение, че ищецът въззивник не установява с необходимото пълно
доказване да е настъпило установеното в чл. 5 от нотариален акт № 197, т. ІІІа, рег. № 3957, д. №
573/2007 г. на нотариус Б. Механджийски за учредяване на договорната ипотека и измененията му
с последвалите анекси основание за заличаване на договорната ипотека за собствения на ищеца
имот, съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема, че такова не е настъпило.
Неоснователни са и не се споделят и от настоящата инстанция доводите на ищеца - въззивник, че
сочени от него други плащания, които частично погасяват задължението на ответника -
кредитополучател “А.Л.К.“ ООД следвало да имат за последица задължение за ипотекарния
кредитор да поиска заличаване на ипотеката върху процесния имот и като цяло – погасяване на
ипотечното право върху този имот. Тези преценени и от въззивната инстанция като несъстоятелни
доводи на ищеца въззивник не държат сметка, че ипотеката върху недвижим имот е неделима, т. е.
частичното погасяване на вземането, което тя обезпечава. Щом не е настъпило описаното по-горе
договорно установено в чл. 5 от нотариален акт № 197, т. ІІІа, рег. № 3957, д. № 573/2007 г. на
нотариус Б. Механджийски за учредяване на договорната ипотека и измененията му с
последвалите анекси частично погасяване с цената, получена при продажбата на имота никакво
друго частично погасяване на обезпечения с ипотека кредит не води до някакъв вид
пропорционално намаляване на обема на ипотечното право върху имота. В такъв случай не може,
а и няма основание да се определи ипотеките върху кои самостоятелни обекти в сградата следва да
бъдат заличени при условията на т. нар. „частично“ заличаване. Затова и изявлението на л. 48 от
делото пред РС – С., изхождащо от представител на „П.И.Б.“АД, че след частично погасяване на
кредита със сумата 521 689,68 лв. към 28.11.2016 г. „квадратурата за заличаване“ била 313,81 кв. м.
по никакъв начин не може да обоснове извод, че в тази площ попада и процесният имот и че за
този имот са изпълнени договорните предпоставки за частично заличаване на ипотеката за имота
на ищеца.
Не може да се пренебрегне и от настоящата инстанция, че на 20.12.2010 г. е сключен анекс №
5 към договора за банков кредит от 30.05.2007 г. Съгласно т. 3.1. от този анекс при продажба на
обособени обекти в сградата с идентификатор 65231.919.144.4, построена в поземлен имот с
идентификатор 65231.919.144 кредитополучателят се е задължил да погасява по 850 евро главница
за всеки квадратен метър от жилищната площ, респ. по 1150 евро главница за всеки квадратен
метър от търговската площ, както и за припадащите им се площи от общите части на сградата за
всеки обособен обект, от кредитната експозиция по договора за кредит от 30.05.2007 г. и/или по
договор № 00OLD-L-000119/12.02.2010 г. за банков кредит и анексите към него, сключен с
„П.И.Б.“ АД. Съгласно т. 3.2 от същия анекс пък, предпоставка за възникване на задължението на
ипотекарния кредитор за даване на съгласие за заличаване на договорната ипотека (включително и
за т. нар. частично заличаване) вече е изпълнението на всички задължения на кредитополучателя
по договора и по т. 3.1 от този анекс. Настоящата въззивна инстанция променя условията за
частични погасявания на обезпеченото вземане, основания за вдигане на ипотеката за отделни
продадени от кредитополучателя имоти, които условия не са се осъществили за процесния имот и
ипотеката върху него и същата е останала действаща и в сила до приключване на устните
7
състезания по делото.
Считано от сключването на анекса на 20.12.2010 г. занапред задължение за кредитора да
поиска заличаване на ипотеката върху конкретния имот – собственост на ищеца, възниква само при
кумулативното изпълнение на условията по т. 3.1 и т. 3.2 от анекса – плащане от страна на
кредитополучателя в полза на кредитора на определени суми по главницата. Тези условия със
следващи анекси се променят съобразно площта на продадения имот и договорно установената
предпоставка за осъществяването им не е настъпила, а именно регулярно изпълнение на всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит. От анализа на доказателствата се налага
извод, че от момента, в който ответникът - кредитополучател „А.Л.К.“ ООД е продал на ищеца „Ф.
2000“ ООД процесния самостоятелен обект в сграда – студио С16, до приключване на устните
състезания, тези условия не са изпълнени. Ето защо ипотеката върху този недвижим имот не е
погасена поради погасяване на част от вземането на ответника - кредитор „П.И.Б.“ АД към
ответника длъжник по кредита - „А.Л.К.“ ООД със заплащане на сума съобразно площта му по
реда на т. 5 от н. а. № 197/2007 г., договора за банков кредит от 30.05.2007 г. и анексите към него, а
и за „П.И.Б.“ АД не е възникнало задължение да поиска по предвидения в чл. 179 от ЗЗД ред
заличаване на ипотеката за този имот. Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
районния съд и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд.
Не се споделят от съда доводите на жалбоподателя касаещи предприети от праводателя на
първия ответник действия, с които се позовава на т. 5 от н.а. за учредяване на договорна ипотека
№ 197, том III A, per. № 3957, дело № 573/20007г., и претендира заличаване на ипотеката върху
имоти, включително и процесното студио на ищеца С16, но без да е установил предпоставките на
това заличаване, установени с т. 5 от н. а. № 197/2007 г., договора за банков кредит от 30.05.2007 г.
и измененията на тази договорна клауза с анексите към този договор. При това положение се
налага изводът че с основание не е недадено съгласие от страна на П.И.Б. АД и не е направено
изявление от този ответник възиваема страна за заличаване на ипотеката върху процесното студио.
Тъй като на първо място се изследват частните, специални, относими само за процесното
студио основания за заличаване на ипотеката, без значение по настоящото дело е възражението на
въззивника, че за друг имот в същия хотел – студио С53 П.И.Б. АД е представила съгласие за
частично заличаване на ипотека.
Не е налице и пълно погасяване на обезпечените с договорната ипотека вземания, което също
изключва претендираното от ищеца въззивник погасяване на ипотечното право.
Съгласно т. 10 от кредитираното и от настоящата инстанция заключение на вещото лице В.
К. по изслушаната в първата инстанция допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ),
дължимата сума по договора за банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. и всички анекси към
него е в размер 952 694,45 евро просрочена главница и 8609,41 евро остатък от дължима договорна
лихва.
Не са основателни по съображенията визирани в първоинстанционното решение, към които
съдът на основание чл. 272 от ГПК препраща възраженията на ищеца относно естеството и
последиците на извършените за обслужване на кредита частични плащания и предоговаряния от
които ищецът без основание претендира погасяване на ипотеката за придобитият от него имот и
задължение на ответника за заличаването й.
С договор за продажба, сключен с н. а. № 81, т. І, рег. № 722, д. № 53/2016 г. на нотариус
8
Механджийски, на 24.02.2016 г. ответникът „А.Л.К.“ ООД е продал на ответника „П.И.Б.“ АД
поземления имот с идентификатор 65231.919.144, както и 63 броя самостоятелни обекти в
построената в този поземлен имот сграда с идентификатор 65231.919.144.4 за обща цена 6 882 000
лв. без ДДС, която цена платима с дължимия ДДС да бъде заплатена от купувача на продавача по
банкова сметка, открита на името на продавача (т. е. на „А.Л.К.“ ООД) в банката – купувач в срок
от 5 работни дни след кумулативното изпълнение на условията, посочени в т. 2 от нотариалния
акт.
Уговорките в този договор, сключен с описания нотариален акт, следва да се тълкуват във
връзка с други договори – с договора за финансов лизинг на недвижими имоти № HDOLEAS-001
от 22.02.2016 г., сключен между „П.И.Б.“ АД и „А. Б.“ ООД и приложението към него и със
споразумението от 05.02.2016 г., сключено между „А.Л.К.“ ООД, „А.Т.“ ЕООД, „Л.Б.С.Р.П.“
ЕООД, Ц.Й.Й., „А.Б.Р.“ ООД и „П.И.Б.“ АД.
С посочения договор за финансов лизинг лизингополучателят „А. Б.“ ООД е възложил на
лизингодателя „П.И.Б.“ АД ответник по делото и възиваема страна, да придобие от трето лице
правото на собственост върху недвижимите имоти, описани в приложение № 1 към този договор и
да предостави това имущество на лизингополучателя за ползване срещу възнаграждение,
заплащано под формата на лизингови вноски в сроковете и при условията, уговорени в договора за
финансов лизинг и приложение № 4 към него. Това са същите недвижими имоти, описани в н. а. №
81/2016 г. от 24.02.2016 г. Същностна характеристика на договора за финансов лизинг е
лизингодателят да поеме задължение да придобие от трето лице имуществото – предмет на
финансовия лизинг и едва тогава да го предостави за ползване на лизингополучателя срещу
възнаграждение - в случая, под формата на лизингови вноски. Ответникът „П.И.Б.“ АД като
лизингодател е изпълнил своето задължение към „А. Б.“ ООД да придобие лизинговото имущество
със закупуването на това имущество от ответника „А.Л.К.“ ООД с нотариален акт за покупко
продажба на недвижими имоти № 81, том І, регистър № 722, дело № 53/2016 г. на нотариус
Борислав Механджийски, с район на действие района на РС С., препис от който е приложен по
делото.
Несъстоятелни са, ирелевантни и недоказани са твърденията на ищеца в исковата молба и
уточненията й, че ответникът „П.И.Б.“ АД превел „фиктивно“ по банкова сметка на ответника
„А.Л.К.“ ООД цената на имотите, придобити с н. а. № 81, том І, регистър № 722, дело № 53/2016
г., след което я изтеглил обратно и на практика придобил хотела без да заплати цената и че именно
това била причината задълженията по договора за кредит от 30.05.2007 г. и анексите към него да
не бъдат погасени, както би следвало да бъдат - с плащане на тази цена.
От кредитираното и от настоящата инстанция заключение по първоначалната ССЕ се
установява, че купувачът, визиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №
81, том І, регистър № 722, дело № 53/2016 г. - „П.И.Б.“ АД е превел по сметка на продавача
„А.Л.К.“ ООД уговорената цена на недвижимите имоти по сключения с този нотариален акт
договор за продажба.
Обстоятелството, че „П.И.Б.“ АД като купувач по този договор за продажба с предмет -
поземлен имот и самостоятелни обекти, различни от процесния С16, плащайки цената на
продавача „А.Л.К.“ ООД ще използва сумата за погасяване на свои вземания към продавача по
договора за кредит от 30.05.2007 г. не противоречи на чл. 152 от ЗЗД, нито налага извод за
привидност на договора за продажба или за заобикаляне на закона при сключването му, а се касае
9
за допустимо от закона „даване вместо изпълнение“. Наред с това, с получената съгласно н. а. №
81/2016 г. цена в размер 6 882 000 лв. не е погасено цялото задължение на „А.Л.К.“ ООД към
„П.И.Б.“ АД по договора за кредит от 30.05.2007 г., анексите към него и договора за встъпване в
дълг от 28.11.2012 г. Напротив, в установителната част на споразумението от 05.02.2016 г.
страните са изразили взаимно съгласие, че към тази дата общият размер на това задължение е
7 093 405,87 лв., както и че „А.Л.К.“ ООД има непогасени задължения по още четири банкови
кредита към „П.И.Б.“ АД, които към тази дата възлизат (само те) на над 10 000 000 лв. Затова в
допустимо отклонение от диспозитивната разпоредба на чл. 76 от ЗЗД в споразумението от
05.02.2016 г. е уговорено, че със сумата 6 882 000 лв. от продажбата, впоследствие осъществена с
нот. акт № 81/2016 г. от 24.02.2016 г. ще се погаси само част в размер 4 031 200 лв. от
задължението на „А.Л.К.“ ООД по договор за банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. заедно
с всички анекси към него, а останалите части от сумата 6 882 000 лв. ще погасят частично
задълженията на „А.Л.К.“ ООД към „П.И.Б.“ АД по други кредити. Спазването на уговорките в
това споразумение относно разпределението на сумата от продажбата, извършена с н. а. № 81/2016
г. се потвърждава от заключението по допълнителната ССЕ, кредитирана и от настоящата
въззивна инстанция. „А.Л.К.“ ООД и „П.И.Б.“ АД са сред страните по това споразумение, поради
което доводите на ищеца, че с цената, получена по договора за продажба, сключен между
ответниците с н. а. № 81/2016 г. е следвало да бъдат погасени задълженията единствено по
договора за кредит от 30.05.2017 г. ведно с всички анекси към него и договора за встъпване в дълг
от 28.11.2012 г., не намират опора в това споразумение и са неоснователни. Не се кредитират и от
настоящата въззивна инстанция показанията на св. И.Й. пред първата съдебна инстанция, в частта
им, в която св. И.Й. сочи, че по настояване на „П.И.Б.“ АД с тази цена е следвало да се погаси
кредита от 30.05.2007 г., за да се заличат ипотеки на собственици. Показанията му в тази им част
противоречат на споразумението от 05.02.2016 г., поради което съдът не ги кредитира, а относно
начина на погасяване на установени с писмен акт парични задължения тези показания са
недопустими с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което няма основание
съдът да ги обсъжда за това обстоятелство.
При това положение не са били достатъчни за пълно погасяване на задълженията по договора
за кредит от 30.05.2007 г., анексите към него и договора за встъпване в дълг от 28.11.2012 г.
постъпленията от възстановен ДДС, които съгласно договора за откриване на специална сметка от
02.08.2016 г. всеки от наредителите „А. Б.“ ООД, „Р.Р.П.“ ООД, „А и Д“ ООД, „К.Л.“ ООД, „К.В.“
ООД, „Р.Р.И.“ ООД, „А.И.“ ООД и „И.П.“ ООД е длъжен да превежда по специална безлихвена
сметка в лева с IBAN BG 23 FINV 91501016743042 с титуляр „П.И.Б.“ АД за погасяване на
задължения по изброените в същия договор договори за кредит (сред които и договор за банков
кредит № 00КР-АА-2978 от 30.05.2007 г. сключен между ответниците). Според т. 1 от
приложение 1 към договора за откриване на специална сметка от 02.08.2016 г. при постъпване на
средства по специалната сметка с IBAN BG 23 FINV 91501016743042, постъпленията се превеждат
по банкова сметка с IBAN BG 10 FINV 9150 10BG N435 10 и се разпределят в следната
последователност: 60 % от постъпленията се превеждат за погасяване на задължения на
задължените лица по договор № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. за банков кредит (т. е. по
обезпечения с процесната ипотека кредит), 10 % - за погасяване на задълженията на задължените
лица по договор № 000LD-L-000207/20.12.2010 г. и 30 % - за погасяване на задълженията на
задължените лица по договор за финансов лизинг на недвижими имоти № HDOLEAS-005. Затова и
съгласно заключението по допълнителната ССЕ със сумите в общ размер 993 648,79 лв.,
10
постъпили в периода от 02.08.2016 г. до 22.02.2017 г. от „К.В.“ ООД, А.А.Г., „А.И.“ ООД, „К.Л.“
ООД и „И.П.“ ООД по специалната сметка с титуляр „П.И.Б.“ АД, при така уговореното
съотношение в разпределението на суми за погасяване, са погасени само 581 739,48 лв. от
задълженията по обезпечения с процесната ипотека договор за банков кредит № 00КР-АА-
2978/30.05.2007 г. и анексите към него.
При съобразяване, уговорките между страните и трети лица в описаните писмени
доказателства и кредитираното и от настоящата въззивна инстанция заключение на
допълнителната ССЕ, към 22.12.2017 г. непогасеният размер на задълженията по договора за
банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. и всички анекси към него е 952 694,45 евро
просрочена главница и 8609,41 евро остатък от дължима договорна лихва. Дори с оглед
заключенията по първоначалната и допълнителната ССЕ да се приеме, че „А. Б.“ ООД също е
могло към 24.07.2017 г. да внесе сумата 1 356 800 лв. от възстановен ДДС по специалната сметка,
тази сума не е достатъчна за пълното погасяване на вземането обезпечено с процесната ипотека, а
с нея биха били погасени само 814 080 лв. (60 %) от обезпечения с процесната ипотека кредит, а
равностойността на тази сума в евро е значително по-малка от 952 694,45 евро.
От заключението на изслушаната в първата инстанция първоначална ССЕ се установява, че
до 22.12.2017 г. „А. Б.“ ООД не е извършило превод по специалната сметка, а е погасявало свои
задължения по договор за финансов лизинг на недвижими имоти № HDOLEAS-001, който е извън
предмета на договора за специална сметка и приложение 1 към него. Към 22.12.2017 г., когато е
съставено платежно нареждане за 1 356 800 лв. за превод по специалната сметка, такъв превод
вече е бил невъзможен поради липса на достатъчна наличност по сметката на „А. Б.“ ООД към
тази дата. Налага се извод, че когато превод от сметката на „А. Б.“ ООД с IBAN BG 68 FINV 9150
1016 797619 по специалната сметка с IBAN BG 23 FINV 91501016743042 с титуляр „П.И.Б.“ АД на
сумата 1 356 800 лв. е бил възможен и извършването му е било задължение на „А. Б.“ ООД, такъв
не е извършен, като неоснователни и опровергани от доказателствата по делото са твърденията на
ищеца, че ответникът „П.И.Б.“ АД е изтеглил същата сума против волята на титуляра „А. Б.“ ООД,
за да не бъде извършен превод на такава сума по специалната сметка за погасяване на
задълженията по обезпечения с процесната ипотека кредит.
В тежест на доказване на ищеца въззивник е, а не се установява от събраните по делото
доказателства да са напълно погасени задълженията по обезпечения с процесната ипотека кредит
към датата на приключване на устните състезания. Поради това не са налице основания по чл. 235,
ал. 3 от ГПК, за да се приеме, че ипотечното право е погасено поради пълно погасяване на кредита
в съответствие с чл. 150, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения предявеният иск и въззивната жалба са неоснователни и и
обжалваното решение на РС С. следва да се потвърди.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на въззиваемия „П.И.Б.“
АД следва да се присъдят направените от него разноски във въззивното производство, каквито се
установяват в размер на 1401, 60 лв. – адвокатско възнаграждение.
По претенцията на П.И.Б.“ АД с ЕИК ********* за допълнително присъждане на разноски за
първоинстанционното производство в размер на 1400,70 лева – адвокатско възнаграждение и 200
11
лева, депозит за ССчЕ първи следва да се произнесе С.ският районен съд в производство по реда
на чл. 248 ал. 1 от ГПК. По тези съображения с настоящото решение въззивния съд следва да се
произнесе само относно разноските за втората инстанция като осъди въззивника „Ф. 2000“ ООД,
ЕИК ********* да заплати на П.И.Б.“ АД с ЕИК ********* разноските й във въззивното
производство в размер на 1401, 60 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73 от 17. 03. 2022 година, постановено по гр.д. № 831/2019г.
на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА „Ф. 2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Г.Т.“ № 11, да заплати на П.И.Б.“ АД с ЕИК ********* разноски във въззивното производство в
размер на 1401, 60 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12