№ 499
гр. ***, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20224430201322 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000593/22.06.2022г. на
*** - гр. ***, с което на „***“ЕООД-гр. ***, представлявано от *** Т. М. П.
на основание чл. 96г, ал.1 от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за това, че на 02.06.2022г. в гр. ***, ***“,
ул. „***“ ***, *** при извършена комплексна проверка на фирма „***“ЕООД-
гр. ***, ул. „***“ ***, притежаваща лиценз на Общността №7186 било
констатирано, че превозвачът е извършил обществен превоз на товари от ***
до ***, видно от ЧМР №127666 от 28.02.2022г. с товарен автомобил *** с рег.
№*** и полуремарке с per. ***, управляван от водача К. Д. К. с
ЕГН**********,който не отговаря на изискванията за психологическа
годност, тъй като няма валидно удостоверение за психологическа годност към
датата на извършване на превоза и към датата на извършване на проверката
видно от справка от електронния регистър на ***" гр.София – нарушение по
чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез пълномощника си –
адв. Кр. Д. от АК-*** е подал жалба до Районен съд ***, с която моли съда да
отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като
1
незаконосъобразно. Основните релевирани в жалбата оплаквания са за
допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на
административно – наказателното производство пред наказващия орган и за
липса на изискване за притежаване на удостоверение за психологическа
годност от страна на водача в настоящата хипотеза.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника
си – адв. Кр. Д., който поддържа изложените в жалбата оплаквания. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
обжалваното наказателно постановление и присъди в полза на доверителя му
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Административно-наказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
номер на бланката 321729 от 02.06.2022г. 271037/28.05.2020г. от
актосъставителя И. Ц. М. – инспектор при РД „АА“ – ***, в присъствието на
свидетеля А. Б. А., както и на упълномощен представител на „***“ЕООД-гр.
***, а именно М.А.А.Г. за това, че на 02.06.2022г. в гр. ***, ***“, ул. „***“
***, *** при извършена комплексна проверка на фирма „***“ЕООД-гр. ***,
ул. „***“ ***, притежаваща лиценз на Общността №7186 било констатирано,
че превозвачът е извършил обществен превоз на товари от *** до *** (видно
от ЧМР №127666 от 28.02.2022г.) с товарен автомобил *** с рег. №*** и
полуремарке с per. ***, управляван от водача К. Д. К. с ЕГН**********,който
не отговарял на изискванията за психологическа годност, тъй като нямал
валидно удостоверение за психологическа годност към датата на извършване
на превоза и към датата на извършване на проверката съгласно справка в
електронния регистър на ***" гр.София. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроиведена в
обжалваното наказателно постановление и изцяло се подкрепя от
ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя
И. Ц. М. и свидетеля А. Б. А., чиито показания съдът приема с доверие като
логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите изцяло
кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото
по реда на чл. 283 от НПК писмени идоказателства, а именно: наказателно
постановление № 35-0000593 от 22.06.2022г., Акт за установяване на
административно нарушение с номер на бланката № 321729 от 02.06.2022г.,
Товарителница, Справка в Регистър на психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване на ЕГН:**********,
Документ на испански език, Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Актосъставителят и свидетелят единодушно твърдят, че при
2
извършената документална проверка са констатирали, че превозвачът - фирма
„***“ЕООД-гр. *** е извършил обществен превоз на товари от *** до *** с
товарен автомобил и полуремарке, управляван от водача К. К., който не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност към датата на
извършване на превоза и към датата на извършване на проверката съгласно
справка в електронния регистър на ***" гр.София.
Съдът консатира, че АУАН е съставен, а Наказателното постановление
е издадено, от компетентни лица по арг. на приобшената към
доказателствената съвкупност по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В
хода на административно-наказателното производство обаче, са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Това е така, защото АУАН
и обжалваното наказателно постановление не съдържат отбелязване на
законовите разпоредби, които се твърди, че са нарушени в процесния случай.
Актосъставителят и административно-наказващият орган са посочили като
нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, предл. 3 от ЗАвтП, която гласи :
“Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози
за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само
с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3
и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.“. Видно е, че се касае за бланкетна по своя характер разпоредба,
т.е. нейното съдържание следва да бъде запълнено посредством друга
разпоредба/разпоредби от нормативен акт, към който тя препраща. В случая,
обвързване с конкретни разпоредби от друг нормативен акт, не е направено
нито от актосъставителя, нито от административно-наказващия орган, което е
лишило административното „обвинение“ от задължителен законов реквизит
по смисъла на чл. 42, т.5 от ЗАНН, респективно - чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН.
Нарушението на процесуалните правила се явява съществено, тъй като
нарушителят е лишен от възможността да научи за какво конкретно
нарушение е ангажирана административно-наказателна му отговорност и
надлежно да упражни правото си на защита, поради което обуславя отмяната
на обжалваното наказателно постановление.
Независимо от изложеното, следвада бъде посочено, че
съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за
управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за
движението по пътищата, видно от § 35, т. 3 от последния, доказателство за
наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се
използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да
се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. А
съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата,
3
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба №
36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за
психологична годност и с нея се определят изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания
на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания
на: водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. А
според чл. 1, ал. 2 от Наредбата, изследвания за психологическа годност на
водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при
постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на
водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на
лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В
глава шеста от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа
годност", чл. 36 е посочено че след приключване на психологическото
изследване дадените заключения се регистрират посредством
специализирания програмен продукт. На всички лица, получили положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност.
Удостоверението съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то
е получило положително заключение за психологическа годност, града,
протокола и датата на психологическото изследване, наименованието на
психологическата лаборатория, датите на издаване и на валидност.
Действително, Директива № 2006/126/ЕО урежда взаимното признаване
на СУМПС, издадени от държавите – членки (чл. 2, § 1), но в случая
задължителното изискване водачите на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари да имат издадено удостоверение за психологическа
годност по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е спрямо
лицензирания превозвач, който ги е наел, т. е. въззивното дружество, и това е
видно от текста на нормата, а не спрямо водача.
За превозвачите, установени на територията на Република България, се
прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е
транспонирана в националното законодателство, вкл. и за установеното
задължение лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на
дейността си само водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа
4
годност, издадено по реда на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за
движението по пътищата и Наредба № 36/2006 година без значение къде е
извършен превозът.
В случая по делото няма спор, че въззивника притежава качеството на
превозвач.
От друга страна по категоричен начин от всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, в това число и такива изходящи от
въззивника и представени в хода на извършената му проверка, се установява,
че водачът упоменат в наказателното постановление на 28.02.2022г. е
извършил международен превоз на товари от името на и за сметка на
превозвача. От друга страна по категоричен начин от приложената към
административно-наказателната преписка справка от регистъра на
психологическите изследвания на водачите е видно, че към датата на
извършване на превоза - 28.02.2022г. и към датата на извършване на
проверката - 22.06.2022г. водачът К. Д. К. не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че дори да се приеме, че
жалбоподателят е автор на вмененото му нарушение, то обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради допуснати в
хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган
съществени нарушения на процесуални правила, подробно коментирани в
настоящото решение.
По направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (Нова, ДВ бр.94/2019г.),
страните имат право на разноски. Видно от приложенте на стр. 7 и стр. 24 в
делото Пълномощно и Списък на разноските е че заплатения от
жалбоподателя адвокатски хонорар на адв. Кр. Д. е в размер на 500,00 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН ИА
„Автомобилна администрация“ - *** следва да бъде осъдена да заплати на
„***“ЕООД-гр. ***, представлявано от *** Т. М. П. сумата от 500,00 лева
(триста) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 35-0000593/22.06.2022г. на *** - гр. ***, с което на
„***“ЕООД-гр. ***, представлявано от *** Т. М. П. на основание чл. 96г, ал.1
от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди)
лева за извършено на 02.06.2022г. в гр. *** нарушение по чл. 7а, ал.2, пр.3 от
ЗАвтП.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН ИА „Автомобилна
администрация“ – *** да заплати на „***“ЕООД-гр. ***, представлявано от
*** Т. М. П. сумата от 500,00 лева (триста) лева, представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6