РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Перник, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500368 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от
съдия Мария Милушева въззивно гр. дело № 00368 по описа на съда за 2021г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 260059/30.02.2021 г. на РС - Радомир, постановено в
производство по делба - фаза по извършването, с което допуснатите до делба
недвижими имоти са разпределени по реда на чл. 353 ГПК, както следва:
В общ дял на В. Б. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Г. К. Г. , с ЕГН:
**********, с адрес: ***, е възложен следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор 61577.505.1362 по КК и КР, одобрени със
заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, целият с
площ от 789 кв. м, с номер по предходен план ***, кв. **, парцел ***, при граници
(съседи): имот с идентификатор 61577.505.1358, имот с идентификатор 61577.505.1371,
имот с идентификатор 61577.505.1363, имот с идентификатор 61577.505.1361 и имот с
идентификатор 61577.505.9645, ведно с изградените в имота: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 61577.505.1362.1.2, представляващ втори етаж от сграда,
построена в ПИ с идентификатор 61577.505.1362, с предназначение: жилище,
апартамент, целият с площ от 69 кв. м, при граници (съседи): на същия етаж – няма,
под обекта – имот с идентификатор 61577.505.1362.1.1, над обекта – няма, ведно с
прилежащите към сградата мазе с площ от 31 кв. м и таван с площ от 40 кв. м; сграда с
1
идентификатор 61577.505.1362.3, брой етажи – един, с предназначение: хангар, депо,
гараж, със застроена площ от 17 кв. м. , като стойността на този дял е 50 360 лева.
В дял на К. А. Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, са възложени следните
недвижими имоти:
Поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част на **********, с
площ 667 кв. м, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда на два етажа и
паянтова едноетажна жилищна сграда, при граници на имота: от две страни – бивш
имот на ТКЗС, път и К. А. Н. и
Неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част на
**********, с площ 2068 кв. м, незастроен, при граници на имота: Т. Б., И. Н. С., С. П.,
Б. Н. С. и Н. Б., при стойност на този дял от 23 294 лева.
В дял на В. Б. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, са възложени следните
недвижими имоти:
Неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част на
**********, с площ 1330 кв. м, незастроен, при граници на имота: И. и Л. Н., Н. Б., Б.
Н. С., А. В., А. и И. Н. и
Неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част на
**********, с площ 2390 кв. м, незастроен, при граници на имота: от две страни –
полски път, от две страни – И. Н., А. Н. и И. и Л. Н., със стойност на този дял - 10 601
лева.
С решението, съдът се е произнесъл и по отношение уравняването на дяловете.
Със същото решение, Радомирския районен съд е осъдил К. А. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: *** да заплати на В. Б. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Г. К.
Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата 171,35 лева (сто седемдесет и един лева и
тридесет и пет стотинки), по иска по чл. 12, ал. 2 ЗН, като за разликата до пълния
предявен размер от 5665,00 лева (пет хиляди шестстотин шестдесет и пет лева) е
отхвърил иска като неоснователен и недоказан. Осъдил е и В. Б. А., с ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на В. Б. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Г. К. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата 85,68 лева (осемдесет и пет лева и шестдесет и осем
стотинки), по иска по чл. 12, ал. 2 ЗН, като за разликата до пълния предявен размер от
2832,50 лева (две хиляди осемстотин тридесет и два лева и петдесет стотинки) е
отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Недоволни от решението на първостепенния съд са останали съделителите К. А.
Н. и В. Б. А., както и В. Б. Г. и Г. К. Г., поради което са сезирали настоящата
инстанция, депозирайки въззивни жалби.
Въззивната жалба на К. А. Н. и В. Б. А., подадена чрез адв. Б. Б., е срещу
решението в частта му, с която делбата на процесните имоти е извършена по реда на
чл. 353 ГПК, като: 1) в общ дял на В. Б. Г. и Г. К. Г. е възложен следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор 61577.505.1362 по КК и КР, одобрени със
заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, целият с
площ от 789 кв. м, ведно с изградените в имота: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61577.505.1362.1.2, представляващ втори етаж от сграда, с
предназначение: жилище, апартамент, целият с площ от 69 кв. м, ведно с прилежащите
към сградата мазе с площ от 31 кв. м и таван с площ от 40 кв. м; сграда с
2
идентификатор 61577.505.1362.3, брой етажи – един, с предназначение: хангар, депо,
гараж, със застроена площ от 17 кв. м., като е определена стойност на този дял о т 50
360 лева; 2) в дял на К. А. Н., са възложени следните недвижими имоти: Поземлен
имот, находящ се в населената и старозастроена част на **********, с площ 667 кв. м,
ведно с построените в имота масивна жилищна сграда на два етажа и паянтова
едноетажна жилищна сграда, при граници на имота: от две страни – бивш имот на
ТКЗС, път и К. А. Н., и Неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената и
старозастроена част на **********, с площ 2068 кв. м, незастроен, при граници на
имота: Т. Б., И. Н. С., С. П., Б. Н. С. и Н. Б. , като е определена стойност на този дял от
23 294 лева; 3) в дял на В. Б. А., са възложени следните недвижими имоти:
Неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част на
**********, с площ 1330 кв. м, незастроен, при граници на имота: И. и Л. Н., Н. Б., Б. 1
Н. С., А. В., А. и И. Н. и Неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената и
старозастроена част на **********, с площ 2390 кв. м, незастроен, при граници на
имота: от две страни – полски път, от две страни – И. Н., А. Н. и И. и Л. Н. , като е
определена стойност на този дял от 10 601 лева; 4) В. Б. Г. и Г. К. Г. са осъдени да
заплатят за уравняване на дела на В. Б. А. сумата от 3644,75 лева (три хиляди
шестстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки); 5) В. Б. Г. и Г. К.
Г. са осъдени да заплатят за уравняване на дела на К. А. Н. сумата от 6766,50 лева
(шест хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и петдесет стотинки); 6) В. Б. А., е
осъден да заплати за уравняване на дела на К. А. Н. сумата от 523,00 лева (петстотин
двадесет и три лева).
Въззивната жалба на В. Б. Г. и Г. К. Г. е срещу решението в частите му, с които
са определени сумите, които жалбоподателите са длъжни да заплатят за уравняване на
дяловете на К. А. Н. и В. Б. А., както и в частите, с които са отхвърлени предявените от
тези жалбоподатели искове по чл. 12, ал. 2 ЗН срещу К. А. Н. за разликата над
присъдения размер от 171,35 лева до пълния предявен размер от 5665,00 лева и срещу
В. Б. А. за разликата над присъдения размер от 85,68 лева до пълния предявен размер
от 2832,50 лева.
В жалбата на К. А. Н. и В. Б. А. са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната части поради неприложимост на
избрания способ за извършване на делбата по чл. 353 ГПК, както и на способите по чл.
349 и чл. 352 ГПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което
допуснатите по делба имоти да бъдат изнесени на публична продан.
Насрещните по въззивната жалба на К. А. Н. и В. Б. А. страни - В. Б. Г. и Г. К.
Г., чрез адв. Р. Д., не са подали писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не са
взели становище по жалбата.
Във въззивната жалба на В. Б. Г. и Г. К. Г. са наведени доводи за неправилност
на първоинстанционното решение в обжалваните части поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че районният съд е
неглижирал представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, като според жалбоподателите с този акт е
учредено ограничено вещно право на ползване, което има значение за определяне
уравнението на дела на съделителя В. Б. А.. На следващо място се оспорва размера на
подобренията, като жалбоподателите считат, че стойността на процесния имот в *** е
3
увеличена с 11 577 лева.
Ответните по въззивната жалба на В. Б. Г. и Г. К. Г. страни- К. А. Н. и В. Б. А., с
писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез адв. Б. Б., са оспорили
жалбата като неоснователна и молят същата да бъде отхвърлена.
Страните претендират разноски.
Пернишкият окръжен съд, като разгледа въззивните жалби и съобрази
предметните предели на инстанционния контрол, съобразно разпоредбата на чл.
269 ГПК, намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество-
правилно, с оглед наведените в жалбите оплаквания.
С влязло в сила Решение № 260035/12.10.2020г., постановено гр. д. №
739/2019г. по описа на РС - Радомир, е допусната делба между съделителите К. А. Н.,
В. Б. А., В. Б. Г. и В. Б. Г. и Г. К. Г., в условията на СИО, на следните имоти, находящи
се в ***:
1.Поземлен имот с идентификатор 61577.505.1362 по КК и КР, одобрени със
заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, целият с
площ от 789 кв. м, с номер по предходен план ***, кв. **, парцел ***, при граници
(съседи): имот с идентификатор 61577.505.1358, имот с идентификатор 61577.505.1371,
имот с идентификатор 61577.505.1363, имот с идентификатор 61577.505.1361 и имот с
идентификатор 61577.505.9645, ведно с изградените в имота: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 61577.505.1362.1.2, представляващ втори етаж от сграда,
построена в ПИ с идентификатор 61577.505.1362, с предназначение: жилище,
апартамент, целият с площ от 69 кв. м, при граници (съседи): на същия етаж – няма,
под обекта – имот с идентификатор 61577.505.1362.1.1, над обекта – няма, ведно с
прилежащите към сградата мазе с площ от 31 кв. м и таван с площ от 40 кв. м; сграда с
идентификатор 61577.505.1362.3, брой етажи – един, с предназначение: хангар, депо,
гараж, със застроена площ от 17 кв. м, при следните квоти:
- за К. А. Н. - 2/8 ид. ч.;
- за В. Б. А. – 1/8 ид. ч.;
- за В. Б. Г. – 1/8 ид. ч.;
- за В. Б. Г. и Г. К. Г. – 4/8 в режим на СИО.
2. Поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част на
**********, с площ 667 кв. м, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда на
два етажа и паянтова едноетажна жилищна сграда, при граници на имота: от две страни
– бивш имот на ТКЗС, път и К. А. Н., при следните квоти:
- за К. АС Н. – 2/4 ид. ч.;
- за В. Б. А. – 2/4 ид. ч.;
- за В. Б. Г. –1/4 ид. ч.
3. Неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част
4
на **********, с площ 2068 кв. м, незастроен, при граници на имота: Т. Б., И. Н. С., С.
П., Б. Н. С. и Н. Б.,
4. Неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част
на **********, с площ 1330 кв. м, незастроен, при граници на имота: И. и Л. Н., Н. Б.,
Б. Н. С., А. В., А. и И. Н. и
5. Неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част
на **********, с площ 2390 кв. м, незастроен, при граници на имота: от две страни –
полски път, от две страни – И. Н., А. Н. и И. и Л. Н., при следните квоти:
- за К. А. Н. – 4/8 ид. ч.;
- за В. Б. А. – 2/8 ид. ч.;
- за В. Б. Г. – 2/8 ид. ч.;
Със същото решение, съдът е осъдил В. Б. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и
Г. К. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят за уравняване на дела на В. Б. А., с
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 3644,75 лева (три хиляди шестстотин
четиридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки). Осъдил е и В. Б. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: *** и Г. К. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят за
уравняване на дела на К. А. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 6766,50 лева
(шест хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и петдесет стотинки). За уравняване
на дяловото, РРС е осъдил В. Б. А., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати за
уравняване на дела на К. А. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 523,00 лева
(петстотин двадесет и три лева).
Радомирския районен съд се е произнесъл и по отношение на дължимите се
държавни такси, като е осъдил всеки един от съделителите да заплати дължимата се в
производството държавна такса, съобразно делбените квоти.
Съгласно приетата във втората фаза от първоинстанционния съд съдебно-
техническа експертиза, имотите, включени в делбената маса, са оценени както следва:
53883.00 лева за имот с идентификатор 61577.505.1362, находящ се в ***, 12,984,00
лева – за имота, находящ се в ***, с площ от 667 кв.м ., 5894,00 лева – за имота,
находящ се в ***, с площ от 2068 кв.м., 3790,00 лева – за имота, находящ се в *** с
площ от 1330 кв. м. и 6811,00 лева – за имота, находящ се в *** с площ от 2390 кв. м.
От заключението на вещото лице А. Ц. се установява, че имотите са неподеляеми
съобразно делбените части.
В изслушаната и приета по делото повторна тричленна съдебно-техническа
експертиза се посочва, че стойността на имота, находящ се в ***, изчислена от вещите
лица, възлиза на 50360,00 лева, а стойността на имота, находящ се в ***, с площ от 667
кв. м. – 17 400 лева.
От приетото по делото допълнително заключение по допуснатата повторна
тричленна съдебно-техническа експертиза се установява, че общата стойност на
извършените в недвижимия имот, находящ се в ***, строително-ремонтни работи
възлиза на 9 990,00 лева, а повишената стойност на имота, вследствие на извършените
СМР е 2 990,00 лева. Установено е, че цената на запазеното право на ползване е 5 080
лева.
За установяване стойността на подобренията в допуснатия до делба имот,
находящ се в ***, е била изслушана и приета и съдебно-агрономическа експертиза,
5
която установява, че стойността на подобренията в имота възлиза на 1100,00 лева.
Настоящия съдебен състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд счита, че
първоинстанционното решение, с което делбените имоти са разпределени между
съделителите по реда на чл. 353 ГПК е правилно, по следните съображения:
Съгласно задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС № 4/1964 г. по чл.
288, ал. 1 ГПК (отм.); и чл. 292 ГПК (отм.); , които разпоредби са идентични по
предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може да се извърши по
реда на чл. 353 ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи съделители, може да се
отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо съдът да извърши делбата
чрез разпределение на делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само с
пари, а не с реален дял от наследствен имот – арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС. В
съдебната практика /решение № 258/25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г. на II г. о. на
ВКС; решение № 7/27.01.2016 г. по гр. д. № 4711/2015 г. на I г. о. на ВКС, решение №
165/08.05.2012 г. по гр. д. № 900/2011 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 74/25.03.2013 г.
по гр. д. № 744/2012 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 111/20.10.2014 г. по гр. д. №
2494/2014 г. на ІІ ГО на ВКС / е прието, че е допустимо разпределение по чл. 353 ГПК
и на различни по вид самостоятелни имоти, ако между съделителите липсва спор
относно обособяването им в самостоятелни дялове, а при наличието на спор, за да се
приложи способът по чл. 353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове от
делбеното имущество. В случая имотите, допуснати до делба се различават съществено
по вид, но между страните липсва спор относно приложението или не на способа по
чл. 353 ГПК.
Същевременно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи
се един от друг по площ, обем или стойност, а дяловете на съделителите са различни,
делбата се извършва чрез разпределяне между съделителите по реда на чл. 353 ГПК,
като се съобрази с това между тях да се създава най-малко неудобство. При този
способ на извършване на делбата обособяването на дялове следва да се извърши по
начин, който да не създава затруднения при упражняване правата на съделителите по-
големи от обикновените. Допустимо е, реално образуваните обекти да не отговарят на
идеалните части на всеки съделител в съсобствеността, а неравенството в дяловете се
изравнява с пари. Смисълът на тези критерии е да не се предизвиква с начина на
извършване на делбата неудобства или поне те да са в най-малък обем и да не се
получава прекомерно разместване на икономически блага, т. е. да се облекчи
уреждането на сметките между съделителите.
Настоящия съдебен състав, също като първостепенния съд, намира, че следва да
бъде кредитирана извършената повторна тричленна съдебно-техническа експертиза,
определила пазарната стойност на всеки един от недвижимите имоти, включени в
делбената, квота, доколкото същата е изготвена от три лица, разполагащи с
необходимата компетентност и знания и при липса на каквито и да е съмнения за
заинтересованост от изхода на спора.
При това положение е спазен основния принцип при извършването на делбата
по реда на чл. 353 от ГПК, чрез разпределение, а именно: получаването на реален дял,
6
който е максимално близък по стойност до дела от наследството, който се пада на
съответния съделител, което сочи, че обжалваното решение на първостепенния съд в
тази му част се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде
потвърдено.
Досежно наведените доводи във въззивната жалба на жалбоподателите В.
Б. Г. и Г. К. Г., съдът намира следното:
Искът по чл. 12, ал. 2 ЗН е иск по сметки и следва да се заяви във втората фаза
на делбата, по реда на чл. 346 ГПК. Посочената правна норма визира установената от
закона правна възможност за сънаследника, спомогнал приживе на наследодателя за
увеличение на наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска в делбата
увеличението да му се пресметне в имот или пари. Тази претенция е уредена като
имуществен коректив, черпещ основателността си в принципа на неоснователното
обогатяване т. е. по своята правна същност е извъндоговорна облигационна
връзка. Касае се за отношения между лица, които от един конкретен момент- смъртта
на собственика на един недвижим имот, в който имот са извършени подобрения и е
увеличена стойността му, са в качеството на сънаследници на същия и при условията
на универсално правоприемство имотът става съсобствен при увеличената стойност.
Фактическият състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН сочи, че претенцията
черпи основанието си в фактите на подпомагането, приноса за увеличение обема или
стойността на имуществени права, съставляващи наследството на едно лице, от друго
лице, имащо качеството на наследник, реализирани преди смъртта на наследодателя,
но като парична стойност изчислени към момента на откриване на наследството.
Формите на увеличението не се дефинират от закона, това увеличение може да се
намира израз във всяко дадено имуществено благо-труд, пари, но за да се приеме, че
съставлява увеличение е необходима да е налице реализиран актив на наследството т.
е. нещо в повече.
В конкретния случай заявената претенция от въззивните жалбоподатели е за
подобрения, с които е увеличена стойността на имота и правилно е прието, че е по чл.
12, ал. 2 ЗН, като същата касае възмездяването на заявилите я за увеличената стойност
на делбения имот.
За да приеме, че искът е неоснователен в отхвърлената му част, районният съд е
анализирал показанията на свидетелите, в синхрон с останалите събрани по делото
доказателства, и е приел за безспорно доказано извършването на единствено на
следните подобрения: ремонт на покрива на жилищната сграда, състоящ се в смяна на
счупени керемиди, дъски и капаци и изграждане и обшиване на 2 броя комини;
направа на дворни пътеки (циментови) и ремонт на скеле на лозници. По отношение на
останалите изследвани подобрения, включително и тези, установени с изслушаната
съдебно-аграрна експертиза, правилно съдът е приел, че липсва пълно и главно
доказване на същите, макар да не е изложил мотиви за това. Този извод следва от
обстоятелството, че от събраните по делото доказателства не се установи безспорно, че
именно ответниците В. Б. Г. и Г. К. Г. са извършили (посадили) изследваните трайни
насаждения и лозя.
Правилно по реда на чл. 162 ГПК съдът е определил и размера на увеличената
стойност на процесния недвижим имот, вследствие само от приетите за доказани
подобрения, като най-напред е установил процентното им съотношение спрямо общия
размер на вложените средства, а след това, след отнасяне на процентното им
съотношение спрямо установения с изслушаната СТЕ размер на увеличената стойност,
7
е определил увеличената стойност на процесния имот.
Така изводите на районния съд са напълно обосновани, подкрепят се от
събраните по делото доказателства, поради което са и правилни.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивните жалби следва да бъдат оставени без
уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел
надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на
които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни
правни изводи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, разноски във въззивното производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260059/30.02.2021 г., постановено гр. д. №
739/2019г. по описа на РС – Радомир в обжалваните му части.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е извършена делбата при условията на чл. 353
ГПК на осн. чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, в
останалата си част решението не подлежи на касационно обжалване..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8