Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 25.07.2014 г. Град Карлово
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Карловският районен съд, трети граждански
състав, на двадесет и първи юли, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
При участието на секретаря
И.П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 509 по описа на
съда за 2014 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба
от А.М.Б., ЕГН ********** *** за
издаване на заповед за защита
по Закона за защита от
домашно насилие против М.И.П. с ЕГН ********** ***.
Твърди се, че ищцата
и ответникът живели на семейни начала
от до месец
юни 2011г. и от съвместното си съжителство имали родени две
деца – С.М. П.а, ЕГН **********
и П.М. П., ЕГН **********. Ом месец юни
2011г. живеели разделени, тъй като ответникът непрекъснато злоупотребявал с алкохол, вследствие на което ставал
силно агресивен и многократно й нанасял побои. След като се разделили, ответникът първоначално не се интересувал от децата, но
в последствие изявил желание и започнал да ги взема
при себе си. Ищцата разрешавала да
се виждат, когато ответника пожелаел. През периода от раздялата ответникът многократно й причинявал психически тормоз под формата за
закани за саморазправа. На 09.05.2014г. вечерта,
около 21.00 часа ответникът докарал децата, които били
при него и влязъл с автомобила си в двора на
къщата, в която ищцата живеела. Ищцата и нейната майка излезли да
посрещнат децата и тогава, без видима
причина, ответникът я попитал защо и в колко часа е излизала,
започнал да й отправя закани, като я заплашвал, че ще я одере
жива и ще я пребие. Ищцата силно се изплашила, защото познавала агресията на ответника и защото цялата сцена
се разиграла пред очите на
децата. Ответникът я хванал за раменете и поискал да свали обиците
от ушите й, за които твърдял,
че е купил той, поискал да
му върне и пръстена си. Успял с едната ръка да
свали едната обица от лявото
й ухо. Дръпнал я към себе си и с глава й нанесъл силен удар
в челото и носа. силно замаяна
от удара, ищцата паднала на земята, успяла
да стане от земята и преди
ответникът да я удари втори път,
избягала в къщата. От там се
обадила по телефона в РУП К., но ответникът избягал
и полицейските служители не го заварили
когато пристигнали. След като си тръгнали,
на ищцата силно и прилошало, посетила центъра за спешна медицинска
помощ, а на следващия ден била
освидетелствана от съдебен лекар.
Ответникът, депозира писмен отговор на
молбата за защита, обективиращ съображенията му за
неоснователност по същество на искането за защита, основан на следните доводи:
действително с молителката имат родени две деца, като от 2011 г. насам са
разделени и имат отношения единствено във връзка с децата. Оспорва изцяло
наведените в обстоятелствената част на молбата за защита фактически твърдения,
че на 09.05.2014 г. е осъществил спрямо молителката акт на насилие. Моли
молбата за защита да бъде отхвърлена като неоснователна.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание, молителката чрез процесуалния й представител поддържа молбата си за
защита и моли да бъдат предприети мерки за защита срещу извършителя.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание, ответникът чрез процесуален представител поддържа предприетото в
отговора на молбата оспорване и моли за постановяване на отхвърлително
решение по искането.
Съдът, като разгледа постъпилата молба,
приложените доказателства – 2 бр. декларации по член 9, ал.3 от ЗЗДН, фиш за
спешна медицинска помощ от
Ищцата и ответника са съжителствали на семейни начала,
като от съвместното им съжителство имат родени две деца – С. на
По делото са ангажирани и
гласни доказателства посредством разпита на свидетелите П.К. и М. К. /майка и баба на молителката/, С.Т. /бивша
съпруга на бащата на молителката/ както и С.Е. /майка на ответника/. Разпитани
се и полицейските служители, посетили местопроизшествието – св. Г.А. и Т.М..
От показанията на свидетелите П.К. и М. К. се установява, че отношенията между страните били обтегнати, като на
09.05.2014 г. ответника пристигнал при дома на молителката, за да остави
децата, при това възникнал скандал. Скоро след това молителката се прибрала и
разказала, че ответника я пребил. Св. Т. сочи, че видяла страните в близост до
кварталния магазин. Тогава ответника извикал А. да поговорят. Тя се съгласила.
След около 2 часа й се обадила и й казала, че ответника я пребил, като я
помолила да я придружи до болницата. Отишли до там, а лекарите й дали
обезболяващи. След това я прибрала вкъщи. Показанията им се въприемат
с доверие, въпреки близките роднински връзки, т.к. се
подкрепят и от писмените доказателства по делото.
Св. И. също разказва за обтегнатите отношения между страните,
но за конкретната дата не излага показания.
Показанията на св. А. и М. ***, подкрепят изложеното в
молбата, като същите сочат, че на същата дата са посетили домът на молителката
по сигнал за упражнено насилие от ответника. Не забелязали видими наранявания
по лицето на Б., но я насочили да потърси помощ от лекар, както и защита от съда.
Приложена е преписка № 281000-2947/14
г.
По делото е
издадена от съда заповед за незабавна защита.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде
защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица,
които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си-съпружески,
родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно
за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в
домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез
показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е
предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила / чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/.
В случая
съдът намира молбата за допустима, т.к. страните се
намират във връзка от посочените в чл. 3 от ЗЗДН. В т.см.
дори и да се приеме, че не е налице фактическо съжителство, както сочи
ответника, не е спорно, че той е баща на децата на молителката и с оглед
указаното в чл. 3, т. 3 от закона, тя има възможност да търси защита по
посочения в молбата ред.
По смисъла
на закона домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права (чл. 2 от ЗЗДН).
В случая фактическите
твърдения, заявени в молбата по чл.8 ЗЗДН остават доказани.
Те се подкрепят от
депозираната декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, в която е посочено, че при процесния инцидент на 09.05.2014 г., около 21,00 ч.ответникът без видима
причина, я попитал защо и в колко часа е излизала, започнал да й отправя
закани, като я заплашвал, че ще
я одере жива и ще я пребие, хванал за
раменете и поискал да свали обиците
от ушите й, за които твърдял,
че е купил той, поискал да
му върне и пръстена си. Успял с едната
ръка да свали
едната обица от лявото й ухо.
Дръпнал я към себе си
и с глава й нанесъл силен удар в челото
и носа. силно
замаяна от удара, ищцата паднала
на земята, успяла да стане
от земята и преди ответникът да я удари втори
път, избягала в къщата. От там се обадила по телефона
в РУП-К., но
ответникът избягал и полицейските служители не го заварили
когато пристигнали. След като си тръгнали,
на ищцата силно й прилошало, посетила центъра за спешна
медицинска помощ, а на следващия ден
била освидетелствана от съдебен лекар.
В
тази насоченост са и свидетелските показания, които макар и да не съдържат
данни за лични впечатления на свидетелите за осъщественото посегателство,
подкрепят тезата, че страните са били в изострени отношения и че молителката е
потърсила медицинска помощ, т.к. след срещата й с
ответника на 09.05.2014 г. била наранена от него. В тази насоченост са и
писмените доказателства по делото.
При тези обстоятелства искането за защита следва да се уважи, като на основание
събраните по делото доказателства относно личността и поведението на ответника,
съдът намира, че спрямо него следва да бъдат наложени мерките по чл. 5 ал. 1 т.
1 и т. 3 ЗЗДН, а именно, задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие и забрана на извършителя да приближава, жилището на
молителката, находящо
се в град К., област П., улица
**** № 8, местоработата ѝ в поделение 34 750 в град К., както и местата за социални
контакти и отдих.
Съдът
съобрази и установените по делото обстоятелства, отнасящи се до тежестта на
деянието на ответника и прие, че срокът на мярката по т. 3 на чл.5 ЗЗДН, следва
да е 10 месеца.
С оглед императивната
разпоредба на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответницата следва да бъде наложена
глоба, която съдът определя в минималния размер от 200 лева.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН в тежест на ответника е и
дължимата за производството държавна такса, която съдът, съгласно чл.3 от
ТДТССГПК, определя в размер на 50 лева, вносими по
сметка на РРС.
Ответника следва да заплати на
молителя и разноските по делото - за
адвокатско възнаграждение в размер на 280,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл.15, ал.1 вр. чл.
5, ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита от домашно насилие, извършено спрямо А.М.Б., ЕГН **********
***, от бащата
на децата й М.И.П.
с ЕГН ********** ***, като
ЗАДЪЛЖАВА М.И.П.
с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване
на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от
ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по отношение
спрямо А.М.Б..
ЗАБРАНЯВА на М.И.П. да приближава
до А.М.Б., да приближава жилището й, находящо
се в град К., област П., улица „****” № 8, местоработата
ѝ в поделение
34 750 в град К., както
и местата за социални контакти и отдих, за срок от 10 /десет/ месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която
да се впише
предупреждението по чл. 21, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на
РПУ – К..
ОСЪЖДА М.И.П.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 200 (двеста) лева
по сметка на КРС, в полза на бюджета на
съдебната власт.
ОСЪЖДА М.И.П. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на КРС в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА
М.И.П. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ А.М.Б., ЕГН ********** ***, сумата в размер
на 280,00 (двеста и
осемдесет) лева, за сторените деловодни разноски - за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – П. в едноседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЗАПОВЕД
Град К., 25.07.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Карловският районен съд, трети граждански
състав, на двадесет и първи юли, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
като констатира, че решение по гр. дело № 509/2014 г. подлежи на изпълнение,
разпореди да се издаде следната
З А П О В Е Д :
ЗАДЪЛЖАВА М.И.П.
с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване
на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от
ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по отношение
спрямо А.М.Б..
ЗАБРАНЯВА на М.И.ПАУНОВ да приближава до А.М.Б., да приближава жилището
на първата, находящо се в град
К., област П., улица **** №
8, местоработата ѝ в поделение 34 750 в град К., както и местата за социални
контакти и отдих, за срок от 10
/десет/ месеца.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение
от органите на РУП – К..
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта
на съда полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: