Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       Гр. К., 29.09.2020 г.

                                   

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

           

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ

при секретаря М.Ш., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 212 по описа на РС К. за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца Ц.П.Л. ***, с която иска прекратяване на бракът ѝ с Л.Б.Л. *** поради дълбоко и непоправимо разстройство. Иска също така да носи предбрачното си фамилно име П., като заявява, че няма претенции за издръжка.

В срока за отговор няма постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание ищеца и ответника се явяват лично, като заявяват желание за прекратяване на брака между тях по взаимно съгласие при условията на представено споразумение по чл. 51 от СК.

С протоколно определение, постановено в с.з. на 23.09.2020 г. е постановено преминаване към развод по взаимно съгласие.

 Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от удостоверение за граждански брак серия ГБ-91 № 136262, издадено от ТОА „Л.“ при СГО, Ц.П.Л. и Л.Б.Л. са сключили граждански брак на 10.10.1993 г., за което е съставен акт № 128.

От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака. Постигнали са съгласие съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име П., както и че нямат претенции един към друг за издръжка.

Съпрузите са постигнали споразумение и относно ползване на семейното жилище, намиращо се на адрес: гр. Г., ул. „П.А.М.“ № 1, което е лична собственост на съпруга Л.Б.Л., като именно на него се предоставя ползването му, а съпругата Ц.П.Л. го е напуснала.

При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.

Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъдат възложена на двамата съпрузи поравно, тъй като в споразумението е уговорено именно така да се понесат разноските по делото.

  Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 10.10.1993 година с акт № 128 от същата дата, на ТОА „Л.“ при СГО, между Ц.П.Л., ЕГН ********** и Л.Б.Л., ЕГН ********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, както следва :

I.                   Двете страни - Ц.П.Л. и Л.Б.Л.  на основание чл. 50, ал. 1 от СК се съгласяват бракът им да бъде прекратен поради сериозното им и непоколебимо взаимно съгласие, без съдът да издирва мотивите им за прекратяването на брака. „

II.                Страните се съгласяват, че семейното жилище, собственост Л.Б.Л.,***, ще се ползва от Л.Б.Л., като към момента но подписване на настоящото споразумение Ц.П.Л. го е напуснала.

III.             Страните се споразумяват, че не си дължат издръжка един на друг след развода.

IV.             По време на брака съпрузите не са придобивали недвижими имоти. Придобитите от страните по време на брака движими вещи остават в обикновена съсобственост.

V.                По време на брака съпрузите не регистрирали фирми в качеството на еднолични търговци, не притежават дялове и акции в дружества и не са участвали в съдружие под каквато и да е правна форма.

VI.             След прекратяване на брака Ц.П.Л. ще носи предбрачното си фамилно име П..

VII.          Разноските по настоящото производство ще бъдат понесени поравно.

 

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева, като:

ОСЪЖДА Ц.П.Л., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата част на окончателната държавна такса за производството.

 ОСЪЖДА Л.Б.Л., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата част на окончателната държавна такса за производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                               

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: