№ 6976
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20241100114989 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от А. Н. К. срещу
Прокуратура на Република България осъдителен иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 35 000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
С протоколно определение от 23.10.2025 г. на основание чл. 227 ГПК на
мястото на починалия на 04.02.2025 г. ищец е конституиран неговият законен
наследник В.А.Ф..
Ищецът А. Н. К. твърди, че бил задържан за срок от 24 ч. със Заповед за
задържане с рег.№3796-744/02.11.2023 г., като му били наложени и
принудителни административни мерки по ЗДвП, след като на 01.11.2023 г.
след извършена проверка от полицейските служители на 02 РУ-МВР Перник
взетата от него проба за наркотични вещества се оказала положителна. Сочи,
че пробата за наличието на наркотични вещества се е оказала положителна,
тъй като през м.05.2019 г. му била поставена диагнозата „карцином на езика“,
поради което приемал медикаменти за лечение на заболяването си и е
провеждал химиотерапия. Твърди, че срещу него било образувано ДП
№408/2023 г. по описа на 02 РУ-МВР Перник, пр.пр. №3785/2023 г. по описа
на Районна прокуратура гр. Перник за извършено престъпление по чл. 343,
1
ал.3 НК. С постановление от 09.09.2024 г. на Районна прокуратура гр. Перник
на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НК образуваното
образувано ДП №408/2023 г. по описа на 02 РУ-МВР Перник, пр.пр.
№3785/2023 г. по описа на Районна прокуратура гр. Перник било прекратено.
Навежда доводи, че образуваното и водено наказателно производство се е
отразило изключително негативно върху здравословното му състояние,
заболяването, от което страда, прогресирало и поради негативното отражение
върху психиката му, отключил посттравматично-стресово разстройство.
С оглед гореизложеното, моли съда да осъди Прокуратура на Република
България, да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение в извършването на
престъпление, в размер на сумата от 35 000.00 лева, ведно със законната лихва
от завеждане на исковата молба на 27.12.2024 г., до окончателното изплащане
на претендираната сума, както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура
на Република България е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Счита предявеният иск за
недопустим. Претенцията за обезщетение на вреди по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ
се обуславяла от неоснователно /незаконно/ поддържано обвинение, а в случая
такова не било повдигнато срещу ищеца. Оспорва активната процесуална
легитимация на ищеца – правото на иск против Държавата и в частност
процесуалния субституент - Прокуратура на Република България, в частта,
относно изложените в исковата молба твърдения за причинени
неимуществени вреди, резултат от действия и актове на полицейските органи
при 02 РУ-МВР Перник. Навежда доводи, че всички актове и действия,
извършени в рамките на образуваното досъдебно производство за
законосъобразни. Оспорва твърденията на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди, които да са в непосредствена причинно следствена
връзка с прекратеното наказателно производство, включително и твърденията
на ищеца за влошаване на здравословното и психическото му състояние.
Заявява становище за недоказаност на претенцията по размер като
претендираното обезщетение се явява прекомерно и не отговаря на критерия
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
2
страните, приема за установено следното:
Досъдебно производство №408/2023 г. по описа на 02 РУ-Перник е
образувано при наличието на предпоставките по чл. 356, ал.1 НПК с оглед на
местопроизшествието за това, че на 01.11.2023 г. в гр. Перник, по ул. „Ленин”,
в района на къстовището с ул. „Христо Смирненски”, е управлявано МПС –
лек автомобил с марка „Алфа Ромео” с рег.№******** след употреба на
наркотични вещества или техни аналози – престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК.
С постановление на Районна прокуратура гр. Перник от 08.11.2023 г. е
разпоредено разследването да се извърши по общия ред.
Със Заповед за задържане с рег.№3796-744/02.11.2023 г. ищецът А. Н. К.
е бил задържан за срок от 24 ч.
Предвид наличието на данни за евентуално извършено престъпление от
ищеца А. Н. К. по чл. 343 б, ал. 3 НК, от разследващ орган при 02 РУ-Перник
е бил извършен оглед на местопроизшествието и е образувано горепосоченото
наказателно производство. Като веществено доказателство е иззет лек
автомобил с марка „Алфа Ромео” с рег.№********, собственост на ищеца А.
Н. К., както и регистрационните табели на горепосоченото МПС и СУМПС на
ищеца.
Видно от протокола на извършена токсикохимическа експертиза №
24/ТЛ-198/09.07.2024 г. на МИ-МВР в представената от ищеца А. Н. К. кръвна
проба не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и
наркотични вещества.
С постановление от 09.09.2024 г. на Районна прокуратура гр. Перник на
основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НК образуваното
наказателно производство по ДП №408/2023 г. по описа на 02 РУ-МВР
Перник, пр.пр. №3785/2023 г. по описа на Районна прокуратура гр. Перник е
било прекратено.
С разписка от 02.09.2024 г. горепосоченото МПС е било върнато на
ищеца въз основа на постановление на РП – Перник от 23.08.2024 г.
Установява се от представените по делото писмени доказателства
(епикризи и експертно решение на ТЕЛК), че на ищеца А. Н. К. е поставена
диагноза „умерено диференциран плоскоклетъчен карцином на венеца”.
От показанията на свидетеля Р.Р.-Г., които показания съдът намира за
3
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че ищецът
многократно посещавал стоматологичния кабинет на свидетелката,
включително и за оказване на спешна помощ, тъй като неколкократно
получавал кървене, което го притеснявало изключително. Ищецът споделял на
свидетелката притесненията си от воденото срещу него наказателно
производство. Отнемането на личния му автомобил му създавало
изключителни притеснения, тъй като с оглед на влошеното му здравословно
състояние, му се налагало многократно да посещава лекари или аптеки, а
изпитвал неудобство да пътува с градския транспор, заради външния си вид и
затруднената словестна комуникация. Свидетелката сочи, че ищецът не успял
да осъществи някои от необходимите му лекарски консултации, поради
затрудненията свързани с придвижването му.
От показанията на свидетеля М.М., които показания съдът намира за
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че воденето
наказателно производство се отразило много зле на ищеца, който в този
период ходел на химиотерапия и пиел лекарства. Свидетелства, че ищецът бил
лишен от възможността да ползва личния си автомобил за период от една
година и се налагало да се придвижва с такси или градския транспорт. Сочи,
че ищецът бил с влошено здравословно състояние и почти не можел да
говори, поради което бил много притеснен и омерзен от грубото отношение
към него, когато бил задържан.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Отговорността на Прокуратурата на Република България се претендира
на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК,
съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление
от общ характер и осъществява ръководство и надзор върху разследващите
органи в рамките на досъдебното производство. Следователно Прокуратурата
на Република България (като централизирана и единна система) е пасивно
материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като
осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху
4
действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219,
ал. 1 от НПК).
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Следователно основателността на иска предполага
осъществяването на следните материалноправни предпоставки в съотношение
на кумулативност: срещу ищеца да е било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; наказателното производство
срещу него да е прекратено, тъй като не е извършил деянието или
извършеното деяние не е престъпление; да е претърпял изложените в исковата
молба вреди и между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните последици (вредите) да е налице причинно следствена
връзка, като тези елементи от фактическия състав на иска подлежат на
доказване от ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските закони.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Следователно държавата носи
пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените
вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели
гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради
което не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните
лица.
Предвид изложеното, за ответника Прокуратурата на РБългария е
възникнала отговорността за причинените на ищеца А. Н. К. неимуществени
вреди в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство по
ДП №408/2023 г. по описа на 02 РУ-МВР Перник, пр.пр. №3785/2023 г. по
описа на Районна прокуратура гр. Перник.
5
Установи се, че наказателно производство срещу ищеца А. Н. К. е било
прекратено с постановление от 09.09.2024 г. поради отсъствие на осъществен
от него състав на престъпни деяния. При така установените правнорелевантни
факти съдът приема, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За да бъде ангажирана на отговорността на ответника обаче, следва да
бъде установено и наличието на причинна връзка между вредите, чието
обезщетяване се претендира, и обвинението в престъпление, образуваното за
което наказателно производство срещу ищеца е било прекратено. За
твърдените неимуществени вреди са събрани гласни доказателства по делото,
от които се установява, че провежданото около една година наказателно
производство срещу ищеца се е отразило неблагоприятно върху психическото
му състояние. Не се установи от събраните доказателствени средства –
свидетелски показания, наказателното производство да е довело до влошаване
на установеното при него онкологично заболяване, за което ищецът е
провеждал лечение, да е в причинна връзка с наказателното производство.
Настоящият състав на съда приема, че негативните последици върху
личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се
подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна
репресия. В случая процесния период ищецът А. Н. К. е имал неблагоприятни
психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на
репариране от държавата.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за извършено
престъпление, което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни
доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в
реален, а не в символичен паричен еквивалент (така решение № 483 от
9.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО). Предвид на изложеното,
съдът приема, че провежданото наказателно производство се е отразило
неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните
изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото
спрямо ищеца наказателно производство.
По отношение на неимуществените вреди трайната съдебна практика
приема, че съдът дължи да отчете: тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на
6
мярката за неотклонение "подписка" и „гаранция“, данните за психическото
състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и
социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за
конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или
влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното
обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от наказателното
преследване, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от
съдебни дела; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед
преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания;
медийни публикации, направили обществено достояние обвинението;
обществено – икономическата конюктура в страната и др. В горепосочената
практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне
размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени
вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които
ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да
обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай,
обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в
мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за
определянето на справедливия размер на обезщетението (арг. от гр. дело №
871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС).
Кредитирайки събраните по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът приема за установен
негативния ефект от наказателното производство върху ищеца в личен план,
свързани с притеснения при участие в процесуалноследствени действия,
очакване на присъда, увредено здравословно състояние, вкл. психическо,
засягане на личния и социален живот от наказателното преследване,
включително и фактът, че ищецът не е могъл да използва личното си МПС, в
период, в който е имал нужда често да посещава лечебни заведения и е
изпитвал притеснения за здравословното си състояние.
Ето защо, при наличие на едно прекратено спрямо ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди,
чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
7
Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Наред с изложените мотиви за определяне
размерът на обезщетението съдът отчита и икономическия стандарт в
страната по време на провеждане и приключване на наказателното
производство.
При съблюдаване на горепосочените критерии съдът съобрази общият
период, през който ищецът е участвал в образуваното наказателно
производство, както и цялостното отражението, което всичко това е имало
върху живота му.
Отчитайки горното, а и също преживените стрес и неудобство в
социалното общуване, изживените потиснатост и нервност, породените
несигурност и страх за бъдещото му и възможността за осигуряване на
адекватно лечение, свързани и с влошеното му здравословно състояние,
довели до психологически дискомфорт и страдания, съдът приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното
обвинение неимуществени вреди е в размер на сумата от 10 000 лева. Следва
да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от
конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че
сумата от 10 000.00 лева в пълна степен отговаря на така посочените критерии
за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира за
справедливо обезщетение в размер на 10 000.00 лева за неимуществените
вреди, до който предявеният иск е основателен и доказан, а за разликата до
пълния предявен размер от 35 000.00 лева, искът е неоснователен и недоказан
и следва да се отхвърли.
Основателността на част от исковете води до основателност и на
акцесорната претенция за законната лихва от завеждането на делото –
27.12.2024 г., до окончателното изплащане на присъдените обезщетения.
Относно разноските по производството
8
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца
следва да се присъдят направените разноски в размер на 724.29 лева,
представляващи внесена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на В.А.Ф., ЕГН **********,
(конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия на
04.02.2025 г. ищец А. Н. К., ЕГН **********) със съдебен адрес – гр. София,
ул. „Позитано” №8, ет.2, офис 214, адв. И. А., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ сума в размер на 10 000.00 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от А. Н. К., по повод образуваното наказателно
производство по ДП №408/2023 г. по описа на 02 РУ-МВР Перник, пр.пр.
№3785/2023 г. по описа на Районна прокуратура гр. Перник, прекратено с
постановление от 09.09.2024 г. на Районна прокуратура гр. Перник, ведно със
законната лихва от 27.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата до пълния предявен размер от
35 000.00 лв.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на В.А.Ф., ЕГН **********,
(конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия на
04.02.2025 г. ищец А. Н. К., ЕГН **********) със съдебен адрес – гр. София,
ул. „Позитано” №8, ет.2, офис 214, адв. И. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 724.29 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10