№ 297
гр. Варна, 18.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000175 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу
решение № 78/21.12.2022, постановено по ТД14/2022г на ОС- Търговище
(електронно дело 20223500900014), В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен иска
за осъждане на С. К. Г. за запращане на поети от него като солидарно
задължен съдлъжник по договор за потребителски кредит за връщане на
предсрочно изискуема главница 25 799лв; просрочена възнаградителна лихва
3 051,23 лв., начислена мораторна лихва 859,46 лв., както и дължими банкови
такси 162,02 лв. и нотариални такси 144,00 лв.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ответник не е упражнил право на
отговор по връчената му чрез пълномощник жалба.
По допустимостта на обжалването: Жалбата е депозирана в срок от
името на ищец, който има интерес да обжалва съдебен акт с който е
отхвърлена претенцията му спрямо един от длъжниците, посочени като
ответници по субективно съединена солидарна претенция. Дължимата такса е
събрана авансово. Жалбата отговарят и на останалите изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана. Пълномощните на
представителите на насрещните страни включват овластяване за настоящата
инстанция. Съдът приема, че въззивното производството по акта по същество,
в частта отнасяща се до ответника Г. и обусловено от него определяне на
разноските е допустимо.
По предварителните въпроси: В хода на размяна на книжата адв. Ф.,
назначена за особен представил на другият осъден ответник Й. Й. е заявила
становище по жалбата на въззивника. Доколкото обаче от името на другаря на
тази страна не е депозирана въззивна жалба, съдебният акт е стабилен и извън
контрола на въззивния съд. Претенция, насочена срещу солидарно задължени
лица не налага еднакво решение поради идентичност на правата на
1
ответниците, напротив макар и да се поражда от общо договаряне,
отговорността на всеки от солидарните длъжници (независимо от
квалификацията на основанието породило общия дълг), може да е различна и
да се погасява по различен начин. Затова и съединяването на иска поражда не
необходимо, а само обикновено другарство, което не гарантира задължително
участието на осъдения ответник в процеса по проверка на съдебния акт в
частта, постановена спрямо въззиваемия(по арг. на обратното от чл. 265 и
чл.271 ал.3 ГПК). Затова становището на особения представител на
необжалвала страна по повод на общите факти не следва да се докладва.
Изпълнението на възложената от първата инстанция адвокатска услуга по
представителство на необжалвал другар на въззиваемия в този случай се е
изчерпила с това становище и затова възнаграждението на особения
представител за положените усилия следва да се ограничи до 400лв като
минимум, предвиден за отговор без защита по същество(чл.9 ал.1 НМРАВ).
До този размер на адвокат Ф. следва да се изплати възнаграждение за участие
във въззивното производство, а остатъкът от авансираните разходи внесени
по сметката на настоящия съд може да бъде възстановен при поискване от
вносителя.
Доклад по жалбата:
Въззивникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощника адв. И.
(АД Ч., П. и И.) се позовава на процесуални нарушения при очертаване на
предмета на спора, като е обосновал изводи по непредявени възражения.
Сочи, че твърдения относно друго съдържание на съглашението между
кредитополучателя Г. и банката не е било обосновано в отговора по иска и
съответно спор относно вида на поетите от този ответник задължения между
страните не е бил очертан, извън оспорването на изпълнението на кредитора
за предоставяне на главница на този длъжник.
Излагат се и оплаквания за неправилно установени факти и
необосновани изводи по квалифицирането на породеното от договарянето
правоотношение като поръчителство, въпреки изрично фиксираното в
писмения договор съгласие на двамата кредитополучатели, задължили се
солидарно да върнат предоставена само не един от тях главница при
съответните условия на кредитния договор.
Евентуално сочи за неправилен извода по установяване на момента на
упражнено право на предсрочна изискуемост спрямо главния длъжник, като
излага съображения за липса на породено валидно действие на невръчена
лично нотариална покана и съответно достигане на волеизявлението на
кредитора до Й. едва с връчване на искова молба по настоящото дело, което
изключва и пропускането на срок по чл. 147 ЗЗД спрямо поръчителя Г..
Въззиваемата страна не е заявила становище по оплакванията. В първата
инстанция ответникът, чрез адв. С. е потвърдил съгласие с извършен доклад
на съда, с който защитата му е квалифицирана като оспорване на търговския
характер на сделката и възражение за ползване на целия получен кредит от
другия кредитополучател и му е възложена доказателствена тежест да доказва
възражения, вкл. и такива, основани на правоизключващи твърдения във
връзка с възникване на задължението. Доводите за квалифициране на
съглашението между страните като договора за поръчителство са обосновани
2
в писмени бележки по съществото на спора въз основа на факта на
предоставяне и усвояване на главницата от ответника Й.. Доводите са
поддържани и след допълване на устния доклад с допълнителната защита на
съдлъжника Й..
Извън така изложените във въззивната жалба оплаквания по
начина на формиране на волята на съда, въззивният съд, с оглед подготовка
на разглеждането на спора по същество, констатира и необходимост на обяви
на страните приложимост на установени в публичен интерес
материалноправни норми, които следва да приложи при своето
произнасяне в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК.
Правна квалификация на претенцията на ищеца и възраженията на
ответника изобщо липсва в доклада на първоинстанционния съд, който се
изчерпва с възпроизвеждане на твърдения за факти, но не съдържа указание
за приложимия закон, въз основа на който тези твърдения биха имали
сочените от страните правни последици. Съответно липсва и изрична
квалификация на възраженията на ответника, доколкото изобщо такива могат
да се изведат от доводите по същество. При постановяване на обжалваното
решение съдът е приел, че на клиенти на кредитната институция е
предоставена услуга по потребителско кредитиране, чрез общо договаряне с
кредитополучател и задължил се с него поръчител, но е обсъдил само
изрично предявени възражения, основани на неравноправно договаряне на
условия за олихвяване. Нито в устния доклад на съда, нито в мотивите по
правните изводи липсва посочване на приложимия Закона за потребителския
кредит и обсъждане на съответствието на съдържанието на договора с
императивните изисквания, ограничаващи свободата при договаряне в такива
правоотношения. Въззивният съд е длъжен да прилага служебно правилата,
отричащи валидност на клаузи, накърняващи права на потребителя,
независимо дали са въведени със специален или общ закон и дали страните са
се позовали на съответните разпоредби (т. 1 от ТРОСГТК 1/2013 ВКС). За
разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на
договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав,
може да се оспори само с възражение, основано на нов факт (основание по чл.
26 и сл. ЗЗД), адекватната защита на правата на потребителите изисква от
съда да изясни въпроса относно валидност на уговорки, създаващи
задължения за потребителя, дори и след преклудиране на общата защита на
длъжника. В този смисъл е и общото задължение по чл. 7 ал.3 ГПК,
изискващо от съда да обяви на страните значението на обстоятелствата,
предвидени в съответните императивни правила, независимо, че нито една от
спорещите страни не ги е въвела като факти в своя защита. Потребителската
закрила(независимо дали общата по ЗЗП или предвидена в специални закони)
изисква от съда служебно да обяви на страните готовността си за прилага
правилата за изключване на валидността на неравноправни по характер на
клаузи, които не са били индивидуално договорени и дори категорично
индивидуално договорени съглашения, за които обаче съществува специална
нормативна забрана в защита на потребител ( ТРОСГТК 1/2020 на ВКС).
Въззивният съд съобразява, че предметът на делото се отнася до
потребителски кредит, което налага прилагане на специални норми с
императивен характер (чл. 10, 10а, чл. 11, 19, 20, 21, 22, 33, 33а ЗПК), преди
3
субсидиарно приложимата най-общо формулирана в закона закрила срещу
договаряне между неравнопоставени страни, каквито са лицето, търсещо
кредит извън професионална дейност и специализирана във финансови
сделки кредитна институция (чл. 143- 146 ЗПК). В конкретния случай според
твърденията на заявителя–кредитор, задължението на длъжника е възникнало
като първоначален съвместен договор за потребителско кредитиране на двама
съкредитополучатели, а това изисква от съда да провери изцяло както общите
параметри на сделката по пакетната услуга, така и предварителното й
обявяване с конкретно съдържание на уговорките по бъдещото кредитиране
на двамата потребители с изискуем по закона Стандартен формуляр, както и
действията на кредитора по прилагането на приетите от потребителите
клаузи. В тази връзка следва да се преценява и защитата на въззиваемия
ответник по оспорване именно на възприемането на обвързаността му като
търсещ лично кредитиране потребител, запознат с последици от уговаряне на
начина на усвояване на общо предоставен на две лица кредит.
Въззивният съд съобразява, че решаването на спора между страните
налага и изясняване на съответствието със специалния закон (ЗПК) и общите
изисквания за закрила на потребителите не само на основното съдържание на
уговорките относно връщането на предоставена по сметка на Й. главница и
възнаграждението за ползването й, но и всички допълнителни уговорки,
посочени от ищеца като основание за възникване на дълга до претендирани
остатъци, каквито са уговорката за предварително оповестяване на два
приложими плаващи лихвени процента (основен и преференциален),
уговорената методика за отчитане на референтния процент като компонент на
променливи лихвени проценти, уговорката за ползване на допълнителната
услуга по обслужване на разплащателна сметка на Й., допълнителните
разходи по заплащане на премии по лична застраховка на Й., сключена като
обезпечение в полза на кредитора, уговорка за заплащане на такси, обявени в
тарифа на банката и основанието за начисляване на допълнителни разходи в
тежест на кредитополучателите поради направени разноски за събиране на
просрочен дълг чрез нотариално уведомяване на Й.. Първоинстанционният
съд е пропуснал да направи това, поради което и с оглед осигуряването на
прилагането на потребителската закрила (чрез отричане на действителност на
уговорки, противоречащи на ЗПК или чрез обявяване на неравноправния им
характер по смисъла на ЗЗП) в цялост от въззивния съд, следва да бъде дадена
възможност на страните да заявят аргументите си, да отстранят
противоречивите твърдения и евентуално да допълнят доказателствата по
делото.
Независимо от позицията на спорещите страни обаче, доколкото дори и
в случаите на пълно несъответствие с специални нормативни изисквания,
законът изисква от договарялите се с кредитор потребители да върнат
получен като главница кредит(чл. 24 ЗПК), настоящият състав следва да
подготви и служебно установяване на различни варианти на размери на
задълженията, които да приложи като съд по същество при различни
хипотези на установяване на валидно основание за дължимо плащане.
По тези съображения и на осн. чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД срещу решение № 78/21.12.2022, постановено по ТД14/2022г на ОС-
Търговище (електронно дело 20223500900014), В ЧАСТТА, с която е бил
отхвърлен иска за осъждане на С. К. Г. за заплащане на поети от него като
солидарно задължен съдлъжник по договор за потребителски кредит за
връщане на предсрочно изискуема главница 25 799лв; просрочена
възнаградителна лихва 3 051,23 лв., начислена мораторна лихва 859,46 лв.,
както и дължими банкови такси 162,02 лв. и нотариални такси 144,00 лв.
Определя възнаграждение в размер на 400лв за извършените действия в
хода на размяна на книжата по въззивната жалба от адвокат Н. Ф. от АК-
Търговище, натоварена от администриращия съд като особен представител на
необжалвал другар на въззиваемия. Да се изплати на адвоката
възнаграждение в този размер от предварително внесен за тази цел депозит от
въззивника по сметка на Варненски апелативен съд.
На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 146 ГПК УКАЗВА на насрещните страни,
че:
1. съдът прилага служебно императивни норми към процесния
договор, ограничаващи договорна свобода при потребителско кредитиране:
чл. 10, 10а, чл. 11, 19, 20, 21, 22, 33, 33а ЗПК по отношение на уговорките за
форма и съдържание на съглашенията, уговорки за разходите
(включително на лихви, такси, комисиони, застрахователни премии за сметка
на длъжника, разходите за обслужване на разкрита по повод на изплащане на
кредита банкова сметка), оповестяване на общия размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвения процент по кредита и методиката за
определяне на референтен лихвен процент, годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие
на вноските, уговорени обезщетения и санкции при забава на
кредитополучателя;
2. съдът прилага служебно императивни норми на общата
потребителска закрила, така както е установена в Директива 93/13/ЕИО (С 96-
14) и изразена в императивни правила на чл. 143 ЗЗП, към които чл. 24 ЗПК
също препраща, като следва да ги приложи към допълнителните съглашения
за поемане на задълженията, произтичащи от изискване за присъединяване
към застраховките, сключени в полза на кредитора, вкл. цената на
застраховането и начина по който тя е добавена към главницата по
потребителското кредитиране; както и към елементи, характеризиращи
основния предмет на договора (начина на усвояване на кредита, поискан и
предоставен общо на две лица и уговорени по отделно основен вариант на
лихва и ползване на преференциална отстъпка), в съответствие с минимални
5
изисквания за добросъвестно предварително оповестяване в Стандартен
формуляр или друг по- подходящ за потребителя Г. начин, гарантиращ
възможностите му да възприеме конкретната икономическа тежест като
последица от дадено съгласие с тези параметри.
3. тежестта на доказване на уговарянето на всички клаузи, въз основа
на които е възникнало спорното задължение и кредиторът е начислявал дълг,
покрит с приети плащания, направени от потребителя в съответствие с
изискванията на ЗПК и ЗЗП се носи от въззиваемия, а при възприемане на
конкретното съдържание на волята на страните за съдържание на спорни
съглашения, съдът отчита отделните уговорки в сделката във връзка една с
друга и общата цел на договора, съобразно добросъвестно упражняване на
легитимен интерес на всяка от страните( чл. 20 ЗЗД), така и поведението на
страните в преговорния процес и при изпълнението на тълкуваната сделка
(Решение № 220 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6126/2013 г., IV г. о., ГК).
Дава възможност на насрещните страни с писмена молба с препис за
насрещна страна да посочат допълнителни доказателства по допълнително
указаната доказателствена тежест в двуседмичен срок от връчване на
настоящото определение, като ги предупреждава, че ако предприемат такива
действия по- късно и с това причинят отлагане на производството съдът може
да им възложи отговорност за разноски и глоба по реда на чл. 92а ГПК.
На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 145 ГПК ЗАДЪЛЖАВА в същия срок
въззивника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да поясни твърденията, изложени
като основания за породеното изискуемо задължение на ответника Г., като
потребител, договорил с доставчик съвместно ползване на кредит с друг
потребител, като:
конкретизира фактите по съвместното договаряне с всеки от двамата
потребители на основния предмет на сделката, сключена след
предоставяне на стандартизираната информация за продукта
(Европейски стандартизиран формуляр по ЗПК), включващ и уговаряне
на допълнителна услуга по предоставяне на поискано ползване на нова
разплащателна сметка, и допълнително уговаряне на специално
предоставена на клиента отстъпка от оповестения лихвен процент и
условията, при които тя ще се прилага, вкл. ангажимента за осигуряване
на наличност от трудово възнаграждение на този или на другия
кредитополучател по друга банкова сметка и поемана на задължение за
поддържане на покритие по лична застраховка, след изрично заявено
съгласие за присъединяването му като застраховано лице към
застраховка на плащанията в полза на банката;
посочи начин, по който кредитополучателя Г. е запознат с последиците
от дадено съгласие, произтичащи лично за него като допълнителна
икономическа тежест (разходи за премии и такси) при уговаряне на
начина на предоставяне на цялата главница по банкова разплащателна
сметка, разкрита само на името на другия потребител и изискването за
присъединяване само на другия потребител към застраховките, сключени
в полза на кредитора
6
конкретизира момент, в който твърди че е упражнил право на
предсрочна изискуемост спрямо кредитополучателя Г., съответно от
какви точно части от разсрочените в погасителен план задължения за
възнаградителна лихва са формирани изискуем сборен дълг, заявен в
исковата молба като начислен от 22.09.2019г до 23.02.2022г.
ДОПУСКА на осн. чл. 266 вр. чл. 7 ГПК допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза с вещо лице Милена Валентинова Петрова, което
след като се запознае с материалите по делото и след като извърши проверка
на място по документи от кредитно досие и в счетоводната система на
„ЮРОБАНК БЪРГАРИЯ“ АД да даде отговор на следните въпроси:
1. Кой е титуляра на сметката, посочена като условие за ползване на
преференциалните условия в чл. 3 ал. 11 т.1 от договора и има ли данни
кредитополучателя Г. или кредитополучателя Й. да са ползвали тази сметка
като част от пакетно обслужване на клиенти на банката(изброени в същата
клауза от договора), респективно включват ли условията на пакетния продукт
облекчения по отношение на прилагани от банката такси за обслужване на
разплащателни сметки или лични застраховки на клиенти;
2. Отчетено ли е внасяне от кредитора на обща еднократна премия към
застрахователя по рамковата застраховка на клиентите на банката по повод
при присъединяването на някой от двамата кредитополучатели като
застраховани лица, съответно в какъв размер е тази сума и добавена ли е тя
към усвоената главница по реда на чл.1 ал.2 от договора; евентуално ако
такава сума не е внесена, вещото лице да провери как е осчетоводяван
прихода от частта от месечните вноски, събрани като застрахователни премии
и дали те са отчитани текущо на застрахователя, като събрани в негова полза
от застраховащата се банка
3. Съдържа ли методиката ( приложение № 1) за определяне на ПРАЙМ
променливи компоненти, чиято стойност не може да се извлече без специални
знания от общодостъпни и обявени в документа източници на статистическа
информация
4. Вещото лице да състави алтернативни варианти на заключение за размера
на дължимите изискуеми вземания като съобрази различни дати като момент
на предсрочна изискуемост 26.05.2020 г. (вариант 1 според получаване на
изявление за предсрочна изискуемост от съдлъжника Г.); 05.05.2021 г.
(вариант 2 според дата на връчване на нотариална покана на съдлъжника Й.);
11.08.2022г (вариант 3 според връчване на изявлението на ищеца на особен
представител на Й.) и последен вариант само за вземания с настъпил падеж
до момента на изготвяне на заключението без отчитане на предсрочна
изискуемост, както следва:
А. главница по погасителен план (съответно с посочване на пропуснатите
вноски от последно актуализиран от кредитора погасителен план, отделно от
предсрочно изискуем остатък от редовна главница);
Б. възнаградителна лихва, начислена от банката като възнаграждение за
ползване на кредита до редовен падеж преди предсрочна изискуемост;
В. законната лихва само върху просрочени част от главницата за целия
7
период от първата допусната забава до 23.02.2022г(с изключение на периода
на извънредното положение 13.03.2020 - 13.5.2020 г.);
Г. начислени по договора такси (с посочване на конкретния им вид и
периода, за който е била начислявана ) до 23.02.2022г.
5. Вещото лице да състави допълнително ДВА АЛТЕРНАТИВНИ варианти
на отговора по предходната задача КАТО ОТЧИТА всички усвоени от
банката суми САМО за погасяване на:
(първи вариант) текущите задължения за главници и лихви, начислени
без увеличаване на лихвения процент на 22.05.2020г и без
допълнителните текущи такси (за обслужване на разплащателна сметка и
за непогасяване на кредит) и застрахователни премии, респективно с
прилагане на размер на лихви за просрочие само до размера на законна
лихва върху просрочена главница;
(втори вариант) чистата стойност на кредита, предоставена на клиентите,
без лихви и удръжки за началната такса, застраховки или каквито и да са
други разходи по кредита.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит в размер на 800 лв., вносими от
въззивника „ЮРОБАНК БЪРГАРИЯ“ АД (в седмичен срок от връчване на
определението) по сметка на Апелативен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от
предоставяне на достъп на вещото лице до счетоводството на банката, след
поискване от назначеното вещо лице и краен срок по чл. 199 ГПК и
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи
заключението си в същия срок.
Задължава въззивника „ЮРОБАНК БЪРГАРИЯ“ АД да окаже
съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено
от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична счетоводна
и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне на
начално заети или последващо внесени средства за застрахователни премии
и насочването им към застрахователя, като при неизпълнение ще бъде
приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от
което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото
дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп
при поискване за извършване на оглед на налична счетоводна и търговска
документация.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 21.06.2023г от 15.00 часа . Да се
призоват страните, чрез пълномощниците на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и
на С. К. Г..
На осн. чл. 7 вр. чл. 101 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването, като при пропускане на крайния срок (даване
ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото им за
искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
8
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към
Наредба № 7 на МП. Препис да се изпрати за сведение и на адв. Ф..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9