РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Плевен, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430104981 по описа за 2022 година
Делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕАД против Б. Л.
Т., с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска 734,54 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение по предявените
обективно кумулативно съединени искове, с което да признае за
установено, на основание чл. 415 от ГПк, вр. чл. 422 от ГПк, по
отношение на Б. Л. Т., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на *** АД,
БУЛСТАТ: ***, Адрес и седалище на управление): ***, Й. В. В., част от
сумата за потребена топлинна енергия и лихва върху вземането в размери
както следва:- 734,54 лв. за периода 01.02.2021 г. - 30.04.2022 г.,
- - 1 / 2 част от законната лихва върху главницата от дата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането и разноските , сторени до настоящия момент, а именно:
- 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
-17,40 лв. - държавна такса в заповедното производство;
-100 лв. - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
1
страна, като се оспорва искът, т.к. ответникът не е едноличен или
мажоритарен собственик на имота.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Б. Л. Т. за ползвана и незаплатена
топлинна енергия. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело по описа на
Районен съд - *** е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение
против длъжника. Съдията - докладчик е указал, че заявителят може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
е предявявавен иск за установяване на съществуването на вземането за
консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот -
апартамент, находящ в ***.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането
са следните: като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в
***, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране
към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
2
клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от
дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки" бр. 239/13.12.2007 г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ
от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ / в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в
забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Представена е като доказателство по делото приложената към исковата
молба справка-извлечение по пера за задълженията, формиращи искането за
главница.
При така изложената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с основание чл. 422, ал.1,
в-ка с чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за
предявяване на иска,което се доказва и от приложеното ч. гр. дело по което и
в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
издадената Заповед по чл. 410 от ГПК. В законоустановения едномесечен
срок от получаване на съобщението с разпореждането на съдията -
докладчик, е предявявен иск относно вземането.
Недоказани са изцяло фактическите твърдения в предявената искова
молба против ответника . Невярно е твърдението, че дължи 734,54лв.
главница за ползвана но незаплатена ТЕ за отопляемия имот в *** за периода
01.02..2021г.-30.04.2022г. , законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
сумата, както и сторените разноски сторени до настоящия момент в размер
3
на 142,40лв.
Не са посочени безспорни доказателства, от които да е видно, че
ответникът притежава идеална част от процесния имот.
В исковата молба се твърди, че Т., е използвал топлинна енергия и не
е погасил задълженията си. Това категорично не отговаря на истината. През
последните години той няма достъп до отопляемия имот, не притежава
ключ. Имотът се ползва изключително от други лица, които са му ***- деца
на *** му И. Л.. Същите от няколко години обитават и ползват имота изцяло,
всички стаи са на тяхно разположение. Категорично не е давал съгласие да
ползват неговата ид.част от наследствения имот, не заплащат и наем. Не
се интересуват от него не желаят контакти. Видно е, че са погасили
половината от задължението, което дължи *** И. за половината имот,
въпреки че само и единствено те са ползвали енергия за целия процесен
период.
По изложените съображения, претенцията е неоснователна и
несправедлива. Т. е ***, в много *** и няма средства да заплати сумата,
която е непосилна за него. Той не намира основание да заплаща енергия,
която не е ползвал.
На основание изложеното, установителният иск следва да бъде
отхвърлен , като не се признае съществуване на вземане на ищеца към
ответника.
При този изход на делото, се възлагат на ищеца сторените разноски в
производството,
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, на
основание чл. 415 от ГПк, вр. чл. 422 от ГПк, по отношение на Б. Л. Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на *** АД, БУЛСТАТ: ***, Адрес и
седалище на управление): ***, Й. В. В., част от сумата за потребена
топлинна енергия и лихва върху вземането в размери както следва:
- 734,54 лв. за периода 01.02.2021 г. - 30.04.2022 г.,
- - 1 / 2 част от законната лихва върху главницата от дата на
4
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането и разноските , сторени до настоящия момент, а именно:
- 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
-17,40 лв. - държавна такса в заповедното производство;
-100 лв. - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК, *** АД, БУЛСТАТ: ***,
адрес и седалище на управление: ***, Й. В. В. - Изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Р. В. М. – В., от АК – ***, направените разноски по
делото в исковото производство за адвокатско възнаграждение размер на
сумата от 400 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Плевен,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5